Казваш нещо, уж не го мислиш, ама то така се получава
преди: 2 години, 3 дни, прочетена 586 пъти
Здравейте. Давам пример какво мисля. Някой пише коментари. В тях няма обидни думи и квалификации, но звучат просташки и унизително. Направо са си хейт. Някой прави забележка на коментиращия. И той казва “ама тва не е хейт”. Според мен си е точно хейт. Ти може и да не го правиш с цел хейт, но няма значение щом така се получава. Бих казал нещо за сръбско видео, което наскоро видях. Отнасяше за България. В Сърбия изглежда има малко по-висок процент шовинисти, които винаги ще си намерят основание да мразят някой комшия. В тва видео оня ползва най-обидни думи за България и българския народ. Всяка дума му е изпълнена с омраза към България. Ееей, голяма омраза! Много ни мрази. Но в началото на видеото написал, че “не било с цел да обижда, да сее омраза и е просто шега”. Напровит, аз се почувствах обиден. Долу в коментарите имаше видим говор на омраза. Тоест какво се получава? Той човекът се шегува за гледания на гърба на цял един народ и не искал да ръси омраза. Получава се точно обратното. Обижда и ръси омраза. Сещам се още един пример за роден антисемит. Беше ринансиран от познайте кого, Волен Сидеров. Сладкодумен оратор, изпечен мошеник и заклет расист. Онзи направил видео за евреите. Още в началото казва, че не било с цел да сее омраза. А с каква цел е тогава? Щом всичко, което показваше, повечето недоказани и недоказуеми твърдения, бяха изпълнени с омраза към евреите? Не че съм им особен почитател. Давам го за пример. Плюс това не знам как може един чичко Сорос, Рокфелер и Червенощиткови да говорвт от името на цял един народ. Не целял да ръси омраза, но то така се получава. Дадох просто примери от интернет. Срещал съм го и в живота. Един човек обижда, обижда яко, ама той не го правел с цел да обижда. Ти може и да не искаш да обиждаш, но в крайна сметка така се получава. Аз също не съм чист в това отношение. И аз съм използвал подобна реторика. Говоря нещо, звучи обидно, даже съм ползвал откровени обиди, но какво пък, не целя да обиждам човека. Не исках, но така се получи. Сега си давам ясна сметка за това и се старая да спра. Осъзнах, че думите са просто членоразделни звуци без никаква стойност и нищо повече. Това са те. Не е важно какво говориш. Действията са най-важни. Казал си нещо, обидил си някого. Аз не исках. Не искаше, но ето че се случи. По-горе засегнах ораторът Волен Сидеров. Много беше силен на думи този, но действията му бяха тотално различни. То да беше само той. Но Волен най-силно крещеше в микрофона и беше доста убедителен. Или някой има някакви зли намерения, но казва “това не е така”. Лесно е да отречеш. Отричането има много по-голяма сила, отколкото много хора си дават сметка. Той отрича, казва “неее”, но действията му сочат точно към това. Някой клавиатурен воин от шовинизъм отрекъл цял народ. После казва, че не го казвал с лошо и не целял да ръси омраза. Няма значение с какво си го казвал и кво си целял. Ето. Обидил си цял народ. Виждал съм много такива. Какво излиза? Думите са просто звуци. Все едно куче лае. Все едно гарван грачи. Или мармозетките в зоопарка крещят. Важно е какво излиза от тези звуци. Важни са едновременно и намеренията, но и какво се получава. А най-важни са действията и постъпките.