Един идиот за живота, любовта и жените...
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2660 пъти
ВНИМАНИЕ: Съдържанието може да ви се види просташко и противно, понеже авторът (аз) е простак по рождение. А в хода на живота си доразви склонността си към простотии.
ВНИМАНИЕ: Съдържанието не е предназначено за читатели без чувство за хумор.
ВНИМАНИЕ: Дълго излезе, мамка му, поради което не се препоръчва и на читатели без достатъчно време.
---------------------

Първите ми 18 години не представляват някакъв интерес. Не че и тогава не правех дивотии и глупости, както сега, но тогавашните ми бяха по-невинни, един вид. Затова и последиците им не бяха кой знае какво – аркада, причинена от крошето на разгневен съученик; спиране на джобните пари от баща ми, след като разследването му установи, че ги профуквам не по предназначение. И други такива.

Някъде около пълнолетието си забелязах, че по-отворените пичове постепенно се снабдяват с гаджета. Казах си, че няма да е зле и аз да завъдя една мома при себе си. Обаче опитът ми с жените по това време бе на люлчина възраст, така да се каже, и аз нямаше как да го ползвам. Затова реших да мисля логически (ето първата грешка в кариерата ми! ) и да си изработя тактика на действие. Седнах аз, значи, да си измисля тактиката и така мина доста време в размисъл. Нищо не измислих. Което никак не ме учуди, аз никога не съм се славел с бърз и продуктивен ум. Най-накрая скалъпих нещо като система за по-нататъшни действия спрямо противоположния пол.

Известно време прилагах системата с доста скромен успех. Честно казано – направо с неуспех и с тревожно нисък коефициент на успеваемост. После реших, че трябва да променям и да подобрявам системата. През годините тя бе променяна многократно и прилагана спрямо множество обекти от женски пол. Пожъна доста славни успехи, но и претърпя в пъти повече жалки провали. Защо? Защото е невъзможно да измислиш универсална машина за женско одобрение, понеже жените са тъй разнообразни. И остави туй дето едно на ръка, ами и одобрението им не се постига никак лесно. Тая работа не е за всеки.

Значи, според мен, у даскалото или най-късно у университета трябва да въведат предмет по задължително обучение на момчетата за някои основни неща, дето се искат, търсят и очакват от женския пол. То ясно, че туй е огромна и трудно разбираема наука, ясно, че по-скоро ще намерят уиски на луната отколкото достатъчно квалифициран преподавател за нея, ама поне някои базисни неща да ни обясняват… Та да не се чудиме аз и събратята ми по участ как да отговаряме на въпрос като: „за какво мислиш? “ без да предизвикаме у събеседничката буря от гняв, от обида или възмущение - щото обикновено не е за казване това, дето си мислим… или пък какво вещае питането (по-скоро заповедта) „нали ме обичаш? “ и как да ограничим щетите от отговора ни. Защото аз например след отговор „да“ на един такъв въпрос получих имуществени щети, а след дипломатично мълчание в друг един случай (бидейки поучен вече от опита си) – неимуществени щети.

Обаче няма въведена такава учебна дисциплина, а вместо това гадовете ни карат да знаем за разни логаритми, за тангенси и котарангенси, за влиянието на лунното притегляне върху половия живот на термитите. Като избуташ училище, в университета пък бърборят за мораторни лихви, за ценни книжа и търговски кредити. Обаче никой няма да те подпомогне в почти загубената кауза да свалиш колежката с готиния задник. И трябва сам да се спасяваш, оправяйки се хем с инфлацията, хем с езика на тялото на мадамите. Налага се едновременно да мислиш и за ипотеките при поръчителството, и за страшното бедро на Мимито. В резултат на това, че главата ти е в пъти по-малка от проблемите и мераците, които я вълнуват, става типичното за един мъж състояние – шашкаш се.

Не можем да го изясним или обясним, но така си е. Щом си мъж, значи се шашкаш. Аксиома е. Както жената е направена тъй, че винаги да се радва на пари (със съвсем незначителни изключения), така и мъжът е направен тъй, че да се шашка докато е жив (тук има повечко изключения, но аз не съм от тях). Шашкаш се да не те напъне по голяма нужда докато си на работна среща или в заседание. Шашкаш се дали няма да забележат потресаващия възел на вратовръзката ти (тъй и не се научих тия възли да ги докарвам поне кат на баща ми – неговите минават за горе-долу приемливи). Шашкаш се, че не намираш място за паркиране. Шашкаш се, че акцизните стоки отново поскъпват и пак ще се минава на домашна ракия, дееба. Шашкаш се, че бледоликият колега (тоз вярно никога не е близвал дори чаша алкохол) май трупа точки пред шефа и ти изпадаш на заден план. Шашкаш се преди първия секс с новото гадже относно това дали ще й доставиш удоволствие. Шашкаш се след първия секс с новото гадже относно това дали не си е помислила, че ти е по-малък от на предишния й. Шашкаш се при поредния секс с нея относно това дали не й минава вече желанието да прави секс с тебе и дали няма да те отсвири. Шашкаш се за скапания ипотечен кредит. Шашкаш се, че продажбите не вървят по план. Шашкаш се отборът ти да не падне във Вечното дерби срещу ония гнусни педали.

От най-първия учебен ден, когато си се откопчил от полите на мама и първият даскал те е шашардисал, до най-последния ти житейски ден, все се шашкаш. И, което е още по-гадно, длъжен си да овладееш изкуството да се шашкаш както трябва. Тоест – нормално и умерено. Сиреч – ни повече, ни по-малко от необходимото. Демек – дозирано и балансирано. Ако вземеш да се шашкаш твърде много, мадамите ще те помислят или за голям комплексар, или за голяма паника – пък то лошо за един мъж. Няма да ти кажат, че не ставаш, но всячески ще ти го покажат. Ако пък се шашкаш по-малко от изискуемото – излиза, че или не си амбициозен, или че си безотговорен – и тва лошо за един мъж. Няма да си играят да ти покажат, че не ставаш, а направо ще ти го кажат. Ако ли пък решиш ти да ги шашнеш, като явно демонстрираш, че изобщо не се шашкаш – ще те помислят за яко откачен и съвършено побъркан. И тъй не става. Абе щом аз казвам, че не е лесно да си мъжко копеле, значи не е лесно. Поне в живота е тъй, за смъртта още не знам.

Наистина как ли е положението като пукнеш? Известно ми е мотото „живей докато можеш, че после дълго ще си мъртъв“ – хубав принцип и аз усърдно си го следвам. Обаче какво става при това „после“ – дето дълго ще си мъртъв – продължаваш ли и тогава да се шашкаш или вече не – науката и практиката мълчат по въпроса. Пичовете с опит по този въпрос и те мълчат. Според мен и в гроба да си, пак ще се шашкаш. Лежиш си ти кротко и тихо, мислиш за свои си работи и по едно време – Тряс! Тряс! Бум! Бум! - гюрултия. И докато сколасаш да си зададеш фундаменталния въпрос „WTF“ и ти просветва какво е. Хайка опечалени живи погребват нов мъртвец. Зарадваш се ти на новия си съсед, сега ще има с кого да размениш два лафа, но после излиза съвсем друго – той бил голям кавал и лайнар, досущ като съседа ти приживе. Ама за разлика от него тоя мълчи като пън. Което, съгласете се, си е доста шашващо.

Ами ако се окаже, че мъртвецът е жена? Е от това вече няма по-голям ужас… как да не се шашнеш? В близко съседство, в опасно близко даже – съвсем непозната нова жена. Представяте ли си, до теб лежи тази жена, ти искаш да я опознаеш, нали, както си му е редът, а не можеш. Е, не бих казал чак, че е от плът и кръв, но все пак е жена – и си лежи точно до теб, не бърза, не ти бяга, и най-хубавото от всичко – мълчи. Златна е тая жена, дето мълчи, златна! И при всички тези преимущества на обстоятелствата ти да не можеш да направиш нищо с нея. Защото по силата на единственото неблагоприятно обстоятелство сам си затворен в сандък и не можеш ни да мръднеш, ни да пръднеш, ни нищо. Ебати шашавата ситуация.

И след всичките глупости, които написах тук и натворих в реалния живот, налагат се следните няколко извода… поне аз сам за себе си достигнах до тях:

ИЗВОД 1: Ако си се родил мъж, неминуемо носиш нещо идиотско в себе си. Вродено ти е. Не ти остава друго, освен да се мъчиш да се усъвършенстваш в хода на живота си и да потиснеш идиотизма си. Тая дейност е свързана и с умението да печелиш все повече финикийци, но далеч не е само туй. Аз примерно ги убивам финикийците със същата лекота, с която ги печеля. Ако си кръгъл идиот (което е най-често), гледай да станеш поне полуидиот, ако си полуидиот, гледай да станеш четвърт идиот. Ако си достигнал фазата на четвърт идиота, значи вече много си остарял.

ИЗВОД 2: Ако си се родила жена, неминуемо носиш нещо красиво в себе си. Вродено ти е. Не ти остава друго, освен да се мъчиш да прецениш на кой идиот да го отдадеш и колко процентов идиот е приемлив за теб. Голямата ти драма е, че не можеш да различиш баш идиота от полуидиота и полуидиота от четвърт идиота. Ако вече можеш да правиш добре разликата, вероятно си понатрупала години и онова, което имаш за отдаване, е поизхабено.

ИЗВОД 3: Горните две неща (за мъжа-идиот и жената-красавица) водят до голяма обърквация във философията на хората. Всеки гледа да прокопса с противоположния пол, но не знае как да подходи. Така в днешно време хората май са се разделили на два лагера. Едните мислят внимателно и по много, преди да се впуснат в лапите на любовта. Другите се хвърлят храбро и безотговорно в тия лапи и то без хич да се замислят. И тогава, дявол го взел, кои са прави и кои – не? Трябва ли да мислим или не? Ако питате мислещите, те ще ви кажат НЕ ТРЯБВА: „Докато седях и мислих другите си оправиха живота“, „Толкова много го мислих, а то стана обратното на това, което исках да стане“, „Загубих най-хубавите си години в размисъл, а другите действаха“. Ако питате немислещите, те ще ви кажат ТРЯБВА: „Ах, защо ли не съм мислил/а, когато се жених за теб? “, „Малко съм мислил/а, когато е трябвало“, „Ако бях мислил/а сега нямаше това чудо да ми е на главата“.
Сложна работа е.

ГЕНЕРАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Животът е кучка. Трябва да умееш да го чукаш, защото в противен случай той ще ти го начука. Точка. Тъй смята идиотът, който съм аз.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: db46a2ebf6

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Е много ме радваш. Аз съм жена и аз се шашкам, споко не се шашкаш само ти, всички се шашкат. :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 596f560bd6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Авторе, винаги ще бъдеш от прее.. aната страна :}

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 9f4403d33f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Хем идиотско, хем вярно! Браво!! Успя да разведриш деня ми... :) Няма да се впускам в размисли как ти не си един идиот и т. н. , ти сам си знаеш какъв си... Продължавай да бъдеш себе си, продължавай да се шашкаш, получава ти се :) Поздрави - ж 22

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 054f32c94a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добре пишеш. Не си ли го мислил професионално?

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 427dda8df9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   С голяма мъка прочетох цялото и казано честно не видях абсолютно никакъв смисъл в написаното. Авторе, карай живота малко по леко и без толкова задълбочаване и ще видиш колко по лесно и леко ще ти е! Момичетата/жените не искат кой знае какво, поне тези който все още са се запазили истински и не обръщат внимание толкова на материалното. Жената на първо място иска да вижда, че е харесвана, да и се обръща внимание, когато иска да ти сподели нещо да го прави и още подобни малки неща. Или ти не си срещнал такова момиче или просто не си я познал. Не анализирай всяка жена под луда, просто се остави на течението, на връзката с нея и ще ти е много по лесно да имаш жена до себе си.

 

...