Сам съм и отчаян - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Сам съм и отчаян
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 6076 пъти
Здравейте.
Аз съм момче на 22 години.
Не вярвах, че мога да стигна дотук и да пиша за живота си и несгодите в него публикувайки го в интернет. Дори в момента се боря със своето его и гордост пишейки тези редове... Цял живот съм се стрмял никога да не показвам своята слабост и лоши емоции, но факта че съм тук говори за моето отчаяние.

Не вярвам в съдбата, но ако все пак съществува, да знаете че е голяма "кучка"...

В един момент си щастлив и живота ти се нарежда така, както винаги си мечтал да бъде и тогава се намесва тази гадна "кучка" и всичко се обръща с главата надолу... За мен този момент беше когато се изправих пред избора дали замина за чужбина заедно с най-добрите си приятели, или да остана тук в моята мила България и да не прекъсвам учението си и добрата работа, която имам...

Е, избрах да остана, макар че се разделям с последните си приятели, които истински държа на тях. Няколко дни след като зминаха ми беше доста тъпо, но се съвзех и започнах да излизам с познати по кафета, барове дискотеки и т.н. преструвайки се че ми е добре, но всъщност чувстах, че не ми е там мястото. Просто тия хора не ги възприемах като приятели и не можех да се отпусна напълно когато съм сред тях. И така започнах все по-рядко да излизам, все по-рядко им звънях, а когато те ми звъняха- не им вдигах... Тогава се появи и другата голяма "кучка"- самотата...

Изведнъж от приказка живота ми се превърна в ад. Еднообразието и самотата ме убиваше, просто не виждах смисъл в нищо което правя. Така съм вече една година...

Пълна изолация... Вече нямам кого да напсувам или да изпием по една бира... Не изпитвам дори и щастие, когато постигам някави успехи или цели, защото просто няма с кого да го споделя. Няма на кого да излея и мъките си (хората казват, че когато разкриеш чувствата си ти става по-леко), за това го правя тук в интернет пространството.

Преди се научих никога да не се срамувам и да не съжалявам от постъпките и решенията, които съм взимал, защото все пак съм мъж, а от един мъж се предполага, че трябва да блика увереност и сила, а не съжаление... Но ако все пак можех да върна времето назад и да се изправя пак пред избора дали да замина с приятелите си в чужбина- бих заминал без да се замислям... Но майната му...
Ако някой е прочел глупостите, които съм писал- съжалявам че съм го натоварил...

А ако някой иска да сподели опит, да ми даде съвет или просто да ме напсува, може да ми пише на lonely_m87@abv.bg

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 14 години, 2 месеца
hash: a170f9dcb6
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Определено не си единственият.И аз съм на същия хал...Има много хора допуснали подобни глупави грешки.Но не си знаел, че така ще стане.
Нямам представа как точно стоят нещата, но не може ли сега да заминеш при тях?Не мисля, че е нещо кои знае какво....

 
  ...
преди: 14 години, 1 месец
hash: a05a7dbc9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ейй, я не се сдухвай! Не е края на света. Млад и здрав си, живота е пред теб! Тепърва ще ти се случват куп хубави неща, само повярвай в това! Потърси нови приятели, може би нова любов.... не е станало нищо страшно. Живота продължава!!!! Горе главата и успех, личи си ,че си умен и ителигентен мъж! Не се отпускай, живата е борба, постоянна! Ще се справиш! Успех! Ж.

 
  ...
преди: 14 години, 1 месец
hash: 7d8ff6176d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Съветвам те веднага след като завършиш да заминеш в чужбина при приятелите си, въобще не е късно и не се отчайвай.

 
  ... горе^
преди: 14 години, 1 месец
hash: 188b294906
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз съм с 5г по-голям от теб и от 2г не съм имал сериозна връзка с жена. Бях и в чужбина и като се завърнах си мислех, че ще ми е по-добре тук с приятелите, но с времето всичко се променя, хората са затрупани с проблемите и работата и нищо не е като преди... Тук не ми е по-добре, по-хубаво или по-весело, отколкото като бях там и ако не беше добрата ми работа тук, която също ще е до време, не бих стоял ни ден.

Знам че ти е трудно, особено като мъж, трябва да сме винаги силни и пазим трудните моменти вътре в себе си, но в крайна сметка, животът е такъв какъвто си го направим - бори се с него и успех от все сърце! Не давай на отчаянието да те завладее, колкото и трудно да изглежда това....

 
  ...
преди: 14 години, 1 месец
hash: 40f64145c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   А аз си мечтая да не ме тормозят... и все пак,се радвам от време на време да се видя с приятели и познати. Всъщност не можеш да даваш вината на някого,които няма нищо общо. Ти сам си се изолирал,сам си избягал от хората. Разбирам,че ти е било тежко,защото близките ти са заминали,но това е живота. Хората идват,вървят известно време с теб,по твоя път,защото твоя е и техен и след това идва тяхното отклонение и те си отиват,а ти продължаваш по твоя път. Това е ТВОЯТ път... Колкото до познатите и приятелите, всичко зависи от това дали ще си достатъчно отворен към света...

Мисля,че решението е да се опиташ да съжевиш контактите с тези познати,да намериш нови,колкото повече се затваряш в себе си,толкова повече и хората се отдалечават от теб...а и човек никога не знае,може би ще намериш някой,който ще ти стане много близък. (това се отнася и за номер 5).
Аз също не съм в България,но приятели и познати не ми липсват,даже са ми в повече...
Мила

 
  ...


...
преди: 14 години, 1 месец
hash: f17efb0151
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   От автора: Благодаря на всички за коментарите!
Помогнахте ми да разреша някои въпроси и съмнения, които ме бяха налегнали в последно време...

 
  ... горе^
преди: 14 години, 1 месец
hash: 8fdaa82076
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Tам където казваш "майната му" не го казвай него и мисли така защото явно на теб ти пука и се самоогорчаваш като си си припомнял и спомняш момента на избора дали да заминеш или не. Аз знам какво е да си сред хора в компания и все едно да си сам и си мисля защо не заминеш сега макар и да се обадиш на някой от заминалите нали са ти приятели но пък си и горд а и егото говори нали ами замини все пак избягаи от мястото в което казваш че "не ти е там мястото" отдели се от хората които не чувстваш като приятели бъди себе си на друго ново място там кадето никои не те познава.но все пак ти казвам свържи се със старрите си приятели сигурно и ти им липсваш помисли си това което си споделил тук с кои от тях можеш да го споделиш и ще разбереш че тои е човекът

RINO

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker