Споделена история от Други |
От приятелство до нещо повече
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 777 пъти
Здравейте! Бих искала да разкажа за моята история, тъй като в нея има едно нещо което ме измъчва и бих искала съвет от вас!
Момиче на 17 години съм. Имах приятел момче, с което се познаваме от много мънички. Бяхме най - добри приятели. Аз много го обичах като приятел, както и той мен. Споделяме си всичко, смеехме се заедно, правехме всичко заедно, изобщо бяхме неразделни. Но когато малко порастнахме, аз започнах да изпитвам нещо по различно от приятелско чувство. В началото не разбирах какво се случва с мен, но когато започнах да го виждам изпитвах силни чувства, беше ми приятно когато ме докосваше, когато ме прегръщаше, изпитвах нужда да бъде до мен непрекъснато, чувствах го като единствен. (Имайки напредвид, че не сме имали интимни отношения.) Исках да му призная какво изпитвам към него, но не събрах смелост. Вече започнахме да излизаме с други хора, не само двамата. Дойдоха нови хора в компанията ни и както всичко си вървеше перфектно и аз се чувствах много щастлива, едно от момичета в компанията реши да ми направи номер с който да настрои всички срещу мен. Дори въпросното момче което ми беше най-близкият човек до този момент. Мен много ме нарани факта, че той реши да повярва на нея и да ме нарани по този начин, като спре да ми говори. Тогава спряхме всякакъв контакт, аз се чувствах ужасно зле, изпаднах дори в депресия. Непрекъснато плачех за него и исках да говоря с някой много близък човек за ситуацията. Минаха се 2 години от тогавашната случка но по някаква причина не издържах да съм далеч от него.(също и, че през времето в което сме били разделени е тръгнал по лош път, трева и т. н) Някой път му пишех колко много съжалявам, и се виждахме за момент, след което не можех да приема че вече отношенията ни не бяха същите и, че той е постъпил така с мен и пак се разделяхме. Накрая спрях всякакъв контакт с него. Запознах се едно много добро момче, излизахме и ходехме малко време, защото аз не успях да го почувствам до себе си. Когато ме докосваше изпитвах гадост, защото не го желаех и ми изплуваше в мислите всеки път момчето което наистина исках и просто реших да му кажа, че не мога да изпитам нищо повече от приятелски чувства.. Исках да го му го кажа и всичко да приключи, защото не исках да го нараня. Когато винаги си мисля, че съм забравила това момче, той се появява отново в съзнанието ми. Тогава чувствам нужда да поплача, чувствам че не бих могла да изпитам същото към някого, защото все пак е бил през целият ми живот до мен и просто в един момент всичко приключва внезапно, отношенията ни, всичко. Искам да продължа напред, залъгвам се че не го обичам, но същевременно все още разбирам, че го обичам. Искам да чуя вашето мнение, ваш съвет. Моля ви не ме ругайте за нещо, просто искам да чуя вашето изказване.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 40376a5461 |
|
1. Според мен това е нещо което всеки от нас го има и се казва "Първа Любов". Никога няма да можеш да го забрвиш колкото и време да е минало. С колкото и нови хора да излизаш, да се срещаш и забавляваш винаги на заден план в съзнанието ти ще седи и от време на време ще излиза на яве. С течение на времето поне с мен така стана, се научих да го игнорирам и да не ми пука толкова. Надявам се и при теб така да се получи.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 7ded7a532b |
|
2. Познавали сте се от малки и сте били най-добри приятели. Изведнъж се появява някво подло момиче и настройва всички срещу теб. Щом сте били толкова близки и момчето е решило да повярва на нея е глупак и да не забравяме, че е поел по лош път. Не си заслужава да страдаш за такъв като него. Можеш да излизаш с други момчета, да се влюбиш, да се обвържеш и дано по този начин да го забравиш.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 15c6bebb6b |
|
3. Благодаря! Ще се опитвам и наистина дано с течение навремето нещата отшумят, защото предателството от любим човек е много болезнено!!!
|
|
