Споделена история от Други |
Психически изтощена
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 734 пъти
Здравейте. Дори не знам как да започна. Не знам и към коя категория да причисля това, което искам да споделя, но просто ще го оставя така. Като за начало аз съм момиче на 20 години. Последно време се чувствам наистина изтощена психически. Наясно съм, че в днешно време това е често срещан проблем при хората, в предвид забързаното ежедневие и света, в който живеем. Нито съм първата, нито последната, нито пък единствената. И така. Попринцип съм от тези хора, които премислят абсолютно всичко. Преди да взема някакво решение или преди да направя нещо, го премислям по безброй много пъти и излизам с всички всевъзможни варианти какво може да се случи ако го направя или ако не го направя. Общо взето взимам решения доста трудно и много пъти се е случвало въпреки премислянето пак да не е най-добрият вариант на ситуацията. Допускам грешки като всеки нормален човек и не ме е срам да го кажа. И сега към главното нещо, което просто искам да споделя с някой, да чуя нечие мнение, подкрепа или дори критика. Отворена съм за всякакви коментари и няма да се обидя на никой. Завърших гимназия с отличие, смятам, че бях добра ученичка, имах добри резултати през годините, взех с отличие и матурите си. После обаче дойде време да запиша висше. И да знам, че няма написано правило, че задължително след средното трябва да запишеш висше, но всички ние знаем, че по някакъв начин така е останало в цялото общество, че след като завършиш средно записваш и висше. По време на средното ми образование винаги съм била добра по химия и биология, обичах предметите, разбирах ги, бяха ми интересни, ходила съм на практики в болница и знаех че искам да се занимавам с медицинската професия. Последните години обаче се случиха някои неща, които ме отръдпнаха от това решение по един или друг начин, нямах нужната подготовка и така и не кандидатствах. Записах обаче друго нещо, което беше далеч от мен, но тогава си казах какво пък може впоследствие да ми хареса и да го завърша и всичко да е ок. Еми, не стана така. Прекъснах след първата година. Сега би трябвало да съм втора година по тази специалност. Това че съм прекъснала и че едва ли не съм се отклонила от "правилния" път не ме притеснева. Изтощена съм поради друга причина. Тъй като още преди години исках да се занимавам с медицина, все пак реших да започна подготовка и да се пробвам независимо колко години ще ми отнеме и самата подготовка и след това и образованието. За това ми решение обаче знаят само родителите ми и никой друг от роднините ми. Имам средно голямо семейство, което естествено малко или много се интересува от това как се развивам, което е нормално. Повечето от тях обаче са взискателни, очакват от мен най-доброто, да вървя по правия път и веднъж избрала ли съм нещо, да правя само и единствено него. По тази и ред причини не съм казала за това на никой друг. И така всички си мислят че аз продължавам да уча в момента. Не ме разбирайте погрешно, искам да им кажа, наистина искам обаче не искам да имат имат от мен високи очаквания, които аз може и да не постигна, тъй като всички знаем колко сериозна специалност е медицината и колко подготовка трябва за да влезеш на първо място и отделно за да завършиш. Пробвала съм да им кажа за това че се подготвят за медицина. И нещото което чух веднъж наистина ме обиди. Казаха ми: Ти наистина ли си мислиш че ако беше написала медицина щеше да излезе нещо от теб. Мисля че който и да чуе това няма да му стане приятно. И това не е единственото нещо, чувала съм много други такива коментари от сорта че нищо ни правя, че приятелите ми вървят напред и се развиват а аз няма да успея с нищо. За това просто лъжа всички. Което не е от вчера. Случва се вече почти една година, което ме изтощава изключително много. Някои сигурно ще кажете че сама съм си виновна защото съм нерешителна и неуверена. И напълно се съгласявам с вас. Знам че съм такава. Много съм объркана, много съм изтощена, не искам да лъжа, обаче ако тръгна да обяснявам на всички какво съм направила и какво мисля да правя ще почнат нови вметки за това как не е трябвало да прекъсвам, за това че може и да не ме приемат никога и че ще си пропилея живота само защото съм неориентирана. За това просто продължавам да лъжа и знам че няма да е вечно и накрая някой ще се усети. За сега обаче това е положението и съм супер изтощена психически. Това е напрежение, което направо ми убива психиката и най-тъжното че от всичките ми роднини аз просто нямам с кой да споделя всички тези неща. Знам че това не е отдушник, знам че не сте длъжни да четете проблемите на някакво 20-годишно неориентирано дете, но просто имах нужда да го напиша някъде и да го споделя с някой. Смятам себе си за земен и искрен човек. Никога не съм казвала че съм най добрата, най умната и така нататък, защото знам че не съм. Общо взето нямам голямо самочувствие, знам си качествата, знам си и недостатъците. Но цялото това напрежение убива и малкото желание на човек да прави каквото и да е. Дано някой да разбере какво имам впредвид. Извинявам се предварително за всичко и благодаря на тези, които може би ще дадат мнение, съвет или упрек.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: abfce1db0d |
|
1. Момиче ще ти дам само един съвет.
Записвай медицина. Нищо не си изпуснала, само на 20 години си, а България и не само България имат крещяща нужда от медицински кадри.
Дори и да не станеш лекарка, дори и медицинска сестра пак е нещо! Без работа няма да останеш. Болни за лекуване винаги има. Това е една от най-достойните и полезни професии изобщо и да се откажеш, щом казваш, че ти е желание и страст(отдават ти се биология и химия) просто няам думи..
Записвай медицина или за медицинска сестра, ако ти е много трудна медицината(да, наистина се учи много и може да е натоварващо - мисля, че поне 6 години се учи), но медицинска сестра се завършва точно за 3 години..
Това е моето мнение, че ако призванието ти е да си лекарка или сестра е грях да се занимаваш с нещо друго и да си губиш времето със странични дейности.
Успех ти пожелавам.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: de7e2e4a16 |
|
2. До номер 1. Благодаря наистина. От медицинската професия няма да се откажа, подготвям се от месеци вече, просто цялото това лъгане, преструвки и никаквола подкрепа наистина ме натоварват и ме изцеждат психически.
От авторката
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 5ede7635ae |
|
3. До коментар Н1 - медицинската сестра вече се води бакалавърска програма и се учи 4 години. Казвам го, защото ме бяха приели и щях да уча това, майка ми е мед. сестра, но тя е завършила 98-ма (тогава се е водило полувисше), но някъде от десетилетие се изучава 4 години вече.
|
|
