Живот в черупка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96807)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22769)
 Секс и интимност (11244)
 Тинейджърски (20205)
 Семейство (4850)
 Здраве (7809)
 Спорт и красота (4070)
 На работното място (2159)
 Образование (5924)
 В чужбина (1297)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13139)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Живот в черупка
преди: 1 месец, 15 часа, прочетена 742 пъти
Здравейте, момче съм на 24 годинии имам социална тревожност. От дете имах първо ОКР, страх от болести в някои моменти, от смъртта и т. н. Слад като вече навлязох в пубертета, започнах някак си да си комплексирам поради тези състояния, да си казвам на себе си, че съм луд, слаба психика и ощи куп неща и се породи едно чувство за непълноценност у мен и един вид нещо като мазохизъм, че не заслужавам дори да съм щастлив и от там се появи едно пасивно поведение у мен, което доведе до верига от негативни събития от които затъвах все повече. Не се защитавах от обидите на по отворените деца, имах периоди в които се затварях вкъщи, след това се опитвах да завържа приятелства, но дори и да ме приемаха в дадена група, само ме използваха и критикуваха. Бях започнал по едно време яко да се сдухвам и да имам един вид нещо като свръх морал, да гледам да съм "точен", за помагам и подобни неща с които впоследствие разбрах, че се самозалъгвам, но плоблема е, че късно го осъснах и вече хората си бяха изградили мнение за мен и наистина не виждам решение вече и се отчайвам. Както казах на 24 години съм, но не живея никакъв живот, поради тези мои късно осъзнати грешки, започнах до пропускам много неща и така с времето хората в много неща ме изпревариха и използват доста често тези си предимства да ме унижават, да ме принизяват и въпроса е, че стигнах до такова положение, че нямам аргументи да им отговоря на нападките, думите ми нямат тежест. Така стигнах до почти пълна самота, имам само 2-ма приятеля от ранно детство с които подържам някаква връзка, въпреки че и аз не знам защо още разговарят с мен. Не знам много е зле при мен положението, не ходя на дискотеки, на кафе съм ходил два пъти през живота си, от малък град съм и хората се знаят и доста от тях са си изградили мнение за мен, че съм сдухан, казвали са ми реплики от рода, , абе на теб нещо ти липсва" "сдухан си" и така нататък, на които само съм отговарял че си е моя работа дали съм така и тях не ги интересува и разни такива тъпизми, които знам, че са жалки, но просто наистина не знам как да се защитя. Не виждам изход от тази гадна дупка в която попаднах. Знам, че това си е оплакване от моя страна, но наистина ми е тежко и няма с кого до споделя и да ме разбере, дори сигурно и повечето от този форум, които не са преминали през това състояние. Все пак благодаря на този, който си направи труда да го прочете и да отговори.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 26 дни, 20 часа
hash: 7047f78f4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Най-добре е да отидеш на психотерапия ,но може би нямаш възможност .
Моето предложение да да се занимаваш с по-вече неща ,без значение какви ,само да си активен .Тогава ще имаш повече увереност и няма да блужаеш безцелно и да се самосъжаляваш. Няма и да изглеждаш толкова уязвим .Не казваш с какво се занимаваш.

 
  ...
преди: 26 дни, 14 часа
hash: 7ad167010c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   По принцип не дължиш обяснение на никого
Ще е добре , ако може да излезеш от тази среда , в друг град
Ама това е свързано пък с много разходи , пари . А дали ги има човек
Защо се тормозиш , че "си се оплаквал" . Виновни са хората , които те поставят в подобно положение , да не се чувстваш комфортно . Явно толкова им е акъла

И лошото е , че трудно ще ги надприказваш . Явно си имат някакви комплекси , и на твой гръб си ги избиват .

Гледай , ти да се държиш на положение . Не им се връзвай .Ще дойде време , ще се появят хора , които да те приемат

 
  ...
преди: 25 дни, 16 часа
hash: d9db00dfd5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Книгите и клипчетата на Луиз Хей може да ти помогне.

 
  ... горе^
преди: 25 дни, 10 часа
hash: 39adb49b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   От автора: До 1 - Занимавам се с разсейващи работи най-вече - чета книги от време на време, гледам филми, клипове в youtube.. Иначе преди време спортувах. Тренирах на лостове до преди две години стигал съм до 6 силови с две ръце и 20 набирания ( двете отделно, не 6 20 ) на 173 см и 85 кила и все още външно не изглеждам зле, не съм тяло тип манекен, по-скоро набит, по-омазнен. Имаше ефект, колкото по-слаботелесните да не смеят да се закачат с мен, но аз не искам така да респектирам хората, а и винаги има някой по-силен. И съм работил на 2-3 места по няколко месеца, но все в цехове общ работник и там си работиш за заплата не градиш кариера или нещо с което да се издигнеш. До 2 -Махнал съм се попринцип, но като тегля "майната" на някого, аз оставам сам, а този някой си има "приятели" и не му дреме. Не знам просто много късно се усетих явно, преминал съм през различни етапи и заблуди и вече в много отношения съм крачки назад от мнозинството и ни знам как да си спечеля моето, а и на другите уважение. Знам че, ще кажете, че не трябва да се интересувам от мнението на другите, но все пак човек с човека живее и не може напълно да не ми пука. Иначе благодаря за отговорите, знам че е трудно да се дават съвети на човек, който не познаваш добре, но и аз не знам на кого да споделя и до някъде си изливам душата, както се казва, макар и в анонимен форум пред непознати.

 
  ...
преди: 24 дни, 11 часа
hash: 95383b9803
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Здравей, авторе. Аз съм в сходно положение и съм на 26. Искаш ли да се запознаем? :) Мога да ти бъда приятел, дори да сме далеч. Искам да споделям с някой който знае как се чувствам.

 
  ...


...
преди: 23 дни, 12 часа
hash: c7ddff0387
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Обичай се. Уважавай се и се приеми такъв, какъвто си. Майка все ми казваше-хората са лоши. За съжаление има доста такива. Затова не се занимавай с хората, да си гледат работата. Пълен игнор. Ти започни да работиш, учи нещо, което ти харесва, за да имаш професия. Като учиш, ще се запознаеш покрай това с други хора и ще имате поне общи теми за разговор. Постави си цели и си начертай план, по който да ги достигнеш. Съсредоточи се върху изпълнението му. Млад си, здрав си, животът е пред теб. И се научи да казваш на другите "не", а ако видиш някой, който се държи лошос теб, просто спри да се виждаш с него/нея.

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 12 часа
hash: dc3ad5ae23
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Повечето хора след училищна възраст имат не повече от 2ма приятеля реално, точно като теб. А има и доста, които нямат нито един.

Препоръчвам ти да не се оплакваш, не защото не заслужаваш съчувствие, а защото е пълно с разни хора, които умишлено ще те мачкат емоционално виждайки твоята уязвимост. Но знай, че всеки човек е уязвим. Дори и тези, които изобщо не изглеждат такива.

"нямам аргументи да им отговоря на нападките, думите ми нямат тежест" - една от основните причини за това е, че ти дреме: "като тегля "майната" на някого, аз оставам сам, а този някой си има "приятели" и не му дреме. " -, че ще останеш сам (нали в случая), т. е. дреме ти, че ще загубиш конкретен човек, дори и в себе си да знаеш, да си видял/разбрал, че този човек реално не те цени. Това принципно се наблюава при любовните взаимоотношения на някои хора.
Разбери, че не може всеки да те харесва, но и ти не си длъжен да харесваш всеки, особено ако е с цел да успокоиш страха си да не оставаш сам.
Трябва да се научиш да не се плашиш да си сам.

Трябва да спре да ти пука, че си бил само 2 пъти на кафе. Има много готини и разбрани хора, които също не са ходили по кафета, и никога не са били на дискотека.
Ако трябва пак смени града. Даже и държавата. Сменяй, докато не попаднеш на твоето място. А и така ще се срещаш с повече и различни хора - на теб това ти трябва за да се убедиш лично, че не всички са като тези, които са те мачкали и потискали. Да знаеш, че тези които обиждат, унижават и се заяждат определено не живеят добре. Наистина удовлетворените хора не са злобни, заядливи и подигравателни, и не мачкат и потискат никого.

 
  ...
преди: 22 дни, 4 часа
hash: 5214ea5e9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Здравей! Мъж на 26 съм и съм с ОКР от около 3 години. Кошмарно е, буквално минаваш през ада. Никога не съм посещавал психотерапевт, но за сметка на това започнах да изучавам теории на личността от около 4-5 години. Ключовото за това заболяване според мен е повишеното чувство за вина, което пречи на поемането на инициативност. От една страна ако започнеш да правиш нещата, които искаш да правиш чувстваш, че ще бъдеш отхвърлен от другите или по някакъв начин създаваш дискомфорт за другите. Може би си мислиш, че си досаден или не си интересен. От друга стана ако се стремиш да задоволиш интересите на другите, чувстваш вина, че предаваш себе си, че избираш комфорта на другите пред своите собствени желания. Тези противоположни потребности създават вътрешен конфликт, който е нерешим - самотата и запазване на чувството за индивидуалност срещу чувството, че си приет от другите.
Положителната страна е, че невротиците са с по-високо самосъзнание и способни да трупат енергия, която ако се насочи в някаква креативна насока може да им доведе голям успех. Моят съвет е да си намериш някакво индивидуално занимание към което да си насочиш енергията.
Преодолей страха си от отхвърляне и се насочи към развиване на индивидуалността, прави нещо за себе си, само и единствено за теб.
Ото Ранк е казал: "Невротикът е нереализиран творец"

 
  ...
преди: 19 дни, 10 часа
hash: 39adb49b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   От Автора : До 6 - Казвам "не", но само почти, когато се опитват да ме използват по много директен начин. Да кажем като са ми искали услуга и после съм виждал, че когато на мен ми потрябва дадения човек за нещо не ми връща услугата и няма основателна причина за това, му казвам, че не е прав и втори път ако ме помоли му казвам намери си някой друг или му припомням, че и той не ми е помогнал когато съм бил в нужда. Но проблема е, че още през пубертета с тази моя затвореност която развих, вследствие на занижена самооценка, която е вследствие може би на сравняването ми с грешните хора и особения перфекционизъм, който имах и ми фокусираше вниманието върху лошите ми страни, върху грешките които правих и точно този перфекционизъм ги правеше да изглеждат по-големи от колкото бяха всъщност. Но тези неща за съжаление ги осъзнах късно, когато вече веригата от негативи беше нанесла много щети. И сега от около 2-3 години вече ми е доста трудно до общувам, особено когато ме критикуват на лично основа или дори като ми задават въпроси свързани с мен. Преди измислях някакакви лъжи, овъртания, но и те са до време, а и не ми помагаха вътрешно до се чувствам добре. Не знам от тази позиция до която стигнах как да се измъкна. Трудно ми е да не ми пука, а и хората нека в тяхните очи да си неудачник или малоумен, пък после нека на теб да не ти пука. Може би това щеше да действа на по-ранен етап, но тогава бях в заблуда и не виждах, че тогавашните ми проблеми и комплекси наистина не са били за толкова важни неща. Но вече с тези проблеми не знам.. До 7 Разбира се не се оплаквам и разкривам пред другите, но си има начини с времето с които хората разкриват слабостите ми. Да кажем като ме попитат - Абе ти как издържаш да си седиш вкъщи толкова време? ( за жалост имам зоста такива периоди и в последно време зачестяват и са по-дълги за съжаление ) и какво да отговоря - Ако кажа защото ми е приятно да съм сам или от нещо от този сорт, пак изглеждам ненормален в лицето на другите, а и пред себе си знам, че не е това истината и причината да седя у нас. - Или като ме питат - Как на 24 години още си нямаш гадже ( това май тук не го споделих, но не е трудно да се досети човек ) И от там -А въобще имал ли си си някога? И казвам неща от сорта -Това са си лични неща и не е ваша работа. Но като ви отговори човек така е ясно, че прикирива нещо и веднага падам в очите на другия. Не знам вече и аз как да се справя не искам за бягам, но не знам как да се изправя срещу проблемите си, страх ме е, че съм закъснял, че вратите към хората са се затворили за мен. Да мога да се фокусирам върху работа или развитие в подобна сфера, но как това ще реши другите ми проблеми не виждам. Мога да пиша още но ми се вижда, че стана дълго. Все пак благодаря за труда да ми отговорите и да се опитате да ми дадете съвет, въпреки че вероятно ви е писнало от многото такива теми и оплаквания.

 
  ... горе^
преди: 19 дни, 9 часа
hash: 39adb49b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Пак Автора: До 5 - Попринцип нямам нищо напротив, но не знам как ще стане. Тук не позволяват да се публикуват лични данни. Чудя се сега като се замисля дали да не направя някаква група в ФБ скрита, може би за социална тревожност и там да си общуваме. До 8 -Да измъчващо е ОКР. При мен беше първо това състояние, още в ранна детска възраст го отключих. Надявам се поне при теб тъй като се е появило преди 3 години в възраст в която си по-зрял да го преминеш по-бързо. То и има доста проявления, не при всеки е едно и също.

 
  ...

...
преди: 17 дни, 2 часа
hash: ba2af51c47
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Здравей - напомняш ми на мен самия. Сега съм на 28, но на 24 и аз бях така, дори по-зле.

Като цяло се бях вманиачил в работа (която ме дърпаше назад) и образование, бях качил много кила. С 2-мата ми най-добри приятеля от детството се скарахме и не се бях чувал 2 години. С колегите ми от магистратурата се виждахме по лекции и на кафе, но да ги нарека чак приятели - нямаше как да им споделя проблемите си и също като теб писах в този сайт.

Мислех и да замина в чужбина, да живея сам без никой до мен и да изкарам доста пари, за да сбъдна някакви неопределени мечти.

На 1-ви Април 2016 установих, че целият ми живот е една шега и реших да го променя.

И какво направих според съвети от този сайт и мои идеи?

1. Почнах да ходя на фитнес, да тренирам. Записах се на инструктор - направи ми режим и за месеци влязох в норма.
2. Почнах да ходя на танци, запознах се с някои момичета с които се сприятелихме.
3. Преглътнах егото си и се обадих на няколкото приятеля от детството с които се скарахме - оказа се че не ми се сърдят и се сдобрихме.
4. Обадих се на няколко приятеля с които не сме поддържали връзка от ученическите години - видяхме се няколко пъти с тях и тяхната компания и се харесахме. Бях с тяхната компания на море и на събирания няколко пъти.
5. Благодарение на 1-4 си вдигнах самочувствието - смених работа.
6. Поживях малко "по течението" (почнах да копонясвам с тези приятели, курви, бело и т. н. ), но реших, че търся някакъв смисъл от живота.
7. Реших да се стегна - завърших си образованието, изкарах книжка, записах 2-ра магистратура, която сега ще завърша. Смених още веднъж работа.
8. Изгледах много видеота за как да инвестираме и спестим пари в YouTube, понаучих се на някои номера, успях да спестя пари и ще почна да инвестирам. Вече си направих математически модел за близките 30 години и имам някаква яснота как ще си гоня мечтите.

Остава ми да си намеря и приятелка (последната година и половина бях в burnout покрай магистратурата ми и не съм имал) и мисля, че ще се стабилизирам.

Какво искам да ти кажа с това?

1. Почни с малките неща (ти вече си започнал с тренировки за разлика от мен тогава) и лека по-лека ще придобиеш самочувствие да направиш и по-големите.

2. Относно работата ти - може да отнеме време да я смениш, но си на 24 (време имаш). Ако искаш например да минеш към IT сферата - за 1 година може да се преориентираш, гледайки видеота и курсове (това важи и за други сфери). Аз така направих, и помогнах на един приятел също складов работник да започне в тази сфера за 6-7 месеца с гледане и практикуване на курсове.

3. За нападките - да не ти пука. Може даже да се научиш да се ебаваш със себе си (самоиронията е силно оръжие). Аз сега съм пред доста хора, които са ме ебавали и на които съм помагал и се уважаваме с тях, но от време на време и те ме ебават и аз тях и така.

4. Грижи се за себе си - остави другите да се оправят. Ако не можеш да помогнеш на себе си, трудно ще помогнеш на другите. Работи най-вече върху себе си (това е най-добрата инвестиция).

5. Нищо че не си ходил по кафенета и по дискотеки - насили се с компанията, която намериш или с 2-мата ти близки приятели и ще станеш по-отворен и по-социален.

6. Да не ти пука, кой те е изпреварил и кой не, и какво си изпуснал. Важното е какво ще направиш за напред. Виждал съм хора, които стигат далече и се връщат назад, такива които са доста пред теб, а после ги изпреварваш и т. н.

Животът не е права линия!

Аз лично съм минал през доста проблеми и съм правил много грешки, но си и отворих очите за доста неща, дето някои хора които са пред мен (и бяха пред мен) не са видяли и в дългосрочно бъдеще съм почти сигурен, че ще ги изпреваря.

Понякога трябва да се изгубиш за да се намериш!

Тъй че приеми, че си здрав, прав човек. Не си наркоман или удавен в кредити и т. н. и реално силата да се измъкнеш от където си е в твои ръце. Но започни с малки стъпки и лека по-лека ще успееш. :)

Пожелавам ти успех! :)

 
  ...
преди: 12 дни, 12 часа
hash: 21805a0db8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Решението на проблема ти е, че трябва да спре да ти пука. Някой те питал, е, голяма работа. Като не ти харесва да си седиш вкъщи, ходи навън, не е нужно винаги да имаш компания. А и ти не си длъжен да даваш обяснения къде седиш и излизаш ли въобще. Прави това, което те прави щастлив. Ходи на разходка в парка, по моловете, в планината, въобще има толкова места, където може да идеш сам. И на никой не дължиш обяснение за интимния си живот. Натрупал си някакви комплекси, трябва да си ги избиеш от главата. Няма хармония в теб, от там идва проблема, не от външен източник.

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 7 часа
hash: 39adb49b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   От автора: До 11 Благодаря за отговора. Но колкото до това дали си приличаме, не съм сигурен. В смисъл ти си имал тежък период явно,но не знам дали е същото. Стигал ли си до положение в което ти е трудно да се защитиш словестно и за може човек с думи да не направи да изглеждаш зле в очите на другите, до толкова, че да ти падне авторитета в очите на мнозинството. Да виждат в теб слаб човек и да не знаш как да ги убедиш в противното не само тях, а и себе си. Защото аз с времето играх роли, в които и аз си вярвах дори до определено време. А има всякакви хора все пак. На някои не им пречи да унижават другия. Ето един пример,онзи ден като бях до магазина да си купя цигари и срещнах един съученик и ме попита -Какво става ? - Казах му нищо за цигари ? И той -А попринцип ? И аз нищо,едно и също.- Е как така,бачкаш ли някъде ? -Казах в момента не,работих в една фирма, но ми писна и смених разговора, като го питах за него как е и малко поговорихме казах му че бързам, излъгах нещо и така. Но проблема е, че има за някои неща за които не става и да лъжа, а и лъжата не ме удовлетворява отвътре не се чувствам добре. Ето друг пример - Бях с един приятел и гаджето му и още едно момче и почнаха да говорят за неща свързани със секса и аз мълчах естествено и гаджето му - Кажи ти нещо, някоя случка ? И казвам моите не са интерестни като вашите, а и не ми се споделят лични неща ( бягане по тъча естествено друго няма какво да кажа ) И тя направо се изцепи, защото явно видя скромността ми и и светна лампичката ) -Да бе не ти се говори, кажи че си девствен. И добре, че моят "приятел" тогава се намеси и каза - Как ще е девствен, ако иска момчето ще ти отговори, кво си го заразпитвала. Но пак ми стана вътрешно гадно, че съм толкова зле, че се налага друг да ме защитава. И все някога ще се сблъскам пак с подобно нещо и няма кой да ме защити, а и не искам. Не знам в много дълбока дупка се набутах наистина.

 
  ...
преди: 12 дни, 5 часа
hash: 39adb49b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Пак Автора: До 12 Пуснали сме отговорите си по едно и също време, затова не съм ти отговорил. Да излизал съм и сам да тренирам, колело карам или по някаква работа, но не помага. А за обясненията да не съм длъжен да отговарям и съм използвал тази реплика, но знам че в моя случай е защото не мога друго да кажа. А това да не ми пука, реално няма как. Не знам дали сте от малък град, но там където повечето се познават трудно вървят и лъжите и хората са по-нахални обсъждат се и т. н. Не знам, може и да няма решение на моята възраст вече. Мисля по цели дни и не го намирам. Явно до определена възраст, ако не си направил нещо по въпроса после е невъзможно. Ще живея до колкото мога, ако имам късмет може да намеря човек като мен, да се свържа с него или ще живея в сенките, може и да "издухам" с времето тотално и така. За самоубийство нямам още смелост, а и не иска да наранявам близките си. Не, че и родителите ми не се обвиняват, въпреки че съм им казал, че не са виновни, а и наистина са средностатистически бих казал, виждал съм и много по-лоши. Просто явно аз съм роден с по-слаба психика и съм предразполежен така да реагирам на средата и ако съм потърсил помощ по-рано от професионалист да са били изменими нещата преди да се задълбочат до такава степен. Не знам, благодаря за желанието да помогнете все пак. Писах тази изповед от отчаяние и от нужда да споделя, защото на никой не му пука, то и за какво като се замисля, хората си гледат собствения живот, а явно такива като мен просто естествения подбор си ги изхвъря. Яд ме е, че не съм глупав и просто защото глудах само отрицателните си страни, стигнах до тук вече наистина да няма за какво позитивно да се хвана. Проблемите ми които ме доведоха до тук сега ми се струват смешни на фона на тези, които впоследствие се появиха. Надявам се някога да мисля и за сегашните така и да съм ги преадолял, но как нямам представа, просто наистина ми се затвориха вратите към хората, не знам как ще успея да се свържа с някого без да е от съжаление от негова страна и наистина да ме уважава, а и аз да уважавам себе си.

 
  ...
преди: 12 дни, 2 часа
hash: ba2af51c47
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   От 11 до автора:

Оо, изпадал съм в много такива ситуации, когато не знам как да се защитя словестно и да се излагам пред другите.

Най-вече в гимназията - тогава бях страшно зле, но от около 18 нататък бях минал през бая случки и проблеми (включително смъртта на баща ми) и почна да не ми пука толкова, макар че все още беше проблем, че се излагах и се чувствах "слаб" както и ти казваш.

Просто трябва да се научиш на "small talk" или "общи приказки" (май е на български). Мен това много ме дразнеше в гимназията - обичах сериозни, смислени (и скучни за много хора) теми.

Примерно ако се повозиш 1-2 месеца на такси, там ще те научат - бакшишите подхващат теми за какво ли не, че и те разпитват и те карат да се чувстваш неудобно. :D

Просто в един момент осъзнах, че 80% от това което хората казват са "100% пълни глупости" включително заучени фрази и т. н. (то и за това сме такава държава, но това е друга тема) и спря да ми пука.

В един момент трябва да осъзнаеш, че (може да прозвучи неприятно), но на повечето хора не им пука за теб (или за който и да е друг). Но това не е лошо, защото реално - на много от хората не им пука и за самите тях (стават наркомани, взимат големи кредити, почват хазарт, сами си съсипват живота и т. н. ).

Това конкретно ще ти помогне "да не ти пука", какво ти кажат.

А за това да не се "чувстваш слаб", на мен лично ми отне време, но трябва да разбереш "колко струваш", което ще почнеш да го разбираш, когато предприемеш стъпки за подобряване на живота си и почнеш да си повишаваш самочувствието, защото успял да направиш нещо за да живееш по-добре и имаш постижения.

И тогава ще убедиш не само себе си, а и другите с действия, че "не си слаб".

Аз примерно сега знам напълно точно "колко струвам" и който и каквото и да ми каже, не може да ме пречупи. А също така не се опитвам да се покажа "силен" пред другите, а съм самия себе си - те да си вадят изводи (казвам го щото има много хора дето "демонстрират сила, пари, любов и т. н. ", а са пълни жалкари реално).

Даже повечето ми познати сигурно се чудят какво правя в момента, понеже не поствам постоянно по социалните медии, а си движа моите схеми и проблеми. Знам кой съм, знам какво струвам, знам какво искам и другото като цяло не ме интересува (освен близки приятели и семейство).

--- Конкретно за твоите примери ---

Пича, който те е разпитвал е повече в грешка. Не е готино да се води разговор тип "интервю", тъй че да не ти пука. Иначе можеше да го затапиш с въпроса "А ти как си? При теб как върви? ", макар че ако някъв дето не си го виждал и те е изненадал, едва ли ще ти пука за това той какво прави и ще се сетиш да го питаш това.

Аз бих питал, щото се научих на "общи приказки" и симулирам "любезност" в такъв момент, но да - и аз ще му кажа "Ами малко бързам. Много се радвам, че се видяхме. Може да се чуем/видим, некой път (едва ли). И чао. "

За втория пример - ако са ти някакви теми, дето не са ти интересни, или няма какво да кажеш, можеш или да си мълчиш, или да заучиш некви фрази (колкото да поддържаш "общите приказки") и тях да кажеш. Казвам ти - реално тея разговори нямат значение.

Не трябва да ти пука за тъпите нападки на някаква кифла, аз ако бях девствен щях да и кажа: "Ми какво пък - добре ми е да съм си девствен засега. Ще си намеря неква яка мацка, примерно малко по-висока от теб и по-надарена и със нея ще пробвам. "

Ето ти един мой пример - миналото море бях с една компанийка сред която имаше една руска мацка-златотърсачка (излиза само с разни докторчета и т. н. дето правят яки кинти). Аз имам кинти, но никога не бих излизал с такива повърхностни хора - търся стойностни хора.

Та ще ходим с компанията на чалготека, та тая тръгна да се ебава, че нося обувки с дълги чорапи лятото (верно трябва някой ден да почна да нося от тези късите, ей така за да съм в час с модата), и после други от компанията се включиха.

И аз им отговорих "Ее верно требваше да се издокарам за чалготеката нещо с ризка, панталонче - ала бала. Малко като вас - все едно ще ходя на интервю. Тая вечер ще си намерите работа. "

А бе да - и това се учи, стига да имаш търпение. Просто почни с малки стъпки и давай напред. :)

 
  ... горе^

...
преди: 11 дни, 16 часа
hash: 21805a0db8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

18.   Номер 12 съм отново. След последния ти пост мога да кажа, че робуваш на хорското мнение. Пролема ти е, че си нереализиран в собствените си очи. Вместо да се ядосваш за мнението на хората, подобри живота си. Нали знаеш, кервана си върви, кучетата си лаят. На никой не си длъжен да даваш обяснения. Ако да речем си намериш гадже и някой се изцепи, , най-накрая и ти загуби девствеността си'' съм сигурна, че пак ще ти е гадно. Ако пък си намериш работа и кажат по твой адрес, , еее и ти ли почна да работиш'' пак ще се сдухаш. Искам да кажа, че само ти си важен на този етап от живота ти. Хората си говорят, често си правят грешни изводи, но си вярват. Важно е какво мислиш ти. Щом имаш толкова комплекси и ниско самочувствие отиди на психолог или намери алтернативен начин да си помогнеш. Чети психология, за да си обяснниш някои неща, намери си хоби, с което да се гордееш, важно е да наблегнеш на личностното израстване. Ако толкова ти пречи, че си девствен отиди на проститутка и проблема се решава. Ако не можеш да намериш работа в твоя град отиди в друг, тъкмо може да срещнеш нови хора. Разнообразявай. Аз също съм без работа и пуша. Чух един път местните клюкарки да обсъждат зад гърба ми, , откъде ли имам пари за цигари като не работя''. Върнах се и казах, че си имам пари, после я питах тя откъде има за нови обувки, защото също не работи. Сведе главата и повече не смее да ме погледне. Доста обрано го разказах, беше придружено с доста цинизъм. Важното е да умееш да затапваш хората, но за да го правиш трябва да имаш някакво самочувтсвие, а не да се чудиш, , , откъде знаят и дали са прави''.

 
  ...
преди: 11 дни, 11 часа
hash: ba2af51c47
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   Пак от 11 до автора:

Чудех се дали да ти напиша това, понеже не знам дали няма да се депресираш допълнително, а и е нужно определено ниво на може би "мъдрост" за да го осъзнаеш (спорил съм с хора на по близо 40 и те даже на са го осъзнали, сигурно има и пенсионери, които не го осъзнават).

Трябва да сме благодарни всеки ден за това което имаме, защото животът ни е по-добър от този на милиони, че може би и милиард хора.

Има хиляди хора, които са приковани на легло, или са болни и инвалиди и дори не могат да излязат навън, има милиони хора по затворите, има над милиард хора (в Индия, Китай, Африка, Южна Америка и др. ), които едвам свързват 2-та края, има милиони зависими от алкохол, наркотици и хазарт, живеещи в нещастни връзки (особенно в Близкия изток) и т. н.

Това не ти го пиша за да те депресирам, или утешавам, че си добре. Напротив, аз това го осъзнавам и затова, ще дам всичко от себе си, за да постигна максимума от това, което мога в този живот. Просто защото ми е дадена тази възможност.

Спрямо хората, които изброих - ти си млад, здрав, свободен човек (надявам се и нямаш зависимости), тъй че можеш да направиш страшно много със живота си, но трябва да започнеш с малки стъпки, и да не спираш.

И не трябва да ти пука, че някой не те бил харесал. Исус за мен е БОГ и пример за най-велик човек, но и него не го харесват над милиард души.

Напротив - даже едно от определенията за успех е да си създадеш хора които не те харесват, че даже и съперници и врагове (ако всички те харесват, значи не си постигнал нищо).

Аз примерно имам някои не малки успехи в някои отношения и има хора, които мога да посоча с увереност, че не ме харесват (а някои от тях даже са успешни хора). Но даже се радвам, че не ме харесват, защото за мен те са лицемери, използвачи и боклуци и казвам на всички, че правя всичко възможно да страня от тях и да не бъда като тях (за това пък други хора ме харесват и уважават).

Тъй че благодари всеки ден за това което имаш. Дори денят ти да е гаден, замисли се, че на някой друг може да е починал роднина или приятел в този ден (на него пък какво му е).

Моят баща почина на Коледа, а една колежка няколко месеца след смъртта му се смееше, че някакъв неин преподавател и разказвал, за някакви починали на Коледа и го намирала за смешно, мислех да и кажа "Много смешно е глупачке! ", но тя нямаше как да знае за моя случай или помисли, че това не е смешно. Има хора, които са си просто глупави - защо да си късаме нервите с тях.

Истина е че има хора, които се предават на по 20, а има и хора които се борят на 60 (да кажем, току що излязли от затвора и опитвайки се да закрепят що годе нормален живот). Животът е борба - вместо да се оплакваш, почни да се бориш.

Вместо да се оплакваш за живота си в момента, осъзнай че животът ти е по-добър от този на милиони, че сигурно и над милиард души и че ти е дадена възможност да го направиш много по-добър.

С едни колеги наскоро си говорихме за разни форуми и един повдигна въпроса за странните истории които е чел в Spodeli. net и реших да прочета последните (понеже и аз съм писал тук) и като видях историята ти ми напомни за мен преди и реших да ти помогна.

Но прочетох страшно много други истории на "предаващи се" хора и се чудя защо става така? !

Толкова ли много хора вярват в "американската мечта" - че ако нямаш "яката приятелка" или "якия приятел" (за жените), готина къща с басейн, яко кинти, почиваш у Бали и т. н. си "провал"? !

Че то това дори за американците е "мечта" - страшно малко хора са го постигнали. Това става само по филмите. Дори актьорите, които участват във филмите тип "американска мечта" са я на наркотици, я с няколко развода, я със смърт в семейството и т. н. (с други думи и те са "хора").

Разбирам, че това наше качество "народна депресия" е някакъв остатък от "Турското робство", но в момента живеем във време, в което наистина държим съдбата в ръцете си. Трябва да почнем да се борим.

Жалко е, че толкова много хора се предават.

За това на мен не ми пука - защото ако пробвам нещо, дори да се проваля знам, че не съм "провал" и че живея по-добре от над милиард души, с много повече възможности и просто пробвам пак (и лека по-лека успявам).

Дано успееш да осъзнаеш това, което ти написах. Ако трябва - излез навън, разходи се, пий една бира и си помисли и ще разбереш, че съм прав. И тогава вече ще ти се отворят много врати (и прозорци).

Стига си се депресирал, а поеми малки стъпки към подобряване на живота ти.

Успех! :)

 
  ...
преди: 11 дни, 7 часа
hash: 7641e04946
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Мислех да напиша дълъг коментар, но хората тук са ти отговорили достатъчно добре и изчерпателно, напълно съм съгласна с тях..
Наистина, дреме ти че нямаш приятели, майната им, в днешно време е пълно със самотни хора и това се приема за нормално, особено на запад.
Стига си трупал комплекси, светът е твой, замини за чужбина да изкарваш пари и така ще срещнеш и други хора.
Майната им на няколкото комплексарчета, дето им е кеф да си избиват комплексите върху теб. Научи се да живееш за себе си.
А твоят самотен начин на живот е нещо като съвременно явление (не казвам, че е положително) но е явление и то в световен мащаб и то засяга основно млади хора, тъй че не си единственият.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker