Споделена история от Други |
Новата Година - Повод за нови Надежди и Чувство на замисъл и Ретроспекция на старата.
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1508 пъти
Новата Година - това е събитие, в което винаги на всеки 31ви Декември аз изнасям слово и си давам сетка за толкова много неща.
Още една година, отлита като волна птица от лицето на света, с още една година ставаме по стари..
Дали, обаче ставаме по-мъдри, както принципно трябва да бъде?
Специално аз, с всяка година разбирам нови и нови неща.. И, да, за 24ти пореден път аз не съм сред празнуващите, аз съм самотник, който тихичко пред монотонния екран на компютъра си пише словото и си прави ретроспекция на нещата.
2013, бе тежка година за мен... Както и всяка друга де..
През тази година, ми се случиха различни събития, изплаках много сълзи, лутах се в търсене на много отговори на въпроси, които си задавах.. И бях на ръба, когато на много други хора им беше весело, аз стоях насред улицата чудейки се на къде да поема.
Далеч не пиша това слово за да се оплаквам или нещо подобно, както може би на някои от читателите би им се сторило.. Пиша, за да изразя душевния си глас или може би, просто да споделя това, което ми тежи на сърцето.
Всяка година, веднъж изминала, тя отлита от животът ни, не можем веч да я върнем..
Даваме ли си обаче сметка, какви са били нашите дела през годината?
Дали сме били достатъчно правдиви в своите мисли, дела и пориви?
Дали сме направили неща, от които да се чувстваме по-горди?
Цяла една година, това са 365 дни, цели 12 месеца..
Сега, замисляйки се какво всъщност е този ден - 31ви Декември, ние, страдащите хора (в чието число влизам аз, за огромно съжаление) отново сякаш чувстваме лъч надежда, казваме си: "Да, изминалата година беше тежка и огорчителна, но нека тази - новата, ни донесе това, което старата пропусна".
Специално аз, на всяка бъдни вечер, след това и на всеки 31ви Декември, поглеждам със задълбочен поглед към звездите и огромното синьо небе, и си пожелавам радост, споделени мечти и най-вече здраве, за мен и за хората, които обичам..
За съжаление обаче, тези мои пожелания са все още НЕсбъднати, а вместо това аз виждам болка, разруха, болести и бедствени дни.. И това продължава вече почти 25години. Някои ще кажат, да не се отчайвам, да вярвам повече в щастието и в по-доброто бъдеще - и, да, аз все още вярвам и пак ще си пожелая това в тази новогодишна нощ, но знаеш ли читателю, че човешката вяра не е вечна, както и нищо не е вечно в този свят. Знаеш ли, че човешката вяра и надежда са като една чаша, която щом вземеш да наливаш с някаква течност, тя в един момент ще започне немимуемо да прелива, тъй като ще е настъпил количествения предел, в който просто не може чашата повече да побере.
Даа.. така се получава и с хората, те са склонни дълго време да вярват и да се надяват, ала в един момент просто им писва, чувстват се безсилни и усещанията на слабост и безпомощност започват да надделяват. Тогава настъпва един момент - миг на отчаяние, миг в който поглеждайки се, си казваш – "Защо по дяволите животът е толкова несправедлив, защо аз съм се родил след като съдбата ми изпраща само болка и мъка? ! "
Задавайки си този въпрос, отговор обаче, е трудно да се намери..
Понякога поглеждам хората и виждам колко са различни те.
Чета по вестници, как някакви известни личности правят покупки за по 80-100 000 лв., устройват си скъпи пътешествия, правят си различни процедури за да изглеждат по-млади и т. н. Да, тези хора имат предостатъчно възможности за да си угаждат на всички нужди които им хрумнат.
В същото време обаче, когато се разходя по улицата, там виждам едни отчаяни лица - да, това са онези обикновените хорица, които не са известни и за които животът съвсем не протича по мед и масло. Под някой подлез съзирам бедняк, който е с отрязан крак, облегнат до студената стена, стиснал табелка в ръце на която пише - "Помогнете ми, нуждая се от операция за да мога отново да проходя, пуснете някоя стотинка моля Ви".
Става ми изключително тежко всеки път, когато изтерзаните ми очи съзрат такива гледки..
Това е доказателството, че хората са различни.
Да, ако някой попита Николета Лозанова как тя посреща Коледните и Новогодишните празници и какво е за нея изминалата година, тя вероятно ще даде особено щастлив отговор и ще каже, че е доволна, че годината и протича добре, има достатъчно средства да си посрещне нуждите и дори много повече.
Ако попиташ някой депутат, какво е за него живота и как посреща празниците, той също ще е щастлив и ще даде положителен отговор.
Ако обаче, спреш някой случаен човек от улицата, някой просяк който посред зима е на студа и се бори за да оцелее, ако попиташ такъв човек, как той вижда живота, какво е за него празникът и каква е неговата оценка за изминалата година, от него ще получиш болезнен отговор.. Той ще ти каже, че живота е крайно несправедлив, че през изминалата година е брал много студове, глад и жажда, дори е бил нападан от улични хулигани които са му причинявали болка..
Ако пък поискаш мнение относно тези неща от някоя самотна майка с деца, която едва успява да свърже двата края и да изхрани челядта си, какво ли ще отговори тя за живота? - Не е трудно да си го представим...
Да.. и все повече се питам, защо трябва към едни (които най-често изобщо не заслужават) съдбата да е толкова благосклонна и дащна, да им поднася всичко и те да са щастливи, а към други, които през живота си какво ли не са дали за да получат мъничко радост поне, тази същата съдба е крайно несправедлива и им отнема всичко, отрежда им живот на мъченици, вместо на хора.
Дали богатият си дава сметка какво е да си беден, болен и изтерзан?
Дали се замисля поне за миг, как се чувства човекът останал на улицата който си няма нищо и никого? - Надали...
Ако всички тези луди пари които харчат богатите безразборно, ако поне частица от тях те бяха прежалили и бяха ги вложили в помощ на някой сирак, или на болен човек.. аз мисля, че светът би бил малко по-добър. Страдащите щяха да са поне малко по-малко на брой.. Мъката щеше да бъде намалена..
Защо обаче, днес стана толкова трудно хората да се държат като хора?
Какво ни промени толкова много?
Дали това, че станахме твърде големи нихилисти, поради лошите управници.. Дали защото самите ние, изневерихме на себе си и затова се получи така?
Много са въпросите които си задавам, но нямам отговори..
За период от една година, всеки човек преживява различни моменти - както на слабост, така и на радост, както на здраве, така и на болест..
Вероятно за голям брой хора, тази нова година ще им е последна, тъй като до другата вече няма да са живи..
Никой всъщност не може да гарантира, утре като се събуди как ще е, какво ще чувства и какво може да го сполети.. Всичко е една огромна мистерия и както мъдреците казват - „ Сега е времето на крайно богатите и крайно бедните, колелото обаче грубо ще се завърти и тези, които сега са с много пари и власт, ще паднат изведнъж и ще станат на ниво по-лошо от просещите.. А тези, които сега са бедни и нещастни, изведнъж ще станат силни, здрави и радостни, всичко ще се измени.. “
Може и така да е, не зная.. Точно аз и не бих могъл да давам прогнози, понеже аз съм от втората категория хора - тези, които нямат нищо.. Знам какво е глад, знам какво е жажда, познато ми е какво е студ, оставал съм ей така насред нищото и единствено силният дух който имам, ми е помагал да оцелея.. от човек добро не съм получил и вече не се надявам на това.
Ако направя една груба ретроспекция на животът си до сега, / за тези изминали 25 години / вероятно с лупа да търся, не бих могъл да намеря добра частичка, за която да се хвана и да отбежа нещо положително.
Празниците, по принцип на тях почти винаги плача.. тъй като именно на такива дни, човек се замисля, всеки друг ден го приемаш като даденост, ала когато настъпи празничен, започваш да си правиш една диагностика и започва да боли когато осъзнаеш какво ти липсва, когато погледнеш какво душата ти иска да имаш, но за жалост го нямаш..
А, когато си представя, че точно хората които притежават нещата, които аз нямам - точно те не ги оценяват и ги приемат ей така, просто за удоволствието.. но не ги обичат, и от това ми става още по-болно..
Може би само човекът който е страдал, който жадува с цялата си душа да има нещо истинско и светло в живота си, вероятно само той си дава сметка колко скъпи са тези дарове от живота, и когато получи нещо такова, той го цени.. Той търси да му отдаде най-доброто, радва му се, не изневерява на щастието, което е открил..
Така, мисля да завърша поредното си излияние поднесено към читателите на сайта.
Желая Ви повече здраве през идващата година, защото без здравето, всичко друго става безсмислено.
Повече сдържаност и достойнство в постъпките, делата и мислите.
Повече упование в истината, защото истината, ще Ви направи свободни!
През новата година, специално на мен ми престоят преломни събития, тъй като ме очакват важни стъпки в търсене на щастието и поправянето на битието ми.. Не зная какво ми е отредено и дали ще успея, остава ми обаче надеждата, защото именно тя - умира последна.
БлагоДаря Ви, за отделеното време в прочит на моята изповед!
Бъдете здрави - не само тялом, но и духовно...!
Автор:
Едно момче, на почти 25 години.
|
