Споделена история от Други |
Самота, отчаяние, апатия, болка... толкова много болка...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2884 пъти
Здравейте. След няколко дни ставам на 21 години. Като обобщение - аз съм абсолютна самотница. Вече нямам приятели. Не съм от най-общителните и ако имаше опция "бъди невидим" то вероятно щях да съм я избрала, тъй като вече съм доста уморена от живота си. Не зная откъде да започна... Може би от една случка, която аз никога не ще преживея.
Преди 3 години почина дядо ми. Съвсем неочаквано и толкова бързо, че изобщо не разбрах какво се случва. Не успях да се сбогувам, защото всичко стана за минута. Както и да е. След това завърших училище, имах и бал (макар да не исках да ходя). Отидох основно, защото месеци след като почина дядо ми намерих едно момче. Всъщност повече от половин година след това и така се стекоха нещата, че се видяхме и уж се харесахме.
Отначало всъщност не го обичах, но той ме лъжеше, че ме обича. Реших, че ако се влюбя това ще притъпи болката. Така и стана - влюбих се, болката утихна за известно време. Но след 5-6 месеца се оказа, че всичко в което съм вярвала е било лъжа. Той беше недорасъл да разбере думата и значението на любовта, но за мен вече беше късно. Бях съсипана след раздялата, болката от смъртта на дядо ми също се завърна главолобно, заедно с болката от напълно разбитото ми сърце.
След още половин година срещнах друго момче - от друг град. Знаех, че ще е трудна и дори невъзможна връзка, но реших , че ще е най-лесния начин да забравя предишната любов до някаква степен и просто допуснах грешка. Доверих се на онзи човек до известна степен, но никога не му повярвах напълно. Имаше и защо. След втората ни среща и след като общо взето ме беше понапил и направих неща, за които съжалявам - той просто изчезна. Все пак е от друг град, не знаех нищо за него - нито адрес, нито... всъщност знаех само нещата, които ми беше разказал - най-вероятно лъжи. И какво да кажа - отново болка, самота... но три пъти по силна.
През тези две години и две връзки, приятелите които имах се разотиха или по-точно аз ги отпратих. А защо ли? Защото една от тях, която смятах за приятелка сваляше второто ми гадже на рожденния ми ден и то най-безцеремонно. Той също и отвръщаше. Но все пак му имах частично доверие, реших да преглътна обидата и да си затворя очите пред истината. Но след като той си тръгна от рожденния ми ден, 15 дни по-късно изчезна. Спря да отговоря на телефона, скайпа... Звънях му един ден, писах му. След това сложих точка - реших, че достатъчно съм се унижила. И без това вече ме беше използвал като мръсна секс играчка (макар секс да не е имало, все пак не съм толкова наивна). И така спомените за първата любов ,която така и не изчезна напълно и този погром с втората "връзка", ако изобщо може да не нарече така, загубата и на малкото приятели, които имах ме съсипаха.
И ето ме - една година по-късно. Не съм имала следваща връзка. Все още съм мъртва отвътре. Нямам приятели. За пръв път рожденния ми ден ще мине само с роднините ми - нямам кой да поканя. Една приятелка, която се промени и виждам, как се отчужди или онази която въпреки че се познаваме от много години и си има приятел отдавна безцеременно сваляше моя бивш... Нямам кого да поканя. В студентските си две години също не открих приятелка. Някои от колежките ми от различни провинциални места естествено не ме понасят. Макар да не съм им казала нищо лошо, те ми говорят зад гърба и то ужасни неща - от сигурен източник го знам.
Друга която смятах за може би бъдеща приятелка се оказа абсолютна фурнаджийска лопата както се казва. Клюкари всичко на всеки, дори на враговете ми. И така - самотен студентски живот. Не знам какво е да се забавляваш, да отидеш на дискотека с приятели, да ти направят купон за рожденния ден. Не знам какво е някой да е влюбен в мен. Аз познавам само болката. На 21 съм и съм самотна... безкрайно самотна...
Не съм сама - около мен е пълно с хора, с които обаче не желая дори да разговарям. Сърцето ми е празно, надеждата ми умря. Тези дни вместо като нормалните хора да се чудя как ще изкарам рожденния си ден и кой ще поканя, как ще празнуваме и ще купонясваме, аз мисля за живота на дядо ми. Как и той някога е бил малък а сега вече го няма, как имаше много неща, които ми се иска да бях казала и направила, но вече никога няма да мога да го стора... Нямам приятелско рамо на което да се опра. Нямма надежда, че някога някой ще ме хареса и обикне.
За тези 21 години не съм била интимна с мъж. И по-лошото - надали отново ще се доверя дори някога да се поеви някой, в което се съмнявам. Че защо да се доверя? Опитах два пъти - напразно. Липсва ми някой да ме целуни, да ме погледна или просто да съм близо до мъж. Не искам секс като крайна цел - искам всеотдайност, любов, искам за някой да съм целия свят, но това няма да стане в този ми нещастен и самотен живот. Не знам какво да правя -толкова съм изгубена... Как бихте продължили да живеете, ако знаете, че светлина в края на тунела няма...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 841412d0f9 |
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: de8a8fbe7a |
|
2. Ти обаче доста си се превзела, извинявай за което. Момиче от 2-3 разпаднати връзки не можеш да се отчайваш, стегни се! Забрави това, че дядо ти е починал, в този живот е напълно нормално - един умира, друг се ражда. Моят дядо, които живееше вкъщи около 4-5 почина скоро всичко, но пък за сметка на това се роди дете на сестра ми. Това е кръговрата на живота, никой не е вечен. Независимо колко си го обичала, мисли за него, че е на доста по-добро място, и че те гледа, което ще запълва дупката в душата ти. На 21 години си млада, млада, а толкова отчаяна, кажи ми защо? След 2-3 момчета, които са те зарязали и няколко лъжливи приятелки. Стегни се още веднъж ти казвам, ако не можеш да си намериш приятели на живо, то тогава опитай по и-нет. Казват, че било по-лесно. Направи нещо те няма да ти паднат от небето! Само не се отчайвай всичко ще бъде наред, а сега си вдигни главата и гордо напред без да се обръщаш назад. Бъди силна, иначе няма да успееш нито с кариера, нито с любов, нито с приятелство. Успех ти пожелавам и ти гарантирам, че ще ти се промени положението, само трябва да направиш нещо, за да се промени! Мериам^^
|
|
