Споделена история от Други |
Тежка депресия, а едва на 20
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 318 пъти
Здравейте. Пише ви едно 20- годишно момиче. Не знам откъде да започна.. Имах едно страхотно детство в един от по- малките квартали на града. Живях в къща, заедно с майка ми, баба ми и леля ми. Мога да кажа, че съм едно от последните поколения, което се нарадва с игра с децата навън и не беше толкова погълнато от телефоните в своето детство. Но моето щастливо детство продължи до моята 8 годишна възраст, когато аз и майка ми се преместихме при баща ми в един от по- големите квартали в града. Той живееше с майка си и баща си (баба и дядо), които ме мразят и мен и майка ми. 8 години живяхме там, бях подложена на всекидневен тормоз от тях, казваха ми, че за нищо не ставам, на всичкото отгоре хигиената в онзи апартамент беше ужасна- мухъл по стените, хлебарки и никакво лично пространство за мен- живях в една стая с майка си, баща си и кучето си, а онези двамата се ширеха в 2 отделни стаи. В училище бях малтретирана, обиждана, взимаха ми джобните, хвърляха ми нещата и това още повече ми навреди на психиката.. Буквално от вкъщи тормоз отивах на училище, където също имаше тормоз. В последствие намерих начин да се справям с депресията, направих си фейк профили (до таква степен бях вглабена в тях, че може да се каже, че беше болестно състояние). Мисълта да бъда някоя друга, да измисля своята щастлива история и да се измъкна от депресивните мисли и от тормоза, на който бях подложена беше направо блаженство.. Когато станах на 17 вече се бяхме преместили от тези вещери наречени баба и дядо, но аз бях вече трайно увредена от този всекидневен тормоз на който бях подложена и стигнах до 2 опита за самоубийство.. И макар, че вече мина много време от тогава, от 2019 началото не сме при тази вещица и въпреки, че вече съм студентка и нямам никакъв контакт с никого от стария ми клас в мен още седи депресията и тъгата от миналото.. Знам, че има хора, които са с много по- тежко минало и така нататък, но някак си целият този тормоз (имайте предвид, че спестявам доста детайли) ми е оказал влияние върху психиката. Смятайте колко съм зле, щом последните години си занемарих хигиената на устата и сега имам дори и зъби за вадене и е много тежко положението.. Моля ви, дайте ми някакъв съвет, не искам да се превръщам в поредното младо момиче, което е извършило успешно самоубийство.. Чувствам се ужасно, едва на 20 години със занемарена устна хигиена (ще си оправям зъбите скоро), с разбита психика, с 0 желание за живот и огромна мъка.. Приемам всякакви съвети без да отида на психолог или психиятър, защото майка ми никога няма да позволи.
|
