Споделена история от Други |
Спомен
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 566 пъти
Спасяването на давещ се човек, даже да е слабо и нежно момиче, от друг необучен плувец е трудна дейност. Давещият се винаги се опитва да се покатери по спасителя, за да му бъде устата му, колкото е възможно по-далеч от водната повърхност, рита силно и може да го удари с в някое много уязвимо и болезнено място. Даже това да е в слънчево време и много тихо море с микроскопични вълнички, на разстояние от брега не повече от 70-80 метра. Всичко това се случваше на неохраняем плаж, който може да бъде нарече ведомствен, и то преди много, много години, по време на "тъмният социализъм", на юг от Бургас имаше една местност, която се наричаше Отманли, точно срещу остров Болшевик. В заградената зона, заради нефто-пристанище дружба има бунгала на едно министерство и няколко ДСО-та. На юг от тези бунгала, на около 400метра имаше един плаж, не много широк, но със ситен, златист пясък. Мястото беше диво, каквито места се виждат по българските филми от онова време. На стотина метра от този плаж, навътре в морето беше закотвено едно салче със стълбичка, на което плувците се качваха и скачаха в морето. Та един следобед на това салче се бяха качили две момчета на 15 и 17 години, говореха си разни момчешки неща, съвсем спокойно, защо нямаше кой да ги чуе. Времето беше прекрасно, лазурно синьо небе, кристално чисто море, чиста вода, през която се виждаха как по пясъчното дъно играят слънчеви петна. Дълбочината е малка, може би към 2, 5-3 метра. Тишина, синьо небе и спокойствие-красота. На плажа почти нямаше хора. По едно време към салчето се приближиха три момичета две, от които горе-долу можеха да плуват и тяхна приятелка, която те влачеха и побутваха, но някак стигнаха до салчето и, качиха се по стълбичката и те също легнаха да се печат това беше краят на свободните приказки. Половина разстояние до това салче можеше да се ходи по дъното, а останалото да се преплува. Момчета скачаха от салчето, гмуркаха се и се правеха на интересни пред момичетата. Някъде към 5-6 часа плажа съвсем опустя, но освен това се появиха малки вълнички, нищо особено, толкова малки, че както се казва никой не ги забелязва. Момичетата се разтревожиха, влезнаха във водата с приятелката си, която не можеше да плува и поеха към брега. По едно време една-две малки вълнички, които плискаха брега под ъгъл, удариха някое от момичетата в лицето и то може би се задави, настана суматоха, пуснаха приятелката си, а както се казва още 30-40 метра и ще стъпят на дъното. Тогава двете момчета скочиха от салчето и бързо стигнаха до пляскащото трио. По-голямото момче подхвана момичето, което не може да плува и се опитваше да го упокои, да държи главата му над водата и да се пази то, да не го сграбчи за врата, за да се опита да се покатери по него, а също да се пази да не го изрита в болезнено за всяко момче място. Сигурно от страни, за някога може да е било забавно и водевилно. И така пляскайки, бутайки се, криво-ляво стигнаха до брега, легнаха на пясъка да си поемат дъх, изкъпаха се за последно от пясъка полепнал по тях и си тръгнаха към бунгалата. След вечеря трите момичета, дойдоха при тях, донесоха кутия бонбони и фунийки сладолед. Беше красива, звездна, лятна вечер, прекараха весело и случката изглеждаше смешна, забавна и незначителна. Дали някой си взе поука е загадка
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: b8b8f288d3 |
|
1. Не знам дали някой си е взел поука, но разказваш (пишеш) много увлекателно. Почувствах мястото, морето и хората там.
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: a9c250e125 |
|
2. Имам много подобна история, само че аз съм в ролята на спасителя, а тримата давещи са са момчета от друга държава..
Лятото на Созопол.. около 18-18:30 привечер точно след като на спасителите им е свършила смяната..
На червен флаг трима юнаци от друга държава се къпят в морето и по едно време виждаме с мой познат, който е спасител там, че пляскат с ръце и се давят..
Той веднага се затичва и влизза да ги спасява. Но той е един а те трима. Виждам го че му е трудно, крещи, опитва се да ги вади.. А бяха на плитко, може би 20-30 см ги делеше момчетата от дъното, за да стъпят!
Но имаше мъртво вълнение и вълни! В този момент и аз, който също съм карал курс за спасител като 17 годишен реших да се намеся и се сблякох(вече бях с гащета и тениска) и влязох в морето.. А останалите хора, в това число и спасители просто гледаха и ги беше страх да влязат на червен флаг и мъртво вълнение.
Искаха да чакат за джет, с който да ги издърпат. Влязох и виждайки най-давещото се момче започнахн към него да се опитвам да го спася, да действително буйстваше доста, дори мисля, че беше глътнал малко вода вече.. виках му на български и руски(на развален руски) да плува само когато идва вълна, за да хване нейната инерция и да не се бори с мъртвото течение
С много усилия успях да му покажа как да хваща инерцоята на вълните и да ги ползва, за да се придвижва леко напред.. Честно казано спасяването траеше съвсем малко - може би минута или две, но се уморих страшно много - едно че трябваше да се боря с давещия се и второ с мъртвото течение и вълните.. Най-накрая след като леко се придвижихме напред, друг спасител просто се пресегна, той вече имаше дъни под краката си и усояпя да ги издърпа давещите се или поне този, който аз спсасявах(най-0давещият се от тримата)..
След това въпросното момче, което вероятно беше глътнало вода легна на плажа и се успокои, мисля че дори не се викаха лекари. не знам дали е взел поука от случилото се, но благодаря не съм получавал(не че и търся.. ), но усетих колко рискова беше ситуацията и колко много се уморих и аз. Друг път много ще зсе замисля дали да рискувам живота си за непознат.
|
|
