Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторът: Благодаря на всички за включването. Към номер 3 и 4 (вероятно един и същ човек, доколкото разбирам): не съм се интересувал особено от езотерична литература, тъй като я възприемах като твърде теоретична и мъглява, но сега може и да попрегледам отделни трудове (ако имам време, което силно ме съмнява). Като студент бях чел малко Кант и Хегел (не знам доколко можем да ги наречем езотеристи), но не останах впечатлен. По въпроса за гордостта: когато мъжът я загуби, той престава да бъде мъж.

7.   :) Здравейте! Аз съм 3 и 4.За гордостта сте прав, считам, че се отнася за човекът, не само до мъжа.Относно Езотерика имам впредвид регресионизъм и по-точно Майкъл Нютон ( -и книги) има и други автори, но като основа той е много подходящ.

8.   Прочети малко от Карлос Кастанеда, твоя проблем може да се реши чрез промяната на така наречената събирателна точка (начина по който възприемаме света) може би от твърде много стрес си изпаднал в депресия и това може да те спаси. Аз съм на 24 спуквам се от работа - преуспях - имам пари, но имам и 1000 проблема на главата - обаче виждам света от друго ниво... осъзнах че ние - хората и нашите ценностни системи (пари, коли и прочие) е едно голямо НИЩО :)

И толкова жалко да робуваме на тези неща,и е толкова смешно,някакви смотани къщурки, блокчета и машинки за правене на бисквити на фона на вселената-хахах :) НЕ РОБУВАИ на човешкото у себе си-време е да осъзнаеш потенциала на енергията у себе си-има една притча; когато неандерталеца напълнил пещерата си с месо,тогава погледнал небето и видял че на него има звезди и се запитал - т'ва пък кво е бе?..

9.   Добре, а как преместваш събирателната точка? Изобщо, можеш ли да правиш това.

10.   Ами мисля, че чак да я преместя не мога, зависи какъв си като енергия( сънувач или "ловец") но се самоозъснах, колко сме жалки с нашите материални нещица (тонал) но това е нужно за да има баланс със другото (нагуал) фактически приемам живота като подарък от някъде и не мисля че обстоятелствата около моето съществуване вече могат да ме помръднат.Много хора не осъзнават какво е това изкуство да живееш и оцеляваш.Искаш ли да ти кажа къде е ключа. :) Той е в една емоция която повлиява на целия ни живот и един слой на ума който ни ръководи постоянно.Отървеш ли се от тези неща,ти ще си щастлив човек :)

11.   Здравейте! Аз изгубих майка си преди 3 месеца. Почина неочаквано и нелепо. Постоянно се измъчвам от съмнения дали съм постъпила по най- добрия начин и дали можех да и помогна. Когато беше жива съм спорела с нея за незначителни неща и за това също ми е много тежко. Четох Майкъл Нютон- "Пътят на душите" /можеш да си свалиш книгата от izvorite.net./ Дори и да има доза истина, в това което е написано, починалите близки липсват осезаемо в реално време. Напълно те разбирам!!! Имам престижна работа, но нито ми се работи, нито ми се забавлява- абсолютна апатия!!!

12.   Mойте съболезнования!
Аз писах за "Пътят на душите" номер 3 и 4, надявам се поне малко информацията вътре да ти е дала утеха и нов смисъл.

13.   A бе пич живей си живота... експериментирай с духовната си част :).. (номер 10)

14.   Много пъти съм си мислила за смисъла на живота, но още и аз не съм намерила отговора, който да ме направи щастлива.. Имало е моменти, когато духом съм падала и пак съм ставала, но накрая винаги успявам да продължа.

Лично аз си прилагам самотерапия - т.е. поставям си някаква цел да постигна, излизам по-често с приятелите си, опитвам се да говоря с близките си за проблема, който ме кара да се чувствам все едно съм потънала.. И въпреки всичко, което ми се случва и ме разочарова вярвам, че съществува някаква сила, която те води напред и ти показва какво трябва да постигнеш=) Както са казали хората "За всеки влак си има пътници".

15.   Здравей,
аз съм на 28 години и се чувствам по същия начин и си задавам същите въпроси.
Всичко това започна мн да ме тормози когато миналата година загубих истинската любов в живота си.......
Но аз трябва да живея заради детето си, макар и да не мога да ти опиша какво е в душата ми. Интересно е че и аз още на втората седмица започнах да си купувам такива книги като тези за които пишат (например - "Пътят на душите", но не ми е по леко от това, напротив..

А може би гледам реално и не мога да си внуша че това което пишат е истина.... дълга и тежка тема, съвет не мога дати дам, защото се чувствам като теб.
Просто ти желая мн здраве и късмет.

17.   Много благодаря на всички още веднъж! Моите съболезнования към номер 11 и 15 за загубите, които са претърпели. Кураж, момичета, бъдете силни и бъдете себе си и ще надмогнете болката си. Аз знам колко боли и споделям мъката ви. Но знам и че когато победиш болката се чувстваш пречистен и помъдрял.
Искам да споделя с всички вас, че сега, около месец след като написах историята, май съм на прав път. Признавам, че не прочетох нито Нютън, нито Кастанеда, въпреки хубавите препоръки. Воден от пословичното си упорство /вреден навик/, аз исках да достигна сам до истините. Но и обмислях вашите съвети, за които отново благодаря. Ето какво мисля.

Смисълът май е бил тъкмо в това, което съм правил цял живот досега. Борба и принципност. Мисля, че всички трябва да се ръководим от собствените си разбирания за добро и зло /аз съм отчайващ атеист/ и да преследваме докрай целите си, но с почтени средства. Ако сме честни и интелигентни хора, такива ще са ни и целите и ние ще имаме дръзновението и решителността да ги постигаме. И да се противопоставяме на злините и да преодоляваме болката, доколкото това е възможно. А когато сме надвити от умората, ще търсим опора в хората, на които държим и които обичаме. Ей затова си струва да се живее, колкото и тежки мигове да имаме понякога.

Наистина желая успехи и радости на всички ви! И наистина много ви благодаря. Във ваше лице усетих, че имам нови приятели, макар да не ви познавам. И благодарение на вас си възвърнах вярата в силата на човешкия дух и доблестността на човешкия характер. Бъдете винаги щастливи, където и да се намирате! И, разбира се, воювайте за щастието си :)

18.   НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ ;) ТВА Е ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР В СЛУЧАЯ И АЗ СЪМ СЕ ПИТАЛ ТАКИВА ВЪПРОСИ НО В КРАЙНА СМЕТКА АКО ЗАДЪЛБАЕШ В МИСЛЕНЕ НЯМА ДА СТИГНЕШ ДО НИКЪДЕ! ПОСТАВЯЙ СИ НОВИ ЦЕЛИ И НЕ СПИРАЙ ДА СЕ БОРИШ ;) УСПЕХ А И МЕЖДУ ДРУГОТО ТВА СЪСТОЯНИЕ СЕ НАРИЧА "КРИЗА НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ" ;)

19.   Искам да кажа,че всички имаме този проблем защото живеем много сиво, хората са лоши и нямаме средства за постигане на нещата, които искаме това е според мен апатия, беднотия, сивота или.........

20.   Твоите чувства и емоции са напълно естествени - те са показател че ти си жив. Нормално е след живот на предизвикателства и борба да погледнеш назад и да се запиташ има ли смисъл във което ти правиш. Трудностите са те изградили като силен и борбен човек - пребивавайки във живота ти добиваш знания и мъдрост, поумняваш и си научаваш уроците. Знанието е както благословия, така и бреме за носене - ти разбираш и имаш представа за случващото се около теб но колкото и да ти се иска твоето по-безгрижно и чисто аз няма да се върне.
Всеки съзрява по различно време през живота си - кой като млад, кой като нагази в дълбокото, кой чак като остарее. Някои така и не порастват. Някои никога няма да имат привилегията да извървят пътя си до край. Едни умират млади, други остават живи и се борят, трети просто оцеляват но и така и не живеят истински.
Има хора които въпреки годините си са помъдрели, ти явно си един от тях. Може да си на 21 но да си мъдър и зрял, може и да си на 50 но още да не знаеш какво искаш от живота. Много си зависи и какво си видял, обстоятелствата ти, отношенията ти със другите хора и от твоите виждания и изводите които си направил сам за себе си.
Живота може да е хубав но той е предизвикателство и борба. Той е справедлив и лесен за едни, труден за други, но важното тука е че не дава равен шанс на всеки който е жив и е бил жив. Ценно е времето ни тук защото е ограничено - ние сме тук, родили сме се, някак си трябва да го избутаме. Ако беше вечен мислиш ли че живота щеше да се цени толкова - например ако всичко ти се получаваше от първия път щеше ли да искаш да се бориш
Да, не винаги получаваме това което искаме. Да, разочарованията и болката няма да ни подминат. Смъртта е неизбежна освен ако не измислят начин да я предотвратят което силно ме съмнява че ще стане скоро. Ще дойде и твоят ред но кога никой не може да каже със сигурност. Всеки който е жив умира и ще умре но не всеки е живял. Много от нас са живи в истинския му смисъл но и много други просто съществуват без реално да живеят. Мога да ти натякна че има хора преминаващи през къде-къде по-лоши неща - може и да е така но съвсем не означава че чувствата ти и твоята борба нямат цена. Всеки един от нас се бори по различен начин.
Отне ми време да проумея че без изключение се намираме във един кръговрат - едни си отиват други идват. Преди си бил дете, после тийнейджър, порастваш и ставаш възрастен, минаваш през средната възраст и накрая през старостта - това е ако си имал късметта да минеш през всичките си житейски фази които те променят и те карат да се адаптирваш. Ще има по-стари от теб, ще има и по-млади от теб докато накрая смъртта не почука на вратата ти. Докато се усетиш времето е минало но знам че не всеки мисли като мен
Опитай се да бъдеш зает и да намериш своето щастие. Само да си жив, здрав, със акъла си и да си имаш покрив над главата възможностите са много - не безкрайни защото сме със своите граници но все пак.
Минало е много време от твоя пост и предполагам че сега си във късните си трийсет или във началото на своите четиридесет и само ти си знаеш какво ти е на теб и през какво си преминал. Кой знае колко полезна не мога да ти бъда. Пожелавам ти да намериш своя път и мира във себе си.
Да, дестинацията е от значение но пътят който сме извървели е от още по-голямо значение