Как да си хем зрял, хем ентусиазиран
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1055 пъти
Едва ли някой ще знае отговора, но все пак да питам.

Когато нямаш житейски опит, идеализираш нещата и им придаваш много висока нереална стойност. Не можеш да откъснеш мисли от човека/парите/успехите или каквото е там, мислиш ги за супермен, перфектното, идеализираш го, фиксираш се в него, света ще обърнеш. С годините хората узряват и разбират, че няма нищо идеално. И най-добре се разбира, ако поживееш с човека няколко години. Онзи, за който си мислиш, че е идеалния и той пърди, и той е глупав и жалък на моменти, и той си има слабости и недостатъци, дори понякога е отвратителен. След време дори разбираш, че е човек като всеки друг със своите хубави и лоши страни. Същото важи и за колите, и успехите, близките, парите... Нищо не е толкова идеално в живота.

Лошото на това узряване е, че макар да гледаш по-реално на нещата, вече нямаш тази еуфория, която имаш когато идеализираш нещата и започва да става леко скучно в един момент. Тази скучнотия често преминава в апатия след време. Затова по-зрелите хора са и по-скучни, по-неемоционални, по-трудно се впечатляват.

Ако някой има идея как да бъда хем зрял, хем енстуасиазиран от живота... Предполагам, някои ще кажат, че постоянно трябва да се сменя всичко - жената, мъжа и т.н. Но някои неща не искам да ги сменям, а само да са ми по-енстусиазиращи.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 10 месеца hash: dfb22952fd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Авторе, отговорих ти в другата тема, но ще копирам отговорът си и тук: Начинът според мен е да намериш нещо, което да ти е страст и то да те ентусиазира, въпреки че си улегнал за други неща. Но наистина да ти е страст, а не просто да се насилваш само защото хората са ти казали, че трябва да имаш някакво хоби и страст. Това насилване даже има обратния ефект. Другият начин според мен е да се отдадеш на хедонистичен начин на живот и да живееш за удоволствията, като по този начин изкуствено ще се стимулираш да си ентусиазиран и щастлив с разни екстри - които също като влюбването стимулират невротрансмитерите. Но в дългосрочен план този път е разрушителен.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 07bd733054

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Много хора правят грешката докато "узряват" де губят детето в себе си. И после си мислят че, като сменят другите хора около себе си, дори предмети, ще "сменят" и себе си. Не е в другите "проблема" а в това че, ти си изгубил детето в теб.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 23be7bdb3c

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Ха-ха! Ами то си е до вътрешна настройка - или го имаш, или го нямаш. Не мисля, че можеш да се самопрограмираш...

 

...

горе^

преди: 2 години, 10 месеца hash: ed4ab016c2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   За мен, решението на този проблем може да се изрази условно в две действия: 1.Колкото и да не изпитваш вече такива дълбоки идеализирания и поставяне на пиедестал на хора, вещи, пари, цели или каквото и да е и вече да си разбрал/a, че нещата не са такива, каквито си мислил/a, че са си представи, че изведнъж някое от тези неща или хора вече ги няма.В човешката природа ни е вродено с времето първоначалните емоции да се притъпяват и да приемаме хора, вещи, пари, успехи или просто чести преживявания за даденост. 2.Скучността и апатията не идват от това, че въпросните неща са такива, а от твоето отношение към тях.В по-младите ти години, еуфорията ти е замъглила реалната преценка.Човекът, например, с когото живееш няколко години вече и на моменти си има слабости и е глупав и жалък, пък и ти пърди на всичкото отгоре, може в друг момент да бъде най-прекрасния/та домакин/я някога, да бъде грижовен и верен партньор (а познати с иначе на пръв поглед перфектни връзки и партьори да са нещастни) и т.н.Но ти с рутината толкова си приел/а тези негови добри качества за даденост, че вече се фокусираш върху нещата, които те дразнят в него.Колата може вече да не ти е такава тръпка, както в деня, в който си я купил/а и даже да се дразниш, че седалките не са толкова удобни или пък вози твърде твърдо или твърде меко или пък на приятеля ти колата върви повече, но не се замисляш, че има много хора в момента с коли за 1000лв, които са почти пред разпад и доста от техните собственици се молят само да запалят за пореден път и да ги откарат до точка Б безпроблемно.Парите, които не купуват истинското щастие могат да ти донесат доста други облаги, обаче - по-качествен живот, по-добра храна, по-добро образование за децата ти, повече свободно време даже.За да не става твърде дълго, мисля, че разбра основната идея на втора точка - трябва да преоткриваш нещата и хората.Не е някакво велико прозрение, но ще се изненадаш какви леки, понякога едва забележими неща си изпуснал/а, докато си се концентрилал/а върху основните им качества и недостатъци.Тези същи неща могат много да ти разпалят поутихналия ентусиазъм, без въбще да го очакваш.Втора точка е пряко свързана с първа, разбира се. Вече си разбрал/а, че с годините трепетите поутихват и реалността надделява.Означава, че порасваш и помъдряваш.Това няма да се промени до голяма част, но не означава, че трябва да станеш скучен/а и апатичен/а към всичко, понеже вече си свалил/а розовите очила.Следвайки моите две насоки, смятам, че макар и да нямаш огромния ентусиазъм, който почти всички сме имали, все пак ще можеш да изпитваш наслада и удолетворение от каквото и когото ти поднесе живота, но просто по по-зрял и може би (да го наречем) леко по-скучен начин.Няма нищо лошо в това да си зрял.Просто част от житейските етапи.Може би още нямаш достатъчно стаж като "зрял" и след време щеше сам да откриеш отговори на въпроса ти, но чуждо мнение винаги може да се окаже полезно. Поговорката "Някои хора умират на 25, но ги погребват чак на 85" важи с пълна сила тук.Не бъди от тези хора.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 60972ecb1b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Бягай от щастието! Накарай го то да те гони. Научи се да си отказваш много неща, да водиш строг живот, посветен на нещо извън този свят. Тогава, когато си строг със себе си, и не се мъчиш да гониш дъгата, ще я виждаш и в най-малката капчица! Колко много бисери има във вярата ни. Макар че не приемам вече буквално почти нищо от онова,в което до скоро вярвах директно - виждам колко много истина има в него.

 

...