Споделена история от Други |
Пиратско радио.
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2141 пъти
Сигурно на почти всички ви ще е скучно, но... Първо малко предистория.
Аз съм мъж на 29 (почти 30). Обичам музиката, откакто се помня слушам музика, нуждая се от музика всеки ден, всеки час, иначе се побърквам. Бях съвсем малък, когато слушах по радиото новите за тогава хитове... Някъде около 85-86 година, вкъщи, в яслата и детската градина. Въртяха се известни изпълнители, като Дюран Дюран, Тото Котуньо, Куин, и доста настоятелно българските Трамвай Номер 5, Васил Найденов, ФСБ, Кристина Димитрова и Орлин Горанов, Трик, Маргарита Хранова, Шанс, Кукери, Георги Христов, Кичка Бодурова, Домино, Ритон... Да не се опитвам да ги изброявам. Помня ги съвсем ясно, както и сигналите за времето и новините. Не знам какво е запалило в мен любовта към музиката, просто стоях на пода, и слушах. Навсякъде имаше радиоточки, така съзнанието ми постоянно беше заето. В детската градина страшно се бях възхитил по възпитателката, която свиреше на акордеон, и започнах уроци. Увлечението ми, обаче, не продължи дълго. Може би не бях упорит, а може би нямах талант. Този инструмент беше встрани от съвременната музика, която харесвах. По начало имам наклонност към динамични песни, диско, рок. Преминах и през други стилове - класическа, метъл, сръбски фолк, чалга. Музиката се променяше, аз растях. Постепенно от поп преминах към рок, и един ден се оказах върл фен на Щурците. През свободното си време, след училище, въртях плочите им нон стоп, и най-вече албумите 20-и Век, Вкусът На Времето, Конникът, и тройния концертен от 1988 година. Въртях и касетки с различни изпълнители - имаше Йес, Дайър Стрейтс, Дио, Дженесис, Дийп Пърпъл... Балкантонска касетка на ФСБ, съдържаща албумите Кълбото и 78 Оборота.
Тук стигам до темата на тази изповед. Слушах радио, и усещах магия. Беше пролетта на 93-а. Мислех си, колко хубаво е да можеш да предадеш твоите емоции, мисли, посредством музиката, не със същите думи, но пак в този смисъл. Вероятно музикалните редактори в БНР са имали твърде съществена вина, за да поискам да се занимавам с тяхната професия. С мозъка си на 9 годишен, имах свръхидеализирана представа, не знаех нищо. На никой наоколо не му пукаше, бяха настанали тежките времена на прехода към демокрация. Живеех със своята мечта, която се усилваше година след година. Някъде в средата на 90-те започнах спорадично да приемам пиратски радиа, излъчващи в квартала. Бях в луд възторг, представих си какво би било да излъчвам свое радио. Вече имаше открито легално в нашия град, но абсолютно ми липсваше смелостта да се опитам да вляза в контакт, и започнах да се интересувам как да се снабдя с предавателче. Знаех, че подобно нещо е незаконно, но разсъждавах по детски наивно, не разбирах какво лошо има. Срещах само неразбиране - моята мечта се оказа глупава и безмислена. Все пак, мина време, и в 11 клас получих първото излъчващо устройство. Съвсем примитивно и слабо, но ме зарадва безкрайно много. Беше на 17-ия ми рожден ден, и тогава, след няколко години чакане, за първи път се докоснах до мечтата си. Нямах почти никаква музика, не можех да настроя предавателчето да работи качествено, защото не ме биваше да с техниката. След някоя и друга година се понаучих, и успях да разширя покритието си. Пусках касетки и препредавах радиа, които иначе трудно се приемаха, макар емпетройките вече да рулираха. Мина време, и се сдобих с дискмен, и започнах да събирам дискове с емпетройки. Сам избирах песните, и усетих, че нещата започват да се получават. Взех да ставам известен в квартала, макар изобщо да не го исках, но явно нещата се получаваха. Вратата на местното радио беше затворена за ентусиасти като мен, затова продължих... Докато не се случиха сериозни размествания, и отидох да живея другаде. По случайност попаднах в истинско, лицензирано, радио. Всъщност, не съвсем истинско, но страшно много се ентусиазирах. Истински, голям ефир, но за жалост незаплатена работа. Няма да описвам как живях през последните 7 години, и какво изтърпях, за да се занимавам с радио. Удовлетворението балансираше всички гадости, и се радвам, че успях да постигна мечтата си... Но дойде време за раздяла. Радиостанцията се оказа затрупана от такси, и вече няма нужда от музикален редактор. Достатъчни са стотина класически пиеси в плейлистата, или радиото няма средства, за да си плати излъчването на съвременна музика, за която по закон се дължат отчисления. И аз съм аут, отново като пиратско радио. Можеха ли нещата да се развият по друг начин? Висше музикално образование би ми помогнало да си намеря работа, но е ужасно скъпо. През цялото време слушах, и обогатявах музикалната си култура. Постоянно работех, за да направя по-добра плейлиста. В един момент коренно промених концепцията си, и сега виждам, че е имало смисъл... Но останах без истински ефир. Пиратското радио си е пиратското, дори с 200 вата, пък аз съм много далеч от подобна мощност. Все едно не съществува. Винаги съм се чувствал недооценен, в малък провинциален град няма почти никакъв избор от станции, затова няма как да се направи сравнение как се справям. Може да слушат моята музика, защото им харесва, или защото няма други музикални радиа, а моето е поносимо. Тези, които пускат най-новите еднодневки не могат да ми бъдат конкуренция, защото английския вкус не струва. Искам да получа шанс в някое от столичните радиа, но нямам познати на добри позиции. Точно така се работи в БГ - уреждат те, а не те гледат какво можеш. Ако им хареса, просто го копират. Не е честно! Но... Всъщност, и аз не съм честен, повечето записи на компютъра ми (около 4000) са нелегални, изтеглени от разни сайтове. Фонотеката на радиото не беше кой знае колко голяма, но понеже слушам музика от доста време, не ми е особен проблем да намеря нужните песни. Сигурно съм си го заслужил. Знам, че има изход, всичко е възможно, и има начин за осъществяване. Не виждам смисъл в нищо друго, само това ме прави щастлив... Не, в момента само това ме прави по-малко нещастен.
|
