 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
С годините по-зле
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 616 пъти
Здравейте, драги сънародници. Пиша тук с една своя странност, а именно воденето на социален живот и създаването на приятелства. Аз съм на 25 години и като по-малък, в ученическите години нямах проблеми да ходя на различни места, да създавам приятелства и такива подобни. Дори в един момент постоянно бях навън и познавах сигурно половината град(тук говорим за голям град)и се чудех на наборите си които не излизаха от тях, как издържат въобще. Е добре ама пораснах и в последните години в даскалото и сега вече почти никакво излизане все едно и също, никакви нови преживявания и пълна скука. Дори да реша да излезна сякаш няма с кого, търся приятели от преди всеки да да ще се видим тва онова и накрая нищо. Това честно казано ме потиска на моменти и ме кара да се чувствам гадно, сякаш искам да вървя напред ама краката ми са циментирани а в същото време когато общувам на живо с хора няма проблем, но в същото време ми е трудно да водя активен социален живот, викам си аз ли нещо бъркам не знам, спрях да мисля по тия въпроси защото колкото повече мисля толкова по-тегаво ми става, а това ми пречи да все пак да се развивам като индивид и в професионална насока, там поне влагам усилия. Тъпото е че повечето хората като малки(в ученическите години)са по затворени и необщителни и като пораснат се променят, при мен пък стана обратното, пълен цирк майка му да ***, хахах. П. С. Не искам да се оплаквам просто споделям, ако някой има подобна история нека я сподели да се завърже дискусия ;)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: f8ff9ce02b |
|
1. Нормално! В училище като ти свършат часовете имаш доста свободно време, докато на 25, освен че работят на пълен работен ден, повечето хора имат и куп други неща, най-малко, вероятно не живеят с техните и имат битовизми на главата си, а ако имат и сериозна връзка, прекарват и време с любимия човек и прост не им остава време като преди да се мотаят с приятелите.
Не искам да те стресирам, но с времето ще става още по-зле, като наближат 30-те и станат и родители, приятелите ти съвсем няма да имат време за теб.
Такъв е животът!
Сега разбра ли защо, колкото и да го мразим като деца, в училище сме най-свободни.
|
| преди: 2 години, 7 месеца hash: b2ec0d1d81 |
|
2. Здравей! Ами да ти кажа честно, аз съм на 26 и в последните 2 години съм горе долу в твоето положение, но с тази разлика че дойдох сама в чужбина. Без познати. Ами случва се, какво да ти кажа... има такива моменти. Може би и ковид допринесе затова. Но на мен лично не ми лиспват толкова приятелските събирания, колкото това че искам да намеря партньор в живота си. Една от причините и твоите приятели да не излизат толкова е че са в сериозни връзки, а вече и с деца? ... знам ли.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
