Как да спра да бъда емоционална
преди: 8 месеца, 23 дни, прочетена 600 пъти
Здравейте! По характер съм от по-безчувствените хора, аз съм много човек на логиката. Преди никога не бях изпитвала емпатия, егоистичен човек съм, почти никога не плача. Само, че баща ми почина, с него бяхме много близки, той буквално умря пред мен, гледах го как пуква, тогава бях на 14, приех го изключително тежко и бях в 5 годишна депресия. Вече не съм в депресия, да, има все още нещо, което не е наред-мисля много нихилистично за живота, но все пак съм сравнително добре вече. Проблемът ми е, че вече съм различен човек. Заради депресията може би съм станала по-емоционална. Импулсивна съм, много лесно се разплаквам, може да не е станало нещо, но се разчувствам и понякога плача дори без причина. За мен това е признак на слабост и глупост, не искам да бъда такъв човек, срамувам се от себе си. Единственото хубаво нещо е, че съм станала по-алтруистична и се грижа за другите, изпитвам любов не само към себе си (аз имам много високо самочувствие), но и към другите хора, не съдя и ги приемам. Това са хубави качества и се радвам, че ги придобих така да се каже, но мразя това, че се превърнах в плачещо бебе, срам ме е, че дори четейки цитати или гледайки филм мога да се разплача, просълзявам се лесно, като някаква идиотка. Как да стана старото ми Аз, изобщо не се харесвам. Все едно съм друг човек. Искам да съм си предишният силен, самоуверен, безчувствен, неемоционален, рационален човек на който не му пукаше и имаше лесен живот и всички около него го харесваха. Сега съм развалина.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 22 дни hash: db5d3586e6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Повярвай ми не искаш да си такава. Точно емоциите водят до емпатия, а това е най- големия добродетел, който човек може да има. Това е, което ни прави ХОРА. По-скоро трябва да се гордееш, че си такива. Много сме, спокойно. Не си сама, ако това ще те успокои. По-скоро ще ти дам съвет, как да спреш да искаш да си такава не-емоционална. Отиди в Китай. На екскурзия ако искаш. Отиди на някоя оживена улица, или на Пекинската централна гара и почни да гледаш хората в очите. Нищо няма да прочетеш. Тоталните роботи. Празни очи. Без душа. Нищо. Толкова е плашещо, че няма такъв филм на ужасите измислен още. Ще драснеш за България с 300 и мигом ще забравиш какво си пожелала сега.

 

...

преди: 8 месеца, 22 дни hash: 4fccafd2a2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Познавам една жена, на която баща и е починал, когато е била на 13. Сега е най-безчувствения и егоистичен човек, когото познавам. Никога не съм я виждал да направи нещо за някого освен ако не и е работа, не черпи колегите и приятелите си (не че има някакви приятели) дори и за РД, не се радва когато на някого му се роди дете или някакъв друг подобен повод. Така че при теб не е от драмата с бащата а вероятно от нещо друго.

 

...

преди: 8 месеца, 21 дни hash: eca2f25279

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От авторката Благодаря за коментарите! Аз винаги съм помагала на хората, когато са ме питали, стига това да не вреди по някакъв начин на мен. Тоест когато с мен всичко е наред, тогава помагам и да други хора, но не бих поставила нуждите на някой друг пред своите. Смятам, че е добре и е балансирано. Вече правя дарения, също така се грижа за приятелят ми, готвя му вкусни неща. Преди време го нараних, не съм го искала, но не знаех как се чувства и тогава за пръв път изпитах емпатия и това ме промени. Аз ако знаех, че се чувства тъжен нямаше да го направя, той казва, че не е проблем и се усмихва, не показва да е тъжен и аз като ми каже някой така, аз го разбирам буквално, не мога да гадая и разбирам емоциите на другите, ако те самите не ми кажат. Аз смятам, че нещата са свързани. Смъртта на баща ми ме накара да изпадва в депресия. Тази депресия ме срина психически и ме направи неуравновесена, затова сега съм толкова емоционална. Аз помагам на хората, пряма съм, казвам им истините без да им щадя чувствата, не обичам да ми плачат или да се оплакват, а да са адекватни и да търсим решение на проблема наистина. Когато някой дойде при мен плачейки, аз никога няма да го гушна или успокоя, просто го питам защо плаче, какъв е проблема и започвам да му давам съвети как да го реши. Просто аз сега съм от тези хора, които плачат и това не ми харесва. Като започна да плача хората идват при мен и ме питат защо плача, а аз нямам някаква голяма логична причина, просто не ми издържат нервите и емоциите ме завладяват, и аз им казвам да ме оставят намира и че ще ми мине. Просто лесно се разплаквам. Имам вече по-слаба психика. Това е, което искам да променя. Понякога също и яд изпитвам и той ми създава големи проблеми. Не искам да съм като бебе, аз съм голям човек не ми отива да съм толкова слаба и емоционална. Преди като не бях емоционална, а по-логична, мога да заявя, че нямах проблеми в живота си. Откакто станах по-емоционална, не само, че себе си наранявах и се измъчвах вътрешно, често плачех и се натъжавах и се срамувах други хора да не ме видят, че плача, и ядът си изпусках, правех някакви импулсивни неща, пълна глупост е. Например едно момиче ме беше провокирало и аз не се замислих изобщо и под въздействието на емоции-яд, аз и показах среден пръст и тя се оказа психопатка и после се бихме. Ако бях по-неемоционална и логична, аз първо щях да обмисля ситуацията, защо го прави, щях да вкарам логика и да се замисля, а не директно да действам и така щях да си спестя тези проблеми. Преди дни видях едно упражнение в интернет, в една колонка пишеш как си се почувствал от дадена ситуация, във втората колконка гледаш ситуацията от страничен наблюдател и без емоции и изводът беше, че ситуацията не беше кой знае какво, но емоциите я правят много преувеличена и човек страда от собствените си емоции излишно. Животът на логичните хора няма много проблеми, на емоционалните хора има много повече, които те сами си създават, а аз естествено не искам да имам много проблеми.

 

...

горе^

преди: 8 месеца, 21 дни hash: ab90e133ca

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Емоциите са хубаво нещо, имаи ги, те носят вълнуващи моменти.

 

...

преди: 8 месеца, 18 дни hash: 00f9a61f47

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз съм 1 Емоциите ти носят страдание, но без него няма как да еволюираме. Хората дори подсъзнателно си създават проблеми, за да се намират на работа, от която израстват. Пак ще ти дам пример Китай(живял съм там). Там е пълно с "хора", от които партията е направила инкубатори. Хора, расли в саксия. Американците например са същите, но те поне изпитват емоции. Малко като в Далас, Касандра или някоя турска сапунка за богати, но все пак... Докато ония там са тотално откъснати от човешкото. За китайците повечето отношения са бизнес и думата "обичам те" те изобщо никога нито са я чували, нито произнасяли. Като те чета разбирам, че проблема при теб е по-скоро че емоциите са ти подтиснати. Като че ли подсъзнателно си си внушила че трябва да си "силна", а силните хора не плачат. Реално сълзите са физиологически отговор на стресово състояние от симпатиковата перифирена нервна система. Ако подтиснеш състоянието (което рано или късно ще се върне, даже увеличено) може да си придизикаш психологически проблеми. Телата си имат изградени защитни реакции срещу шок, уплаха, стрес и тн. Обикновено е свързано с отделяне на течности(сълзи, уриниране, слюнка). Чувала си, че хората плюят три пъти през рамо, или пък пишкат като са уплашени, . Дават ти вода, за я изпишкаш/изплачеш и тн.. А това че хората били "силни" като не плачели е пълна глупост.. Всеки един житейски опит е образуване на невронна мрежа в мозъка и няма как този процес да се спре. Затова сме живи - за да трупаме житейски опит и да си обогатяваме психиката. Това прави човека -зрял и мъдър. Младите китайци играят компютърни игри по цял ден. Имат даже и симулатори на реалния живот (виж играта Nobody - The turnaround). Само и само ей така като теб да си спестят сълзите.

 

...