Digital kidZ или Поколение ,,Z''
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 904 пъти
Кои всъщност са Дигиталните деца или поколение Z?

Независимостта и идеята за open-minded общество сякаш е неизменима част от тяхната култура. Естественото продължение на поколенията, които са били под натиска на индустриалната и промишлена ера, е техните деца да се борят за свобода и независимост! Това, и напредъка на високите технологии, ни доведе до тази информационна ера, в която сме днес. Децата на дигиталния свят искат свобода, по-малко ангажименти и повече забавление. Можем да обобщим, че лесният живот и как да минеш през прекия път, е техниятводител.

Възход или Падение е това?

Когато говорим за Дигитален свят и децата, които са родени през този период, неможем да отречем възхода, до който стигна човечеството вследствие на този свят. Възможностите, които имаме пред нас, като единици хора, а и като цяло, са почти безгранични. Това, което, предлагаiCard и постоянните подобрения в този смисъл на дигитализацията, са само част от нашите възможности, , sky is the limit''. Поколението, което предстои да се изяви, има необятните възможности, за които предишните само са мечтали, но и всичко хубаво си има цена. Всички тези възможности, чрез които имаме достъп до всякакъв вид информация, изискват техните жертви. Израстването в социалните мрежи и загубата на почва под краката, трябва да е сигнал, че нещо не е наред и трябва да се промени. Поколението, което следва да покори върховете на бъдещето, сякаш е забило в телефона си и не разбира всъщност в какъв свят живее. Загубата на основни човешки ценности, като създаване на семейство, отглеждане на деца с морални ценности и пр., е заменено с безкрайни удоволствия, чувство за неангажираност и общество на консуматори. Това би било пагубно ако не се променят някои от основните възгледи и ценности, в които се възпитават theDigital kidZ.

Прекият път не винаги води до успех!
Това, което трябва да стане ясно на идното поколение е, че не всичко идва на готово и, че бързото и лесното не винаги води до успех. Ежедневно ставаме свидетели на парадосксални ситуации, в които деца се държат като възрастни. Сякаш на това „облагодетелствано” и знаещо поколение е му се даде възможността да бъде просто дете. Иначе казано всички тези „прости” малки неща, като приятелите без изгода, семействата, хранещи се заедно и споделящи ежедневията си един с друг, истинските мигове, които не са заснети с телефон, просто не са на дневен ред за подрастващите.
Днешните младежи се интересуват повече от това как бързо и лесно да постигнат успех, без много усилия и трайна ангажираност. Всеки се стреми към “the easy way”, но никой не се замисля, дали „прекият път” ще остави трайни след?
Оставянето на следа или белег е заложено у човека още при самото му създаване. По този начин хилядолетни истории на цели народи са се съхранили идостигнали до нас. За нашите деди е било от особено значение какво наследство ще предадат на идното поколение и каква следа ще оставят след себе си. В наши дни сякаш тези неща не са от особено голяма важност - на дневен ред е по-скоро изграждането на перфектен живот в социалните мрежи и намирането на „прекия път”. Но дали „прекият път” не е по-скоро „the wrong way”? И при поемането му всъщност осъзнаем, че това не е отредения за нас път?
Бъдещето принадлежи на свободните
В контекста на всичко казано по-горе, трябва да се вземе предвид всъщност колко това, коетосе предлага на дигиталните деца от това поколение, е забележително и, че бъдещето им принадлежи, стига да има кой „да го грабне”. Сякаш през всички етапи, през които е минавал човекът, това е била прицелната му точка. Финтек компании като iCard(https://ddwj9. app. goo. gl/PAGn), a и много други свързани с онлайн решенията, инвестират и залагат в бъдещето, защото в него наистина има светлина в тунела. Решенията, с които разполагаме към днешна дата са забележителни, но представете си какво ли би било в бъдещето-с едно знаещо и можещо общество, което същевременно е успяло да запази всички ценности, които са му били предадени през вековете. Тук можем само да прогнозираме, но светлина винагиима, въпроса е дали вървим към нея, или сме се отклонили драстично.

Дигитален свят - колко реален е всъщност и какво е влиянието му?

Светът, в който живее поколение Z, познат като дигитален или виртуален, е всъщност също толкова реален, колкото и физическия такъв. За предишните поколения е доста трудно да го поберат в съзнанието си и да разберат, че той има по-голямо влияние на нашите животи от всичко останало, намиращо се във физическия свят, който можем да попипаме. Тук идва и големият скок в поколенията - предходните се страхуват от него, а Z поколението и тезиидващи след тях, сякаш живеят изцяло в него, без дори да го осъзнават. Но връзката между двата свята е много важна и не трябва да се губи. Светлото бъдеще зависи точно от това до колко ще можем да живеем и в двата свята паралелно, като един, защото ако загубим връзката ще бъде пагубно за всички нас. Бъдещето наистина принадлежи на Дигиталните деца, но връзката и ценностите на преходните поколения трябва да им бъдат техен светилник в необятното.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 7431fe7a18

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, Съдейки по броя коментари на поста ти, явно философията ти е останала "недоразбрана". От това което чета, най-общо казано "критикуваш Поколението Z за това, че живее в дигиталните технологии, а не в реалния свят". Точно тук, понеже говориш за "хилядолетни истории" и "нашите деди" щеше да е добре, да се позапознаеш детайлно с човешката история и щеше да видиш, че живота днес не е много по-различен от живота преди. Просто е много по-динамичен. 1. И днес и преди над хиляда години сме били същите хора. В Старобългарската литература, на няколко места поне българските мъже ни описват като "пияници", които чакат празниците, а жените като "кифли" (е с други думи за онзи период), които само се чудят как да се разкрасяват с разни масла. Т.е. като манталитет за 1000 години, промяната е значително малка. Просто сме имали цар, който ни е "вкарвал в релси" и е оставил илюзията за "велик народ". 2. И при Индустриалната Революция е имало хора "изплашени от прогреса", как "машините ще заменят хората", как "хората ще изгубят човешките си качества", как "ще се слеем с машините и т.н.". Истината е, че се върви и в двете направления - "развитие и сливане с технологиите" и "развитие на човека". Както децата от много малки почват да използват телефони и дигитални технологии и не си говорят много (освен по интернет), така и броят кампании за помощ на "хора в нужда", "малцинства", "борба с несправедливости" и т.н. се увеличава значително. В момента живеем в един от най-мирните периоди на планетата, но понеже благодарение на информационните технологии имаме огромна прозрачност (която не сме имали миналите векове) изглежда все едно "навсякъде се стрелят", "навсякъде се бият" и т.н., а реално просто най-накрая получаваме информация какво става по света, което е много добре. Тъй че, не се притеснявай толкова - човекът въпреки всичките му недостатъци е сравнително интелигентно животно и ако технологиите му попречат толкова много в развитието ще вземе мерки. Със сигурност няма да стигнем кучета или други животни по интелект, само защото сме забили глава в телефоните. Аз за разлика от теб гледам много оптимистично на нещата. Верно - децата ни няма да знаят какво е да се играе по площадките (повечето, въпреки че има такива които играят), но ще се развият много по-бързо от нас в този динамичен свят. Технологиите лека по лека, за близките 100 години ще решат редица технологични и медицински проблеми и т.н. Имам приятел в чужбина, който направи startup за копаене на астероиди и събира инвестиции (има един куп startup-и с подобна цел), защото в астероидите се съдържат куп ценни и редки метали, които се намират дълбоко в земната кора, а са лесно достъпни в астероидите (и казват, че първите "трилярдери" ще са тези, които копаят астероиди). Та до 100 години, ще сме започнали да копаем астероиди, ще сме пратили хора на Марс, ще сме роботизирали значителна част от нещата около нас. И ще трябва да общуваме с технологиите всекидневно - но това лошо ли е, ако животът ни ще е много по-добър? Поздрави!

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: a26e6bb858

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Платена реклама. А винаги ще има нужда от актьори, певци. Компютрите сами не могат да създават изкуство. Но всички чиновници ще бъдат заменени от автоматизация.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: cabf4d2fb4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   До номер 3: Не и в България

 

...

горе^

преди: 3 години, 6 месеца hash: b5ee2479e0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   ъдещето принадлежи на свободните! В контекста на всичко казано по-горе, трябва да се вземе предвид всъщност колко това, коетосе предлага на дигиталните деца от това поколение, е забележително и, че бъдещето им принадлежи, стига да има кой „да го грабне”. Сякаш през всички етапи, през които е минавал човекът, това е била прицелната му точка. Финтек компании като iCard, aи много други свързани с онлайн решенията, инвестират и залагат в бъдещето, защото в него наистина има светлина в тунела. Решенията, с които разполагаме към днешна дата са забележителни, но представете си какво ли би било в бъдещето-с едно знаещо и можещо общество, което същевременно е успяло да запази всички ценности, които са му били предадени през вековете. Тук можем само да прогнозираме, но светлина винагиима, въпроса е дали вървим към нея, или сме се отклонили драстично. Явно не е станало ясно, критиката не е към технологията и бъдещето а точно обратното. Въпреки, че сме стигнали до такива върхове в човешката история, манталитета остава същия, което и е пагубно в целия аспект на статията. Тук не става въпрос само за българите и България!!

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: 90808aa675

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Хората са с едни и същи. Децата са едни и същи с предишните поколения. Да, има технологии и виртуален свят, в който може да избягат от реалността. Но това го правехме преди и ние само че бягахме в измисления свят на книгите. Е, при книгите човек си представя измисления свят, а сега го вижда на екран.Единственото по-различно е, че децата имат повече проблеми с очите от екрана и повече затлъстяване от седенето на стола. Но хората са едни и същи и преди, и сега, както и навсякъде по света. Говоря за емоциите им, за душевния им свят, за съдбите и уроците, които трябва да научат в живота.

 

...