Въпрос относно боен спортове
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 517 пъти
На 19 години съм, 2 метра, 60 килограма... Теглото ми е главната причина за въпроса ми - като се запиша на индивидуална тренировка по бокс, в салона само аз и личният треньор ли ще бъдем, или ще има и други трениращи? Усещам колко ще ме е срам, ако не сме само аз и треньора. Ако отговорът на въпроса ми е отрицателен, ще се радвам да разбера дали изобщо има варианти за празен салон

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: b5648e1254

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   По-скоро почни да ходиш на фитнес или най-малкото си направи хранителен режим с повече месо, яйца, млечни продукти, плодове, зеленчуци и като качиш 10-15 кила тогава ходи на бокс. Щом си висок 2 метра очаквай че често ще имаш спаринг с някой почти два пъти по-голям от теб...

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 23c4871c7f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Има още да учиш, то и аз, но слушай са. Щом те е срам и страх от нещо, което ИСКАШ да го направиш, си задължен да го направиш. След 10 години буквално ти казвам, че ще се събудиш и ще си казваш, "охххх защо ми е пукало толкова от мнението на другите, а не си правех това което искам, съжалявам за това онова трето пето..." Не търси празен салон! Нарочно търси пълен салон, задължен си пред себе си да получиш подигравки и да се научиш да ги блокираш, щом те е страх и щом наистина искаш да тренираш това нещо. След 10тина години тоя кураж ще ти дойде автоматично, защо ти е да чакаш 10 години та после да съжаляваш!? Не се мотивирай от думите ми, щото мотивацията има нужда от поддръжка, а просто си го набий в главата. Също си струва да се спомене, че около тебе вероятно има хора, които те карат да не се приемеш какъвто си. Родители? "Приятели?" Същите тези хора, ако се осъзнаеш, вероятно няма да са ти в обкръжението след 10години. Така, че замисли се. Като бях дете дойде момент за първи път да се кача на много високо колело за да се науча да го карам, карах си някакви много малки колела иначе. Беше ме страх от високото колело да не падна. При първото ми самостоятелно успешно подкарване една немска овчарка ми скочи точно в момента, в който бях доста уязвим. От тогава изпитвах страх от кучета до няколко години по-късно, когато тичах към вкъщи за нещо, някакво куче излезе от близкия двор и се затича към мен, аз кривнах, продължих да тичам, но точно към кучето. То това куче като видя, че тичам към него така се уплаши, че се обърна и започна да квичи мислейки си, че го гоня. Тичай срещу страха, момче, не бягай от него.

 

...