Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Права си, и аз мисля по този начин. Дори бих казала, че преди е имало много по-нещастни бракове, но е било срамно, особено за жена да се разведе. Срамно е разведена жена, но не е срамно да стои при някой, който я бие, не я обича, че и дори и изневерява. :))) Сега поне без проблем като виждаш, че не се случват нещата - ставаш и си тръгваш.
Външно са изглеждали по-устойчиви браковете, но ако погледнеш отвътре - масово гнили като ферментирал плод.
Слушала съм бабички, които плачат пред мен и казват как са ги оженили насила за някого, който дори не познават, не обичат, и е трябвало да се разделят с “приятеля си”, ако мога така да го нарека. И не, не са от малцинствата, българки.

7.   За съжаление, мила в някои държави от третия свят все още е така както и в малките населени места. Хората там постоянно се влияят от мнението на околните.

8.   Мога да дам примери от моята рода, където именно са държали и поправяли нещата. Едните ми баба и дядо, например, се събрали даже напук на общественото мнение. Той - успял лекар, с престиж, обичан от пациентите си, ценен член на БКП (със знания и умения, а пък от селски произход), докато тя - изключително интелигентна жена, но... дъщеря на "враг на народа". Всички са го убеждавали да НЕ се жени, ще направи грешка, да си избере "достойна комунистка", луд ли е. Да, луд е бил - лудо влюбен. Теглил една майна на табу-то, и се оженили въпреки всичко. Доста трудности са преживели, но след това просперирали - деца, внуци, а накрая? Когато баба ми почина, дядо просто... рухна. Изгуби всякакво желание за живот, не и без нея. След по-малко от година, си замина и той.

Родителите ми са друг пример, заедно са повече от 40 години. Като малък, никога не съм оставал с впечатлението че са нещастни, а като вече възрастен мъж ги гледам с доста повече опит зад гърба си, и виждам... изграденото уважение, грижа и доверие един към друг, изградени тухла по тухла и издържали ураганите. Две души вплетени в един живот едва ли не, две гледни точки и цяла камара от спомени. Дали всичко е вървяло по мед и масло при тях, през всичките тези 40 кусур години? Не мисля! Обаче ги наблюдавам как подхождат към всички проблеми днес, и си извличам поука как са действали през целия този брак - чрез комуникация. Всичко си споделят, заедно правят планове, а когато са на противоположни мнения - ами, единият си преглъща егото и оставя другия да води.

И в двата примера се е случвало единия да изостави интересите си в полза на другия. Саможертва. Нараняваш себе си, за да му е добре на другия. И в двата случая обаче, и баба ми и дядо ми, и баща ми и майка ми са го правели, един спрямо друг, в баланс. И може би точно това ги е сплотило още повече, защото саможертвата направена от единия никога не е била забравяна от другия. И тук не говоря за "в името на децата", а в името на другия.

Иначе... страхът от хорското мнение безсъмнено причинява нещастни животи в обречени бракове, но не всички връзки са такива. Мисля че мога да издигна теория по тази тема. Покрай този страх, не можеш да споделяш с приятели и близки, камо ли съседи, за болежките. Не става! Ще плъзнат слухове, ще се бърбори, ще ви се развали имиджа на прекрасно и разбиращо се семейство, и голям срам ще се бере! И затова или си траеш и търпиш, нещастен до края на живота си... или влизаш в директна комуникация с половинката. Кой знае, може пък да се окаже че тя въобще не е подозирала, че те е наранявала по такъв начин? Невъзможно ли е?

Да си развия теорията малко повече, само че отнесена към днес, където този страх го няма и можеш да си споделяш всичко с всеки и без срам или страх. Е, към кой ще си по-склонен да си директен - към половинката, където те е страх да не се получи конфликт и караница, или... с приятели, където е почти гарантирано че ще получиш подкрепа? И утеха. И, чрез желанието им да се почувстваш по-добре (защото са ти приятели, все пак, нормално е, ама...) се издигат аргументи и тези против въпросната половинка - докато тя не е наоколо да каже каквото и да е било по въпроса - докато те не се затвърдят, и превърнат във все по-силно убеждение, покрай което чувствата просто... изчезват. И какво може да направи половинката, веднъж като го разбере това, след свършен факт? Едно голямо нищо.

Не знам за вас, ама ми става безкрайно тъпо да си мисля, че горното може да е и една частица вярно.

9.   И аз съм на твоето мнение. Само ще добавя, че тогава хората не са и имали възможност да се опознаят преди брака.
Стават гаджета и дори за да идат на море заедно, трябва да се оженят. Още една предпоставка за нещастие в брака.

10.   Аз пък съм отвратена от социалистическото семейство (понеже завихме в тази посока). Родителите ми бяха привързани един към друг, но някак - как да кажа - по задължение малко. Нямаше го това, което е между нас със съпруга ми - да се хвърлим в прегръдките си щом се приберем от работа и да забравим за целия свят. Майка ми и баща ми имаха уреден по график живот. Всяка вечер на масата се сядаше точно в осем часа, за да се гледат по телевизията новините. След това масата се прибираше. Такива неща като при нас: да се заприказваме до сутринта, да си пуснем музика и да отворим бутилка вино просто нямаше. Т. е. между моите родители отсъстваше каквато и да било страст. Идея нямам как съм била зачената. Всъщност, знам. Майка ми две седмици след сватбата не е позволявала на съпруга си да я докосне и най-накрая се престрашила, в резултат на което съм се пръкнала. Тази жена, вече на стари години, веднъж ме попита какво изпитва човек, когато получава оргазъм и боли ли, понеже чула думата по телевизията. Онова, което й описах, за нея беше напълно непонятно като преживяване.
Иначе родителите ми си вършеха задълженията, приемаха гости, но водещ беше принципът "за пред хората". Ще идват хора, значи трябва да се почисти. Всички хора ходят на море, значи ние ще сме по-долу, ако не идем. Всички деца имат дънки, не може само нашето да няма. Бонбоните са за гостите, да видят те, че имаме.
Честно казано, още тогава - в детството си - се отвращавах от това еснафско позьорство. Още ми става противно като се сетя как диванът се застилаше с найлон, че да се пази от петна. Вместо като мъж и жена да го изтърбушат от любов!
Затова построих живота си на друг принцип. Искам да съм щастлива. Ако с един мъж не съм, разделяме се и всеки си поема пътя. Напуснах без никакви угризения на съвестта първия си съпруг, защото се влюбих безпаметно в друг мъж и нито за миг не съм съжалявала. Никога няма да изтерзая душата си и да опустоша сърцето си в името на "какво ще кажат хората". Но съм забелязала един феномен: победителят получава всичко. Когато щастието ти е изписано на лицето, никой не смее да те съди.

11.   Продуктът на браковете преди 20, 30 години тепърва се жени, ама вече ги разведохме.
Душичка, срещу какво и кого мислиш, че ще се борите със зъби и нокти? Като гледам родителите ти това са направили и не са стигнали до момента "като не става, разделяме се". Но ти мислиш, че ще е различно хем ще се бориш със зъби и нокти, хем ще можеш да зарязваш граденото като не става. Изобщо няма да ти пука за ипотеката, децата, как се справяш като родител сам и как с партньор? Нито, че само 40%от разведените жени с деца влизат във втори брак, нито, че мъжете гледат на разведените като на втора ръка. Нито ще ти пука колко е адекватна на пазара на труда една жена с малки деца. Нито ще ти пука как се плащат университети и квартири, как ще се справят децата ти. Така ли мислиш? Може би единствената борба, за която ще ти пука е тази за вярността и любовта на мъжа ти? Както направи мама.
Дано си под 20 и със здрави нокти и зъби поне да не повториш родителите си като копи пейст. Защото майка ти се е борила, именно за да задържи граденото също като в твоя план без да стигне до убеждението, че просто не става. Но щом мислиш, че при теб ще дойде такъв момент, ти го пожелавам.

12.   Защото така е било прието и защото ако си разведен се е считало за срамно и са те сочили с пръст едва ли не.
Не защото бабите и дядовците ни са били уникални и едва ли не морално извисени до небесата. Сега много жени защитават позицията си и не искат да са някакви подметки, да търпят побой, изневери и т. н. Загледай се в някой по-стар български филм и виж държанието на мъжете в него, налагане, повишаване на тон, посягане. Това е само илюстрация на това как семействата са функционирали. Баба ми например редовно е била пребивана от дядо ми, но пак говореше с любов и възхищение за него... нещо като Стокхолмски синдром. Ако някой ми каже, че това е нормално и трябва така да бъде, за да може семействата да са “по-устойчиви”... не мерси.

13.   Какво му е устойчивото на модела през социализма? Всичко е същото, просто ги е било страх да се разведат. И сега има хора, които практикуват същото. Има хора, които не могат да се разведат по финансови причини. Много философски разсъждаваш, ако не стане, ще се разделим, но ако имате 2 деца и ограничени финанси нещата стават много по-различни. Отношенията между хората са едни и същи, без значение с брак, без брак, разведени. Не бих казал, че сегашният модел "на семейни начала", тоест съквартиранти плюс секс е много добър(напоследък е пълно с теми тук, кой дал 2 лв повече от другия).

14.   Е, сега имаме пълната свобода и не ни пука за пред хората и браковете се разпадат с пълна сила. Не знам кое е по-добро. Ако си честен накрая излиза, че си прецакан. Аз съм разведена и никак не ми е лесно. Моя се ожени за любовницата, аз си останах сама. За десет години не съм срещнала мъж, който да иска сериозна връзка с жена с деца. Надали това ще се промени, гоня 50 г. Свободна съм, свикнала съм със самотата, но понякога ми се иска да има някой мъж до мен, на чието рамо да се опра. Защото съм и за жена и за мъж, това е много, ама много изморително. Но... явно ще си остана сама. Не всяка жена обаче може да понесе товара на независимостта. Просто в България жените сме все прецакани. Няма никаква реална и ефективна социална политика.

15.   Днес няма семейства, а само чифтосване, раждане и раздяла, това не може да се нарече семейство. Човешките ценности се изродиха, остана само животинският нагон.

16.   10 според мен нещата ги има само по филмите, дето да се метнеш от вратата, или само в началото на някаква връзка. Според мен при всеки брак, хората си писват и настъпва рутинна. Другото е само приказка и страстта изчезва.

17.   Много интересна тема за размисъл си зачекнала. Сегашните бракове са по-неустойчиви, защото времената са различни. Сама си го казала. Ако преди 20-30 години е било срамно да се разведеш, сега разводът е равен на една раздяла, защото днешните поколения не встъпват в брак поради ред причини. Няма възпитание в ценности, няма всеотдайност, няма загриженост и отдаване на партньора и семейството както преди, няма компромиси, няма доверие, няма морал, няма осмисляне на думичката"семейство", "семеен живот". Има само егоизъм и недоволство и материализъм. Говоря за повечето двойки. Разбира се, има изключения.
Но и навремето е било по същия начин, просто хората са били с друго мислене и съзнание. Възпитавани са да мълчат, търпят и да си кретат в счупените бракове, "заради хората", добре си го казала.
Сега, понеже казваш, че нямаш примери покрай теб, аз ще ти дам различни теории.
Първата, за да се убедиш до какво води бракът "на всяка цена", бракът по документ, бракът "за пред хората". Една историята от кухнята :) Двойка лекари, гонещи 50-те., деца на лекари.... Възпитани, скромни, ученолюбиви, всеотдайни хора. Мъжът обаче изневерява еднократно, просто се подхлъзва и спи с младо момиче, съответно жената иска развод. Той обаче има име, градено с години( известен доктор)и се вкопчва в жена си като удавник за сламка. Тя се замисля как ще гледа детето си, какъв пример ще има то за семен модел и т. н. Тя е имотната и финансово осигурена от нейните родители. Но решава да преглътне предателството "заради хората", заради детето. Продължават напред и създават още едно дете, което мислят че ще закрепи този брак. Най-голямата грешка, не детето, а да смяташ, че то ще ти оправи семейните отношения. В момента и двамата са едни старци, недоволни, нещастни, с куп болести, състраени, забравили какво е да се усмихнеш, забравили какво е любов, за секс не говорим, мъжът е лишен след изневярата, спат в различни стаи години наред, хора, живеещи заради хората. Животът е един и да се пропилее без любов и разбирателтсво е много жалко и тежко. Те са се убедили в това, виждат как растат децата в скандали и липса на всякакви отношения, но те са на 50. На 50 кой се развежда? ! Провален брак, провалени животи заради липса на смелост, заради комплекси, заради страхове, живеят в ужасна самота...
Друг пример, на моя близка приятелка. Мъжът й беше ужасно ревнив( без никакви поводи за това) и нервен. Той искаше второ дете, тя-не. Финансово осигурени, с добри работи и добър стандарт на живот. Безкрайните ревностни сцени на мъжа й я подтикнаха към развод.
Срещна друг мъж, впусна се на сляпо, роди му дете и започнаха филмите. Непроверен човек, импулсивно решение. Нямат дом, нямат брак, новият мъж уж приемаше нейното дете, докато не се появи тяхното общо, нямат общи допирни точки. От трън, та на глог. Няма да изпадам в подробности. Ще кажа само, че съжалява за постъпката си, но връщане назад няма.
Монетата винаги има две страни. Едни решават да търпят, заради децата, заради финансови облаги, заради устроения си начин на живот, заради страхът от промяна, заради хорското мнение, заради това, че смятат, че разводът е провал. Други рискуват, необмислено поемат нов път. Правилното е различно за всеки. И всеки съди според личностните си качества.
Щастие е да намериш човекът за себе си и да съумееш да преминеш с него през всички трудности на съвместния живот. Пожелавам на всички това- семейство като бабата и дядото и родителите на номер 8.