 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Кошмарът, който преживях
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1500 пъти
Момче съм на 18. Живея в голям град, където се преместихме от близко село на квартира с родителите ми, понеже постъпих в една от най-елитните гимназии в страната. Много обичам математиката, спечелих и няколко награди от олимпиади и състезания. Когато решавам задачи, сякаш околния свят спира да съществува. Това е един перфектен свят, където няма субективизъм - висчко е подредено и еднозначно. 2 и 2 си е 4 и не може да имаме различни мнения и двамата да сме прави.
Миналата година обаче родителите ми и двамата принудени от недоимъка заминаха за чужбина и аз трябваше да започна да живея и да се оправям сам в квартирата ни. Скоро след това дойде лятната ваканция и временно трябваше да живея у леля си в друг град. Тя тъкмо си купуваше апартамент в нашия ей така като инвестиция, не че ще живее в него и се разбраха с нашите, те всеки месец да и пращат пари, за да и помогнат с ремонта, а в замяна аз да живея там, докато завърша гимназията.
Добре, обаче аз като отидох на гости, започнаха проблемите с леля ми. Веднъж тя като се прибра от работа, си включи телевизора и се оказа, че няма нито един канал, който да работи. После се оказа, че имало някаква профилактикана кабелната временно. Обаче тя си помисли, че съм и счупил телевизора и започна да ми крещи от нищото, а аз дори не го бях включвал цял ден. Тръгна да ми посяга да ме удря. Колкото и да и обяснявах, че нямам вина, беше напразно. По-късно като разбра, че е било профилактика, вместо да ми се извини, ми каза "имаш късмет, че е било това, иначе щях да ти стъжня живота". Веднъж я чух, докато говореше с приятеля си (женен мъж) по телефона, че мен са ме натресли на нея, не можела да ме търпи и т.н. Аз гледах нарочно да не правя проблеми, да не се набивам на очи, само и само да не си навличам гнева и, защото тя като се ядоса, става страшна.
Веднъж споменах за приятелката си, че много я обичам, а тя ми се разкрещя, че съм бил малък за такива неща, тя ми била любимата леля, пък сега съм имал гадже. Всичко това беше през ден - все скандали за някакви дреболии, просто не знаех какво може да я провокира, дори и най-неочакваното. Аз тогава вече за пореден път не издържах да ми посяга физически и я блъснах. Тогава тя взе нож и за момент си помислих, че ще ме наръга, но тя го обърна и ме удари с дръжката няколко пъти по краката и дупето. Тогава вече се убедих, че тази жена има сериозни психически проблеми.
Майка ми не подозираше нищо, защото тя не предполагаше, че е луднала и си мислеше, че аз нещо преувеличавам. Леля лъжеше, че всичко е наред и майка ѝ вярваше безрезервно. Казах им:
- Мамо, тате, умолявам ви, не искам да стоя повече тук. Нека се върна в квартирата. Не се чувствам добре тук. Тя ще ме убие някой ден.
Наистина започнах да си мисля, че ще ме убие някой път като откачи. Те не ми повярваха, вярваха на нея. Освен че чувствах отвращение от нея, започнах да се чувствам и предаден от собствените си родители, което беше наистина най-гадното - собствените ми родителите да са съучастници в това нещо срещу мен. Започнах да си скривам нож под до леглото, защото не знаех дали нещо през нощта няма и щукне. Тя наистина видимо се влошаваше психически и кризите и ставаха плашещи. И след половин час ставаше коренно различен човек, все едно нищо не се е случило. Не съм убеден, че и помнеше нещо. Дори постоянната смяна на настроенията и беше плашеща. Омразата в мен към нея с всеки скандал ставаше все по-голяма и в един момент започнах да обмислям убийство или просто напук на нашите на избягам с надеждата, поне те да осъзнаят колко е зле положението.
Майка ми в крайна сметка се върна за малко есента, като тръгвах на училище. Аз пак я умолявах да не ме оставя в нейния апартамент, че се страхувам за живота си. А тя ми отвърна, че ми е била леля, щяла да се грижи за мен и т.н.
Майка ми си замина и аз останах в нейния апартамент сам. Тогава започна истинския кошмар. Постоянно звънене по телефона, вкл. и като съм в час. Като не вдигна, звъни продължително хиляди пъти и на края като вдигна, скандали - къде съм ходил, много съм се разглезил, за какъв съм се мислел, че не вдигам. Започна да идва изненадващо и после да ми крещи и всякакви такива. Ама това денонощно и през нощта понякога. Просто не ме остави на мира. Веднъж ми звъня, телефона ми беше в другата стая и аз да и вдигна веднага да няма пак скандал, се затичах и като вдигнах, дишаш леко по-учестено. И тя започна - ето ти дишаш тежко, правиш секс нали, в моя апартамент, с онази твоята. Пак луд скандал. Абе скандал за всичко денонощно. Майка ми продължава да не вярва.
Аз вече отчаян, реших да се махам от този апартамент, просто вече не можех да понеса повече чисто психически. Веднъж след поредния скандал, аз бях на училище, тя ми прати смс, че била се върнала и ме чакала в апартамента да се прибера от училище и да ме набие. Този път скандала беше още по-голям и аз се уплаших да не ми направи нещо, а и вече не исках да го виждам този апартамент, защото го свързвах само с тормоз. Нямаше къде да се прибера след училище и започнах да скитам по улиците и да търся някакви шубраци или изоставена сграда, в която да пренощувам. Беше студено и в крайна сметка реших, че не е добра идея. Не искам да съм в ничия тежест, но се принудих да потърся една приятелка на майка ми от село. Хванах автобуса и отидох, тя ми отвори врата и в този момент в нея видях единствения човек, който може би ще ми повярва и извади от този кошмар. В този момент аз рухнах и съм припаднал. След малко се свестих и обясних всичко. Тя тогава се обади на майка ми и тя чак тогава ми повярва. Исках да ходя на училище и пътувах всеки ден до училище от село с автобус. Повечето ми учебници останаха в апартамента и не смеех да отида там, защото тя вероятно ме чакаше. Не можех да си науча уроците, понякога взимах на заем учебници от съучениците си.
Един ден се случи най-големия ми кошмар. Тя дойде и ме причака след часовете в училище. Направи ме на 5 ст. пред всичките ми съученици. Те не бяха виждали подобно нещо, бяха в потрес. Аз видях, че дори и това, че се преместих на село, не е решение и че няма оттърване от нея. Майка ми вече ми вярваше, но каза, че колкото и да иска, не може да се върне от няколко хиляди км. Общо взето трябваше да се оправям сам и нямах подкрепа от никого. Бедна ви е фантазията колко омраза имаше в мен от предателство, от неспирни скандали, от това, че ме злепостави пред цялото училище. Тогава и приятелката ми ме заряза, защото аз постоянно нямах настроение, а тя не си представяла връзката по този начин, искала да се забавляваме и т.н. Светът ми се срина съвсем, аз наистина я обичах и беше от малкото хора, които се надявах да ме подкрепят в този труден момент.
Все повече започнах да се замислям за убийство. Исках тая пача да я видя как се дави в собствената си кръв. Започнах да обмислям как да го направя без улики към мен и по възможно най-мъчителния начин. Исках да ми се моли за живота си, да се бори за всяка глътка въздух и да се дави в кръвта си, исках да я душа на почивки, така че най-дълго да се мъчи. Мислех да я завържа гола на някои дърво в гората, да и запуша устата и да я оставя да си умре от глад и жажда. Даже гледах изтекли в мрежата видеа на украинските маниаци как убиват жертвите си с чук в найлонова чанта, за да взема някоя идея. Тях са ги хванали с проследяване на телефоните им. Т.е. трябва като го направя това, да си оставя телефона вкъщи.
Щеше обаче да е твърде очевидно, че съм аз. Затова реших да го направя след няколко години, като се позабрави всичко това и да не е очевдино, че съм аз. Ще почукам на врата и някоя нощ и в момента, в който отвори, ще я напръскам със спрей да се зашемети, после ще и нанеса няколко удара в главата с чук и ще я натоваря в багажника на кола, на която предварително ще залепя парцал на номера и можеб и по някакъв начин ще залича шарката на гумите. Може би ще карам с угасени фарове. Искам да изпипам всеки детайл. Ще я отведа в някоя гора ще я вържа за дърво и ще започна да я душа на почивки и периодично да и вкарвам по един чук в главата, ще я оставя в полумътрво състояние да си доумре сама след няколко дни. Но трябва да е на място, където е невъзможно да я открият през това време. На края ще я заровя. Но ще я заровя на по-плитко, за да се разложи по-бързо. Това го научих от интервю с един сериен убиец Момата. Но ще полея с нафта, за да не я ровят животните, защото когато е на плитко, те ще усещат миризмата. НО трябва да е на плитко, за да се разложи бързо и се заличат следите. Ще останат кокали, но тях единствения начин да ги залича е да ги изгоря в пещ. Само че не знам от къде да намеря пещ, но ще го измисля и това.
Това хубаво, обаче трябваше да измисля за момента какво да правя. Обадих се на другата си леля и я помолих да дойде и да ме придружи само да си събера багажа от нейния апартамент. През това време си хванах квартира, нашите нали вече ми вярваха, пратиха ми пари. Докато си събирах багажа, тя постоянно ми налиташе на бой, обиждаше ме, присмиваше ми се подигравателно. Аз не издържах и направих знак, че не ми пука, а тя още повече започна да ме ругае. При вида на изцъклените и разярени кръвясали очи, много силно ми повлия и се насълзих. А тя започна "аааа какво стана бе, нали не ти пукаше, защо ревеш, лайно такова. Какво може да се очаква от син на курва и баща педераст? Даже собствените му родители го зарязаха и избягаха от него в чужбина." Точно на нова година, аз местих багаж и изобщо не ми беше до Коледа и нова година. Гледах как съучениците ми си празнуват с нормалните роднини, а аз търсех място къде да остана и как да изляза от този безкраен кошмар.
Сега всичко приключи. В новата квартира съм. Сам, без приятелка, постоянно се събуждам нощем и сънувам леля си, че иска да ме убие. Родителите ми са далеч, а и да дойдат, честно казано не искам. Има нещо пречупено и чувство на предаденост у мен. Квартирата ми е мизерна, не пускам печка много много, защото тока е скъп и тези пари, които ми пращат не стигат за него. Излизам често на вън, гледам хората си имат приятелки, хващат се за ръце, аз съм сам и предаден от всички. Прибирам се вкъщи сам, само голи стени. Изолирах се съвсем от всички. Не ми се живее честно казано. Единственото, което ме крепи, е, че някой ден ще я видя как умира бавно и мъчително в ръцете ми. Започнах и да пия доста, веднъж направих глупостта да изпия цяло шише коняк 700 мл. Ей така сам вкъщи. Цяла нощ повръщах, беше ми страшно лошо, минах през ада. Чак на другия ден вечерта живнах. Започнах да се съмнявам във всички, всички са ми антипатични, загубих вяра в хора, загубих смисъл. Вече дори на училище почти не говоря с никого. Мислех да се самоубия, но знам, че нашите ще го преживеят тежко, а аз не искам те да страдат. Може би те като умрат някой ден, ще се самоубия и аз. Като преди това разбира се, онази ще я убия в агония. За момента само математиката ме държи жив. Там всичко е идеално, има си закони, които и да искаш не можеш да нарушиш. Не е като нашия брутален свят, в който можеш да издевателстваш над невинните, без да се съобразяваш със закони.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: c872b9d074 |
|
1. Дечко, съжалявам за кошмара и страха който си преживял! Жена съм, бих могла да ти бъда майка и със сигурност ако бях наоколо, ако чувах, виждах или дори само подозирам какво изживяваш, бих си поговорила с теб. Бих опитала да ти помогна! Убедена съм че, същото биха направили и родителите ти ако са имали подобни съмнения. Да знаеш че, животът в чужбина за новодошли не е лесен. Предполагам е имало и притеснението че, ако тръгнат веднага ще загубят работа, може би и квартира, а после за наново ще трябват повече пари. А те нямат подобни възможности. Наели са квартира в града за да можеш да учиш, се реализираш и имаш добро бъдеще, добри възможности. Не ги оправдавам, само посочвам може би и тяхна гледна точка.
Сега (!!!) това което е най- спешно за теб в момента е сам да си дадеш сметка че, имаш нужда от професионална помощ! Обърни се към психолог и сподели всичко, което тук си казал. Разбираш също че, не е нормална мисълта ти за отмъщение към лелята...остави че, така два пъти ще те е съсипала, вторият (отмъщение) ще е за теб краят!
Разбирам гнева ти, дори омразата, също разбирам желанието за отмъщение, но това което ти си представяш като акт на отмъщение минава всичко "нормално".
Също социалната ти изолация подпомага това твое състояние, раздялата с гаджето...разбирам че, си силно наранен душевно и емоционално!
Но можеш и трябва да си помогнеш! Потърси психолог! Може да се наложи и с психиатър да си поговориш, може би ще имаш нужда да ти изпишат временна помощ с някакъв медимамент, нещо успокоително.
Ако ти сам не пожелаеш да споделиш с някого, никой няма дори да знае че, посещаваш психолог или психиатър, вече си и пълнолетен.
Все пак ще е добре по напред като се поуспокоиш и с помощта на психолог процесираш случилото се по неутрално, да споделиш и с родителите си че, посещавал психолог. Ще е добре когато прецените (ти и психолога) да преведете и поне една среща заедно с родителите ти за да изчисхите в неутрална обстановка недоверието ти към тях, а и те да ти обяснят спокойно защо не са реагирали по- бързо.
Надявам се да избереш да си помогнеш!
Успех!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: a5da76c55e |
|
3. Автора до 1
ти не разбираш. Това, което преживях, никой никога няма да ми го върне. Ще си чакам най-хладнокръвно и като се потулят нещата, ще действам по предварително премерен план с най-малките детайли. За мен няма облекчение, докато не и видя угасващия поглед.
До 2
нямам представа какви са тия теми. А ти по-добре не ми се мяркай на живо, че ще те пратя при леля си след време. Най мразя ей такива ганьовци като теб, дето разбрали-недоразбрали се изказват. Повече няма да позволя на никого да ме нарянва и ставам друг човек и мачкам наред по най-бруталния начин. Достатъчно съм бил наранен и беше до тук.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: e98776bc5d |
|
4. Здравей. Станалото-станало. Трябва да продължиш напред и да останат в миналото преживяванията с леля ти. Заради тези мисли за убийство наистина по-добре е да посетиш психолог.
Разбирам, че е било гадно и травмиращо, но ти си се фиксирал единствено върху това. Всеки е изживявал гадни събития под една или друга форма.
Просто за в бъдеще избегни всякакви последващи контакти напълно с тази леля, блокирай я отвсякъде. При опит да се свърже с теб или ако те потърси на живо и кажи че ще звъниш направо на полицията. Разумен човек ще постъпи по този начин.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: a5da76c55e |
|
5. 4, знаеш ли, когато ми кажат как трябва да забравя, сякаш едва ли не нищо не е станало, го приемам като неразбиране и още повече ми се иска да и забивам топлийки под ноктите. Най-лесно е да се каже "забрави" иил "то всеки е преживял нещо". Само че едно е да го четете тук, друго е да сте го преживели като мен, да се усетили разочарованието на един тийнейджър от живота и да сте се очувствали предадени от най-близките си, както и да сте с накърнено достойнство. А също да не сте знаели къде ще пренощувате зимата на улицата.
Хора, разберете го, аз не искам да търся психиатри и помощ, искам просто да се почувствам отмъстен и удовлетворен, а това ще стане само с мъчения. Тгя сега в момента си е щастлива, смее се, кефи се на живота, а аз страдам и имам травми за цял живот. Къде за бога е справедливостта?
По-добре не правете подобни коментари, защото така ме озлобявате още повече. Ако можете да проявите разбиране, проявете, ако не, моля поне не ме озлобявайте още повече.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 65ea830596 |
|
6. Абе хора, вие нормални ли сте? Човекът е наранен, а вие му биете единични. Не виждате ли, че е уязвим и е готов на крайности? Не разбирате ли болката му? Елементарна емпатия и съчувствие нямате ли? Елементарен подход нямате ли? Що за животни сте, не разбирам? Вие давате ли си сметка, че с тези единички го поттиквате още повече? Знаете ли, че утре това може да е убиеца на дъщеря ви или на самите вас утре?
Виж, авторе, аз разбирам твоята болка. За разлика от тия кретени тук. Разбира се, че те няма как да ти влязат в положението от един текст, като не са го преживели. Напълно нормално е да имаш желание за мъст. Изчакай известно време, сигурен съм, че си стъпиш на краката и отново ще си щастлив човек и тези мисли ще отминат. За начало си намирай занимания и цели, за да не мислиш за онази психопатка. Ако трябва и допълнителна помощ потърси.
Аз те подкрепям и съжалявам за всичко, което ти се е случило.
|
...
| преди: 2 години, 2 месеца hash: c4ea92e846 |
|
7. Пуши трева.
Аз съм момиче, но минах през доста сходни събития, видиш ли пак с истерясала леля.
И да, кошмарите са страшни, на 19 съм живея сама, нашите ми помагат както могат финансово.
Искала съм да убия и да се самоубия, била съм на косъм от смъртта заради алкохола неведнъж.
Склонявам го да ползва нелегални субстанции ще кажете ама този зъл наркотик ме спаси да не се убия по погрешка някъде.
Не знам.
Това според мен си е пост травматичен стрес и не се лекува, а не ща некви измислени психиатъри да ме тъпчат с хапчета.
Имам си "flashbacks" , ако нещо ми напомни за тормоза, през който съм минала се изключвам и се взирам в една точка, много е психарско, но не е под мой контрол хд.
На мене това ми помогна.
Е, гледай да не те хванат куките и да можеш да си го позволиш в някакви граници, а не на другата крайност да се лишаваш от нещо заради трева.
Абе чакам си хейта, ама млад тревоман е х1000 пъти по-добре от млад алкохолик.
19ж
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 50fc87b365 |
|
8. ооо я се стени. Запомни едно можеш да контролираш само себе си, собствените си реакции, пжведение и не носиш отговорност за действията, поведението и лудостта на другите.
Не бъди жертва и лигльо. Бъди мъж. Спри да мислиш ограничено, сякаш на света е само една жена, бившата ти приятелка. Тя не е била за теб, тя не те е подкрепила. Пази си, психиката, владей емоциите си, отмъщението не води до нищо, вместо да искаш тази жена да умре, игнорирай я, тя те съществува. Влез в ютюб и намери видеото за триъгълника на Картман. Искаш ли да ки цял живот в тази ситуация? Гледай си себе си, гледай бъдещето си, не се оплаквам, мрънкай, самосъжалявай. И спри да пиеш, защо ще си утре деградира, като нея. И за пореден път се чудя, защо не си в чужбина при родителите ки? Защо? Поредния страх, как не знаеш език, пък приятели ти....и вместо да си там, при тях, ще наумиш бързо език, това ще ги даде "криле", нови познания, култура и няма нищо страшно. Личен опит.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 7af0e64a28 |
|
9. В живота си ще срещаш постоянно такива, като леля ти, всеки ли ще убиеш? А възмездието след това. Как ти се вижда ситуацията след това. Родители потънали в мъка, ти в затвора с десетилетия или доживот. Знаеш ли какво е в затвора? Емоцията е ясна, но готов ли си на това, което там те очаква? Не, не си, колкото и да си смел. Леля ти е луда, болна и проста, и ти искаш възмездие с такъв човек. Май ти си по-лудия.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 44f739e7ec |
|
10. Веднъж попитах моя баща "какво щеше да стане ако живота ми нямаше трудности?". Той отговори "щеше да си мухльо".
Също има една поговорка всяко зло за добро. Живота те учи докато си жив. Създай си цели, работи по тях. Ето добър си по математика това е много хубаво. Вместо твоята приятелка да те подкрепи в труден момент, тя те заряза. Това означава, че въобще не те е обичала, защото ако беше нямаше така да постъпи. Вместо да се отчайваш и обвиняваш намери решение на проблемите си. Не мисли да убиваш леля си, да си очерняш душата. И запомни никога не се предавай.
Пожелавам ти успех.
В.А.М.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 345e67b09c |
|
11. Трябвало е да запишеш на телефона си някои от скандалите и заплахите на леля ти и да ги пратиш на родителите си. Или покажи ва майка си СМС сите, с които леля ти те е заплашвала. Трябвало е да го направиш ще първия път при тормоза. На родителите ти им е било удобно да си мислят, че щомти е леля ще се грижи за теб, но е трябвало с доказателства да им покажеш, че това не е така. Сега е малко късно... Според мен тръгни на психолог да ти помогне да се справиш с травмите.. И гори главата, ще се справиш. Но ако някой те тормози веднага го запиши на телефона и го покажи на родителите си или на учителите. Желая ти да се справиш с това.
|
...
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 1e431f6b3a |
|
12. Пич, наистина съжалявам, че се е наложило да минеш през този ад на тази крехка възраст. Съчувствам ти. Но от друга страна трудностите те правят по-силен. Не си трови душата с мисли за отмъщение. Ще мине време, ще се успокоиш и ще излезеш по-силен след всичко това. Горе главата!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: b319fd0bcf |
|
13. Леля ти е психичноболна. Не отключвай и ти подобно шизофренно поведение. Имаш нужда и ти от психиатрична помощ спешно! На първо време обаче си взимай някакви леки, билкови успокоителни. Поискай от личния си лекар направление за психиатър. Не се шегувам. Натрапчивите мисли за отмъщение и убийство са опасно нещо. Хората са преживели много по-ужасни неща, и пак нямат подобни мисли. Внимавай, че ставаш като леля си - пълен със злоба и откачени мисли. После си намери почасова работа, без да казваш на вашите. Това ще ти помогне малко по-спокойно да живееш. Ако почне пак да те тормози записвай и подавай молба в полицията за ограничителна заповед. За какво ще си съспиваш живота, заради една психично болна жена? Струва ми се, че и ти отключваш подобно разстройство, вземи мерки! Спешно!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: ee895e0c43 |
|
14. Прииска ми се да ти напиша някакъв коментар, защото ми е много познато разочарованието от това родителите ти да не ти повярват.
Като малка живях няколко години в непрестанните скандали на баба ми срещу дядо ми. Не се притеснявах за собствения ми живот, но детското ми съзнание беше убедено, че някой път ще се избият взаимно. Казах на майка ми, а тя решила, че преувеличавам и каза да не занимавам баща ми за да не се тревожи. Много години по-късно ми се извини, че не ми е повярвала и каза, че не е и предполагала какво ми причиняват.
От тогава се научих - когато имам проблем да се оправям сама. Не споделям с никой, не искам помощ. Това не винаги е хубаво. Понякога вземам грешни решения. Доста съм се учудвала колко много хора са склонни да ти помогнат, стига само да помолиш за помощ. А аз рядко го правя и си усложнявам излишно живота.
Ти си умно момче, успял си да се справиш с проблема. Най-лошото вече е минало. Можеш да започнеш отначало. Пожелавам ти го. Пожелавам ти да насочиш енергията си за решаване на математически задачи. Пожелавам ти да попаднеш на момиче, което ще е до теб и в хубави и в лоши моменти. Пожелавам ти да си намериш интересна работа и да срещнеш интересни хора. Пожелавам ти да мечтаеш за красиви неща. А пък болката в миналото - нека си остане в миналото.
И моля те - спри алкохола, защото ограничава мисленето ти и те вкарва в депресия.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 510e0c3bef |
|
15. Напълно подкрепям автора, на 39 съм, обичам котките, но не мога да се грижа за такава и затова не съм си си взел! Затова ровя в боклука и им хвърлям по нещо! А се оказа, че и съседите ми измислили прякор "А, Петър от боклука ли?" Да, и аз ако можех, бих ги изпотрепал, защото точно това чух миналата събота от наша съседка, с която си споделяме всичко! Също и мъжете по улицата, които се вторачват в мен, че и се обръщат, все едно искат да ми кажат нещо! Ами да кажат, какво чакат? И аз съм доста войнствено настроен към всички вече! Просто си представям, че имам картечница и поголовно стрелям с нея по всички, без да гледам по кого, защото всички знаем, че животните имат повече доброта, отколкото хората! Котката, че е котка, щом усети добрия човек и вижда, че той прави нещо за нея, се умилква около него! А както знаем, котките усещат всичко! Може и да имат по-малко мозък от този на хората, но имат инстинкти, които хората изобщо нямат! Усещат всички енергии и затова не отиват при всеки! Просто няма разбиране, затова и аз като автора мисля да взема крути мерки! На автора желая успех, пък аз ще реша какво да правя отсега нататък! Може и да започна да обиждам съседите, като ги псувам на майка, показвам им неприлични жестове, може и с вода да започна да ги пръскам, ще видя! Щом като говорят така за мен, нищо добро няма да видят от мен! Или просто да чакам да си умрат от ваксината! Времето ще покаже!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 4e57aaeffe |
|
17. Потърси помощ при психолог вместо по сайтовете.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
