Не мога да прощавам. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121234)
 Любов и изневяра (29717)
 Секс и интимност (14365)
 Тинейджърски (21898)
 Семейство (6474)
 Здраве (9601)
 Спорт и красота (4702)
 На работното място (3180)
 Образование (7305)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18535)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Не мога да прощавам.
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 1156 пъти
Здравейте. Аз съм човек, който не може да прощава. Всъщност прощавам, но само като обмисля нещата и разбера, че е станала някаква грешка и/или аз също имам вина. Тогава прощавам. Но иначе не мога. Спомням си още в детската градина когато глупавите деца от групата ме удряха. Аз почвах да рева, а учителката казваше на детето, което ме е ударило да се извини. То се извиняваше, а аз казвах “Няма извинявай! ” И не го казвах, защото още бях малък, а защото наистина не му прощавах. Цял живот най-различни, казвам най-различни са ми правели мръсно. Биели са ме, обиждали са ме, заплашвали са ме и аз не съм им прощавал никога. Не прощавам дори и на бесните кучета, които са ме гонели. За мене няма значение, че са животни. И на семейството си не прощавам. Нашите са ме биели като малък, аз няма да им го простя. Аз дори и на себе си не прощавам. Правил съм лоши неща и не мога и не мога да си ги простя. Ударих един приятел, той се разплака, но ми прости. Минаха толкова години от тогава, той даже вече не помни, а аз още не мога да си простя. Направил съм много неща, за които ше се чувствам виновен и няма да си ги простя, защото не мога. Знам, че да се прощава е човешко. Според мене прошаката е най-големият подарък. И аз искам да ми прощава. Но аз не мога да прощавам. Един приятел ми казва, че ако не прощаваш се събира и се превръща в омраза и гняв и е вярно. Гледам да не мисля много, но когато си помисля се ядосвам. Според мене прошката кара човек да се чувства безнаказан и пак да върши нещата, които са му били простени. Аз дори и не мога да простя на държавите, които в миналото са ни нападали. И не си мислете, че искам съвет от вас как да се науча да прощавам. Харесва ми да не прощавам и няма да започна да го правя. Ще си прощавам само след като съм обмислил нещата добре и съм открил и моя вина. Но на нищо друго няма да простя, защото не мога и не искам. Исках просто да споделя.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 7 месеца
hash: 763ccdbed8
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Прошката е не ти просто да кажеш, е нищо какво от това, а ти да се отърсиш от товара на някакво събитие и хора. Аз също не мога да простя на някои хора, защото виждам, че не осъзнават когато си бил добър с тях, а те ти връщат лошо и това се повтаря. Но аз просто ги разкарвам от живота си и се опитвам да забравя за тях.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 0254d25a1e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   По същия начин съм.. Спомням си разни лоши моменти и кой какво ми е направил или казал отпреди повече от 10 години! Понякога ей така се сещам от нищото и започвам да злобея или дори да мисля да си отмъстя. Страшно злопаметен съм, което знам, че натоварва.. Хубавото при мен е, че поне помня и някои от хората, които са ми правили добро и съм им благодарен.

Относно държавите, това е съвсем друго нещо. И те се ни нападали и ние сме ги нападали. Нека не забравяме все пак, че прабългарите са преселници и завоеватели по тези земи.

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 99341bdf83
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Да не си скорпион?

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: f8b0b12b96
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ние сме хора, а това ни дава една могъща способност - правото на избор. Да не умееш да прощаваш не е качество, то е ИЗБОР.
Тъй, че изборът е твой.
Да не прощаваш значи да наказваш себе си за грешките на другите. Гневът и омразата разяждат човекът отвътре, докато не остане само самосъжаление и самота.
Е, избирай мъдро :)

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: b6f7569fbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ти направо си търсиш на кого да си сърдит. Щом и на държавите,които са ни нападали... Те са били по-силни от нас. Не може да се сърдиш на някого,че е по-силен от теб. Започни да играеш кикбокс или бойни изкуства. Иначе ще те споходи я някой инфаркт,я инсулт.

 
  ...


...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 6198ad3008
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   У теб има доста събран гняв от детството и търсиш подходящ обект за него. Затова събираш списък на хора, подходящи за гняв според теб, та чак и до държави си докарал :-)
Че не прощаваш го разбрахме. А умееш ли да обичаш? Кого обичаш - приятелка, жена, деца, приятели...? Така като те чета, май най-добре да си вземеш куче, иначе ще вземе някой да те разочарова и край с него, ще влезе в черния спиък с гнева.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 8df79d263b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ти съвети не искаш! Прошката освобождава,почни да четеш молитви за прошка и така има шанс нещата да тръгнат .Това ти е урок в живота, да се научиш да проштаваш, другото е ината ти!

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 83acbd68ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   До 4

Това е любимото на хрисиянската"религия" или по-скоро на тези, налагащи я, за да държат хората със снижена глава и да ги карат да слушат. След християнстовто в Европа, какво идва? 1000 години средновековие! Именно, заради тая идеология на сведена глава, на прошка за грешки, на търпение. Естествено, от нея се взимат само удобните части, на тези, които са на власт. Милосърдие и състрадние, не са особено значими за тях, а благотоврителността е тема табу.
Гневът е заложен в човека, за да го мотивира, за да го кара да дйества, да търси промяна! Естествено, ако не действаш, ТОГАВА те "изяжда". Много деликатно и гадно е. Не знам, кой и как го е открил в древността, но надявам се, ако има задгробен живот, неговият да е много скапан!!!

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: f8b0b12b96
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Драги ми номер 8, аз съм 4.
Авторът е написал, че таи гняв към хора, ядосали го преди 10 години.
Прошката не е примирение и не изключва реакция. Ето пример - аз в душата си мога да простя на бившия си, който ми е изневерил и да не нося този гняв. И въпреки това никога вече да не му проговоря, въпреки опитите му да се свърже с мен.
Но това да се ядосваш за нещо, който някой ти е казал или направил преди 10/20/30 години носи само саморазрушение. Виждам го с очите от дете. Видях как разрушава близките ми, психически и физически.
Затова давам съвет на автора да се научи да се освобождава, докато все още може. С годините поведението трудно се коригира. Така характерът става съдба.
Надявам се вече да е ясно какво съм искала да кажа.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 7 месеца
hash: 4a0972b3cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не мога да си представя да тая с години гняв или омраза за някакви супер простотии. Всичко минава и заминава, всички правим глупости, това не означава, че сме зли хора.
Ако те нападат физически, значи имаш манталитет на жертва и привличаш агресори. Причината е в начина ти на мислене.
Съгласен съм с 4, че това да си злопаметен е избор. В никакъв случай нямам намерение да те виня за него, ако е направен рационално. Това си е валидна гледна точка.
Аз например не обичам да ми се извиняват и аз не се извинявам. Не ми трябва ничия прошка. Не съм навредил на никого съзнателно. Ако някой се е обидил от някоя моя постъпка значи проблемът е в него, не в мен. Ако си в мир със себе си и имаш самочувствие, не би трябвало думите на който и да е външен човек да имат някакво значение за теб. Обидиш ли се, значи си му позволил да те нарани т. е. нараняваш сам себе си.
Винаги давам следния пример на приятелите си - ако имаш кафяви очи и някой ти каже: "какви грозни зелени очи имаш", би ли се обидил? Малко вероятно, просто защото нямаш зелени очи и това е факт. Тогава защо би се обидил ако ти кажат, че си тъп, да кажем? Ако ти не смяташ, че си тъп това даже не би трябвало да ти прави впечатление, но ако имаш съмнения, че си тъп, тогава се обиждаш, защото са ударили по слабото ти място т. е ТИ си позволил.
Аз от много години изобщо не се обиждам и най-странното е, че дори не си спомням никой да ме е обиждал. Явно нещо в мен се е променило, а хората усещат къде може да ударят и къде няма смисъл.
На твое място не бих винил никого, а най-малкото себе си. Каквото и да си направил е в твоя полза - дори само като житейски урок или просто допълнителен опит.
Аз вярвам, че нищо в живота ни не е случайно, излишно или погрешно.

 
  ...

...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: af65a9eaef
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Аз също съм като теб. При мен има лек нюанс, че ако някой съзнателно "ме прецака" или се отнесе непредизвикано лошо с мен, просто го отписвам от живота си. Спирам всякаква комуникация и този човек, просто спира да съществува за мен.
Преди време бях като теб и много се сърдех и бях злопаметен за дребни неща. После от някъде чух една поговорка, която много промени мисленето ми. Тя е - "Вярвам във вторите шансове, но не и в третите". От тогава винаги давам втори шанс на всеки, който ми е причинил нещо лошо, и който е потърсил от мен такъв шанс. Ако лошото от негова страна е било еднократен инцидентен или несъзнателен акт и не се повтори повече, забравям, прощавам и отношенията ни отново са си същите. Понякога, някой такъв човек отново прави нещо лошо към мен и тогава вече всичко между нас приключва завинаги. Досега това ми се е случвало три пъти.
Аз самият съм човек, който гледа да не причини съзнателно зло на никого и за мен е важно да не контактувам с такива хора. Отнасям се добре с хората и обикновенно получавам настрещно положително отношение.
От скоро съм си постваил нова цел. Тя е просто да стана "над нещата" и да не обръщам внимание на лошото поведение на някои хора към мен. Забелязал съм, че тези сръдни и въобще всеки емоционален отговор на нещо негативно в живота, ме натоварват и оставят в мен някаква горчивина, която си стои в мен години и не ми влияе добре. Познавам хора, на които се възхищавам искрено, които успяват да не приемат лично дори и най-лошото отношение към тях. Те просто подминават с усмивка и никога не таят някаква злоба или желание за мъст. Ако некой човек се отнесе лошо с тях, просто го отбягват, но никога не се карат или сърдят. Сякаш са неуязвими за негативните емоции и случки в живота си. Ето такъв човек искам да бъда и аз.

М34

 
  ...
преди: 3 години, 7 месеца
hash: d68b4c94ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Имаш ли приятели или гадже? С кой живееш? Работиш ли, разбираш ли се с колегите? По цял ден ли си гневен? Ако това не ти пречи на живота продължавай. А аз за неща преди години от детската градина и училище просто съм ги забравила. Не ги мисля всеки ден. Тези хора не съм ги и виждала вече.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker