Слава или анонимност. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120142)
 Любов и изневяра (29427)
 Секс и интимност (14256)
 Тинейджърски (21824)
 Семейство (6397)
 Здраве (9505)
 Спорт и красота (4670)
 На работното място (3113)
 Образование (7260)
 В чужбина (1633)
 Наркотици и алкохол (1109)
 Измислени истории (794)
 Проза, литература (1728)
 Други (18270)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Слава или анонимност.
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 498 пъти
Здравейте, ще пиша за една много често срещана дилема особенно днес в ерата на технологиите. Със фейсбук, инстаграм, тлуитър, канали в ютуб и какво ли още не всеки човек ако иска може да стане известен, да има хиляди последователи и фенове и всеки ден да споделя личният си живот с целият свят... този кръг е много увличащ и порочен, защото превръща всеки един от нас във воайор на чуждия живот. Виртуалния емоционален ехибиционизъм има свойството да задвижва масите, някой му казват, , нова медия", други глобална манипулация, или реклама. И какво се оказва, че ние сами се превръщаме в рекламен продукт. Тази виртуална психологическа машина крепи нашето его и самочувствие, защото всеки ден мозъкът ни получава порцията си ендорфин от някой вдигнат палец на одобрение и внимание. Чувстваш се значим, забелязан оценен. Но това е фалшиво, хората които са ти сложили сърце под твоя публикация, няма да дойдат пред вратата ти когато стане напечено. Ще те забравят бързо, ако си в трудна ситуация и имаш нужда от реална помощ. Преди години и аз бях част от тази порочна машина. Имах си страница, последователи, давах показност на моите постижения и личен живот, но в живота ми настъпиха големи промени. Наложи ми се да емигрирам и да живея в град в чужбина в който бяха загинали повече от 180 човека след тежко наводнение. За един ден се върнах 100 години назад, че даже и повече. Всичко беше опустошено, нямаше ток, топла вода, да не говорим за телевизия и Интернет. Всеки ден ходех да се къпя в обществени душ кабинки насред центъра, а прането го носех на обществена пералня. Кметът и като цяло общината бяха направили много за гражданите си. Всеки ден раздаваха готвена храна и кафе, вода и плодове. Изведнъж най- дребните неща, на които никога не бях обръщала внимание и ги приемах за даденост се превърнаха в огромно щастие и смисъл за мен. Нямах Интернет повече от 3 месеца, бях без телевизия 6 месеца, но усещах всичко по истинско и истински. Изтрих си фейсбука и страницата, защото вече не чувствах нужда да го ползвам. Истината е, че съм човек на изкуството и създавам много неща, които попринцип би било хубаво да са споделени, но спрях да го правя, защото се отвратих от фалшивите ценности които се натрапват в медиите, културата и изкуството. Напоследък ми се налага да общувам с хора изцяло погълнати от блясъка на Интернет и влияещи се много от общественото мнение. Те не ме познават, защото за тях съм чужденка, но надменноста, ароганството и всичко друго от този сорт в пакет, ме кара да се замислям, дали да не си направя отново виртуална реклама, като възтановя фейсбукат си, защото определено има какво да кажа и покажа. И тук е вечната дилема, да изявяваш себе си или не. Това е философски въпрос и всеки би имал различен отговор на него. Аз не търся одобрението или оценката на околните, аз търся едни пълноценни истински отношения с хора, които мога да нарека приятели дори извън рамките на виртуалната реалност

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 1 месец
hash: 01d96b9ad7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Прави каквото си искаш, животът си е твой. Ако си наистина артист, без реклама си за никъде, освен ако не си новият Да Винчи или нещо подобно.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 9269225459
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Представяй творбите си във Facebook, Instagram, YouTube и Behance и въобще да не ти пука за хорското мнение. Важното е, че това са най-добрите и безплатни начини да намериш купувачи на творбите си. А "новините" и другите повърхностни материали в клюкарника Facebook ги подминавай, защото там целодневно киснат относно хора без смислени цели в живота си и няма смисъл да влизаш и ти в "матрицата". От десет години не ми се е случвало да си търся работа, защото тези обществени мрежи са чудесно поле за творческа изява и поръчките идват сами. Щом имаш заложби и си уверена в способностите си, обезателно ще спечелиш от това твое решение. Успех!

- Кифлоприземител

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: a1526c436a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Имам трима внука и естествено, че искам да приличат на Левски, засега нещата вървят добре, а нататък ще видим...

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: 11d1543f7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   А дали фейсбукът е изразяване на себе си?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker