 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Депресия и молба да си помогнем заедно
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 621 пъти
Здравейте. Преживявам тежка раздяла. Чувствам се разбит. Опитвам какво ли не ,но ставам по-зле. Нямам сили и желание за нищо. Не виждам изход. И все пак четейки различни теми по въпроса попаднах на този сайт и ми дойде идея да пробвам нещо ново. Реших да отворя тази тема и всички които изпитват или са изпитали подобно нещо да споделят. Но и не само това. Тъй като всеки има индивидуален проблем е трудно това което е помогнало на един да помогне на друг, затова идеята ми е да се свържем помежду си и да правим срещи. Така ще създадем нови връзки и приятелства и то между хора със сходни проблеми. Хора които знаят какво е депресия и отчаяние, а не такива които просто биха казали- " стегни се"," гледай напред", горе главата" и т.н. Чрез срещи на живо мисля че може да се получи много добър ефект и наистина да си помогнем да си стъпим на крака. Моля ви откликнете на тази идея и нека да пробваме, защото поне на мен нищо друго не ми идва наум а ставам по-зле.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 2432899f17 |
|
1. Не знам колко е добра идея. Има шанс да почнете да мразите жените заедно, да плюете докато сте заедно и да се успокоявате взаимно. Целта е да се съвземеш сам, да видиш, че няма нищо толкова страшно и че нищо съществено ррално не е станало.
Раздели всеки ден се случват голяма работа. Минал съм през какви ли не състояния и единственото нещо, което щв ти кажа е клишето "стягай се" защото ако чакаш някой друг да ти помага, просто няма шанс.
Помисли отстрани колко смешно ще изглежда, ако тая жена разбере. Срещате се да поревете заедно заради раздялата?!
Братле, стегни се верно, всичко е в промяна на настройката.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: a934b550a5 |
|
2. Подкрепям 1. Ако си в депресия последното нещо, което трябва да търсиш е депресирани хора. Единственото, което ще постигнеш с това е че групово ще се вкарате по-бързо в блатото. Напротив - трябват ти контакти с борбени хора, които дори с риск да те подразнят ще те изкарат от това състояние. Ако сам не си помогнеш никой не може да го направи. Аз лично съм го преживявал и ми се искаше някой да ме подкрепи, да ми каже една добра дума - но тогава дори и най-добрия ми приятел ме избягваше. Като нямах подкрепа се наложи бързо да се взема в ръце и да се оправя сам. Сега съм изключително благодарен на хората, които не ми помогнаха, защото благодарение на това се активираха защитните ми сили и успях да се оправя сам. Иначе сигурно и досега щях да хленча и да се самосъжалявам. Помисли над тези неща. Не винаги това, което искаш е най-добре за теб. Ако се научиш да се оправяш сам и да не се поддаваш в бъдеще на подобни състояния не само ще си калиш волята, ами вече ще си господар на живота си и ще спечелиш и уважението на околните.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: cab32c91af |
|
3. Погледни на тази раздяла от друга гледна точка. Народът е казал - Всяко зло за добро. Така че може би си се избавил от човек, с когото можеше да имаш нещастен брак, да направие децата си нещастни и пр. Добре че си се разделил навреме. Съдбата е по-сложна, отколкото ние си мислим. Може пък да не сте имали карма заедно.. Изобщо спри да се самосъжаляваш, погледни философски на въпроса и направи нещо нетрадиционно за теб. Отиди в чужбина на екскурзия, стани доброволец в нещо. И не търси подкрепа в другите, а само в себе си. След време ще се чудиш защо толкова си се вживявал...
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: a235099d67 |
|
4. Като човек правил опит за самоубийство и разбира се развил тежка депресия след това, мога да ти кажа, че лечението не е толкова лесно и за съжаление никак не е бързо. На мен ми трябваше почти година да вляза горе долу в релси, а за пълно излекуване, дори и не съм сигурна, че мога да говоря. Пиша го това, не за да те отчаям, а по-скоро за да ти помогнат да се въоръжиш с търпение.
Иначе опитай се да се "глезиш", прави, до колкото е възможно, нещата, които обичаш, гледай да не оставаш сам, защото тогава черните мисли те завладяват напълно... може и да не ти се вярва, но на мен приятелите ми спасиха живота (буквално, иначе щях да направя нов опит), прекарваха с мен всяка свободна минута, разказваха ми каквито се сетиш смешни истории, гледахме любимите ми филми, слушахме музика и изобщо не ме оставиха и 1 минута да мисля. Виж, нощите бяха тежки, изписана ми приспивателни, защото изобщо не можех да спя, но дори и с тях не винаги заспивах и често сънувах кошмари. За това гледаха никога да не ми оставят хапчетата, че да не взема да предозирам...
И така ден след ден, седмица след седмица... беше зима, не излизах никъде, просто лежах в една тъмна стая, докато накрая на пролет на една приятелка и писна и буквално с шут ме накара да се облека и да изляза навън. И о, вече беше пролет, имаше слънце, дърветата в парка бяха цъфнали... не казвам, че това ме излекува, но от този момент започна подобрението, после лятото ходих на море (обожавам морето), на другата година ходих на екскурзия в Италия и там, на върха на кулата в Пиза, винаги ще го помня това чувство, си дадох сметка, че всъщност животът е хубав и искам да живея. И да, миналото си е минало, а раните заздравяват. Много време мина от тогава, да няма да те лъжа и след това е имало много черни моменти, всъщност и в момента не съм съвсем ок с нервите, предвид, че е 5 сутринта, а аз пак не мога да спя, но никога вече не си позволих да се върна в онзи ад. И да, взех си поука и станах по-силна. И сега се срамувам от себе си, заради това, което на правих на 20, но и се гордея, че се превърнах в това, което съм.
Не казвам, че при теб ще се случат нещата по същия начин, най-малкото защото сме различни хора, но нищо не ти пречи да опиташ. Нямаш представа какви неща съм правила за да не мисля, дори книжки за оцветяване си бях купила, защото установих, че ме успокоява. Да не говорим за тоновете анимация която изгледах. Обаче това е, ако не си помогнеш сам, да другите могат да те подкрепят, но ти си този, който решава дали искаш да прекараш живота си в тъмна стая с поглед забит в стената или в телевизора или на слънце.
Само прояви търпение и мисля, че нещата ще се оправят.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
