Не понасям добре критикуването - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74117)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16428)
 Секс и интимност (9139)
 Тинейджърски (17305)
 Семейство (3402)
 Здраве (6126)
 Спорт и красота (3276)
 На работното място (1301)
 Образование (3881)
 В чужбина (832)
 Наркотици и алкохол (776)
 Измислени истории (671)
 Проза, литература (1193)
 Други (9717)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Други

Не понасям добре критикуването
преди: 4 години, 19 дни, прочетена 1202 пъти
Здравейте,
Аз съм Ж21, от както се помня не понасям някой да ме критикува. Като по-малка рядко са ме критикували, защото честно казано бях много кротко дете и не се е налагало. Преди година отидох в университет в Германия и съм на път да се срина психически. Специалността ми е научна, тоест изисква много работа в лаборатория, в екип, и без право на грешка. Разбира се, когато правиш нещо за първи път се очаква да правиш грешки. Разбирам, че хората се опитват да ми ги покажат не с лошо намерение, но аз изпадам в шок след като някой ми каже, че греша и че трябва да полагам повече усилие. Германците, както е известно, са много стриктни и искат всичко да е перфектно, и доцентите в лабораторията не цепят басма никому и ти казват директно (в повечето случай ти крещят директно) при всяка грешчица. След което аз изпадам първо в сълзи, после в откровен рев, след това в ярост и накрая всичко завършва с отчаяние, липса на сън и с думите "За нищо не ставам". При работата в екип също се случва някой да недоволства от моята работа и да ми каже някоя дума, което приемам пак по лош начин. Случвало се е и аз да не съм доволна от някой от тях, но никога не съм изпадала в конкретика и само съм казвала "По-съсредоточено следващия път", например, никога не съм се карала така директно.
Изглежда трябва да променя характера си, защото това е само началото и в бъдеще със сигурност ще получавам критики, я от работодател, я от колега, и няма да мога да се справям с това. Чувствам се като човек със слаб характер, който не може да се бори с трудностите. Казват, че когато животът ти е труден ставаш по-силен. Е, при мен не е така- преборила съм се с много неща- със смърт на много близък човек, със смърт на най-добрата ми приятелка, домашно насилие в семейството, любовни разочарования... и изглежда всичко това ме е направило по-слаба и неуверена. Как да променя характера си и вместо да се ядосвам на критика към мен, да си взимам поука от грешките?
Благодаря предварително :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 19 дни
hash: f8aa84609c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Имах почти същите преживявания. Аз съм младеж на 23 години, тази година завърших бакалавърската си степен в България. В 3 курс работих в една консултантска компания, с американци... За абсолютно всяка една грешка ти се правеше забележка, а ако е нещо по-сериозно ти се чете конско около 30 минути. Никога обаче не са си помисляли да ме изгонат, напротив - искаха да ме повишат. Аз обаче напуснах и сега съм в по-голяма компания. Но за какво ти казвам всичко това? Всички тези упреци, всички навиквания са ми много от полза сега. Защото така се учиш да работиш в напрежение, да си прецизен - всичко от това е градивно. Дори да са ти се карали без причина, пак е от полза, защото свикваш да си сериозен. Ето сега в новата компания, изобщо не ме навикват, а когато има проблем, имам чувството, че ми се извиняват (на фона на това, което ми се случваше преди). Така че, само за добро е. Повярвай ми.

 
  ...
преди: 4 години, 19 дни
hash: 62878c95d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Това, че си осъзнаваш проблема, вече е половин решение. Само ти можеш да си помогнеш. Според мен нужно е да почетеш подходяща литература по повишаване на самооценката. Това е твоят проблем. Ниската ти самооценка просто привлича такива ситуации. Хубавичко си помисли кое е това (събитие, изказване, тайна "неприлична" мечта, мисъл), което те кара да изпитваш вина. Подсъзнателно ти търсиш наказание (за какво??? ), защото там, някъде, дълбоко в себе си, вярваш, че го заслужаваш и трябва да бъдеш наказана. Тази енергия се улавя от хората несъзнателно и те те "наказват", като недоволстват от теб и ти се карат. Погледни надълбоко в себе си. Откриеш ли причината, проблемът ще се реши много бързо. Ти просто вече няма да имаш нужда да се държат с теб така.

 
  ...
преди: 4 години, 19 дни
hash: 31f4dde446
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Когато ти се случи пак използвай следния метод! Изслушай ги добре и после ако трябва им отговори, че си им мн благодарна, че ти показват къде бъркаш и ще се постараеш да не допускаш повече тази грешка! Сега ще ти дам няколко мисли на велики хора, които се надявам да ти помогнат да промениш гледната си точка за провала! "Ако имах възможност да изживея живота си отново, то следващия път бих направил повече грешки" Дон Херълд
"Съвсем откровено вярвам, че е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш в нещо, което мразиш" Джордж Бърнс
"Не е срамно да не успееш. Неуспехът е едно от най-великите изкуства на земята! " Чарлз Кетъринг
"Това, което наричаме провал е не да паднем, а да останем паднали! " Мери Пикфорд
Успех! Дано съм помогнал!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 18 дни
hash: 4c8a83c4ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Аз лично съм напускал повечето фирми, в които критиката е с цел да се натрие носа на някой. Това говори за възпитание и фирмена култура. Винаги една грешка може да се посочи така, че да не предисзвиква стрес, е ако човекът не схваща могат да го освободят, но не означава, че трябва да си изкарват комплексите. Нарича се позитивна работна атмосфера, намерих такава компания и съм доволен, но не винаги е така, а съм чувал и за компании с по-добри условия. Иначе е хубаво човек да свикне и на критика, да има самообладание, да няма голямо честолюбие, да приема нещата реалистично, да не се мисли за нещо повече и непогрешим, да умее да признав грешките пред себе си и другите. Гледай другите колеги, как те реагират, може наистина в екипа да има лош мениджмънт, наистина това зависи най-вече от шефовете, особено в Бг са някакви комплексари. Аз лично от този стрес си докарах болести, но не знам какво датсе посъветвам, и мен не са ме критикували като малък и не съм имунизиран срещу лошата действително, но нещата не са еднозначни. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 18 дни
hash: bd2335fff6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Какво правиш при тези шваби? Мани ги тия куфари! Ела в БГ-то да градим магистралите на Нова България!

 
  ...


...
преди: 4 години, 18 дни
hash: c94ad6f5d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Слушай номер 1, явно е наясно с проблема.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 18 дни
hash: 5b60d6174c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   виж няма човек който да не греши. Друг е въпроса тези които те критикуват дали са прави ако са прави изслушай ги но без реакция няма нужда наистина да се плаче и да го вземаш толкова навътре. а когато човек се покаже слаб наистина околните понякога /зависи от човека де / могат сума ти мръсотии така да се каже да сътворят. Има и добри хора има и не дотам. Но никога не приемай критика с такива реакции опитай се някакъв самоконтрол да има тоест без реакция защото и да си сгрешила безгрешни няма можеш сама да разсъдиш за себе си дали си права ако не си сама би си взела поправката така да се каже. Това общо взето е грешката реакцията ти може би няма и да те критикуват толкова ако не се показваш по този начин. Това го пиша като съвет а не критика и с най-добри намерения

 
  ...
преди: 4 години, 18 дни
hash: 5f682f7bc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Не съм го пояснила ясно- сцените на безсилие и рев си ги показвам като се прибера вкъщи и съм сама. Благодаря ви за коментарите :)

 
  ...
преди: 4 години, 15 дни
hash: 3ab03987be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   "Всеки греши. Все пак си човек. " - известна фраза, която ти е писнало сигурно да чуваш. Но думата ЧОВЕК не те слага под общ знаменател с другите "грешници", когато преодолееш провал; когато покажеш, че колкото и силно да те "удрят", ти не падаш, а стискаш зъби, докато не свикнеш с болката. Защото "Има два вида болка - такава, каквато те наранява, и такава, каквато те променя! " - ето я и моята любима фраза. Колкото и трудности да си преминала (горе изброи доста), те не са те изградили като личност! Сама каза, че вместо да те правят по-силна, те са те направили по-слаба! За това си виновна ти! Вторият вид болка може и да те накара да се промениш, но това ще се случи единствено, когато СЕ СТЕГНЕШ! Превъзмогнала си всичсо, но това не е достатъчно. Трябва да извлечеш ползи и да израснеш в ЛИЧНОСТ. Личност - коята винаги преценява ситуацията ОТНОВО. Имаш ново препятствие, което обаче не е като старите.... и ти си казваш: "Минах толкова много. И с това ще се справя! " Да, но не! И се чувстваш смазана, защото не си научена (ИЛИ ПО-ТОЧНО НЕ СИ СЕ НАУЧИЛА) да губиш. Победеният, който приема с достойнство загубата, е много по-силен от победителят!

Аз искам да ме критикуват! Не защото обичам, а защото знам, че ще прораствам. Няма да тъпча на едно място, мислейки, че знам всичко, че съм най-добрата. Искам хората, които са по-опитни от мен, да ме критикуват, да бъдат строги към мен, както аз самата съм строга към себе си! Тогава ще съм спокойна, че работата ще върви! Ще има контрол и УСПЕХ! Аз искам да ме критикуват, защото знам, че съм способна да преодолея всяка дума. Взимам се в ръце, върша си работата и ЛИЧНОСТТА, за която ти говоря, се разкрива пред шефа си. И му показвам на кого е държал тон. ЕТО ТАКА СЕ ПРОГРЕСИРА! Няма ли дисциплина и респект, не очаквай резултати! А не си ли достатъчно силен, просто не се заемай с това!

Притеснявам се, когато не ми правят забележки, защото знам, че някъде има и по-добри от мен! По-тренирани от мен, по-издръжливи от мен, които НЕ СА ГАЛЕНИ С ПЕРЦЕ! И в главата ми се върти: "Не го правя както трябва. Добре се справям, но ВИНАГИ може повече. А тук, на това място, няма начин да ПРОРАСНА В ЛИЧНОСТ. Нямам нужда от такъв екип. "

Не са ме учили на това, но някак си го знам - Светът е гаден и ще ти го покаже, само тогава, когато сам се огънеш пред него!

- Саманта, 16г

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker