Не мога да изразявам емоциите си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100839)
 Любов и изневяра (23902)
 Секс и интимност (11779)
 Тинейджърски (20535)
 Семейство (5090)
 Здраве (8088)
 Спорт и красота (4226)
 На работното място (2312)
 Образование (6208)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (961)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13974)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Не мога да изразявам емоциите си
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 5436 пъти
Имам сериозен проблем, с който не мога да се справя от седем години насам. Както написах в заглавието, не мога да изразявам емоциите се. Не знам на какво се дължи това. Майка ми знае за този проблем и се опитва да ми помага и дори изслушва глупавите ми страхове. Когато изпадна в мрачно настроение, а това се случва често, или когато се изнервя, а аз се изнервям от най-малкото нещо, не ме закача за нищо. Имайте в предвид, че аз вече съм излязла от пубертета-на седемнадесет години и половина съм.
Проблемът, може и да ви се стори глупав, но на мен ми отравя целия живот.

Ще ви изброя основните си проблеми: страх ме е да взимам решения, много се притеснявам когато ме оглеждат, не се чувствам добре сред голяма тълпа от хора, страх ме е да гледам някого право в очите, гласът ми става тих, въпреки че аз се опитвам да говоря високо, не мога да пея пред хора, да танцувам се притеснявам (въпреки че съм учила пет години народни танци и няколко месеца латино). Имам чувството че хората все ще ви се смеят за нещо. Не умея да подхващам разговори и всички си мислят че не искам да говоря с тях, защото съм надута. Пък аз мисля, мисля какво да кажа и накрая.. нищо.

Когато отида на заведение или ресторант, естествено си поръчвам нещо, но не мога нито да го ям, нито да го пия (а вкъщи ям много). Или мълча упорито или бърборя глупости от притеснение. Апатична и пасивна съм. Радвам се на нещо, а не мога да изразя радостта си. Искам да се включа в даден разговор, а не мога.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 5 месеца
hash: 7dd06b200e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   @Имайте в предвид, че аз вече съм излязла от пубертета-на седемнадесет години и половина съм. @

Още те тресе пуба, вярвай ми.

Чети разни книги-съветници за различните житейски ситуации. Има доста готини книги, на мен са ми помагали.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 87c4dbe7f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Самочувствието ти е проблема. И аз съм била така, но взех всичко в мой ръце. Понякога е наистина неудобно да си се издокарала, да изглеждаш супер яко и щом излезеш всички да те гледат, на мен ми се е случвало даже да си помисля, че съм като някоя курва, защото ме зяпат. ДА но лятото ми се отрази добре, стегнала съм се, когато ме зяпат ги поглеждам и се усмихвам леко, или пък говоря по телефона. Радостта е сложна емоция, или си я изпитал или не, не го мисли, всичко ще бъде наред ако не го мислиш. И аз понякога не мога да покажа радост за някаква глупост, но пък за сметка на това мога да се усмихвам наивно като ненормална. Хубавото на проблема ти е, че не показваш и когато ти идва да ревнеш.

Гледай положително на живота, а с времето като излизаш с приятели ще се отпускаш, ще пускате музика. Рано или късно човек се отпуска и знаеш ли, тогава всичко е наред, не мислиш за проблемите, просто защото не ти пука за тях. Пускай си музика у вас припявай си, кино вечери, тук там с приятели, излизай навън, купи си някоя друга глупост- лакове, гривни...звучи изтъркано ама наистина помагат за самочувствието. Понякога само една усмивка е достатъчна за да се почувстваш по-добре. Впрочем когато радостта е истинска то си проличава, колкото и да не те бива в това.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: f60c690231
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

3.   Това, което си описала няма нищо общо с израсяването на емоциите. Дори напротив-много добре си ги изразяваш. Това, което описваш се случва на всеки втори, не е нещо необичайно. А и много се лъжеш, че си излязла от пубертета.

Мег*

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: dedafc21ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

4.   На 17 и половина и викаш, че си излязла от пубертета?!?! И т'ва ти е от 7г. Проблема ти се казва - пубертет. И много добре си изразяваш емоциите.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: f50ba0ae9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

5.   Не е само от пубертета. Липсва ти самочувствие! Намери си приятели, или само една най-добра приятелка, с която да споделяш, да излизаш с нея... Все в нещо трябва да те бива-в писане, в литература, в стихове, в шиене, готвене, спорт... Намери си твоята ниша и се развивай, така ще добиеш самочувствие, че в нещо си добра! Отпусни се, животът е пред теб-тепърва ще натрупваш опит!

 
  ...


...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 25dfd09197
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

6.   Една жена: Напълно подкрепям съветите на № 2. Харесай себе си, за да те харесат. УСМИХВАЙ СЕ! - Звучи тъпо, ама МНОГО, наистина МНОГО, помага във всяка ситуация. Дори отсреща да са гневни, разярени, ядосани, апатични или благоразположени, усмивката ти отваря врати. ПОВЯРВАЙ МИ!
Намери начин да се упражняваш да говориш на обществени места и в компании. Първоначално ще ти е трудно, ще се притесняваш и излагаш, но неуспехите водят към успех. Практиката и волята е ключът за бараката... Харесвай се, оглеждай се, грижи се за външното и вътрешното АЗ, полагай усилия да демонстрираш и изявяваш себе си (без да прекаляваш).
Когато човек е самоуверен и харесва себе си, тогава всички останали го харесват, но не забравяй и че МНОГО му завиждат.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: c8297fa184
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

7.   авторката-. Ако още не съм излязлаот пубертета, значи че съм със забавено развитие или как? А как разбрахте че си изразявам добре емоциите? Според мен мисълта ми не е особено ясна в споделената история.
към номер две-опитвам се да си го повдигна самочувствието, но не се получава. Опитвах чрез самовнушение, но ефекта е минимален. Като излизам с компанията, се отпускам, въпреки че хората там ми се струват малко по-глупавичик, но се обачаме. Но отида ли на някакво обществено място, или в училище, се обърквам тотално и се свивам като охлюв.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 08d8141cfc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

8.   Здравей, аз съм на 18 и половина. Имах абсолютно същия проблем до 8ми, 9ти клас. Тогава си намерих цели и смисъл в живота - помислих си за бъдещето, какво ще уча, с какво ще се занимавам, на кои хора покрай мен да разчитам и на кои не. Приеха ме в хубава гимназия и се отвори един цял нов свят пред мен. Разбрах, че стеснителността е в следствие на ниско самочувствие, идващо от не много добрата ми семейна среда. Осъзнах че не съм с нищо по долу от всички заобикалящи ме. Тогава започнах да се държа по друг начин. Малко по малко започнах да се социализирам. Не се притеснявах от абсолютно нищо. защото както другите те гледат, така и ти тях, с какво съм аз по разична че да се смеят точно на мен (ако разбра какво имам предвид :)) С една дума- намерих си място и аз в това общество, което между другото също допринася за резервираността на емоциите. Според мен съм минала етапа на стеснителност. Тълкувам го като етап, който можеш да преминеш, ако си поставяш цели и ги следваш неистово. Ето например: Трябва да подам молба за кандидатстване в чужбина и няма кой да го направи вместо мен. Влизам в стаята, много хора, всички ме гледат, знаеш какво е усещането... Но влизам, казвам и си свършвам работата. После се сещам: Чакай, не е толкова сложно, това им е работата, по цял ден обслужват хора като мен. Постепенно започваш да намираш подход към непознати хора, малки деца или тълпа от хора. Така беше при мен. Сега се чувствам отлично. Е не пея и не танцувам, тъй като не ги владея изобщо, но не защото ми дреме какво мислят другите хора. Преди се плашех от факта че ще трябва да говоря с момче. След една, две срещи и мълчаливи кафета започнах да намирам подход към тях. Все пак- те също бяха много притеснени. Сега общувам с лекота. Важно е също и да си по самостоятелна, да ти се възлагат повече задачи, които изискват да си малко уперен. В началото ще ти е много, ама много кофти, но после ще го правиш с лекота, повярвай ми. Това е начинът да разбереш, че си порастнала и с теб трябва да се отнасят като със зрял човек.
Надявам се да съм ти помогнала. Моят съвет е просто да не ти пука от нищо, от абсолютно нищо и от никого. Щом си осъзнала проблема си значи си достатъчно умно момиче да намериш подход към него и да го решиш. Ключът е в опита, единсвеният начин да се отърсиш от страховете си е да ги преживяваш отново и отново докато не спрат да те плашат.

Vicky

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 624e8141e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

9.   Първо да знаеш, че си още в пубертета. Ще излезнеш от него чак като станеш към 19- 20 годишна. Пък има някои хора дето са на 30 и още ги тресе пубертета.
Аз съм момче на 19 години, мисля че горе/долу те разбирам.
В бившото ми училище бях аутсайдера, или ме тормозеха, или не ми обръщаха внимание. Бях адски затворен, не показвах емоциите си, гледах в една точка, не поглеждах хората в очите и тн. Тогава бях някъде на 13- 14 години. Даже се сещам, че не ядох в училище. Не знам защо но се срамувах адски много когато се хранех в училище- пред съученици и тн. Пък вкъщи се хранех нормално. Имах чувството, че като се храних, все едно съм някакъв динозавър и всички ми се смеят.
Дойде време за кандидатстване. В новото ми училище нямаше никой от старите ми съученици. Изведнъж видях един нов свят. Стахан по- отворен към другите, и с по- голямо самочувствие и тн. Няма какво да обяснявам повече.
Само ще ти кажа- смени обстановката, ако станеш студентка ще я смениш напълно. Айде късмет :)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 658847e5d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

10.   Все още си пубер, не отричай! :D
А и това няма нищо общо с емоциите, ти по-скоро си притеснителна(ниско ти е самочувствието). Напълно нормално си е.

~ Di

 
  ...

...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 5ef5ec23cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

11.   Не мисля, че е от пубертета. Аз съм на 25, значи ли това, че и аз не съм излязла от него? Не мисля така! По-скоро е в самочувствието и може би в нещо, преживяно в детството...

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 5ef5ec23cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

12.   Пробвай да прочетеш книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Успех!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 2f7af5d6d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

13.   И аз бях така, до скоро! Но се промених. Разбира се, това стана много бавно и сложно. Не се притеснявай! В това няма лошо! И не вярно че е от пубертета-та ти си го минала най-веротяно. Някои хора са просто така устроени. Ще се оправиш. Всъщност може би си много емоционална, но не го паказваш или нещо такова. Недей да четеш книги или подобни глупости, просто явно интелигентостта ти е в повече. Точно така са се държали и Бетовен, Айнщайн и други личности. А може би си и много притеснителна. А това ще те направи обект за наранявания от лоши хора! Но както казах-не се бой. Но наистина трябва да си по -самоуверена и да се обичаш, да си повтаряш:Колко съм хубава и прочие. Макар че според мен ще се намерят хора да те обичат такава каквато си, със своите качества и недостатъци, а не престорена. Поздрави. От Варна.

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 7dd06b200e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

14.   Авторке, не си с забавено развитие, а действително си още в пуба.
До 20 горе-долу те тресе, на периоди. Хормоните са страшно нещо.
Лошата новина е, че като жена ще продължава да те тресе хормонът цял живот.
Първо, направи си усилието да си записваш в дневник първия ден от менструацията и във всеки следващ ден си пиши за чувствата, за сексуалното си желание, за такива неща.
Ще откриеш, както 90% от жените тук, че към 14-тия ден след първия на менструацията, когато имаме нашата овулация (грубо казано, изчислява се трудно и е индивидуално).... ще имаш силно желание към секс, ще гледаш мъжете по-така, ще си заредена с енергия и ще ти вървят много дейности по-леко.
Непосредствено след това ще се чувстваш изтискана. 10-тина дни преди новата менструация започваш да навлизаш в предменструалния си период, хормоните се сменят, почва главоболие, задържане на течности, лошо настроение. При всяка е различно, аз при себе си съм забелязала, че един -два дни преди менструацията си рева за всияка глупост... малко налудничево, но... мразя мъжете, карам се с приятеля си и го мразя направо. Не е от него, защото ако баща ми е наблизо, той пък го обира...
Значи е от мен. Чувствам се неразбрана, пренебрегната и т. н. Да не говоря за други чувства. Имам дни от цикъла си (времето от първи ден на менструацията до следващия първи ден), в които съм депресирана, лошо ми е, боли ме главата, мразя да върша много неща, спи ми се... после се оправят много нещата... до другия месец. Агресивна съм дори преди менструация и после се успокоявам като ми дойде.
Мъжете си имат много вицове за жени в менструация, за незадоволени стари моми и тем подобни, те знаят инстиктивно, а и от опит, че жената е нещо непостоянно - ние си живеем по лунния календар, защото цикълът е доказано силно повлиян от него, да не говорим за бременни жени, жени в менопауза...
Ти в момента си в друг критичен за жената период (а и за мъжа) - пубертета. Тялото ти се променя, душата също, редно е да си объркана.
Всички минаваме през това, дори нагледно най-нахаканите. Човек се пита за смисъл на живота си, сблъсква се с предателство, с несправедливост. Край на детството, почваш да виждаш света, да виждаш суровата действителност. Вниманието на родителите си имал по определение, но вниманието сега на хората трябва сам да си извоюваш! Такъв е животът!

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: a448d08511
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

15.   Просто си по-чувствителна и не можеш да се абстрахираш от присъствието на останалите. Разбирам те понеже и аз съм така и повярвай ми това не минава, нито с годините, нито със самочувствието, просто се научаваш да живееш с това, а някой неща притъпяваш с времето.

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 28595c056a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

16.   Благодаря ви за съветите.Но само още един въпрос.Дали проблемът ми не е свързан с това че по-трудно изразявам емоциите си?

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 0af2d5a79a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

17.   Аз сам на 17 и също имам подобен проблем, не мога да показвам емоциите си, искам да се държа както си се държа свободно а не мога... не знам какво да правя супер много се притеснявам да бъда себе си..

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: b30314d9f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

18.   МИ да ти кажа ли още си си в пубертета... аз съм на 20 и понякога ми се случва да се чувствам не на място сред хората, с които съм! Смятам, че като ти писне да бъдеш НИКОЙ, сама
ще излезеш от черупката си!

Първо за целта си повярвай малко повече... не си различна от останалите.. просто се смеси с тях.. Направи нещо различно със себе си.. нз неща, които не си правила.. запознай се с други хора.. намери си приятел... промени косата сии, прическата си.. гримирай се различно.. нова дрешка.. покажи я и си повярвай най -вече.. ходи гордо изправена, не със забит поглед в земята.. на кратко прави онова, което те е срам да правиш... отпусни се малко! ОСНОВНАТА ТИ ГРЕШКА Е, ЧЕ НЕ СИ ВЯРВАШ... и това няма нищо общо с емоциите ти... ти просто си спек от срам... смяташ, че каквото и да кажеш и направиш, ще е глупаво в очите на другия...

РОНЧО

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 918019de3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

19.   Знаеш ли, според мен, най-важното е да разбереш, че точно 30 секунди след като някой те е зяпал, най-вероятно вече те е забравил... Моят съвет е да си измислиш задачки, с които да блокираш мисълта за това, зяпа ли те някой сега и какво мисли той за теб, например слушай човека с когото разговаряш и се опитай да откриеш в него 5 хубави качества, които те кефят. Това ще те отпусне, ще те накара да приемаш човека много по-близък и може би ще ти помогне да общуваш с него по-лесно...

 
  ...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: 8fa786adf8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

21.   Да, опитвам се да откривам само хубавите качества в хората. Никога не си създавам мнение за някого преди да го опозная от близо, не клюкарствам, не се бъркам в личните работи, не дотягам с много съвети, никога не коментирам или не осъждам и ли обсъждам някого/освен вкъщи, но предполагм това е нормално или не? /.

Когато се запозная с някого, дори и да не ми приятен, се усмихвам, гледам да бъда дружелюбна, защото знам че глъсът ми звучи малко грубо /просто си е такъв/, а и имам навика да се мръщя, дори когато ми е весело /мисля че е заради проблема с очите/.

Освен това не мога да отказвам срещи или въобще да се измъквам от интимни разговори или разни подпитвания и почвам да се червя и това си личи. До скоро изслушвах всичките проблеми на познатите си, но вече ги слушам по-разсеяно и забелязах че така се чувствам по освободена.

Знам че са ми приятелки, но ми омръзна да се натоварвам с чужди проблеми, да се вълнувам за най-глупавите неща с тях всеки път когато се видим. Нормално ли е? Просто имах чувството че съм отдушник.

Аз например споделям само с майка си, за да не занимавам другите със себе си, а и заради лични и сериозна причини. Освен това като започнах да ходя на рисуване и по кафенетата, се научих да говоря, започнах да използвам думи на място. Но все още пускам по някой и друга глупост.

Трябва, ми се струва да поработя върху стойката си-къде да си държа ръцете, как да се храня прилично, как да си държа вдигната главата и др. И да попитам -ако например някоя приятелка ми е говорила всеки ден в продължене на месец за някое момче и вече ми е писнало, да се преструвам ли на все още заинтригувана или да й кажа че не ми се слуша.
Второто, нали? Ако е така, как да го направя че да не я засегна, защото тя се сърди от най-малката забележка.

Към 18-винаги ходя с хубави дрехи, въпреки че не са много и си правя прически и се гримирам. Защото се чувствам грозна без грим, а като си сложа, ставам по весела и освободена. Майка ми и приятелките ми казват че съм хубава /а то е естествено да го казват, защото са ми майка и приятелки/и дори аз понякога си вярвам, но не съм сигурна дали е точно така.

Към 14-а ако няколко дена преди, по време на и след менструация съм много нервна, чувствам се безполезна и неудовлетворена от себе си, зле въобще, нормално ли е?

 
  ...

...
преди: 9 години, 5 месеца
hash: ed2fe6b8a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

22.   Разбирам те и аз съм се чувствала по този начин, аз смятам че трябва да спреш да мислиш колко непохватна изглеждаш ,колкото повече мислиш за това,толкова повече другите го забелязват.Предполагам ,че имаш висока оценка за себе си като личност(че си добър човек).Все пак на никого не дотягаш, никого не осъждаш... може би изглеждаш малко студена в очите на непознатите,но пък ,ако те опознаят ... Защо?? осъждай,танцувай,пей позволи си да бъдеш мразена,преди да бъдеш наистина обичана!!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 5 месеца
hash: b05b8c6046
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

23.   Към 22-всъщност имам ниско самочувствие и не знам на какво се дължи. Особено ниско ми е като понъпълнея, защото аз или ставам много слаба или напълнявам доста. Или по-скоро, чувствам се подтисната, с понижено настроение. Но като цяло съм с ниско самочувствие. А няма причина за това.

Майка ми, като бях по малка се опитваше да ми го повдигне чрез самовнушение, но нещо пак не ставаше. Като характер и човек не се харесвам, като външност мога да кажа че съм симпатична. А за интелекта-смятам че не съм глупава, имам си свое мнение и убеждения, но не съм и много умна. Как де си харесам отново външността? Звуча като комплексарка, но може би наистина съм такава..

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 3433f5f935
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

24.   Същата работа.... и аз съм на 17 и половина... Не мислих, че изобщо има хора като мен, но в този сайт се уверих че не само аз имам такива проблеми

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 702948a199
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

25.   Ее стига сте писали глупости бе.. МИЛА моя сладуранке проблемът ти не е в теб. Проблемът е в обстоятелствата. Притеснителна си явно и нервна. Познато до болка. Съветвам те да започнеш да тренираш усилено каквото и да е. Ще събираш мислите си ще изч

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker