Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Има доза истина. Но масово имаше с по 1 дете през 1990-те години - кризата принуди хората да пестят от деца. То и социализмът долу горе на това се крепи - от 3-4 деца масов преход на 2.

7.   А ти като си расла със сестра очакваш всички други да са ти на "тепсия" за съпричастност, емпатия и бла бла нуждите ти?
Тоест, имаш нужда от постоянно внимание и надува главата на шефа си с глупостите от детството ти, а човека те гледа в стил "що ме занимава".
И не е съм единствено дете, но нямам твоите нужди да занимавам хората със себе си и да изисква постоянно внимание и валидация за съществуването ми.

8.   Имам друга версия. Абсолютно всички възрастни, с някои изключения, които са с брат и сестра се подкрепят, включително в нередностите си. Особено по-малки сестри на братя, подкрепяни от батко все са нагли и безцеремонни. Много деца са разглезени в днешно време. Асоциалният е много помпозна и пресилена дума, която употребяващ за сами деца, аз пък в братя и сестри, особено в злите (има много такива) не виждах грам такт и едни споглеждания тип: "ние си знаем, ама колко е тъп тая, тоя", не знам ти явно имаш брат или сестра и взимаш кардинално решение, генерализираш, изключения винаги има. Асоциални? А, стига, напуши ме смях чак.

9.   "на всяка цена трябва да наложат желанията си и в последствие мнението си. " - Звучи като силен и борбен човек. Някакви съвети, как да накарам 4 парчета, да станат такива? !

10.   Аз съм най-малкият от трима братя и докато бяхме деца батковците ми често ме пердашеха. Обаче уменията за общуване които развих в отношенията си с тях и способността да лавирам между двамата ми помогнаха да преживея казармата, ако тях ги нямаше сигурно нямаше да мога да се адаптирам там, те ми помогнаха да стана мъж. Сега вече като зрели хора сме в много добри отношения и често се събираме семейно, внучките ни са първи приятелки. Това са безценни незаменими неща.

11.   Толкова тъпотии на едно място не бях чела скоро.

12.   Пълни глупости. Имам приятел - единствено дете и изключителен като човек- липса на егоизъм, скромност и готовност да помогне всеки един момент. Родителите му обаче му имат пръст в това да израстне такъв.

13.   Аз съм млада жена и все още нямам деца, но моята приятелка има едно момченце. Тя е решила че повече деца няма да има, казвала ми го е. Всеки път когато съм с тях на детската площадка съм ужасена как синът й се държи с другите деца. Той е абсолютен тиранин, държи всичко да става както той иска, да се играят неговите игри, децата които той не харесва едва ли не нямат място на площадката... а все пак става въпрос за дете което е едва на 5 години. В тези случаи винаги съм си мислила какъв ли човек ще стане когато порасне. Не съм си задавала чак твоите въпроси, но сега като повдигаш темата си мисля за това. Родителите ми имаха братя и сестри, аз имам сестра, смея да твърдя че съм скромен и сърдечен човек, когато се омъжа искам да имам две или три деца. Моята приятелка е едно дете. Предполагам че за нея този начин на поведение е нормален. Още повече че не му прави забележка. Понякога намирам тези черти и у нея, тросва се изведнъж защото нещо не е по вкуса й и започва да капризничи като малко дете. Моят най-добър приятел, съученик от гимназията, е сам. Той е най-свестният и мил мъж когото познавам, винаги готов да те изслуша и разбере и да помогне. НО той е ИМАЛ брат които е починал когато приятелят ми е бил на 10, а брат му на 7годинки. И сигурно затова е толкова състрадателен.

14.   Не е задължително да е така. Има хора, които са тотални егоисти и с братя и сестри. Главно и до човека.

15.   Aйде, да не абсолютизираме, защото случаи разни. Безспорно, при едно дете, целият ресурс е насочен за него. Но при повече деца има други проблеми, които са най-разнообразни, но свързани точно с борбата за ресурса. И са доста грозни и невъзможни за управление. Със сестра ти може да сте имали хубави моменти, но почакай да дойдат другите играчи- зетьове, деца и т. н.

16.   Като си единствено дете няма батко, няма братко да те изважда от всяка кал и сух от водата, истината е такава, а който ще да говори глупости. Такта е нещо в днешно време, с което единици могат да се похвалят, не мога да кажа, че от пръв поглед братята и сестрите може да са тактични. Един с друг да и то често докато живеят заедно само. Особено сестри към братя, ако сестрите нямат семейство, а братята имат пада една ревност, оплюват жените им и не мисля, че действат много благотворно, защото така ги настройва близък човек, на който вярват.

17.   Напълно сте прав, това е самата истина. Масово с това отглеждане на по едно дете се създават и възпитават нарциси, егоцентрици и егоисти.

18.   Да ставам все по-студена, заради хора като теб. Личи си, че ти липсват първите 7 години, щом обобщаваш така за хора. които не познаваш. Не можеш да съдиш за това от няколко човека в обкръжението си. Ако направя същото като теб, ще ти кажа, че най-несериозните и безотговорни хора са по-малкото от две деца, или най-малкото от повече деца. Разглезени, свикнали да им се помага и т. н. Но знам, че има и хора, при които не е така, така че обобщенията не са подходящи. Единствените деца, сме товарени с много повече отговорности. Винаги стремеж към отличие, за да са доволни родителите, отговорност за гледането и помощта на родителите, един ден за погребението им, за имотите. Ако си несемеен всичко пада върху плещите ти. Това не те прави егоист, или човек, който не се радва на малките неща в живота. Напротив, прави те човек, който да се бори сам и да оцелява. Изграждаш характер и дисциплина. Цениш повече приятелите ти, след като нямаш братя и сестри. Бориш се да създадеш семейство, защото ако не създадеш, знаеш, че все едно проваляш рода си. Помисли над това.

19.   Като човек на 46 години с 3 деца ти казвам - Не си никой да се месиш на хората и да им казваш колко деца трябвало да имат. Има хора, които по една или друга причина не могат да имат повече от едно дете. Преценили са си финансовите възможности и са решили, че е по-добре така. По-добре ли е да имаш 3 деца и да се чудиш как да ги издържаш и да не можеш да им осигуриш нищо? Аз самият съм единствено дете, да нехерактерно за времената, когато ние бяхме деца, но нито съм станал асоциален, нито нищо. Затова гледай си твоя живот и недей да се бъркаш на хората с това колко деца трябвало да имат, ти като искаш си направи и 10.

20.   Всичко зависи от родителите и как те възпитават децата си. Аз съм едно дете и всичко изброени не се отнася за мен. От друга страна, да, има такива случаи на деца в обкръжението на голямата ми дъщеря. Обаче аз имам 2 деца, и подобни черти наблюдавам в характера на малката дъщеря (егоист, винаги иска да се налага, понеже е по-буйна винаги очаква и кака ѝ да бъде наказана, не само тя и т. н. ) От моя страна възпитанието е едно и също към двете ми деца. Но понеже са от различни бащи, голямата съм я възпитавала само аз, а за малката баща ѝ постоянно се налага, глези я прекомерно, до степен тя да е презадоволена и нищо материално да не ѝ носи радост (днес е рожденичка, оказа се голям проблем да измисли какъв подарък иска, просто защото той постоянно ѝ купува всички глупости, които поиска)

21.   Абсолютно вярно е това което казваш. Да не говорим, че като си единствено дете и родителите ти се качват на главата единствено върху теб. Едва ли не ти си им длъжен до края на живота си.

22.   Що не си гледаш твоя живот ами си тръгнал да даваш наклон на хората на хоя? Кой колко деца ще има си е лично негова работа.

23.   Аз подкрепям тезата че по-пълноценни в емоциите си са хората които имат брат или сестра. Тези които нямат никога не биха могли да разберат какво е да имаш и изобщо какъв е живота тогава, докато обратното е възможно. Но това което исках да кажа е че според мен много от коментиралите не са разбрали идеята на автора. Някои от вас са се хвърлили да описват битовизми за имотни делби между роднини, а според мен авторът е искал да обърне внимание на чисто психологическия момент в изграждането на характера на единственото дете. Просто не се аргументирал добре. Поне аз така го разбирам, особено като използва думата "по-студени", за мен това означава хора които не могат да изразяват емоциите си поради една или друга причина. В случая теорията му е че единственото дете няма с кого да се упражнява да изразява емоции и като голям не може да комуникира с другите по "правилният" начин и сигурно затова в заглавието е използвал думата 'асоциален'. Но това трябва той да го уточни. Аз понеже се занимавам с психоанализа може би гледам всичко от професионална гледна точка.

24.   Като имаш повече от едно дете, пак не е никаква гаранция. Моят брат е най - наглият, арогантен и егоистичен човек, който съм виждал в живота си. А сме три деца. Остави тия приказки за единствените деца.

25.   Номер 3 : "когато си сам и нямаш никаква подкрепа зад гърба си"
Номер 18 : "да се бори сам и да оцелява"
Направо паднах от смях!!! Каква борба, какво оцеляване като тук става въпрос за Един на мама и на татко, а понякога дори и Един на баби и дядовци и цялото внимание, любов и ресурси са само за вас, грижи, отношение, всичко! И то и на двете фамилии. Да не говорим че от деца растете със знанието че цялото наследство е само за вас и ще бъдете обезпечени до гроб! За каква точно борба ми говорите, хрантутници! Ако има борба тя е по-скоро точно при хората с повече деца, но това е друга тема. А иначе лицемерните ви изказвания могат да се тълкуват и по друг начин, но пак в подкрепа на автора : еми да, сам си когато ваш'те си отидат няма на кого да разчиташ вече за морална подкрепа (щото материална както вече казах за вас в изобилие). Ами нали точно това е и идеята на автора - че без брат или сестра оставаш сам. Не се усещате че доказвате думите на автора когото толкова плюеете, а той ви се е нагледал на такива разглезени дето и грам идея си нямате какво означава Наистина да се бориш сам в живота. Получили всичко на готово обаче се самоизтъкват значи, самочувствие без покритие. По този начин само доказвате и другите му думи, че се мислите за нещо повече. Ама как иначе като цял живот любовта на цялата рода е била само за вас.

26.   Имала "повече отговорности" (номер 18) А аз като имам брат да не би да нямам отговорности за обгрижването на възрастните ни родители? ! Той живее в чужбина и не помага физически. Пък чак и погребението споменала... Сигурно за първи път ще чуеш, но да знаеш - отговорност за погребението имат и тези с братята и сестрите. А за имотите, за тях ако не искаш да я носиш тази отговорност можеш да ми прехвърлиш няколко, че да те облекча поне малко, защото разбирам че много ти тежи да си единствен наследник. По последната точка ще се прежаля и дете мога да ти направя, щом дори за това ти се налага да се бориш. Та нали на нас които не сме единствени деца изобщо не ни се налага да се борим за семейство, изобщо не ни пука дали ще имаме деца или не.

27.   Има толкова много хора, които нямат братя или сестри, но са качествени хора. И им тежи че са сами и точно заради това се раздват безусловно за приятелите си - с надеждата да намерят сродна душа. И от друга страна толкова много боклуци, които с години не се обаждат на брат си / сестра си, или само по Коледа. Спро да гледаш от баира на селото ти. И по-важното не се меси там където не ти е работа

28.   Авторке, това което описваш у хората не се дължи на броя братя и сестри, а на възпитание!!! Родители които не могат да възпитават и 10 деца да имат, децата ще бъдат зле възпитани. Родители които знаят че отглеждат не детето си а бъдещ член на обществото и половин дете да имат ще го възпитат добре. Ти изкара ромите в България най- тактичните, най-емпатичните, най-мислещи за другите хора, да се чуди човек защо българите не ги долюбват.

29.   До 25.
Аз не съм сама, но пак не мога да разчитам на морална подкрепа от никого. При жив родител брат ми се уплашил, че ще му взема наследството. Бедна ви е фантазията какви проблеми имам заради него и кв какви интриги ме забърка. Не ми дава да виждам майка си, а като ѝ помогна с нещо изпада в криза и сипе още повече интриги.

Иначе по темата - какъв ще стане човек, зависи от родителите как ще го възпитат и какъв пример ще му дадат. Не е задължително, че като имаш братя и сестри и няма да си егоист, нарцисист и др.

30.   Кой прав, кой крив не знам. Хора всякакви, едва ли може да се обобщава. С едно обаче съм съгласен с авторката : все повече хора си раждат само по едно детенце, и то хора обезпечени и с добри доходи. Това е пагубно за демографията. Вярно че всеки сам си решава, аз го казвам защото ми е болно че намаляваме така стремително, много ми се иска да виждам семейства с по две, три дечица. Това винаги ме кара да се усмихвам.

31.   Токсични са повечето родени преди 1996 година.

32.   Много лесно се обобщава особено, когато не си прав! Не е задължително да са егоисти и студени единствените деца. Майка ми и баща ми имат сестри. Ами да ви кажа нищо хубаво кой знае колко не са ми споделяли за тях. С 2 от тях не контактуват заради имоти. С третата ми леля си говорят, но не са много близки. Заради тях и ние не сме близки с братовчедите ми за съжаление. Моята сестра пък, която е по-малка от мен с 4 г. е ужасен егоист и използвач. Казвам го с голяма болка, но е така. Когато имах пари не спираше да ме търси, а сега и от майка ни не се интересува, когато е стара и болна. С мъжа й все се смятат за жертвите, все другите са им виновни за всичко. Когато се върнах от гурбета чакаха едва ли не аз да ги издържам, защото на онзи зимата не му се работи. Аз имам семейство и досега се грижа за майка ни. Мога да пиша за разочарованието ми от Сестра ми до утре. И дете имат и то не ги направи по-отговорни. Зет ми са 5 деца момчета. И да не мислите, че си помагат? Само се чудят как да се прецакат един друг. Така, че това е моят опит. Имам приятели единствени деца, които са много внимателни и сърдечни хора. Кой каквото иска това да говори.

33.   Не съм съгласна дори само заради единственият пример който ще дам. Мой близък има момче и момиче. Те за съжаление растат в семейство където се мисли че на момчето всичко му е позволено само защото е момче, той е бъдещият наследник, парите за образованието отиват за него. Момичето расте изцяло в неговата сянка, на нея никой не й обръща внимание, не се интересуват от нейните нужди. Нали се сещате че този сополанко сега като тинейджър е направо нетърпим. Дотолкова че даже вече започнах да избягвам да се събираме. Не искам моите деца да виждат как той обижда сестра си и никой от възрастните не му прави забележка. Та искам да кажа че всичко си зависи от родителите, от това как възпитават децата си. Ето в този случай няма никакво значение че са две деца. Едното пак расте като егоист и даже не ми се мисли какъв мъж сте стане. Въпрос на възпитание е.

35.   Оооо, любимата ми тема! Свидетел съм как с годините всички мои роднини без майка ми и вуйчо ми се разделиха и едва ли не избиха заради имущество! Баба ми и неблагодарната ѝ 10 години по-малка сестра - отгледала и децата, наредила я на работа, цял живот я държала за ръчичка и тя си мисли, че всичко и се полага. Покойния ми баща, Бог да го прости, възпитан, работлив, интелигентен - е, да ама не е златното дете и не прилича на майка си, а на баща си… та на края като почина млад след вечните задължения, които му прехвърляха докато чичо ми пие кафе ни взеха и всичко, нищо че майка ми и баща ми са женени. Изритаха ни от бизнеса да има за златното дете - не се ожени и до днес и няма деца 20 години по-късно. Безполезен, нагъл, долен, още влачи от това, което ни откраднаха. Свекърва ми и сестра ѝ, които като почина майка им трябваше да разделят апартамента на две и да го продадат, като всяка остави пари на детето си. Дааа, ама оная реши, че ще го налапа целия и двете и деца БЛИЗНАЧКИ, уж неразделни дори и не си го поделиха, а отиде при по-глупавата и наглата, че тя горката нямала къде да създаде семейство, че мъжа и работил за малко пари! Обработи бабичката като не и беше останал акъл в главата вече, преписа и го на нея, остави сестра си да се спасява, скара майка си и леля си и нас реши, че ще ни подминава. Съпругът ми е 5г. по-голям от тях, винаги им е помагал, никога уж нищо не са делили… до сега. До тук с примерите, дори няма да навлизам в примери извън семейството на брутални заплахи, тормоз и влачене по съдилища за 5 декара нива. И аз и съпругът ми сме по едно дете. Сега си имаме вече едно и не знам дали бих родила друго. Никога не ми е липсвал брат или сестра, имах си всичко и никога не бих променила живота си. Финансово не би било проблем за нас, но желание нямам. Като гледам майките по площадките с две деца как имат вече налудничав вид и са изтъкани от нерви, защото едното е новородено, а другото на година и половина без да говори нормално, без свален памперс, с непрестанна нужда от наблюдение, а те милите с 2 бременности една след друга, изморени, изтощени, не спали, кърмещи и на 35 градуса на площадката. Другите са тези с дете на 7-8, което умира от тъпотия и само се моли да си ходят, докато малкото те първа се учи да се качва на пързалката и да играе. Не, не ми изглеждат щастливи тези жени, нито тези деца. То лесно е да се каже “като пораснат”, но до тогава много вода има да изтече, и нашият живот е минал. Истината е, че над 50 виждам малко братя и сестри да си говорят и да се подкрепят и обичат. Като жена цял живот с жените съм забелязала, че тези с по-голям брат го ползват за каса, личен шофьор, охрана и общо взето всичко, което им е нужно, докато семейството не ги закача, защото момчето е взело бизнеса и на него са заложили надеждите, а момичето е само “разхода”. Тези с две сестри се борят цял живот да надмощие - аз съм по-красива, моят мъж повече пари изкарва (другия задължително се изкарва непрокопсаник и се повтаря това на родителите), аз съм по-млада, аз съм по-успешна и т. н. Общо взето жалка работа… като се има предвид, че тези момиченца от малки сме ги гледали с нас навън, че родителите стане ли на 5г. все ги закичваха при нас, нищо че сме на 8-10г. и нямаме акъл да нищо. И изведнъж както си го водил за ръката до тоалетна ти заявява, че твоят мъж е беден, а ти мега глупава да се хванеш с такъв (абсолютно реален случай на моята приятелка). Ах, какво щастие! Да не говорим, че винаги като идваха хора вкъщи се впечатляваха като циганета как стаята ми е толкова голяма, имам толкова хубави играчки, майка ми и баща ми са толкова усмихнати и т. н. А в тях една стая няма и 15кв. с 2 легла и изпочупени играчки навсякъде, майките им все нервни и на скандал, че “Още” някой ще идва. Подмятания от типа на “няма ли си къща твоята приятелка”, а щяха да знаят, че си имам и не идвам за вмирисаната им филия с маргарин за обяд ако им пукаше къде са децата им, а именно вкъщи 5 дни от 7 и мама ми каза, че може би “и тяхното семейство иска да ни почерпи нещо и да прекара време с тях”, нищо че майка им като звъннем на вратата викаше ОФФФФ преди да е отворила. Как да и кажа на милата ми майка, че тези хора не искаха там нито тях, нито мен. И така… примери безброй. Никой с нищо не ти е длъжен, авторе, никой не трябва обяснения да ти дава, семейното планиране на хората не е и твоя работа. За това дали имаш брат или не ти лично принос нямаш и според мен е време да намериш нещо друго, с което да се гордееш, нещо което сам си постигнал. Все пак като ще правиш нещо цялата си самоличност, като това, че не си едно дете следователно си мил, емпатичен и всичко друго на света е хубаво да имаш някакъв принос… а не просто да се родиш. Пробвай със спорт, личностно развитие, хобита.. сещаш се - неща, които да постигнеш сам. Нас едните деца не ни мисли, ние сме си много добре!

36.   От 18 до 25, какво толкова ти е смешното? Че кръвни братя и сестри се съдят и се избиват един друг за наследство и пари, това ли ти е толкоз "смешното"??? Е и, какво, нима не е истина това? ! Ако си мислиш, че всички братя и сестри са сплотени и задружни и винаги си помагат един на друг, като в приказките, тогава си с адски глупаво и наивно мислене, и имаш нужда да си пренастроиш общата представа за света около теб. В днешно време всичко е само интерес и лична облага, особено между кръвни роднини, особено между братя и сестри. Няма любов, няма задружност - остави ги тия простотии от турските сериали и приказките. Колкото повече братя и сестри има, толкова по-освирепяла конкуренция и бой (буквален) за наследство има. Не си виждала някога, как 10 малки прасенца се боричкат и хапят едно друго, за да се доредят до свободна цицка под тумбака на майка си?? !

37.   До номер 35.

До половината всичко разбрах(после стана малко объркано) и съм на твоето мнение, защото лично изпитвам това, което обясняваш. Две сестри сме. Нея за нищо не я закачат, защото тя вечно е ангажирана, много работа има, деца има и т. н Като се сети, че може на мен да оставят имота, работата стана зле. Станах мързелива, грозна, глупава, проститутка, мъжът ми и той грозен, не ми трябва нищо на мен, защото мъжът ми е богат(не е), ходи и разправя по хората, че не я пускам да си ходи там(не живея там, имам друго жилище). Не дай си Боже да отида за няколко дни при майка си нещо да свърша, чудо неземно настава - то интриги, то клевети и драми, а пред майка си света вода ненапита - гледа мен да изкара виновна. Дума да не става да ми изкупи делът като му дойде времето - аз трябва да се откажа от него в нейна полза, нищо че тя взе своя дял от друг имот. Не стига всичко това, ами и майка ми настройва против мен, за да си развалим отношенията и да спра да ходя там. На една маса с дявола седи и той ѝ сервира.