Невъзможността да се примириш - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121274)
 Любов и изневяра (29729)
 Секс и интимност (14370)
 Тинейджърски (21901)
 Семейство (6474)
 Здраве (9602)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3182)
 Образование (7305)
 В чужбина (1653)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18549)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Невъзможността да се примириш
преди: 5 месеца, 19 дни, прочетена 732 пъти
Здравейте!

Още от дете имам проблем с приемането на загуби. Като това включва загуби от всякакво естество. Разбира се, че никой не обича да губи и да не се получават нещата, както е планирал, особено тези, които много е искал, но при мен смятам, че вече всичко започва да излиза извън контрол. Мислех, че съм пораснала и ще мога да гледам по-трезво на обстоятелствата, но уви, ето че на 25 години все още се чувствам така. Наскоро ми разбиха сърцето за втори път и отново имам огромен проблем да се примиря, че това не е бил моят човек. Сякаш от няколко години насам, нищо хубаво не ми се случва. Първия път, когато не се получи връзката ми с дадения човек, едвам го преживях. Буквално една година се възстановявах, колкото и странно да ви звучи. Имам много лоша черта от характера - да гледам в миналото и помня всичко, което буквално ме изгаря. Сега, както казах това е втория път и са минали само 3 седмици. Просто като знам, че може би трябва да мине още 1 година, за да се възстановя и не мога да ви опиша как се чувствам. Нямам сила, мотивация и никакво желание въобще дори да минавам през цялото това нещо отново. Но, ще се наложи. Много трудно се живее така, толкова много се дразня, че не съм като повечето хора. Знам, че това не е краят на света, какви по-тежки неща стават, но все пак, това не променя факта, че се чувствам толкова зле. Благодарна съм на Бог от друга страна, че съм научила уроци и знам, че всичко е за добро, погледнато от една по-висша перспектива. Но, дори и когато си го кажа, разочарованието и болката ми са толкова големи, че отново потъвам в мрачни мисли и състояния. Има ли други като мен, които са така емоционални и трудно се примиряват с нещата, които не са се развили според очакванията им. Как се справяте?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 18 дни
hash: 3b4d477afb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Аз също съм много чувствителен, но се справям! Ето какво правя:

Спирам да го мисля и по всякакъв начин отхвърлям тези помисли!
Още отначало като ми дойде мисъл за това - я стопирам и си налагам да мисля за друго - за хубави неща!

Моля се повече на Бога - да ме освободи от тези мисли! Често ходя на църква - водя православен църковен и духовен живот! Чета житията на Светиите, Псалтира, Библията - Новия Завет и други православни духовни книги!

 
  ...
преди: 5 месеца, 18 дни
hash: 1f724d661e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Виж, наистина не трябва да се товариш с очаквания. Приеми, че хората са непостоянни, интересчии и често няма да действат според твоите разбирания и чувства.

За някои неща съм същия като теб - много мисля върху миналото, удрят ме носталгии - за старите приятелства, за спомени, за какво се е променило, но реално осъзнах, че първо не си струва да се вживяваш за решенията на други хора, защото няма как винаги да реагират както на теб ти се иска.

Второ, повечето хора просто НЕ СИ СТРУВАТ - повърхностни са, материалисти, използвачи, предатели. Това е грозната истина, че повечето хора просто не са добри и всеки си намира някакво оправдание да върши зло - и другите били такива, трябвало да си връща, трябвало да 'мачкай за да те уважават', всичко е обърнато на тотална джунгла, всеки се оправя както може и мисли само за собствения си за*Ник.

Това е грозната истина. Ако можеш бъди добър човек - помагай на бедните, на близките, върши добро. Недей да мислиш за загуби и не се настровай за реваншизъм.

Реално в днешния свят е много по-трудно да си добър човек, отколкото лош. За злото винаги може да си намериш оправдание и извинение.

 
  ...
преди: 5 месеца, 18 дни
hash: 6a9fb41ff7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Първо - родители, записвайте децата си на спорт, за да се научат, че загубата, когато си дал всичко от себе си не е края на света!
Гадно е да губиш, да. Но в случая какво си загубила? Била си във връзка, която очевидно е нямало да се получат нещата Happily Ever After, значи по-скоро си спечелила, защото си го разбрала само на 25, а не на 40 с две деца и кредит. Може така да погледнеш на нещата.

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 18 дни
hash: afacc70509
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Нещата са елементарни. Трябва само някой нов да ти го вкара и на другия ден ще гледаш усмихнато напред. Хайде на бас.

 
  ...
преди: 5 месеца, 17 дни
hash: 8a15d4895e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   От авторката до номер 4: Не съм толкова елементарна като теб. Обзалагай се с някой друг/друга.

 
  ...


...
преди: 5 месеца, 17 дни
hash: d982db282a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   А защо го приемаш като загуба? Не сте си разбрали и всеки по пътя си. Нищо не си загубила, спечелила си житейски опит.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 17 дни
hash: 186fc1da7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   И аз я имах тази черта като по-малък, трябва да се научиш да приемаш загубата, иначе Вселената ти го начуква отново и отново и отново докато вече ревеш от болка. Няма човек, който д му върви винаги и да е вечен победител, просто светът не работи така. Трябва да отстъпиш от егото си и да отдадеш дължимото на всички други фактори, които играят роля в успеха ти и никога да не се главозамайваш, съответно и загубата да не те отчайва.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker