 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Някой изкарва ли пари от самоиздържане?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1431 пъти
Доста хора си мечтаят са "добрата фирма", в която дават хубава заплата, имаш израстване, бонуси, увеличения, хубав офис и тн и тн - всичките мечтани неща от един нормален човек. Но ми е интересно има ли такива от вас, които да работят за себе си, не във фирма, не със собствен бизнес, а на частно, на парче, и да са си купили къща, да живеят добре. И може ли да се случи това в България.
По принцип съм екипна личност и имам нужда от хора до себе си, но от доста време насам се чудя дали да не зарежа хобито си и да се насоча към нещо друго и да работя за себе си. В последната фирма прекарах няколко години, изпълнена с доста работа и разочарования и чакане да дойде "добрия" момент. Който така и не се случи за мен, въпреки, че работих всеотдайно, за мен по-важно от работата нямаше и нямах търпение да отида на работа. Не знам защо ми се случи. Други хора без толкова усилия, но с подмазвания на шефа израснаха. Дадоха им повече отговорности, увеличиха им заплатата. Аз нямах проблеми с никого.
Сега съм без работа и се чудя какво да правя с живота си. От една страна, получих време и спокойствие, което нямах последните 4-5 години, но въпреки и липсата на увеличение на заплатата ми пак успявах да спестя някакви пари, сега няма да сепстявам, но мога да чета книги, да играя игри, да обръщам повече време на приятелката си, която много обичам и да ходя на разходки.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: af57672218 |
|
1. Да си имаш "фирма", силна финансово, не само по документи не е за всеки.
Трябва да си умен, уверен, решителен, със самочувствие, дар слово, творческо мислене и визия за бъдещето. щипка късмет. Всичко изброено ти е нужно, ако ти липсва някое качество - няма да се получи рецептата.
Иначе и аз съм забелязал как някои хора когато останат без работа, започват да си мечтаят да са успешни бизнесмени, но не могат да измислят нищо или просто не им стиска и си остават наемни работници, от аванс до заплата - за цял живот.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: ee6ef3e9d7 |
|
2. От 2011 до 2014 имах работа на щат като описаната от теб. За награда ме съкратиха първа когато фирмата взе да изпитва трудности. С образованието и професията си излязох като самоосигуряващо се лице със свободна професия на свободния пазар. Работя на парче: ангажимент - хонорар, чрез фирми посредници си намирам работа. И преди работата на щат съм работила периоди като самоосигуряващо се лице. Не мога да изкарам пари за къща, освен това имот и дом имам отпреди това. Колко изкарвам виждам когато подавам декларация за предходната година. Около 1700-1800 чисто, но средно. Някои месец 3000, друг - 700. Само да живееш с така изкарани пари, може. Но сигурност и имот...трудно. Поне при мен. При това моят труд е интелектуален и нямам други вложения, които да искат "вода и храна". Нямам и хора, които да работят за мен. Сега, обаче, с пандемията, останах без работа. Но април пак трябваше да внеса няколко хиляди за изравляване на данъци и осигуровки, текущите също вървят. А аз от май насам съм изкарала брутно 567 лева. Да, и аз си починах от инфактната ми работа, четох, разхождах се, родителите на другите деца в градината разбраха коя точно е майката на моето, че иначе не ми оставаше душа да вися по градинки. И също като теб се чудя какво да правя. Дали да не намеря някой щат да карам по-леко, защото също обичам добрите екипи и съм всеотдаен служител. Или пък искам свободата си и хубавата престижна, макар и брутално натоварваща професия. Но ти питаш за парите - ми...с много любов, труд, търпение, но и далновидност, аз изкарвам за добър стандарт /в София/, но нямам да купувам имот, да се омъжвам тепърва, нямам заеми, кредити, не съм забогатяла и не виждам изгледи.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: d53c0c6e4c |
|
3. Аз печеля като self employed в Лондон около 2500-3000 паунда на месец.. средно да ги сложим около 2700. Доволен съм. Не е сигурно, някой месец ми е празен , но друг ми е супер зает. Точно средата на юли например направих 1400 паунда за една определена седмица (явно това ми е максимума) , докато точно сега миналата седмица бях с 200.
Накрая като тегля чертата не е зле , тъй като пък ми остава много свободно време в слабите месеци. В което активно си почивам.
В България бях ИТ...да се върна да се завра в някакъв робовладелчески офис...не благодаря.Никога повече.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: f64500a500 |
|
4. Ти дори не можеш да се изразиш, какво парче, какво самоиздържане? Или си на работа на трудов договор, или имаш собствен бизнес, другото е работа извън закона и правилата.
Понятие хубава и лоша заплата няма. Заплатата е висока или ниска. И много хора не им е мечтата да работят в задушен, лъскав офис. Има какво да преосмислиш за да стигнеш до целта ти.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 24498065f3 |
|
5. 1. Парите ти ще свършат все някога
2. Ако работиш така на парче, това са незаконни пари, защото не плащаш данък по тях
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: fa091bb93e |
|
6. За да постигнеш нещо, не ти трябва никой. Отборите развалят и най-добрите играчи. Никой не ти мисли доброто на този свят, особено пък на работа. Работя в "екип" от 5 години и знам за какво става дума. В момента работя във фирма с около 1200 души персонал. Бедна ти е фантазията за отрепки става дума. Само с присъствие им бъркам в здравенцето - млада, трудолюбива, амбициозна, можеща. Бабите и лелите напълниха гащите от злоба и завист.
Ж,23
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 48d3ddcd84 |
|
7. До Н 5
Откъде я измисли тази невероятна глупост, че щом работиш на парче, и не плащаш данъци! Не четеш ли, че Н2 е написала, че ежегодно пуска данъчни декларации!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 60382d774b |
|
8. Номер 6, идеално те разбирам. Дъртите изгнили пръчове, дето се имат за дългогодишни служители в дадена сфера, и мислещи си, че имат много опит умират от злоба и душата им се обръща като видят някой млад и надъхан. Това го изпитах сумати пъти от всякакви - от началници, от колеги и всички служители. Много са малко хората над нещата, на които им се получава. Не се помага на амбициозните, трудолюбивите, даже напротив... ще те експлоатират, ще ти правят интриги и накрая или ще напуснеш сам или ще станеш като тях. Толерират се подлезурковците, интригантите и мързеливците.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: c9b0454ad8 |
|
9. Чак пък всеки даси мечтае за фирма, бонуси и офиси?!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 857194a7b6 |
|
10. Номер 6 ти го е казала много точно. И най-добрият може да бъде в губеща позиция заради некадърен отбор. Казвам ти го опит. Като отидеш нахъсан някъде да работиш и видят, че си по-можещ, знаещ и ги засенчваш, почва зверско бълване на измишльотини и помия към теб. Това също ти го казвам от опит. Препатила съм от "екипи" и от добротата си. Преди малко се върнах от работа и още съжалявам, че на онази тъпа овца не ѝ казах нещата както си заслужава. Ако искаш да си добре, винаги гледай да работиш сам. И това го казвам от опит.
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 857194a7b6 |
|
11. От 6 до 8 :
Да, винаги ми е било супер смешно, жалкарско и комплексарско как се хвалят като проститутки със стажа си. Голямо геройство. Големи разбирачки и страдалки се изкарват, после гледам как потъват в собствената си помия от глупости. Сигурно е заради стажа...
И всъщност с мъжете рядко имам проблеми на работа. И младите, и старите общо-, взето биват, ама жените и по-конкретно по-възрастните, са ходеща душевни помии и злоби. Меко казано им бъркам в здравето, а въобще не се разправям с тях. Е, понякога работя с тях, което трудно може да се нарече работа, и абсолютно винаги създават проблеми, говорят глупости, неверни неща, мъчат се да ме очернят. Всичко това просто защото завиждат. Няма фирма, в която да съм работила и да не ме мразят лелите и бабетата. С мъжете, на всякакви възрасти, обикновено няма драми. Е, случва се понякога да има и дебили, но по-рядко. Лелите също невинаги са злобарки - сещам се само за една, която е изключение и също потърпевша от интригите на останалите.
(С извинение към автора за спама. )
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 1a5c6e09d7 |
|
12. Да, има хора, които изкарват прехраната си така, но трябва наистина да си много добър в даденото нещо. И
1. Не ти трябват никакви екипи, най-много вземи някой роднина. Работя в екип, който от е пълен с тъпи хора, ама толкова тъпи, чак не можеш да си представиш. Началничката ми, която е била най-ниско ниво, се е чукала с началника и е взела пост. Тоест началници са ми две курви - една женска и една мъжка.
2. При работа "в екип" често се случва да саботират нещата умишлено, с цел да очернят теб. Това ми се случва постоянно, само дето не им се получава. Завиждат, безумно завиждат, защото съм по-млада, по-амбицирана, по-умна и по-можеща. Разбира се и по-хубава.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 10552cea0e |
|
13. Съгласна съм с 12, че голямото условие е наистина да те бива и то много в това, което правиш. Моята професия е такава, че оптималният вариант за мен е да работя на свободна практика. Но това означава постоянно търсене на ангажименти и жонглиране с финансовите постъпления така, че да покрият и по-слабите месеци. Освен това се иска перфектна организация на личното време. Това, че постоянно си в несигурно положение донякъде изнервя, но веднъж свикне ли човек, после много трудно можеш да го набуташ в някой офис с работно време. Движенето на няколко проекта едновременно също натоварва. В момента пиша статия за списание; като я приключа, ще преведа 10-ина страници от книгата, възложена ми от едно издателство; след това ще погледна текста, изпратен ми за редакция от друго издателство; в понеделник имам работа в университета, а след това трябва да се срещна с един художник за интервю. Това е ежедневие за хората на свободна практика. Ние нямаме работно време, но имаме железни срокове и само един ден, пропилян в зяпане през прозореца, ти обърква целия график. Имаш грижата и да си внасяш сам осигуровките в НОИ, както и да си следиш счетоводството.
Това е едната, лошата страна на медала. Хубавата е, че ти решаваш кога, как и къде ще си вършиш работата. Аз мога да си взема лаптопа и на плажа. От три месеца кракът ми не е стъпил в София, живея и пиша на вилата си. Работиш и почиваш според вътрешата си нагласа. Аз съм от тези, които обичат да спят до късно, но пък нощта ми е изключително продуктивно време, съответно - работя до малките часове, а после си поспивам до 10 часа.
Що се отнася до заплащането, не виждам разлика. Заплатата ми на последната ми работа на трудов договор беше 1300 лв. Сега не мога да кажа точно колко се падат на месец, защото, както вече казах - всеки път е различно, но стандартът ми си е същият, значи парите ми стигат. Гледам да оставям непипани едно 2-3 хиляди в сметката си, защото понякога наистина има дълги периоди на суша, особено лятото.
Най-трудното при работата на свободна практика е веднъж да завъртиш колелото. Един път да вземеш първия хонарар и веднага след него да поемеш нов ангажимент. Така постепенно плащанията започват да се наслагват едно след друго. А и хората в бранша узнават, че си фрилансър и започват сами да те търсят. Колко често преди съм изпускала блестящи ангажименти само защото работодателят си е мислел, че съм твърде заета в щатната си работа, за да ме безпокои с предложения!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 63552fa63c |
|
14. Май бъркаш понятията самоосигуряване и самоиздържане, ама карай. Или смяташ, че е нормално да работиш каквото и да е и да печелиш пари, но които никога не стигат за собствено издържане (самоиздържане) - трябва майка ти да ти даде още малко.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
