Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Всичко хубаво, но после просят паница ориз от обикновените селяни. Чиста духовност няма. Трябва и да се работи.

7.   1. "Желанията не завършват с удовлетворение, а с още желания"
Моят директен, интимен опит е: когато съм лишен от желания,
(тоест не искам да постигам нищо)
тогава съм най-спокоен, удовлетворен и цял.

2. Отново от директно преживяване: когато ми липсват
знания под формата на система от мисли и желания
като поглед към бъдещето (отново под формата на мисли
и картини) възприятието ми е чисто и получавам прозрения,
които са извън пределите на егоистичния мисловен процес.

3. В преследването на Дао системите "ми" от мисли и внушения,
разочарования за миналото и надежди за бъдещето се разбиват и опитвам какво е да си в състояние на съзнание
лишено от съдържание (ментални формации, намерения, изобщо всичко, което може да се остави настрана).

Чувството е еуфория, свързвам го с детството, но за разлика от
тогава, сега съзнанието ми НЕпопива всяка идея като гъба, а
напротив твърде лесно е като си празен от съдържание в главата да прочетеш отсрещната страна с един поглед.

Алелуя

8.   Под "свободен от желания" какво се има предвид? Виждам, че се говори за материалното (пари, предмети), но визират ли се и други - желание за интимна връзка, любов, за приятели, деца; желание да помагаш на хора в неравностойно положение или на бездомни животни. Невъзможността да постигнеш някое от тези неща те натъжава, може дори да лиши живота ти от смисъл. За мен това е истинската свобода - да нямаш нужда не само от нищо, но и от никого.

9.   Моето тълкуване:
Когато е лишен от материални желания, човек може да се докосне до духовността.
Когато човек има материални желания, може да ги реализира и да остане на ниво на съзнанието - материален свят, без да осъзнава духовния.

За да придобиеш нови знания, всеки ден добавяш нещо ново, за да придобиеш мъдрост - всеки ден трябва да отхвърляш нещо ненужно. И в давата случая става дума за знания, съответно нови или ненужни.

Най лесно е нищо да не правиш.
Усещане, че нещо не си свършил имаш само тогава, когато вършиш нещо, защото винаги остава още нещо за правене

10.   До номер 8, в доста от тези източни учения светът е форма на илюзия, при това не само физическият, а също така и мисловният, както и емоционалният. Ако нищо не е реално, всичките ти ценности и тн са също само една заблуда.
Ако погасиш всички форми на желания, чувства и тн и си пречистен на физичиско и психическо ниво, можеш да получиш просветление.
Аскетицизъм и мистицизъм.
Доста е иронично, че доста от храмовете и манастирите почти по цял свят са се изродили до туристически обекти и средища на извратеняци, а не места, където аскетите и други хора на духа могат да се отдалечат от нормалния живот.

11.   Имай предвид, че всички древни текстове са по-скоро символични и дори най-малката буква има значение, защото буквите са и геометрични фигури, които в поредица правят някакъв определен код. Представи си какво става с този код и този символизъм ако дори една думичка се изгуби или промени в превода? Това, естествено, ако не говориш древнокитайски и си 100 % сигурен, че притежаваш автентичния трактат.
А иначе всеки текст или превод всеки може да го тълкува по един милион различни начини. И аз да ти напиша сега някаква странна безсмислица съм убеден, че доста хора ще открият някакъв философски смисъл в нея.

12.   За да се разбере, първо ще започна с две даоски притчи.

Събрали се Конфуций, Буда и Лаодзъ. Между другото предполага се, те са живяли по едно и също време, даже според легендата Конфуций се е срещал с Лаодзъ, за да му зададе някои въпроси и да научи някои неща. До тях имало каца с оцет. Всеки потопил пръст в оцета и го опитал. Конфуций направил кисела физиономия, Буда направил оскърбена физиономия, а Лаодзъ се усмихнал. Защо? Защото Конфуций възприел оцета като живота. Той вярвал, че хората се отклонили от естественото, от божественото и затова живота е бил кисел и неприятен. той разглеждал оцета като окислено и развалено вино.

Буда се чувствал оскърбен, защото според него гадния вкус е символ на страданието, произхождащо от желанията на хората. Те в непрекъснатия стремеж да постигнат нещо, да искат все нещо, предизвикват собственото си страдание и винаги били неудовлетворени. Според него човек трябвало да се бори с желанията си, да се стреми да постигне просветление. Т.е. да се стреми да превърне оцета във вино. Но самият стремеж към съвършенство пак си е желание, пак си е неудовлетвореност.

Лаодзъ се усмихнал, защото се зарадвал, че оцета си е кисел, такъв какъвто е трябвало да си бъде. В природата на оцета е да бъде кисел и да се използва като такъв. Не е да бъде вино. Това е естественото. Но ние в очакването си да бъде хубаво вино, създаваме собственото си нещастие. Виното трябва да си е вино, оцета да си е оцет. Т.е. трябва да сме в синхрон с естественото, природата. Без да искаме да превърнем оцета във вино. Това е концепцията за не-действието. Т.е. да действаме чрез бездействие. Т.е. да действие в синхрон с природата и вътрешната си енергия и така няма да го чувстваме действието като бездействие, т.е. без усилия.

Желанието е един вид невежество, т.е. не знаеш, че това, което е, трябва да си е точно такова. Ако знаеш, че оцета трябва да е кисел, ще си нещастен. Да намериш щастието и ползата дори в гадния вкус. Ето как един и същи вкус може да създаде гадно и добро настроение само въз основа на възприятието. Другите двама със самото си очакване, желание създават конфликт между себе си и природата и генерират нещастие и страдание.

Като един танцьор, който до такава степен е в синхрон с ритъма, че той реално не танцува, а просто се оставя музиката да го движи, но за да се постигне това, той трябва изцяло да се слее с музиката, с потока на живота. От страни ако го погледнеш, той танцува, но ако си в неговата кожа, ти не усещаш никакво действие и усилия, а просто оставяш тялото си само да се движи и да се слее с ритъма. Ако не си се слял с музиката, всяко движение трябва да правиш с усилие. Под дао се има предвид този поток, естествения ход на природата, на околната среда, на собствената ти природа и енергия.

Втората притча - двама монаси се рахождали покрай градината на манастира. Видяли охлюв и единия решил да го убият, за да не яде зеленчуците и така да съсипва труда на градинаря. Другият пък казал, че охлюва е свещен живот, въплъщава естественото, даото и нямат право да изменят хода на природата. Скарали се и трети монах, който станал свидетел на спора, ги посъветвал да питат учителя кой е прав. Той изслушал гледната точка на единия и казал "ти си прав". ИЗслушай другия и казал "ти си прав". Третият монах се възмитул и казал, че няма как и двамата да са прави, защото гледните им точки са противоположни и взаимноизключващи се. Учителят му казал "ти си прав". Тълкуванието го оставям на вас.