Една игра World of warcraft - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96843)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22774)
 Секс и интимност (11247)
 Тинейджърски (20211)
 Семейство (4854)
 Здраве (7814)
 Спорт и красота (4071)
 На работното място (2162)
 Образование (5927)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1503)
 Други (13144)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Една игра World of warcraft
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 2984 пъти
Аз съм едно момиче на 20 години. Искам да ви разкажа за една игра, към която много се пристрастих. Всичко започна когато бях на 16, имах проблеми с приятелките ми и единствено когато играех тази игра спирах да мисля за всичко. Чувствах се спокоина, харесваше ми този измислен свят. Докато един ден нещата станаха сериозни. Прекарвах прекалено много време в тази игра. Започнах да отслабвам, станах 47 кг. стигна се и до болница, но тъкмо да се оправя пак започвах. World of warcraft (Wow) беше станал като наркотик за мен, прекарвах по цели дни и нощи, затворих се в себе си, мислех само за играта и нищо друго не ме интересуваше, дори и собственото ми здраве. Докато един ден осъзнах, че това ми вреди изключително много. Понякога дори и припадах, може би от глад или сърцебиенето или ниско кръвно. Осъзнавах вредата, но нямах сили да се откажа. Мразех се защото не можех да спра тази игра, защото не е нормално едно момиче да проваля така живота си. А аз бягах от всичко, от реалността. Когато някое момче ме погледнеше, свеждах поглед и се притеснявах да погледна който и да е. Спомням си многото вечери когато си лягах разплакана, защото нямах сили да се откажа. Една вечер, тоест миналото лято, си спомням как плаках и се молех на Бог да ми даде сили да спра тази игра. На следващия ден доиде баща ми, а аз изобщо не се разбирам с него. Както винаги лежах до късно, защото предната вечер играех до 3 часа Wow. Аз много се ядосах за нещо на баща ми както винаги. Станах, обляках се на бързо и излязох. Отидох до една закусвалня, защото не бях яла от предния ден на обяд, но се чудя как не припаднах, защото печеше, а от слънцето ми става лошо. На връщане минах покрай една книжарница и там намерих една книга за ангелите, стана ми интересна и си я купих. Беше 400 страници но я прочетох за няколко дни защото е интересна. Почнах да вярвам в тези неща. Интересувах се от тези теми. Много неща в моя живот се промениха, изтрих Wow. Но един ден разбрах, че не всичко в тази книга е истина. След време я изгорих. Сега бих казала, че съм вярваща. Но има нещо друго което разбрах за тази така наречена игра world of warcraft! Напишете в гугъл: сатанизъм в wow, и вижте клиповете. Аз нямам какво повече да кажа. Благодаря за отделеното време.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 10 месеца
hash: 7997c2ef8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

1.   Това е просто игра...
Аз лично я играя от 4 години, и аз си мислех същите работи както и ти, но после осъзнах че играя ЛоЛ защото ми харесва, пишеш си със хората от цял свят, играеш си, мислиш, забавляваш се като цяло... във пъти е по-добре отколкото да киснеш на ФБ със часове...
Просто е, харесваш нещо... правиш го! ;)

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ad6d1ed372
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Тъкмо щях да ти предлагам да правим арени, а ти си я изтрила :( Шегувам се. И аз съм на 20 и от края на The Burning Crusade играя. От година и половина само периодично, но вече не ми е интересна. Играта не ти пречи да ядеш все пак. Яж редовно независимо дали играеш или не. Иначе и на мен ми става лошо от слънчево време. Успех в следващите занимания :)

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 1ebbd2b0ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Никакъв сатанизъм, дяволи или каквото и да е не та е хванало за рачичка и не та е вързало за стола да играеш тази игра. Това, че си слаба и си се оставила на един виртуален предмет да контролира твоя живот си е твой личен проблем. Не търси да обвиняваш някой или нещо друго, а започни да поемаш отговорност.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 2cc721ed24
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

5.   ще следя темата силно ме интересува..

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 4af5c2ab17
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

6.   Здравей.
Много добре знам за какво говориш. И аз бях много запален wow-аджия в силните години на играта. За щастие с времето явно порастнах и като цяло игрите ми поомръзнаха и не зомбирам.
Знам и за последствията от WoW :)
Хубаво е че си спряла, най-малкото защото самата игра вече не е толкова забавна, както някога беше.


*Syndrome

 
  ...


...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: e7a0461bf1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Играта не ти е виновна... и аз я играя от както бях на 17 (момиче съм) сега съм на 21, но никога не съм стигала до там, че да нямам време да ям или до припадъци... вярно, че в началото е като наркотик и е трудно да и се устой, но все пак... Продължавам да играя от време на време, имам си работа, хобита, приятели и самата игра не ми пречи в реалния живот. Всичко си зависи от човека и от волята му. Както казах играта не е виновна, игрите са за това - да са забавни и интересни, да привличат хора и съответно да се печелят пари, това колко ги оставяме да ни завладеят си зависи само и единствено от нас. Иначе едно голямо БРАВО от мен, че си успяла да се откажеш, чела съм за смъртни случаи заради WoWa (не в България ест. ) усетила си се преди да се стигне до там. :)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 69532aca2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   това че ти си слаб характер не означава че играта или книгата ти е виновна. Как може да се пристрастиш толкова бързо (недей да пробваш трева)... игрите са измислени за пари и развлечение а не за слаби хора като теб - ходи на психолог

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 78fc8487dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   В играта щеше наистина да има нещо сатанинско, ако сюжетът беше съвсем невинен - от рода на това как малкото пони се заиграло с Барби. Да, ама не е така при УоУ - в нея има зли персонажи и много, много демони. Нормално е да има и сатанинска символика, която между другото е съвсем очевидна, поне доколкото се вижда от няколкото клипчета, които изгледах. Човек да се хваща за такива неща е все едно да се хванем за филм като "Екзорсиста" и да го наречем сатанински.

Вярвай си както най ти изнася, де. Хубаво е, че си се отказала от играта, пък и макар да си го направила заради най-измислената причина. Играта пристрастява не защото е сатанинска, а защото такъв е дизайна на всички игри в ММО жанра - винаги да има какво да правиш, дори да играеш ден и нощ.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 2e3282c02e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Определено трябва да се отбележи, че всички поднесени коментари са от wow-аджии, бивши или настоящи. Таа и аз съм такъв... И щом "всички киснат" в сайтове за лична драма, определено има последствия.
Аз от две ли, три ли години не играя. Но по-средата на този период имаше едни 2 месеца, в които започнах нов/и герои да развивам, но ми омръзна. Та тогава си казах, това е "Game over". Понякога пак се сещам за нея, но само толкова. Но при мен е по-различно, защото в WOW, аз срещнах едно момиче на твоите години, пишехме си дълго време, видяхме се и се влюбихме. Една година бяхме гаджета, пътувах по 400км, за да се виждаме, а в реалния живот, нямах flying mount. И така, връзката от разстояние си каза думата. Много я обичах, но после всичко свърши. Когато влизах в WOW, влизах не толкова да играя, а да видя, дали тя е там все още. Мисълта ми е, че всички се пристрастяваме към нещо. Ти обаче си прескочила границата.
Така в един момент реших, че трябва да спра. Истината е, че така правят играта, че да те обвързва всеки ден и накрая на човек му писва, изживява се. Но определено има доза наркотик.
Хубаво е, че си се отказала! Ще ти дам един съвет, не се обвинявай, че си се пристрастила, имала си проблеми явно и това ти е било утехата. Можело е да бъде нещо съвсем различно, искала си да избягаш, тогава, съзнателно или не. Но си изгубила контрол, според мен върху това трябва да работиш. Вкопчваш се в нещата, защо вярваш на тази книга, знаеш ли колко самозвани автори има...
Поеми отговорност за живота си! Ако не, заради себе си, направи го за хората, които те обичат, защото те страдат. Така ще осъзнаеш, колко си важна и за тях, и за себе си!
Успех!
Mike25

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 052615b9ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

12.   Благодаря ви за коментарите. Обаче хора аз нямах нужда от съвет, но все пак искренно благодаря за разбирането и съветите. Не мога да ви кажа колко пъти са ме обвинявали, как са ме обиждали, наливали мозък в главата заради тази игра. Дори и аз вътрешно съм се обвинявала, което е най-лошото нещо. Но знам, че те не са лоши хора и знам че близките ми не са ме мразили, а са искали да ми помогнат, въпреки че тогава съм си мислела че ме мразят. Някой от вас каза за психолог. И до там се е стигало, но и това не помогна. И до хапчета се е стигало, но и те не помагат. Аз ви казах в темата какво ми помогна. Има лекари, които казват, че за да се откаже човек от едно пристрастение, трябва да го замени с друго. Но при мен го нямаше това другото. Аз просто осъзнах, че във всеки човек има една празнина, едно вътрешно желание към нещо, към което да се пристрасти. Едни го намират в цигарите, други в алкохол, филми, музика, аз го намерих в wow. Но искам да ви кажа, въпреки че някои от вас не вярват, но съм сигурна и точно за това пуснах темата, исках да помогна на други хора които са като мен да открият решението на своя проблем. Както аз го направих! А щом аз мога значи всеки може. Хора не съм стояла пред компютър от месеци и сега пиша от телефона ми. Едно такова ми е все едно, дори нямам желание да седна пред компютър. А искам да седна само за да се обедя че съм си изтрила фейсбука, защото си дадох компютъра на баща ми. Но да се върна на темата. Искам всеки да намери решение сам за себе си, всеки има право да вярва в каквото иска. Аз вярвам, че Бог ми помогна за това, вярвам го защото всеки път когато съм се молила Той ми е помагал. Не карам никой да вярва в това. Просто разказвам как един толкова слаб човек като мен намери решението. Искам да помогна и на други като мен. Но тази игра аз имам чувството, че е "нещо" повече от просто игра. Може и да греша не знам. Това е от мен :) не ви карам да вярвате.

 
  ...

...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: d0f9d50097
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Аз играя Diablo (Дявол). Играта е много интересна. Има ангели и демони. Също така пентаграми, вещици, магии.

Преди играех Blood Omen 2 (Кърваво знамение). Влизате в ролята на вампир и убивате невинни хора. Жени падат на колене пред вас и с плач ви молят да не ги убиете. Въпреки това играта поощрява убиването им, като ви възнаграждава с XP точки. Майката на един приятел му беше забранила да я играе, защото била "сатанинска".

Има и други брутални игри, които са забранени в някои страни като Manhunt (Лов на хора), но нея специално не съм я пробвал.

Сега играя Dishonored (Обезчестен). В нея може да се насладите на невероятни кървави сцени, като екзекутирате жертвите си с нож. Играта оригиналничи, като ви предлага възможност да убиете човек с плъхове - буквално го изяждат жив пред вас, докато крещи от болка и ужас.

Та въпреки, че съм играл доста игри и съм убил много хора и чудовища в тях, аз съм запазил здравия си разум и много добре разграничавам измислените светове на игрите от живия живот. Една кокошка не мога да заколя на село и баба ми ми се присмива, а иначе в игрите трепя всичко що мърда. Просто се забавлявам. :)

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 2cc721ed24
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

14.   здравейте
не играя игри.. не съм и запозната.. играла съм като дете на нинтендо заедно с брат ми който е много запален и досега по всякакви игри.. за съжаление отдавна не живея със семейството си и съм се откъснала от тези интереси но живота ме срещна с човек които е фен.. и то доста запален.. нито знаех какво е wow нито бях чувала.. имали сме много спорове защото заради играта той не иска да излезе или да ми обърне внимание.. не можех да го разбера.. тръшках се, мрънках и т. н.. имам колеги които са женени с дечица и играят също толкова върло.. и явно за жените им не е проблем.. аз съм с доста заето ежедневие.. също си имам някакви хобита и интереси с които се занимавам.. единственото нещо което искам е в малкото време когато можем да се видим и да прекараме заедно да оставя тази игра да ми обръща внимание.. другото нещо което съм се чудила е примерно как не се притеснява че някой друг може да ми обърне повече внимание и да предпочета другия докато той си играе играта по цял ден и цяла нощ.. но тогава ще е предателство нали? проблема ще е в мен не в него..

 
  ... горе^
преди: 5 години, 11 месеца
hash: 81393be593
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Аз съм момче на 16 от 3 години играя WoW и да много ме беше зарибила тая игра обаче вече рядко я играя, защото ми омръзна падам си геймър и много други игри съм играл обаче като WoW толкова зарибяваща не съм намирал. Друга игра която много ме грабна беше Manhunt и Manhunt 2.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker