Сам съм и отчаян
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 6143 пъти
Здравейте.
Аз съм момче на 22 години.
Не вярвах, че мога да стигна дотук и да пиша за живота си и несгодите в него публикувайки го в интернет. Дори в момента се боря със своето его и гордост пишейки тези редове... Цял живот съм се стрмял никога да не показвам своята слабост и лоши емоции, но факта че съм тук говори за моето отчаяние.

Не вярвам в съдбата, но ако все пак съществува, да знаете че е голяма "кучка"...

В един момент си щастлив и живота ти се нарежда така, както винаги си мечтал да бъде и тогава се намесва тази гадна "кучка" и всичко се обръща с главата надолу... За мен този момент беше когато се изправих пред избора дали замина за чужбина заедно с най-добрите си приятели, или да остана тук в моята мила България и да не прекъсвам учението си и добрата работа, която имам...

Е, избрах да остана, макар че се разделям с последните си приятели, които истински държа на тях. Няколко дни след като зминаха ми беше доста тъпо, но се съвзех и започнах да излизам с познати по кафета, барове дискотеки и т.н. преструвайки се че ми е добре, но всъщност чувстах, че не ми е там мястото. Просто тия хора не ги възприемах като приятели и не можех да се отпусна напълно когато съм сред тях. И така започнах все по-рядко да излизам, все по-рядко им звънях, а когато те ми звъняха- не им вдигах... Тогава се появи и другата голяма "кучка"- самотата...

Изведнъж от приказка живота ми се превърна в ад. Еднообразието и самотата ме убиваше, просто не виждах смисъл в нищо което правя. Така съм вече една година...

Пълна изолация... Вече нямам кого да напсувам или да изпием по една бира... Не изпитвам дори и щастие, когато постигам някави успехи или цели, защото просто няма с кого да го споделя. Няма на кого да излея и мъките си (хората казват, че когато разкриеш чувствата си ти става по-леко), за това го правя тук в интернет пространството.

Преди се научих никога да не се срамувам и да не съжалявам от постъпките и решенията, които съм взимал, защото все пак съм мъж, а от един мъж се предполага, че трябва да блика увереност и сила, а не съжаление... Но ако все пак можех да върна времето назад и да се изправя пак пред избора дали да замина с приятелите си в чужбина- бих заминал без да се замислям... Но майната му...
Ако някой е прочел глупостите, които съм писал- съжалявам че съм го натоварил...

А ако някой иска да сподели опит, да ми даде съвет или просто да ме напсува, може да ми пише на lonely_m87@abv.bg

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 9 месеца hash: a170f9dcb6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Определено не си единственият.И аз съм на същия хал...Има много хора допуснали подобни глупави грешки.Но не си знаел, че така ще стане. Нямам представа как точно стоят нещата, но не може ли сега да заминеш при тях?Не мисля, че е нещо кои знае какво....

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: a05a7dbc9f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ейй, я не се сдухвай! Не е края на света. Млад и здрав си, живота е пред теб! Тепърва ще ти се случват куп хубави неща, само повярвай в това! Потърси нови приятели, може би нова любов.... не е станало нищо страшно. Живота продължава!!!! Горе главата и успех, личи си ,че си умен и ителигентен мъж! Не се отпускай, живата е борба, постоянна! Ще се справиш! Успех! Ж.

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 7d8ff6176d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Съветвам те веднага след като завършиш да заминеш в чужбина при приятелите си, въобще не е късно и не се отчайвай.

 

...

горе^

преди: 14 години, 9 месеца hash: 188b294906

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм с 5г по-голям от теб и от 2г не съм имал сериозна връзка с жена. Бях и в чужбина и като се завърнах си мислех, че ще ми е по-добре тук с приятелите, но с времето всичко се променя, хората са затрупани с проблемите и работата и нищо не е като преди... Тук не ми е по-добре, по-хубаво или по-весело, отколкото като бях там и ако не беше добрата ми работа тук, която също ще е до време, не бих стоял ни ден. Знам че ти е трудно, особено като мъж, трябва да сме винаги силни и пазим трудните моменти вътре в себе си, но в крайна сметка, животът е такъв какъвто си го направим - бори се с него и успех от все сърце! Не давай на отчаянието да те завладее, колкото и трудно да изглежда това....

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 40f64145c0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   А аз си мечтая да не ме тормозят... и все пак,се радвам от време на време да се видя с приятели и познати. Всъщност не можеш да даваш вината на някого,които няма нищо общо. Ти сам си се изолирал,сам си избягал от хората. Разбирам,че ти е било тежко,защото близките ти са заминали,но това е живота. Хората идват,вървят известно време с теб,по твоя път,защото твоя е и техен и след това идва тяхното отклонение и те си отиват,а ти продължаваш по твоя път. Това е ТВОЯТ път... Колкото до познатите и приятелите, всичко зависи от това дали ще си достатъчно отворен към света... Мисля,че решението е да се опиташ да съжевиш контактите с тези познати,да намериш нови,колкото повече се затваряш в себе си,толкова повече и хората се отдалечават от теб...а и човек никога не знае,може би ще намериш някой,който ще ти стане много близък. (това се отнася и за номер 5). Аз също не съм в България,но приятели и познати не ми липсват,даже са ми в повече... Мила

 

...