Нямам мечти
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2390 пъти
Преди имах някакви, помагаха ми вечер да заспя. Сега не мечтая за нищо и се чувствам празна.
Не знам какво искам, какво искам да правя с живота си, какво да работя. Омъжена съм и имам дете.
Всичките ми познати знаят с какво искат да се занимават, някои дори се занимават с това което най-много обичат. Аз харесвам фотографията, но не искам да ряботя това. Просто като хоби. Мисля си понякога, че искам да стана масажистка, но мисля, че няма да се справя. Не умея да предразполагам хората.
Преди бях продавачка и се стремях да. съм добра. Винаги към това съм се стремяла. Колкото и незначително да е това което върша-да го върша по най-добрия начин. Успявах. Нно до кога ще съм продавачка? Искам да работя нещо, кото ще мога да работя цял живот. Не знам какво е. Мъжът ми казва да уча за мед. сестра, но няма да се справя с това.
Искам да работя нещо което наистина ми харесва. А не знам какво ми харесва. Има и друг проблем. От малък град съм и няма особено много възможности.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5f4c74f3e4

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Мисля, че си се депресирала страшно. Първо спри да си казваш „не мога, не става“, второ - погрижи се за себе си, дори отиди на почивка - някой санаториум да кажем в страната, препоръчвам много почивка в с. Наречен, покрива се от касата за хора с нервни заболявания като теб - ще се върнеш освежена. Задължително отиди обаче сама, без семейство - да си починеш ама хубавичко. Аз иначе намирам професията на продавача за много достойна и хубава - имаш връзка с клиенти, социални контакти, не си в някое бюро по цял ден. Да работиш с хора по принцип е най-трудното. Имам приятелка, която стана много млада самотна майка и е на касата в Бензиностанция, защото само там работното време ? беше удобно. Тя се беше отчаяла, но после започна връзка с женен мъж, успял бизнесмен, който я мотивира страшно. Успялите хора просто не мислят какво не става и не може, а какво МОЖЕ - при тях имат повече приятелство, всеки ден наминава през работата ? - за -3 години тя така взе книжка (а не можеше преди! ), записа и завърши задочно Маркетинг, отиде миналата година в чужбина и докато всички други се набутват, тя като камериерка успя да донесе 8 хил. евро за половин година - ами работела допълнително, чистила къщи. Просто повярва в себе си - сега ремонтира старата къща на баба си, която се беше почти срутила, има дом с детето си. Прави малки крачки - например сега е решила да става масажистка, като продавач ти знаеч, че можеш да работиш с хора - то е същото. Ще отиде пак за 6 м. да работи в чужбина за ремонта, но после ще направи курс и дори рабора има обещана, защото много се търсят в момента масажисти, но не от рехабилитаторите, а със СПА-насоченост. Ето, че става - крачка по крачка. не намирам иначе нищо лошо в твоята професия и защо да не си могла да работиш цял живот това? Просто е ниско платена, няма бакшиши, но иначе е хубава професия. Не се отказвай от мечтите си, но и не се оставяй другите да ти налагат идеи - стани масажистка ако искаш, не мед. сестра например. Успех и умната, вярвам в теб!

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 72425e0faf

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Избий си от главата всички фрази започващи с "не". Нищо не е невъзможно. Може да се чувстваш в безизходица, но изход няма само от гроба. Така че се стегни и направи нещо, което ще те направи щастлива.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: eff098ddee

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Авторке, историята ти изумително много прилича на тази на жена ми. Дори аз се стъписах. Тъкмо си мислех колко много прилича и прочетох, че мъжа ти искал да станеш сестра. А точно аз я "натиснах" жена ми да следва за сестра. Тя първо завърши университет, но така и не можа да си намери работа по специалността и работи няколко години като шивачка при доста тежки условия и за смешни пари. И тя така казваше като теб, че не знае дори с какво иска да се занимава. Сега дъщеря ни е на 3 и тя вече следва за сестра. А първо и тя се колебаеше, стахувала се от кръв и т. н. А сега да я видиш с какъв мерак ходи в болницата, влиза и на аутопсии и на операции даже. Направо сияе, като разказва как и е минал деня, как имала възможност да помага на хората, как гледали на нея с уважение. Това и липсваше като шивачка, защото отношението към нея беше като към роб. А и тя е много добричка и си умира да се грижи за хора. А и покрай тях много контакти и приятели завъдихме. Изобщо промени се адски много от клиничната си практика. Само дето сега започнах да се разболявам, понеже ми открива постоянно "болести" :Д Това е шега. Съветът ми е да послушаш мъжа си и да следваш, това е много хуманна професия и ще ти даде смисъл на живота, ще се чувстваш полезна на хората и горда със себе си. Освен това ще си по-независима, добре платена професия е. Ако утре на дай, Боже, се разделите или се случи нещо с него, ще можеш да изкарваш парички за семейството си. С продаване едва ли изкарваш много. Тъща ми е вдовица и благодарение на тази професия сам самичка си е отгледала децата, че и жилище е купила.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 413d960906

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Дай да ти дам малко от моите мечти тогава, при мен са в изобилие, но пък не знам как да ги постигна :) По принцип продавачка можеш да си работиш и на 20, и на 30, и на 50, не е проблем. Да си медицинска сестра е хубаво предполагам, но както в почти всички професии в сферата на медицината се изисква много отговорност и отдаденост. Като малка за какво си си мечтаела.. защо не пробваш да сбъднеш някоя от детските си мечти.

 

...