Споделена история от Тинейджърски |
Не искам да се затварям в себе си!
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2738 пъти
Здравейте, четящите.
Първо, искам да ви споделя, че не съм непоправим случай в положение ''търся си приятели'' просто така се стекоха обстоятелствата. Имам си приятели, които са далече от мен, те са от бившия ми квартал, от бившия клас, от случайни запознанства на морето. В момента имам нещо като приятелка на тренировки, но все още се държим като познати.
Между другото тренирам киокушин и засега ми е супер. Треньорът и съотборниците ми се държат много добре с мен, направо нямам търпение за следващата тренировка. Доколкото знам, си организират излизания - в парка, на кафе, през лятото на палатки и такива. Ако си остана лятото тука, където тренирам може и да успея да си намеря приятели и да започна да излизам без да се спичам. Това е един вид мечта! Роднини ме питат дали ходя на дискотеки, да излизам насам-натам с приятели.
Аз съм няк'ва резервирана ли, не знам, не мога да се впусна и да кажа на някой ''сладурчето ми'' примерно, ще го покажа по друг начин, де да знам.
Има някои неща, които ме тревожат повече, отколкото предполагате - например, че никой не ме търси по телефона или че има дни, в които няма с кой да излезя..
Оф, не знам вече. Странно пате съм. От има-няма 2-3 години чета темите тука, ама не знам дали вече ще се оправя..
(ДA), някога..?
|
