Една изповед
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1348 пъти
Здравейте
От много време посещавам този сайт и днес се реших да споделя моята история.
На 23 години съм, но вече не виждам смисъла да живея, нямам за какво сутрин да се събуждам. Всичко е едно и също, монотонно действие на работа, на лекции (до преди няколко месеца) и някое и друго излизане за разнообразие. Не знам как стигнах до това отчаяние от живота, защото винаги съм имала цели, мечти и съм се борила за тях, живота ми не беше лесен още от детството, но именно това ме накара да бъда борбена да се справям сама, да не разчитам на никой за помощ. Детството ми не беше нормално, защото имам баща алкохолик, които всяка вечер се прибираше много пиян и тогава започваше всичко скандали придружени с чупене на всичко, което му попаднеше пред очите, крясъци, обиди докато не погълнеше следващата си доза алкохол, за да се успокои. В пияно състояние се е стигало и до там да годни майка ми и нас със сестра ми с нож, защото не ни искал да ни вижда, а другите от семейството са го успокоявали (не сме живеели отделно, а с баба ми и дядо ми от страна на баща ми). Всяка вече когато се е прибирал съм се молела само да се прибере и да си легне да спи. Беше някакъв кошмар не се е стигало до физическо насилие, не сме били бити от него, но беше психически тормоз. Когато бях на 7-8 години майка ми реши да си тръгне след поредния скандал сама, нас ни остави да ни гледат и да се грижат за мен и сестра ми баба ми и дядо ми (те ни отгледаха и възпитаха). Не си спомням колко време беше минало и майка ми дойде да ни вземе от училище да сме били с нея. Аз не исках да отивам с нея, защото бях много привързана към баба тогава много плаках, приех го много тежко, защото месеци след това тя ни криеше да не ни намерят. Записаха ни да учим в друго училище, след известно време майка ми и баща ми пак се събраха. Баща ми си остана същия и търпяхме около 18-19 години тормоз. С времето нещата поутихнаха, скандалите се разредиха и се свиква, но този начин на живот ми указа влияние. По принцип от такива семейства децата стават пропаднали, но ние със сестра ми не сме от тях, защото баба и дядо ни отгледаха и възпитаха. Винаги съм била отличничка в училище не съм създавала проблеми по никакъв начин, не съм била проблемно дете. След като завърших 12-ти клас се записах да следвам, но задочно, защото трябваше да работя и да уча, защото баща ми не ми бил длъжен да ми плаща образованието. Откакто съм започнала да работя не съм им искала пари за НИЩО! Плащала съм си сама образованието и всичко останало каквото се е налагало.

Преди няколко месеца се дипломирах, но това не ме направи толкова щастлива, защото нямаше с кого да го споделя, тъй като бях прекратила дълга връзка с мъж, които обичах. В началото се обичахме, но с времето той спря да ме обича, започна да ме приема като даденост и реших да си тръгна, защото няма смисъл да си с някой, който не те обича. Бяхме заедно близо 3 години давах всичко за него, обичах го правех компромиси от моя страна за неща, които не намирам за правилни, за да сме заедно, а той от своя страна избираше всичко останало пред мен и аз оставах на заден план. Но чашата преля когато ми заяви, че ще си ходел сам на море без мен. Тогава за първи път го накарах да избира аз или морето…. и той избра морето.
Никога не съм гледала материалното винаги съм търсела любов, някой който да ме обича подкрепя и разбира, но така и не го намерих не знам дали и някога ще го намеря. Вече съм толкова разочарована от живота, толкова празна отвътре, че не ми се живее. Не виждам смисъла да живея, запълвам си времето с работа и пак работа, за да не мисля за глупости, но вече съм на ръба не ми останаха сили да продължа напред……

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: efbf1d43e5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторке, не разбрах сега ти изнесе ли се от вашите и ако не си - какво правиш там? И аз съм дъщеря на алкохолик, но той поне не беше агресивен толкова, но още на 19 г. се изнесох от вкъщи. И мен баба ми ме е отгледала (от майчина страна). Препоръчвам ти книгата „Отровните родители“ (в Читанката я има). Иначе знай, че алкохоликът е болен човек и ние - децата на алкохолици - също сме предразположени към зависимости и неврози. Ако се интересуваш и прочетеш книги по КЛИНИЧНА психиятрия и психология (не американските съветници на пазара), ще разбереш, че причината един алкохолик да е такъв най-често е в ранното детство, в родителите, а жената до алкохолика също е част от причината. Не е случайно, че майка ти се е прибрала, тя има нужда от него! Темата е много сложна, много трябва да четеш или сама да се подложиш на психоанализа, но едно ти препоръчвам най-горещо - на всяка цена се изнеси от там. Може в стая на квартира да си, но се изнеси от това жилище, включително от баба ти и дядо ти! Колкото до мъжете - не се занимавай с тях в момента. Честно казано всички сме имали любовни разочарования и сме го преживяли. Много си млада още да мислиш за глупости.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 86b9a66eec

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Aвторке, виж сегa, ти искaш товa, което всички остaнaли - дa бъдем обичaни, подкрепяни, рaзбирaни. НО (! ) повечето от нaс обичaме, подкрепяме и рaзбирaме сaмите себе си, зaтовa не ни е трудно дa открием прaвилния човек, зaщото знaем кaк го рaзпознaем. Зaпълвaш времето си с рaботa... рaботa.... A удоволствия, имaш ли идея кaкво ти хaресвa? Рaзходки сред природaтa, литерaтурa, изкуство, музикa... нещо си. Изрaснaлa си в средa, където ти е билa отнетa възможносттa дa се рaзвивaш кaто повечето децa- сaмоувaжение, креaтивност, обич ( дaвaне и получaвaне). Но сегa не е около теб бaщa ти. Опознaй себе си, дaй възможност нa човекa/ женaтa в теб дa се изяви и дa ти посочи кaкво и хaресвa. Зaпочнеш ли дa опознaвaш себе си, дa си достaвяш мaлки удоволствия, ще зaпочнеш и дa се хaресвaш и дa се стремиш дa си подaрявaш повече усмивки. Кaзaно е " усмивкaтa крaси човекa", тaкa си е! Еднa женскa усмивкa привличa мъжете повече от чифт бюст, попитaй ги тук и ще ти отговорят. A когaто пък вече ти обичaш себе си, със сигурност нямa дa допуснеш човек, който не отговaря нa критериите ти. Просто зaщото никой увaжaвaщ себе си човек ( дори дa сбъркa, бързичко приключвa ) не би позволил дa бъде унижaвaн, постaвян в обидни зa него позиции. Според мен товa е проблемът при теб, тъй кaто не се познaвaш, не знaеш кaк дa си угодиш/ достaвиш приятни емоции, зaрaди които ще зaобичaш себе си и животa!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: d0471fdce7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Проблемът ти е, че се чувстваш самотна. Имаш нужда някой да те разбира, изслушва, цени, споделя тревогите и радостта ти. Ти си видяла какво е да имаш лошо семейство и си личи, че няма да го допуснеш и като съпруга. Това, че си накарала приятелят ти да избира, е достатъчно красноречиво. Похвално е. Ти си свястна, но сте малцинство, респ. няма да е лесно да си намериш свестен, който те заслужава. Но пък намериш ли го, ще си струва и ще е за цял живот. Просто сега явно не е настъпил момента, но живот и здраве и това ще стане. От мен един съвет - не прикривай проблемите си с работа. Така се измаряш и затваряш в себе си още пвоече. По-скоро си търси среда, общувай, намери си хоби, разхождай се, спортувай - хем ще се разтоварваш и няма да се затваряш в себе се, хем не знаеш от къде с кого ще се запознаеш (можеш да откриеш нови приятели, нова любов). Иначе може да се превърнеш в типичния работохолик от холивудските филми, на които целия им живот се изчерпва с работата - нямат приятели, семейство, хоби, нищо.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: a8c2856ad0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей. Аз съм момче на 22 след година (живот и здраве да съм взел всички изпити се дипломирам). Никога не съм работил и никога не съм имал приятелка. Просто искам да те успокоя, че не си единствената, която мисли така и моето мислене е същото. Моят баща също е алкохолик. Хладилника е празен, но той предпочита да купува ракия, вместо храна. Кара се с мен, псува ме, удря майка ми и т. н.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: a4d66fa158

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Силно те съветвам да се обърнеш към психиатър за консултация и да разкажеш това което си ни писала.

 

...