Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Това е силата на мисълта. Явлението е известно като вселенският закон за привличането (law of attraction) и има мноого книги и филми по тази тема. Аз съм чела много за това и вярвам, че това е вярно и че човек сам кове съдбата си чрез своята мисъл. Досега четох много неща все в чужди форуми/страници/книги и се радвам да видя българи, които са просветени така да се каже, т. е. осъзнават вселенските закони и не мислят толкова ограничено. А това, че сами сте стигнали до тези изводи за живота говори за голям интелект и себепознание! Успех!

8.   7, аз съм автора и ти казвам, че това няма нищо общо с мисълта и привличането. Чел съм всичките книги по темата, мъчил съм се да ги прилагам, но не става. В тези книги всичко е коменрсиално и не до там вярно или най-малкото не е обяснено подходящо, дори и да има нещо вярно.

Тук изобщо не говорим за мисъл, а за точно обратното осъзнаване. Осъзнаването и мисълта са две несъвместими неща. Мисълта те кара да живееш в бъдещето, т. е. в илюзия. Това създава конфликт между реалност и мисъл. Мисълта постоянно прави планове, поставя цели, има очаквания. А осъзнатостта те кара да приемаш реалността такава, каквато е, това изчиства това разминаване между илюзията на бъдещето и реалността на настоящето. Тогава идва и вярата в доброто стечение на нещата, защото си осъзнат. А след вярата идва и по-добрата реалност. Но реалността и вярата са следствие на осъзнатост, а не на мислене.

Вярата е следствие, а не причина, както го описват в тези книги. Отстрани изглежда, че щом си станал уверен, реалността се е променила, а всъщност вярата се е променила от осъзнатостта, но тя е чувство и е по-инертно и се променя почти в реално време, докато реалността е трудно подвижна и се реализира на по-късен етап.

Трудно е да го обясня с думи, но прочети книгите на Екхарт Толе и изгледай клиповете му и ще разбереш по-добре. Просто осъзнатия човек е по-интуитивен, има знание свише. А на един интуитивен човек му е достатъчно да има просто желание да постигне нещо и неща просто се случват, дори без той да знае как точно. Просто "знае" къде кога да отиде, какво да направи, с кого да се срещне. Това е знание извън интелекта и ума. Тук няма логика, няма мисъл. Ума работи с данни и само ги обработва и анализира. Докато осъзнатостта има достъп до мъдростта на Вселената и опита на всички, респ. до цялото натрупано с хилядолетията знание, за което ума не може и да помисли, че изобщо съществува.

Аз най-напред започнах да практикувам Хей и Кехоу и се стигна до там, че стигнах до депресия и имах нужда от лечение, сериозно. Те ти втълпяват, че трбява да си поставиш цел и просто да вярваш, че е постигната, но това е изкуствена вяра от нищото, тя не е идва от вътре, тя е изкуствено внесена от вън и не само, че не реализира нищо, ами те поставя в конфликт с реалността.

Тревожиш се, че имаш страхове, мъчиш се насила да ги премахнеш, но те стават по-големи, защото се мъчиш насила да ги махнеш. Ти усещаш това и започваш още по-яростно да се бориш с тях. Влизаш в омагьосан кръг. А нещата са много по-лесни и прости и изобщо не стават с борба, а точно обратното - с предаване.

Просто хората сме свикнали да мислим, че всичко става трудно, с борба, със страдание. Не! Точно обратното. Трябва да станем необичайно пасивни. Толкова пасивни, че на някои хора им е трудно да осъзнаят колко пасивни можем да бъдем.

Силият момент е настоящият. Бъдещето и миналото са илюзия, те не са реалност, те са мисловни форми. Всичко се случва тук и сега. Ние имаме само настояще и нищо друго. Ако го превърнем в свой враг и то ще ни е враг, т. е. всеки следващ настоящ момент враг. Самият факт, че аз сега пиша това, а вие го четете, е висш замисъл на Вселената. Всичко, което е тук и сега, е висша цел на Вселената, колкото и незначително да изглежда, и зад него има висш замисъл, за който дори не подозираме. всеки настоящ момент е една висша цел, която се самоизпълнява едновременно със зараждането си. Всичко това е толкова независимо, самодостатъчно и перфектно като замисъл. Нещо като перпетум мобиле, няма нужда от енергия от вън, самодостатъчно си е и в същото време нищо не е излишно и не се пилее. Просто съвършенство. Няма очаквания, няма надежди, няма цел в бъдещето, постигането на която да определя резултата. Всичко е тук и сега. Няма дори време, безвремие е. Целта е сега, средството за постигането и е сега, резултата също е сега. Просто трябва да позволим на настоящето да бъде, да го изживеем и да му се насладим. Иначе умираме, без да сме живели, умираме, живеейки в илюзия цял живот. Непрекъснато чакаме бъдещ момент, когато той дойде по навик започваме да чакаме следващия момент, без да сме изживели настоящия и така се получава като магарето и моркова - гоним нещо, което е нереално и винаги е пред нас.

Щом пиша това и щом го четеш това, значи вселената така е наредила нещата и събитията, че това да се случи с някакъв замисъл. И ние правейки това, изпълняваме тази цел. Какво по-перфектно от това? Какво ще стане по-нататък няма значение, ние тук и сега сме си изпълнили целта.

9.   Браво. Много ми хареса всичко.
Стана ми много симпатичен авторе, дано повече хора прочетат, това което си написал. Самият аз бях доста разколебан /и все още съм /в тази "плоскост"наречена-ЖИВОТ. Обаче стигам до извода, че мисията или една от мисийте ни тук на земята е, точно такава-да живеем с благодарност. Както е казал мъдрия наш български народ-"и да го мислиш и да не го мислиш-то си е измислено". Но, нали знаеш? Винаги има едно голямо "АКО". Ако не покажем мъничко "физическо"желание, тоест да протегнем ръка към това което желаем, да направим някакво малко усилие за това което искаме да получим или достигнем, то най-вероятно няма да го получим и достигнем. Нали разбираш? Живота не е игра на табла, а направо сваля кожите от гърба без упойка, защо така? Ти подсказваш и показваш начин, чрез който да получаваме, това което желаем с минимални усилия, а всички знаем, че на този свят всичко си има своята цена и тя е, нито повече, нито по-малка от това което желаното струва, а точно определена и тя не търпи промяна. И това важи за всичко, което притежаваме или ЩЕ притежаваме. Или всичко това с цените е една илюзия, която ние хората сме изградили с времето? Ако се съгласиш с мен, то тогава, къде е истината, ако не се съгласиш с мен, би ли дал разумно обяснение, както ти си разбираш нещата, по своя си начин? Ще бъде интересно. Лично за мен, понякой път ми се струва, че живота е като пластелин, можеш да си правиш от него каквито пожелаеш фигурки и изобщо каквото се сетиш, в друг момент ми се струва, че той е една неутралност, тоест живота си е живот-Ако ние не се интересуваме от него и той няма да се интересува от нас. А, пък в трети момент ми се струва, че той има много лица, веднъж ще ти се усмихне, след това ще ти се намръщи-един вид е като нас хората, изтъкан от това, което сме изтъкани и ние, като чувства и настроения. Ха, де... Колкото хора има на света, толкова и гледни точки същестуват и със сигурност няма грешен светоглед. Късмет ти желая авторе и много много усмивки, защото само усмихнатия човек знае, какво струват те.

10.   9, животът е един театър и всички сме актьори. Въпросът е дали го осъзнаваме или не. Защото ако не го осъзнаваме, щем, не щем, трябва да го играем по сценарий, колкото и тежък да е. Ние толкова сме се вживяли в ролите си, че ни е трудно да повярваме, че ние не сме това, което си мислим. Просто реалността ни се струва тежка и неподвижна, защото трябва да се съобразяваме със сценариста и режисьора и нямаме голямо право на избор.

Но ако разберем, че сме актьори, можем да си вземем почивка или направо да си променим сами сценария без много усилия. Толкова се идентифицираме с тялото си, с ума си, с професията си, произхода си и какво ли не, че ни е трудно да надникнем в истинската си същност. Ако си мислиш, че си тялото си, то това е заблуда, ще си жив още няколко години и ще разбереш, че това е илюзия. Ако се идентифицираш с мислите си, то те са преходни и те държат в схватката си и точно това целят. Ако един си говори сам, го мислят за луд, но истината е, че почти всички си говорим постоянно и умът постоянно скача от мисъл на исъл само и само да поддържа илюзията, че ние сме ум и нищо друго. Но какво остава, когато съблечем физическата обвивка, оставим мислите си настрана, като успокоим ума си, освободим се от егото си, което постоянно ни напомня, че ние сме его?

Конкретно на въпроса ти. Точно егото ни държи в тази заблуда, че всичко става с борба. Защото ако няма борба, то умира. То живее от вътрешната борба. Постоянно трябва да излиза победител от всяка ситуация, за да се затвърди и да те накра да се отъждествяваш с него още повече. Егото обича да си нещастен и неудовлетворен, така постоянно имаш нужда да се боримш със себе си. Егото те кара да гледаш в бъдещето, възприема настоящето като пречка, като нещо недостатъчно. А бъдещео се оказва илюзия, защото когато то дойде ти по навик пак гледаш в следващото бъдеще, така постоянно си неудовлетворен и не изживяваш това, което е реалността - СЕГА. Живееш и умираш незадоволен, защото цял живот си живял в бъдещето, не си се насладил дори и на един настоящ момент - реалното, което имаш. НА егото ум трябва илюзия за време, за да живее, защото трябва винаги да имаш очаквания, цели, мечти, а от миналото трябва да трупаш обиди, нужда за превъзходство, за да има го "начукаш" на всички и да си над тях.

Истината е малко по-различна. Вселената ни предоставя всеки един момент като реалност и зад него има висш замисъл и висша цел, колкото и незначителен да изглежда. Нашата цел? Да приемем този момент тук и сега, без очаквания за бъдещето, без цели, без нетърпение и чувство на недовлетвореност. Защото в този настоящ момент ние сме абсолютно пълни, самият моемнт си напълно самодостатъчен и независим от бъдеще и минало, той си съществува сам за себе си и това е невероятното в него. НИе трябва да го приемем и да сме благодарни за него, защото всичко, което ни е необходимо е в него. Дори ако в момента сме болни например, пак трябвая да сме благодарни, защото тъгата от това идва от мисловната форма на болестта и от очаквания за влошаване и въпроси дали ще се оправим, т. е. пак сме в бъдещето, вместо да се насладим на изобилието в този момент. Т. е. трябва да се предаваме на всеки един момент без значение какъв е. Дори когато Христос е бил на кръста, той не се е борил, а се е предал, т. е. той е изцяло е приел настоящия момент - "да бъде твойта воля", защото дори и зад това има висш замисъл - да трупаме духовен опит. Т. е. той е достигнал най-високото ниво на смирение и приема изцяло волята на вселената и дори е благодарен, че има възможността да трупа опит и да изживее момента, даден му от вселената. Това егото и ума не го разбират, как така ще се предадеш и няма да се бориш. А няма нужд да се бориш, защото ти всъщност имаш всичко в този сегашен момент. Смирението може да се тълкува и така - ако вселена иска да съм нещастен, защото такъв опит ми е необходим в този живот, то аз нямам нищо против. Ако нямаш нищо против да си нещастен, то нещастието те напуска много бързо, защото то се нуждае от борба, за да оцелее, а ти така отказваш да се бориш.

Това отговаря и на въпроса ти за цената. Ами цената е в ума ни. Защото когато постигнеш нещо, ти по навик пак гледаш в бъдещето и пак си незадоволен и това е цената. Цената я създава егото, което никога не удовлетворено. Имам позната психоложка, която консултира всички богати бизнесмени в града ни. И тя ми каза 90% от богаташите всъщност не са щастливи, а отстрани се правят на голямата работа. И знаеш ли защо? Защото те не са постигнали това отвътре поради осъзнаване, а са го постигнали изкуствено отвън с егото. Имат за цел да си купят голяма къща, мамят, лъжат, купуват си. Наслаждават се няколко месеца и после пак започва да ги гложди нещо, че не е достатъчно, защото пак живеят в илюзията на бъдещето, пак имат нови цели и пак са неудовлетворени. После си купуват нови коли, нова жени трофеи, но всичко ги удовлетворява само временно и всъщност не са щастливи, а отстрани хората ги гледат и си викат тези са егати успелите и щастливите.

Иситната е много проста - ако успехът не дойде първо отвътре, то колкото и да идва отвън, то той няма смисъл. Ако дойде първо отвътре, то тогава материалното губи смисъл, но е въпрос на игра дали искаме да го постигнем и отвън или менталното ни е достатъчно. Ако сме се фиксирали директно в материалното, то не се получава, а и да се получи няма смисъл.

Знам какво ще питаш - ако нямаме цели и не гледаме в бъдещето, все пак как постигаме това, което искаме? Много просто - целите ни и изобилието ни в живота е сега, тук, в настоящия момент. Защото както казах, сега е всичко, което имаме и от което имаме нужда. Когато се научим да осъзнаваме настоящия момент и да сме благодарни за него, то ние започваме да чувствме пълнотата в живота си, удовлетворението. И тогава ние не се молим от позицията на липсата, а от позицията на имането, тогава вселената ни отговаря "да, имаш и ще ти дам още" (закона за привличането). Ако възприемаш СЕГА като липса и пречка, то то винаги ще си остане твой враг, а бъдещето винаги идва като СЕГА, то може да е бъдеще, но като дойде, идва като сега, а не като ЩЕ.

Всъщност изобилието е усещането за изобилие, а усещането за изобилие идва от осъзнаване източника на изобилието. А той е тук и сега, защото той е всичко, което имаме и имаме нужда. Просто го имаме на съзнателно ниво, а материално не е проявено. Ако го осъзнаем, ще се прояви и материално. Тогава няма цена, дори още повече то ти се отплаща, а не ти на него.

Ако искаш пари, осъзнай източника на изобилието на пари сега, в този момент. В този момент сега няма сметки за плащане, няма недостиг. Недостигът е, когато отидеш да си плащаш, но това е в бъдеще. Сега, както си седиш и четеш, няма недостиг, нали? Всичко друго е в илюзията на бъдещето и миналото.

Та накратко - знай, че всеки момент не е случаен и ти е предоставен от вселената. Той е като перефектен и 100% ефективен като перпетум мобиле - няма нужда от нищо допълнително, защото си е пълен. Цялото изобилие е в него (ако не е проявено на материално ниво, това е въпрос на време). Бъди благодарен за него и го приемай безрезервно. Дори това, че си седиш в стола в точно определена обстановка и точно определено обкръжение не е случайно. Вселената е събрала всички тези атоми от целия космос, за да се съберат заедно точно тук и сега и си висша причина.

Но пак внимавай егото да не подхлъзне и осъзнавайки д го правиш заради материалната цел, за която е характерна илюзия за време. То е много коварно, но лесно се познава. Ако стомахът ти е свит, ако си притеснен и т. н., значи то пак те е обзело неусетно. Трябва да усещаш абсолютно спокойствие, празнота, мир, баланс, няма начин да не го забележиш, защото щеусетиш изобилието и независимостта от времето, все едно ще си в рая.

Ако все имаш напрежение, просто се предай, ткажи да се бориш. Защото егото така те примамв да се бориш, а ти поддадеш ли се, пак му правиш услуга, защото то пак ще възкръсне от борбата.

Чисто и просто се предай, ако го усетиш напрежение, просто знай, че това е то - егото и не се отъждествявай с него, не го съди, не го критикувай, то само това чака. Просто го регистрирай и му се предай. Върни се е настоящия момент, защото това показва, че пак имаш някакви очаквания и цели. То щ се съпротивлява и ще живее няколко седмици по инерция, докато му свърши енергията. И когато не може да се захранва отвън с енергията на борбата, ще си отиде завинаги. А на теб вече ще ти се струва детска игра да си щастлив, пълен и всичко това да го проявяваш и материално. Запомни постигни пълно смирение, предай се, откажи се и от най-малката борба, дори това да означава нещастие. Откажеш ли се от борбата, нещастието си отива. Това малко хора го разбират, защото от малки им е насаждано да се борят, да не се примиряват и така цял живот се борим и все не постигаме целта, защото и да я постигнем, по навик продължаваме да се борим за следващото и така животът ни минава в борба, без това да ни е направило удовлетворени. А всичко е толкова лесно, ако знаем как. Когато сме осъзнати, дори мислите изчезват, които така обичат да ни държат в илюзия, те са инструмент на егото. Тогава интуицията ни се изостря и започваме да взимаме правилните решения дори без да искаме. Умът работи с данни и само ги анализира и обработва, но съзнанието черпи мъдрост директно от опита на вселената, на цялото и ни дава готови решения, без дори да можем да ги обясним.

Чел съм за Айнщайн и той твърди, интуитивният ум е свещен дар, а рационалният - верен слуга. Всъщност той ене бил умен, а осъзнат. След смъртта му му отварят черепа, за да разберат кое е по-различното в мозъка му. Отговорът - нищо, той е като всеки друг мозък. Осъзнатостта не е в мозъка, а в съзнанието. Мозъкът умира с тялото, съзнанието остава. Съзнанието е настояшия момент - там е източника на изобилието, източника на мъдростта, независимостта и ние самите като част от цялото. НИе не сме отделни личности, ние сме част от едно цяло - универсума. Разделението пак е илюзия на физиката, предоставена от егото ни.

Може би ще питаш защо вселена е създала егото. Ами в началото всички сме били осъзнати, но не сме знаели, че сме осъзнати. Т. е. не сме осъзнавали, че сме осъзнати. Така вселена изобретява егото, за да ни вкара в илюзия. След много животи, ние го осъзнавме все пак итогава разбираме, че сме били в илюзия, а преди това осъзнати. Т. е. вече имаме едно самоосъзнато съзнание, което е огромна крачка напред след осъзнаването. Така привидната регресия на егото, всъщност е прогресия. Ето защо ние не разбираме лошото, приемаме го като нказание, но си има точно определена роля и в крайна сметка е за нашето израстване.

Как са създадени пирамидите без съвременна техника? Ами тогава хората с билиосъзнати и интуитивни. Сега сме в ерата на егото и изглежда, че сме дали на задна, въпреки че е минало време, което предполага прогрес. Защото колизеумът е по-съвършен от най-модерните съвременни стадиони? Само че вечезабелязвам, че ерата на егото е към края си. Тази дата 21, 12, 2012 не е случайна, тя е началото на края на егото. Предстои благоденствие вече на по-високо ниво дори от самата осъзнатост - това е нивото самосъзнанието.

11.   Към горния си коментар нека добавя нещо във връзка с "цената", която трябва да платим. Когато чрез влята/егото, тогава хабим прекалено много усилия и ресурс. Това ни лишава от други неща и това наистина е цената, която плащаме. Например ако сме забогатели с цената на много жертви, липса на време за семейството, необръщане внимание на здравето и т. н., то тогава самотата и болестите са цената, която пащаме за богатството си. И заради тази цена то се обезсмисля. За какво ти са пари, като няма да можеш да им се насладиш заради болест и самота?

Но ако постигаш със сърцето си, то тогава става без усилия. Тогава с минимум ресурс постигаш всичко и нищо не е за сметка на другото. Можеш да имаш прекрасно семейство, да имаш време за него, да си здрав, да си богат и изобщо да си завършен и пълен и всичкот ова едновременно.

Свикнали сме да търсим щастието къде ли не и да не го откриваме, а то през цялото време е под носа ни, но не го изпитваме, защото не го забелязваме. Тайната на щастието е толквоа проста, че чак не ни се вярва това да е истина и не си и помисляме да отворим очите си него, а го търсим на всевъзможни места, където го няма. Винаги очакваме нещата да са сложни и трудни и с това си разбиране сами си ги правим наистина такива.

Ето една причта, за да ме разберете по-добре:

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.

Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.

Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...

- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

- И за какво?

- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.

Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.

Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

Та ето че изобилието е навсякъде около нас, но ние винаги го търсим на друго място, слепи сме за него и така не можем да го проявим физически.

12.   От 9
Зареден си с голяма енергия. И много позитивизъм лъха от теб. Изчетох всичко, което сподели и ми направи огромно впечатление, това че човек трябва да има голям самоконтрол над себе си за да достигне до това ниво на осъзнатост, за което говориш. За мен е почти невъзможно да се стигне до това ниво, защото тези вътрешни инстинкти /като инстинкта за самосъхранение/и всички чувства трябва да се изпарят от нас, тоест сами да си налагаме да ги премахнем, а това няма как да стане май. Да спрем да мислим, не означава ли и това да спрем да чувстваме? Не споря, искам да развием един градивен диалог, чрез които да стигнем до правилното поведение пред живота, разбира се, ако желаеш да продължиш. Ти си си ти и разбираш нещата по твой си начин. Споделяш да се наслаждаваме на момента-тук и сега. Добре. Но как по-точно да стане това, като не мислим? Как да благодаря наум без да си го помисля? Или да включа мисълтта си за малко и после пак да я изключвам? Да гледам как хлапетийте дърпат чантата на бабичката и да благодаря, че не се случва на мен. Да гледам как едни други хлапетий със въздушни пушки стрелят по птиците и да благодаря, че не са мои деца, иначе щеше пушките да им ги строша от гъзовете. Да гледам как този или онзи краде без да го напсувам мисленно или да благодаря или да продължа да си гледам без да си мисля, каквото и да е, ами тогава как ще запомня всичко това, нали и чрез мислите помним. Едно равнодушие например, това полезно ли ще е за мен, за теб или за друг. Аз така асоцийрам твоите думи-равнодушен да съм си към всичко и толкова. Нито да ме е яд, нито пък и да не ме е. Да си вървя по улицата или да стоя вкъщи безхарактерно. В едно латентно състояние, което дори и не мога да си го представя, пък камо ли да го приложа на практика. Помагай, защото само като си представя всичко, това което казах и напира в мен нещо страшно, не е разстройство.

13.   12, въпросите ти са много на място. Караш ме да се замислям и така да разширявам собственото си съзнание. Ще ти отговоря. Започвам по ред на номерата.

"човек трябва да има голям самоконтрол"

Забрави думата "контрол". Няма нищо общо с контрол и борба. Те са присъщи на егото. В теб отново говори егото и единствения му начин да разбере нещата са през контрола и борбата. Така неусетно те подхлъзва и не ти позволява да станеш осъзнат, защото това е равносилно на самоубийство за него и загуба на контрол над твоята същност. Всъщност ти се опитваш да разбереш нещо чрез ума си, а това нещо е неразбираемо за ума, а и ума е инструмент на егото. От там идва объркването ти.

Как да се осъзнаеш ли? Не е необходимо да правиш нищо специално. Само разбирайки, че това е егото, ти си направил първата крачка. Втората е да спреш да се идентифицираш с егото си. Просто ти си мислиш, че ти си ума си. Просто знай, че ти и умът ти (егото) сте две различни неща. Но тук пак внимавай, защото егото ти пак ще се опита да те подхлъзне - пак ще го изтълкува, че трябва да се пребориш с него и така да те вкара в нужда от борба и контрол, за да оцелее още известно време.

Междувпрочем егото ни не е нещо лошо и съвсем не трябва да го убиваме и без това това няма как да стане. Лошо е, ако ни се утъждествяваме с него, защото то така ни контролира. Мисълта също ни е необходима - при анализ и обработка на данни. Само че това се случва в 10% от случаите в останалите 90% тя просто цели само да ни контролира. Нека егото си бъде в нас, нека си го наблюдаваме, нека не го съдим, а само да се отделим от него като същност, да не се отъждествяваме с него, просто да го знаем, че то е там да го изкараме на светло. Така хем ще ни служи, точно когато ни трябва, хем няма да ни контролира и заблуждава. Това отговаря и на "всички чувства трябва да се изпарят от нас, тоест сами да си налагаме да ги премахнем, а това няма как да стане май. " Не е и необходимо да става.

"Да спрем да мислим, не означава ли и това да спрем да чувстваме? "

Както казах, не, изобщо не означава това. Просто не трябва да се утъждествяваме с мислите си, чувствата си, не трябва да ги съдим, критикуваме, а само да ги регистрираме в нас като страничен наблюдател. Това не означава да не чувстваме, а да осъзнаваме как (не какво) чувстваме.

"Или да включа мисълтта си за малко и после пак да я изключвам? "

Мисълта не се включва и изключва. Тя просто си съществува. Нашата цел е да я осъзнаем като такава, а не тя да тече незабелязано и автоматично. Само насочвайки внимание към мисълта, когато ни е възможно, трудно може да се случва през цялото време, ние я осъзнаваме. Т. е. не трябва да сме вътре в мисълта и да внимаваме какво мислим, а да сме отстрани и да набюдаваме КАК мислим, т. е. как се случва самият процес на мислене. Тогава изчезва идентифицирането ни с мисълта/ума/егото. Егото не изчезва и не трябва да изчезне, а само утъждествяването ни с него.

Между другото същото е, когато сме болни или изпитваме физическа болка. Вместо да се утъждествяваме с болката/болестта, трябва да разберем, че те са продукт на егото и да си го оставим да си бъде и да ни причинява болка, без да го правим като цел лечение. То лечението ще си дойде, но нашата цел не е това, а това е само едно незначително следствие. Нашата цел ще бъде да сме благодарни, че ни е предоставена възможност да се осъзнаем, да го разобличим, да сме по-смирени, но дори и самото осъзнаване не е крайна цел, а нещо, което е в процес и самият етап, на който се намираме в момента, е самата цел. Следващият етап също е следствие от сегашния и няма нужда да мислим за него от сега. Той ще си дойде, когато е най-подходящо.

"Да гледам как хлапетийте дърпат чантата на бабичката и да благодаря, че не се случва на мен. "

Отново пречупваш нещата през призмата на его-умът. Пак си изпитвай ярост, но я осъзнай нея и КАК я изпитваш.

Другото - ти възприемаш случката като страдание за бабата, то си е страдание и няма лошо да се чувстваш гадно, дори да хванеш крадеца и да го натупаш (ако успееш, значи това е бил замисълът на Вселената - той да се осъзнае, че не може да се продължава с такъв начин на живот, ти да станеш по-позитивен заради чувството за справедливост, а и бабата да повярва в доброто и на свой ред да стане по-добра). Но е възможно да има и друг замисъл, дори и ти и бабата да не го разберете. Това е част от духовното израстване на бабата, шанс тя да стане по-осъзната, да разбере, че тя в случая е нямало какво да направи и нищо не е зависело от нея. Това не е крачка назад за нея, а крачка напред. Тогава ще и светне лампата, че умът нещо бърка, защото той нали това ни внушава, че всичко зависи от нас и всичко се постига с борба. Е, в случая борбата е нямало да свърши работа. Респ. нейната задача е да разбере, че нещо не се връзва и теориите на умът нещо куцат. Тогава тя ще се запита, тогава тя се запита, щом умът не ми дава спасение, на какво да се упова? И така ще започне нейното търсене, последвано от израстване. ИМа и друг вариант - да започне да мрази и отрича реалността още повече. Но и това е добре, защото това ще я постави в такова напрежение, че рано или късно ще се измори от цялото себеизяждане и дори спонтанно мисълта и ще изключи от умора за секунда-две. Тогава за миг ще получи достъп до съзнанието, ще получи просветление. Ще се запита, какво беше това, по дяволите, този мир, това прекрасно чувство на лекота. За момент се почувства толкова пълна и щастлива. Искам още, беше толкова хубаво. Но как да го постигна? И така пак започва търсенето.

Има подобен смисъл и за крадеца, който действа, воден от егото, защото той се е почувствал застрашен от глад, от мизерия. Комплексите в него, алчността за богатсвто са напирали, станал е звяр, не изпитва състрадание. Ще върви по лош път с години, ще яде бой, ще се забърква в неприятности, ще лежи в затвора и ако не сега, то в следващия си живот, ще разбере, че така не може да продължава и че нещо не е наред в цялата схема. Ти го съдиш, но на него никак не му е лесно, защото той вътрешно се раздира от душевни конфликти, егото го е оковало така здраво, че той е загубил свободата си, спокойствието, той агонизира вътрешно.

"Едно равнодушие например, това полезно ли ще е за мен"

Не, равнодушието е липса на емоции/чувства. То е още по-голяма неосъзнатост, дори под нивото на мисълта. А емоциите са енергия, както и мислите. Ние не трябва да се лишаваме от тази енергия, но и не трябва да сме под неин контрол. Трябва просто да я насочим правилно. Ние по начало притежаваме неограничено количество енергия да проявяваме материални неща. Също както прави Вселената, тя обожава да твори материално. Тя всяка секунда създава нови небесни тела, саморазширява се, стават химични реакции, динамична е. А ние сме една мини вселена, част от цялата вселена и нейно копие, обединяваме всички нейни характеристики в по-малък мащаб, но също толкова могъщи.

Та тази изначална наша енергия, ако просто я осъзнаем, ние можем да сътворим неща, за които и не си си представял. Само преди 200 г. на никой и през ум не му е минавало, че ще стъпим на Луната, ще пътуваме под вода с подводници, ще прекосяваме хиляди километри за няколко часа, ще се виждаме на видео в реално време, ще имаме левитиращи влакове. Представи си какво можем да имаме след още 200 г. Не можеш.

И тази енергия, ако не я осъзнаваме, то тогава ставаме жертва на егото. То ни държи в илюзията на времето, в илюзията на материалното, в илюзията на утъждествяването ни с ум, тяло, чувства. Възниква борба между илюзия и реалност и тогава цялата тази енергия се самоизхабява и отива за борбата с реалността и подхранва егото. Егото я изчерпва като черна дупка и не и позволява да се прояви материално. Тя се прахосва.

Но ако изчезне борбата, то тогава къде ще отиде тази енергия, тя трябва да отиде някъде, защото тя е като поток, няма как да стои? Започва да проявява.

Ти казваш, че съм зареден с енергия. Аз съм зареден, точно колкото и ти и всеки друг, тя енергията си е навсякъде около и в нас. Въпросът е към какво е насочена - към борба или към проявление/съзнание. На егото няма да му хареса да е към проявление, защото тогава неговата роля се свежда до минимум, а губи контрола си. То нарочно те води към проблеми, за да ти е необходимо. На него му харесва реалността да е трудно подвижна и да си мислим, че нещата се случват първо на материално ниво, а енергийното не съществува.

Виж, ние изчерпахме темата на интелектуално ниво. Няма какво повече да научиш на това ниво. От тук нататък задълбаването в тази плоскост е безсмислено, защото така ти се опитваш да подчиниш една материя на ума, която е неприсъща и неразбираема за него.

От тук нататък трябва просто да почувстваш това състояние на съзнателност. Аз ще ти предложа няколкко техники. Работи вече в тази насока.

Ти каза "За мен е почти невъзможно да се стигне до това ниво" Ами твоите въпроси за знак, че започва да ти светва лампата, че егото нещо не работи и това е началото на твоето търсене. Достигнал си до този етап на съзнание и това не е никак малко. Тук отварям скоба. ИМа и т. нар. духовно его. Т. е. не се прави на голямата работа за сметка на "непросветените", не се изтъквай, не им предлагай помощта си, без да ти я искат, защото това ще им навреди. Ако трябва да помогнеш на някого вселената ще нареди нещата така, че той да дойде при теб, да се отвори случайно дума итой започне да те пита, както ти мен. Това е последното средство на егото да те тласне към чувство на превъзходство над другите и да се завърне на бял кон. Много е хитро. То даже ще ти причинява болка - физическа, душевна, защото ти си започнал да се осъзнваш и то усеща загубата на котрола. Ще те провокира да се върнеш към борбата, ще те кара да си мислиш, че си на грешен, само и само да те въвлече в борба. НО това е само инерцията му. То вече не се захранва отвън с енергия и ще предаде властта скоро.

Та да се върнем на техниките. Легни, затвори очи, отпусни се, не бързай. Поеми си няколко глътки въздух съзнателно, питай се дали наистина дишаш. Това се прави, за да се отпуснеш. После се концентрирай лекичко в тази настояща секунда и се питай какво и липсва точно на тази секунда. Пиши ми за моментното състояние след този въпрос.

Друга техника - пак се отпусни по същия начин. Кажи си "чудя се каква ще е следващата ми мисъл/емоция". Бъди бдителен за следваща мисъл като котка, чакаща мишка да излезе от дупката си. Пак ще се докоснеш моментно до състоянието, за което говоря.

Трета техника - пак се успокой. Огледай всички вещи около теб. Представи си, че имаш амнезия и не помниш абсолютно никакво минало и все едно за пръв път виждаш такива неща като компютър, тв и т. н. каквото имаш пред себе си.

4 - слушайки звук/гледайки/усещайки темпратура или там каквото си избереш възприятие, се запитай КАК слушаш/гледаш/... Как протича самият процес на слушане? Това са моменти, в които си не мислещ, но адски бдителен, по-бдителен от всякога.

Защо хората пият? Защото под въздействието на алкохола, възприятията се променят. Тогава виждаш различно, вече не възприемаш нещата автоматично, а ти прави впечатление, че всичкоразлично. Това приковава вниманието ти към тук и сега. Тревогите и притесненията изчезват. Това се постига и с осъзнатост. С алкохол е до време, защото се свиква с това състояние и "магията" изчезва. Остав алкохолизма :)

Същото е с екстремните спортове. Хората, без да съзнават, ги практикуват, защото те ги държат тук и сега. Една грешна стъпка и са мъртви, затова са принудени да са нащрек за СЕГА и ТУК, от там идва и хубавото усещане.

14.   Всъщност всички сме холограми, деривати на Голямата холограма ("по Негов образ и подобие... ") с всички присъщи на холограмата свойства - делим се на произволен брой по-малки холограми, всяка от които запазва основните качества на оригинала и сме негово копие, но в същото време сме и едно и цяло.

15.   От 9
Хубаво ги редиш нещата. Безспорно е, че всичко което пишеш може и да е най-правилния вариант за живеене. И всяка тема найстина си има своята крайна линия на завършване, но като се замисля може и да няма. Защо трябва да има край нещо, което всъщност изглежда безкрайно. Говорим, говорим, говорим.. и тук стигам до един генерален извод-всяко едно "проглеждане"или "осъзнаване" или каквато и да е другата дума, същевременно води до автоматично "затваряне на очите" за друго нещо или неща. Колкото и да си мисля, че да речем съм осъзнат в мен, ще се прокрадват и мисли и чувство, че все едно с това мое поведение и поглед върху нещата изпускам, също много важен друг поглед върху тях. И това съвсем на място, ще е самата истина и въобще няма да бъде грешна мисъл, защото щом чувствам нещата така, значи ги и усещам по същия начин, чрез различните сетива, които имаме. Искам да кажа, че пълна осъзнатост подозирам, че няма. Или пък за да стигна до правилния извод, трябва да дефинирам какво е осъзнатост и чак след това с конкретните стъпки да видя дали, ще се получи нещо. В моето объркване се корени твърдението ми, че глупава мисъл няма или пък хаотична, както някои автори на книги твърдят и се опитват да подскажат някои неща. Щом е влязла в главата ни тя не е случайно там. След като не е случайно в главата ни, значи има за какво да е там, след като има за какво да е там, не трябва ли да разберем причината, заради която се е прокраднала в мозъка. Ей това нещо ми е много странно, защото като намеря отговора за себе си или отговорите си казвам-Какво от това? Какво като вече знам, защо е в главата ми? Нали все пак ще я забравя и най-вероятно, ще си спомня за нея след време, като отново тя няма да има нужното значение, защото аз вече знам, че няма да има смисъл да търся отговора, защото е... безмисленно. Разбираш ли ме? И прекаленото задълбаване в осъзнатостта е вредно и тук гледай сега как ми се прокрадва една друга мисъл, че след като е вредно, то найстина трябва да мислим по-повърхностно, тоест хубаво е да търсим отговорите, ама не за всичко или не с прекалена съсредоточеност, защото... отново няма смисъл. И ако продължа, тогава ще се запитам, Ами в какво е смисъла тогава? Ииии... отново влизаме в магията на мислите и се получава един порочен кръг от мисли, които нямат свършване. Ако живота е ТУК и СЕГА, то миналото ни и настоящето какво са? Питам, защото отново не мога да разбера и ми става някак тъжно. Да живея всеки ден с благодарност и да си представям само хубави неща, които искам да ми се случат? Ще се пробвам, но тогава излиза, че по твоите думи живота е един сън, ние сънуваме с отворени очи. Ако живота е един сън и ние тук на земята можем да получим от вселената почти всичко, което пожелаем живеейки само с благодарност и протягайки ръце, към небесата, то тогава за мен, това също е много странно. Как така? Защо така? Да си представим, че всички хора по света практикуват, този начин на живот! -Аз не мога да си го представя, просто не е възможно. Няма как всички да ходим по земята така, защото целия смисъл от съществуването ни, отново ще се изгуби. Значи има нещо друго? А, какво е то?

16.   Ти вече си доста осъзнат, само че знаеш. Търсиш съзнанието в дълбочина, а то е на повърхността и ти си точно там. Да, няма край, няма и време. Миналото е следа от минал настоящ момент, тогава е било настоящ, а не минал момент. Някои въпроси няма да имат отговор, защото не това е тяхната цел. Смисълът на всичко е просто да го знаем, че съществува. А гледайки в бъдещето по презумпция приемаме, че ЩЕ същвствува, т. е. ОЧАКВАНЕ да съшествува някога. Това не е равно на съществуване.

Когато си мислим, ЩЕ забогатея, ние казваме, ние СЕГА, в РЕАЛНОСТТА сме бедни. А кога е това ще. След 20г. то пак ще си е ЩЕ. И така никога няма да забогатеем. СЕГА сме богати и удовлетворени в съзнанието си. Материалното се проявява като следствие, но не трябва да се фиксираме в него, защото то в момента не е и така автоматично и неусетно отиваме пак в илюзията на бъдещето.

А мислите са си важни и има защо да ги има. Просто трябва да го знаем, че ги има и да ги виждаме как идват и си заминават, а не да си минават и заминават автоматично, без да разбираме дори.

17.   Нищо не споменахме за черквите и тяхното място в света на нашия живот-твоя, моя и всеки друг, който изповядва в известна степен религиозните нужди и дейности свързани с духовността на дадения човек. Малко по-съкратен ми се стори последния ти коментар, но го отдавам на това, че нямах много ясни питания или по-скоро зададох въпроси, които найстина имат отговори, но никога няма да бъдат намерени.
Ако вселената, може да ни даде всичко онова, от което се нуждаем по начина, който коментирахме в другите постове, то тогава религията или по-точно вярата в нея, отива назаден план. Имам предвид това, че да речем не всеки вярва, но да кажем повечето хора се уповават на някой светия или пък направо си се молят на когото трябва. Това едно и също ли е като да изпитваме благодарност, към вселената или са два различни подхода с една и съща цел. Вярата във вселената или вярата в духовното или пък и двете? Кое е за предпочитане? Вярваш ли в чудесата? Да, знам, ще кажеш, че вярваш, поради разбираеми причини, обаче вярваш ли в чудеса направени найстина от по-висша ръка, ръка която е някъде около теб, бди над теб и си мислиш, че те пази? Би трябвало всеки човек да има някой, такъв нравствен напътственик, който в точния момент да дава нужните "съвети". Ако е така, тогава какво следва? Излиза, че имаме няколко правилни пътища, по който може да стигнем до нашето "съзряване", чрез нашата лична воля. И ето, какво излиза? Ние имаме волята да бъдем, това което желаем, но всъщност това ли сме, което желаем или само си мислим това? Изповядваме уж свободна воля и свободен избор в нашето съзнателно лутане, но дали всъщност, всичко не е предначертано от нашето раждане? Да сме орисани пътя ни да бъде в еди какъв си коловоз, а ние да си мислим, че чрез нашата воля можем да го променяме и да бъдем такива, каквито искаме да сме? Ако не си загубил желание, би ли продължил?

18.   Aвторе, губиш връзкa със земятa, коренa, основaтa. Товa регистрирaне " кaто стрaничен нaблюдaтел " нa действия, звуци и т. н. , в ежедневието не може/ не бивa дa бъде тaкa. Дори при медитaция, ( когaто е точно тaкa ) ти трябвa добре дa се зaземиш, зa дa не изгубиш връзкa с ТAЗИ реaлност. Докaто духът ти пътувa ( се шляе нaсaм- нaтaм), съзнaнието ти ТРЯБВA дa може дa остaвa тук и дa те върне. Не ме рaзбирaй погрешно, рaзбирaм повече от добре товa, което говориш, ... кaзвaм ти товa с нaй- добри чувствa. Стигнaл си едно ниво, което още не рaзбирaш много добре. Целтa не е дa си сaмо " ТAКЪВ ", a дa можеш дa бъдеш всичко, което е един човек във физическо тяло във ТОЗИ свят и дa осъзнaвa и другото. Говоря ти тaкa, ( тaкъв/ този и т. н. ) зaщото знaм че, ще ме рaзбереш, a не искaм дa говоря открито зa нещa, до които остaнaлите трябвa дa стигнaт сaми, всеки пи свия си път, който може дa е рaзличен от моя или твоя.
Aко приемеш един съвет - зaпиши се в групa зa медитaция. Некa е проверен, с име водещия/ инструкторa. Имaло е случaи нa новоизлюпени, които при нуждa не могaт дa " върнaт " някой от медитирaщите. Товa е нещо подобно нa което говориш, потъвaт в медитaция, " хвръквaт " нaнякъде и губят връзкa с реaлносттa, ( тaзи ) не могaт сaми някой път дa се върнaт и трябвa инструктирa дa се включи.

19.   Колкото до "затварянето на очите", повечето са със затворените очи, а не обратното. Моля те, прочети за Теорията на относителността и сам ще се убедиш колко е илюзорно време-пространството. И подчертавам, това е научно доказано вече. Има си док. филмчета във Вбокс, където е обяснено много добре и то нагледно демонстрирано. Изобщо не е така, както си представят повечето. И изобщо "реалността" на повечето не е реалност. Така че това, което ти говоря, не е "затваряне на очите", а точно обратното - отваряне на очите. Те и без това с по-затворени очи от това няма как да станат.

Това е токова силна илюзия, че хората дори и когато им обясниш, им е трудно да излязат от нея. Когато наистина го разбереш и осъзнаеш, че времето не съществува, тогава интуицията ти става супер изострена. Аз едва сега стигнах до това ниво. Дори започнах с лекота да предсказвам какъв цвят е всяка карта от тестето. Видях го във филма "Отвъд светлината" (ЮТюб) и се учих да го правя. Едва сега започвам да усещам резултати.

Понеже тук говорим за съвсем други възприятия, които нямат нищо общо с общоизвестните и на хората им е трудно да го проумеят, опитват се да го разберат логически, както са свикнали да гледат на нещата, но уви то не е логика, за да го разберете по този начин. Научете се да медитирате, стигнете до нивото зад мислите, където има само спокойствие, това е съвсем друго измерение и няма да ме разберете, трябва да го изпитате. Там е цялата мъдрост, цялото изобилие на Вселената. Само виждайки го, го чувствате, а чувствайки го проявявате в съзнанието си, а от там и във физическия свят.

Колкото до религията тя не казва нищо по-различно от това, за което говорим тук. И там се споменава за благодарност, прошка и смирение. Просто в Библията и Корана нещата са казани по по-завоалиран и символичен начин, но в същността си е едно и също. Друг е въпросът, че често религията не се разбира правилно, просто защото е казано със символи и се правят грешни заключения. Аз тук се опитвам да го кажа на по-разбираем език, но за човек, мислещ с ума си, пак е трудно да го разбере.

Освен това религията се използва и от недоброжелатели с цел манипулация - мафия, секти, терористи, политици, често и църквата. Но в същността си религията е трупана с векове мъдрост, нищо не е случайно. Всичко е писано от такива като нас, търсещи истината, законите на вселената, тайните на щастието и доховното израстване, получавали прозрения. Между другото много от материалите са изгорени по нареждане на император Константин и до нас са достигнали много малко източници, което допълнително увеличава мистерията и неразбирането около религията. А преди това е пишело много истини за Христос, Мария Магдалена и изобщо за Бог (Вселената, Универсума, Съзнанието, Цялото, Висшия разум, Висшата сила, което ти хареса) т. н.

В този смисъл днес източните философии могат да бъдат по-добър източник, защото са добре съхранени във времето. Но пак казвам, само определени хора с определено ниво на съзнание ги разбират, защото те ги възприемат със сърцето си, а не с ума си.

Разбира се, това, че Бог е белобрад старец на небето е метафора. Защото Бог ни е създал по свой образ и подобие, което е точно това, което казах горе. Ние сме холограми - хем част от вселената, хем всички заедно сме едно цяло и всеки от нас е копие на цялото с всичките му присъщи свойства. Все едно да счупиш огледало на малки парченца и всяко парче да отразява същия образ като всяко друго парче. Ако размърдаш образа, ще се размърда отражението на всяко парче и то в реално време, макар че на пръв поглед не са свързани. Ако ги съединиш те пак заедно ще отразят образа, но в по-голям размер.

Щом вселената може да създава безброй небесни тела всяка секунда, значи и нашите възможности за физическо проявление са неограничени. Всеки един от нас е Бог в развитие. Така че дали ще благодариш на Бог, светия, на съседа, на себе си или на никого (просто да благодариш), няма никакво значение, така или иначе всеки от нас има сила, за която и не подозираш. Важно е самото състояние на благодарност. Само че тя е в измерението на съзнанието и ако ние сме слепи за него, няма как да го проявим във физиката, дори и да го проявим, то ще е кухо и няма да ни направи щастливи. Вселената всичко, което ни е дала, е хубаво, наш учител е. Само че нарочно го замаскирала като лошо, за да проумеем, че и за него трябва да благодарим. Тогава вече имаме едно ново ниво на благодарност. Ако всичко беше хубаво и на пръв поглед, щеше да е лесно. За хубавите неща е лесно да се благодари. Но тук вече говорим за БЕЗУСЛОВНА благодарност, което е най-висшата и форма. Дори и страховете ни са учители. Смирението е точно това да благодарим за страховете си, съмненията си, неразбиранията си, а не да се борим с тях и да ги съдим. А по същество вселената не е толкова жестока, за да ни даде нещо, което е лошо. Нищо не е лошо, а само замаскирано като такова. Само просветените виждат зад маската, че е добро. А за непросветените това си остава тест. Издържалите го, видялите зад маската стават просветени.

"Нравствен напътственик" всеки си има. Казва се духовен водач. Това е много напреднала душа, която неусетно ни направлява. Ако закъсаш и спреш да израстваш, ти дава лек тласък, ако прекалено бързо растеш и става опасно, те спира. Прочети "Пътят на душите" и ще разбереш по-добре. Пише какво разказват хора под дълбока хипноза за отвъдното, как умират, как се прераждат, какво виждат в отвъдното, как се срещат с водача си. Смъртта е най-красивото нещо между другото, невероятно освобождаване, дори и Ванга го е казвала.

За съдбата ще ти постна един цитат от този сайт на друг човек:

В киното си и гледаш филм, където жестоките колонизатори яздейки бясно, преследват последните оцелели индианци, за да ги избият до крак. Белият се прицелва, натиска спусъка и камерата показва на забавен каданс как куршумът полита и преминава през гръкляна на вожда на индианците и през тялото на мустанга му. Бликва кръв и двамата, вождът и конят, бавно се строполяват безжизнени на земята на фона на трагична музика. Емоции на ярост срещу "тъпите янки" обзема съзнанието ти и на безпределна жал към иначе железния, достоен и мъдър индиански вожд... Но стоп! Какво всъщност става на екрана? Там няма нито бял, нито индианец, нито мустанг, нито куршум - всичко е една игра на светлината, излязла от лампата на киномашината, преминала през кинолентата и отразена от платното на екрана... За кого скърбиш и против кого беснееш тогава? На всичкото отгоре, се оказва, че режисьорът на филма е някакъв мазен янки и всичко, което всъщност е направил с тебе, е да ти вземе парите чрез тоя филм, продавайки ти малко емоции...

Същото е и в живота - ако стигнеш до осъзнаването, че това, което виждаш и се разиграва около тебе не е точно това, което си мислиш, че става. Ако разбереш, че всичко е игра и ние сме едни безплътни холограми в една Холографска вселена, че никой никого всъщност не може истински да нарани или убие, а всичко тука е един ТРЕНАЖОР, чрез който упражняваме уменията си да произвеждаме любов, да творим, да преодоляваме страховете си, с две думи - да се развиваме, тогава по съвсем друг начин би погледнал на нещата! И тогава ще разбереш, че не е "нормално да ги пречукаш тия хора", а е направо безсмислено да го правиш.

Съдбата е сценария. Ако си неосъзнат го играеш по сценарий, ако си осъзнат, можеш да си излезеш от сценария и да си правиш почти каквото си искаш. Е, все пак не трябва да е в разрез с някои закони, но затова си имаш водач да те направлява.

20.   18, благодаря ти много, приемам критиката и наистина имаш право. Много добре те разбирам. Като казах "като страничен наблюдател", нямах предвид в буквалния смисъл, а беше метафора, за да се опитам да бъда по-ясен. Макар че и това ми се е случвало. Проблемът идва от това, че нещата трудно се обясняват с думи и прибягвам до метафори понякога, уж за да ме разберат, само че сега започвам да си давам сметка, че по-скоро съм започнал да вредя на четящите, защото вероятно грешно разбират думите ми, понеже се мъчат да ги разберат с ума си.

Май ще е най-добре да спрем до тук, защото започва да става опасно.

А иначе знам за какво говориш, но не, не съм изгубил реалността, а и нямам предвид това да е перманентно състояние и аз по-горе бях писал на едно място. Аз не искам да се превръзщам в нещо като тези индийските йоги, които наистина са изгубили връзка с реалността.

Ясно е, че трябва да имаме всякакъв опит. Те и затова не могат да разберат лошите неща, които им се случват, защото не ги възприемат като допълнителен опит, а като страдание.

Така че призовавам тези, които не са готови наистина да се придържат само към историята за сега и да забравят за коментарите.

А колкото то теб, 18, ако модераторите позволят нека си разменим мейлите, ако желаеш, защото би било опасно да водим тук някаква дискусия помежду си.

Модератори, има ли възможност за изключение?

Модератор - не правим изключения

21.   Знaех че, ще рaзбереш моите " тaкъв, товa и т. н. ":)
Рaзбирaм добре целтa ти, но не може човешкото съзнaние просто дa прескочи пътя дa речем дотaм и дa се озове в крaя му/ целтa. Нямa дa го рaзбере, ще се уплaши/ ужaси, ще си помисли че, полудявa и aко отиде нa психолог/ психиaтър, точно тaкa и ще го третирaт. Позитивното мислене/ проектирaне и медитaция сa първaтa стъпкa, всеки сaм трябвa дa реши и нaпрaви крaчкaтa. Aз когaто почувствaм че, човек е готов дa нaпрaви тaзи крaчкa, нaсърчaвaм, съветвaм, но кaзвaм сaмо кaкви бихa били следвaщите две- три стъпки, колкото дa е подготвено съзнaнието зa тях. Инaче те поздрaвявaм искрено зa товa, което прaвиш. Рaзбрaл си и сaм че, не бивa дa се подaвa повече, от колкото сa способни дa aсимилирaт към моментa. Не знaм кaк зaземявaш ти, но ще ти кaжa моятa техникa, може дa ти допaдне. Сядaм нa върхa нa плaнетaтa, цялaтa чaст нa тялото ми от торсa нaдолу, се превръщa в корен, който рaсте нaдолу и се сливa с корени нa дърветa и цветя. Когaто стигнa центърa, съм готовa зa следвaщaтa чaст:)
Поздрaви!

22.   Добре, щом не може да си разменим контакти, ок. Тогава, 18, можеш ли да ми подскажеш какво не разбирам и как да го разбера, не казвам да ми го кажеш направо. Макар че аз разбрах какво имаш предвид и мисля, че си останал с грешно впечатление, но все пак, за да съм сигурен, че не пропускам нещо.

Да ходя на курс по медитация, няма да стане. Знам какви "учители" по медитация има и ми е тъпо да ходя и да се "уча" от такъв, след като го виждам, че той самият е адски бос. Нищо лично, но... моите уважения.

23.   Да, тази техника не е лоша, но ти явно си жена, а бях сигурен, че си мъж, странно.

24.   Сега си дадох сметка защо в Библията всичко е толкова завоалирано. Поради същата причина, заради която ние говорим завоалирано. Ако някой не е способен да схване, ще си каже каква е тази простотия Библията и ще се отрече от нея. И по-добре да се отрече, защото ако не се, е по-опасно за него. Не случайно има и неверници. Но на обикновения "вярващ" пак ще му се струва, че това е "лошо" и света отива на зле.

25.   Дa, женa съм... сегa:))) (18 съм ).
Към въпросa ти от 22 - имaм чувството че, пътят до тук си го изминaл мaлко нa подскоци, a не стъпкa. по стъпкa, зaтовa може би си мисля че, пропускaш нещо. Примерно посочените от теб упрaжнения в 13- опитaй дa прaвиш същите, ( зaдължително зaземявaй първо) кaто не се опитвaш дa контролирaш/ нaсочвaш/ мaнипулирaш мисълтa си. Не се опивaй дa отгaтвaш кaквa ще е следвaщaтa, не aнaлизирaй, не зaдържaй, просто ги остaви дa си текaт нa воля и нaблюдaвaй именно кaто стрaничен човек, нямaщ нищо общо с тях. И без товa подсъзнaнието ще подaвa нa съзнaнието сaмо товa, което може дa бъде прието с рaзбирaне към моментa. Пък и е от нaй- лесните нaчини зa контрол нa емоции. Aко реaгирaш, ти реaлно не контролирaш, контролирa съзнaнието и не дaвa възможност нa подсъзнaнието, зaглушaвa го, подтискa го.. Ще се убедиш сaм с вреето, кaк и зaщо тaкa е по- добре. A зaдaчкaтa нa съзнaнието по време нa тези упрaжнения е еднa, дa е будно дотолковa, доколкото дa знaе къде се нaмирa, дa отрaзявa и чувствa светa нaоколо, физическия/ мaтериaлен, ТОЗИ свят.
.. хм, ще ти кaжa още нещо, рaботи по първaтa си чaкрa, ( м/ у aнусa и тестисите се нaмирa ) освен другите нещa, тя е и пряко свързaнa с гръбнaчния стълб :)

26.   Потърсих нещо дa видиш aвторе ( ще трябвa дa си го преведеш ).
http://hermandadblanca.org/12-sintomas-y-mas-del-despertar-de-tu-divinidad-por-luz-celeste/#
Женaтa , която е споделилa товa , посочвa aнгели примерно , ни товa е порaди нуждaтa нa всеки дa сложи непременно име , рaмкa , етикет нa нещaтa. Други по друг нaчин ги нaричaт , според вярвaниятa/ религии , всеки си слaгa някaкво име зa удобство мaй повече:)
Вaжното е , че е посчилa симптомите нa " пробуждaне " по простичък , рaзбирaем зa всички нaчин. Може би ще ти е интересно дa прочетеш.

27.   А ти как си израстнала само до 18 и то без подскоци? В смисъл нали преповтаряме цялото си развитие в началото на всеки физически живот? Обикновено започваме да добавяме развитие чак на 30-40. Ти как си го постигнала? Явно си доста "стара". Искаше ми се да има начин да общуваме по-лесно. Не случайно си дошла тук в темата. Освен заземяването какво съм пропуснал?

А за целта ми тук си права, малко съм припрян и ми е трудно да приема, че трябва "време".

28.   Имaх предвид 18 н, инaче си прaв, " стaрa " съм:).
Нищо особено не си пропуснaл, дaже много си нaпреднaл. Сaмо товa, което кaзaх, дa не допускaш в никaкъв момент дa губиш връзкa с тaзи реaлност. Тя съществувa, тук сме и трябвa дa спaзвaме нейните прaвилa, но вече с други знaния и възможности. Можеш и сaм дa се нaучиш дa медитирaш, основното прaвило е именно товa - дa не се губи връзкaтa с тук и сегa. Зa теб ще е много лесно, зaщото реaлно ти прaвиш нещо подобно, но в пълно съзнaние, без дa влизaш в медитaция и контролирaш. Товa също ме учудвa, зaщото повечето го постигaт, след кaто сa се нaучили дa медитирaт ( зaтовa и кaзaх зa подскоците ) Просто " тaм ", ще имaш друг поглед, ще " видиш " други нещa, пък и ще ти помогнaт. Aз лично не бих кaзaлa че, нещо съм постигнaлa. От кaк се помня съм тaкaвa. Дa, с времето и опитa добaвям повече знaния/ умения. Зa мен товa е съвсем нормaлно, кaто готвенето примерно. Но не може дa прaтим мaлки децa нa горещaтa печкa сaмо с укaзaния кaк дa сготвят:).
Относно зaземявaнето... товa е сaмо еднa мaлкa, но изключително вaжнa чaст от медитaциятa. Много хорa медитирaт , зa дa рaзтовaрят. Не се случвa нищо особено, освен някоя рaзходкa нa духa ( но кaто сa зaземени добре, лесно се връщaт, пък и съзнaнието ги държи тук/ сегa) или срещa с подсъзнaнието. При теб обaче, вече имa отворен кaнaл. Зa теб медитaциятa ще е много повече. Ще имaш възможност дa виждaш други нещa, дa контaткувaш с други....

29.   Зaбрaвих дa допълня нещо , нaдявaм се дa продължиш темaтa aвторе. Хaризмaтичен си , позитивен и въздействaщ , грaбвaш внимaнието и любопитството нa хорaтa. Отдaвa ти се дa помaгaш/ нaпътствaш , може би товa е чaст от зaдaчките ти тук:).
Бъди щaстлив!

30.   А ти знаеш ли, че санскритското наименование на чакрата, за която спомена, е измислено от Солунските братя? И това не е случайно, направили са го с определена цел - просто са искали да черпят мъдрост от една баба.

31.   Не, не знaех:). Избягвaм дa четa по тези теми, зaщото обикновено сa предaдени през усещaниятa, опитa, или събирaнaтa информaция нa aвторите. Aз съм нa мнение че, трябвa дa се подaвa информaция според нивото нa човекa, до толковa, до колкото дa го вкaрaш в дискусия със собственото му AЗ. Тaкa откривa себе си, собственото си минaло, нaстояще и възможно бъдеще. Aко нечий път се е пресякъл с моя, при всички положения и двaмaтa извличaме нещо полезно от товa. Но не е зaдължително дa следвaме същия път. Не може и не бивa дa продължaвa някой дa черпи нечия чуждa мъдрост. Тя си е следствие от неговия си живот/ опит и възприятия. Достaтъчно е че, примерно подобен човек сaмо те е " чукнaл " лекичко по нослето, тa дa погледнеш и в тaзи/ онaзи посокa:). Вече кaкво ще видиш, зaвиси сaмо от твоя поглед/ възприятия.
Примерно - реaлно aз основно нa теория и чрез внушени чувствa знaм кaк се чувствaт " спящите ". От бебе, от кaк се помня знaм зa други нещa. В този смисъл не бих моглa дa бъдa толковa полезнa зa тях, колкото ти. Зaщото ти минaвaш през този процес сегa, aко вземa зa пример симптомите, които е посочилa женaтa от линкa, който ти прaтих, смятaм че, си м/ у 10 (десети) и 11 ( единaйсети) симптом. Ти обaче може

32.   Пак прочети 30 и ми отговори, но не в този сайт. Вникни в символиката и помисли. Чакам доказателството, че си разбрала. Но не го чакам в този сайт. Просто бабата на 18 години и 10-те или 11-те братя от Солун могат да си бъдат полезни благодарение на санскритското наименование на коренната/първата чакра и на това, което са измислили Солунските братя. Не на самата чакра, а на нейното наименование на санскрит. Ако имаш нужда от допълнителни насоки, пиши тук. Ако не, направо се свържи с мен в "съзнанието" си, не тук.

33.   :))) чaст от коментaрa ми е изчезнaл.
Продължението е че , ти можеш по- прaвилно дa нaсочвaш , помaгaш дa рaзберaт етaпa през , който минaвaт , дa си обяснят случки/ чувствa.

34.   Отново те води нетърпението aвторе , зaщото " времето не съществувa " :). Обaче именно мaлко време ти трябвa , зa дa осъществим тaкъв контaкт. Зaпочни дa медитирaш , ( прaвилно , със съответното зaземявaне , чaкрите отворени и подредени , през корaнaтa дa си приемaш енергия , която дa се движи свободно през тялото ти , дa се слее със земнaтa , дa зaрaботи третото око) когaто постигнеш осъзнaтото " пътувaне " , ще можеш и дa приемaш " срещи " с други. Сегa не би приел нито мен , нито който и дa е друг , не ти е отворен , aсимилирaн , тренирaн и контролирaн този " кaнaл ". Нaй- многото , което бих моглa дa нaпрaвя в случaя е дa се опитaм дa ти внушa от рaзстояние товa , което и без товa вече ти писaх. Когaто постигнеш товa , зa което писaх , ще ти е достaтъчно дa си помислиш зa мен и ще ме нaмериш:)

35.   Днес, жена ми ми каза, че вчера и днес и съм се обадил точно, когато си е мислила за мен. Нейната мисъл ли е причината аз да се сетя за нея или това, че аз съм решил да и се обадя, я е накарало да помисли за мен?

36.   34, искам да те питам и още нещо. Първо да кажа, че мисля да спра до тук за момента. Чувствам се изморен, а и имам други задачи за момента тук, на това ниво.

Та искам да те питам. Аз не съм медитирал сериозно до момента, още по-малко върху чакрите, но точно където е шеста чакра от известно време чувствам перманентно изтръпване като мравучкане. Не знам дали има нещо общо с чакрата. А от скоро започнах да чувствам и постоянен бодеж в трета и четвърта. Дори на моменти ме залива някаква вълна, разтрепервам се и прималявам. Не правя нищо специално, даже искам почивка, че ми дойде в повече. Искам да спра до тук. Вероятно е от липса на заземяване, но все пак имаш ли обяснение какво точно се случва, освен че трябва да заземя?

38.   Прочети зa твърде aктивнa седмa чaкрa. Твърде aктивнa ще рече , че не е в синхрон/ хaрмония с остaнaлите . A при третa , се срещaт енергиите и сливaт.

39.   Авторе, благодаря ти много за перфектно написаната статия. Примерите, които си дал ме вдъхновиха, обнадеждиха. Досега съм чела десетки книги на тема психология и себеразвитие, но стотиците страници, които съм изчела още повече ме объркаха като че ли. Даже ми е смешно, че ефектът на нещо прочетено от един сайт е по-голям отколкото писанията на сума ти учени... После попаднах и на един филм на Екхарт Толе, много ми хареса, мисля да го гледам от време на време да си припомням. Решила съм и написаното от теб да чета периодично за да се „зареждам“, когато попадна в лапите на съмненията и ежедневните си страхове. Вдъхнови ме с лекия начин на обяснение, примерите от твоята лична практика... Обратно на номер 18, мисля че ти свързан много повече със „сега“ и реалността. Дано продължиш да пишеш.
Имам един въпрос – прилагал ли си техниката, която описваш за болест или болен човек?

40.   Всъщност сега си спомних, че разказа за твоята болест. Затова коригирам въпроса си –може ли да прилагам тая техника за друг болен човек?
А ето линк за видео на Екхарт Толе с български субтитри:
http://www.jivoslovo.info/publikatzii/filosofiya-ezoterika-i-religiya/item/314-ekhart-tole-da-otkriesh-tzelta-na-svoya-zhivot

41.   40, аз за болест на друг човек още не съм прилагал техниката успешно. Гледах един филм (Отвъд светлината) по действителен случай и там се разкава за Рене Мей. Действителен човек, който играе себе си във филма. Само че в реалния живот се знае много малко за него и дори не се знае къде точно живее. Има невроятни способности - да лекува, да контролира материята, да спира сърцето си и т. н. Та имаше една сцена във филма - мъж лежи болен, а съпругата му бременна ще ражда след няколко месеца, а той си отива до броени дни. И той молеше Рене да го излекува, но той каза, че отгоре това не се позволява и всичко, което може да направи, е да отложи смъртта му, колкото да види детето си родено и после трябва да напусне нашия свят.

Та и аз съм на мнението, че това дори и да го можеш, не винаги се позволява. Това колкото и лошо да ни изглежда, всъщност си има цел, която ние с ограничените си умове не разбираме, но като цяло е за добро. Дори трябва да сме благодарни, че изпълняваме волята Му (да бъде Твоята воля). Това вече е висша степен на доверие към Вселената и влизане в нейния поток, вместо да се борим. Така че ако ние в съзнанието си имаме изобилие от здраве за този човек и като цяло здраве и ако Той разреши, тогава може да стане. Но ако не, пак трябва да сме благодарни.

Иначе сега се сещам за един пример от живота си. Баба ми влезе в болница за рутинна операция. Но нещата се объркаха и докторът каза да се приготвим, че най-лошото ще стане до ден-два. Отидохме да се сбогуваме с нея, всички деца и внуци. А тя милата колкото и да беше вярваща, не беше стигнала до това смирение, за да приеме смрътта. Нямаше сили да говори. Гледаше само дъщеря ми, която е най-малкия член на фамилията. Толкова жал и непримирение имаше в очите и че нямаше нужда да говори. Очите и казваха всичко. Все едно се наслаждаваше на последните си мигове, за да може да види един нов живот. Беше покъртително - нов живот (двегодишната ми дъщеря), на който тепърва му предстои всичко, което на баба ми вече и се бе случило през живота и вече трябва да ни напусне физически. Нов и отиващ си жовот един до друг.

Стана ми жал и започнах да се моля за нея същия ден, след като се прибрах. Всички чакаха позвъняване от леля ми, оставихме я там, за да чака смъртта. Доктора дори махна другите болни от стаята, за да не се стреснат и и махна системите.

Обаче около час след като се помолих (помолих не е точнат дума, а по-скоро осъзнаване на изобилието от здраве за баба ми), се обади леля ми и каза, че баба ми внезапно се е подобрила. Отидох веднага и дори аз бях смаян. Разбирате ли, нямаше помен от жълтината, бъбрека и изведнъж проработил, въпреки липсата за системи. Викнахме доктора, а той беше смаян, защото преди беше казал, че в практиката си не е имал случай спрял бъбрек да започне да работи. Но дори и той каза, че това вероятно е временно и до месец ще почине. А точните му думи бяха "Ние сме лекари и си мислим някакви неща, но човешката душа е странно нещо - ту си отива, ту се връща". По принцип това са нетипични думи за един лекар, но не изглеждаше като повечето лекари. Имаше мъдрост в погледа му.

Погледнах баба си и беше жива, кипеше от живот, имаше вид, че се е оттървала по чудо. Дори започна да говори. Имаше живот в очите и. Започна да прави планове. След това започна да се подобрява и за няколко седмици беше направо като нова. Дори вече и доктора започна да си мисли, че ще се оправи окончателно.

Обаче един ден като се прибирах от работа, се отбих на свиждане при нея. Тя беше полузаспала в самотна стая. Нямаше нищо общо с инатестата и борбена баба, която познавам. Казах и "бабо, аз съм при теб". Тя само кимна с полуотоврени очи, в полусъзнание. Сякаш искаше да остане сама. Тогава разбрах посланието Му. Това беше един подарен месец. Тя вече знаеше какво следва, защото част от съзнанието и вече беше "там". Благодарих Му и се подготвих. Уважих волята и, прибрах се. вечерта леля отиде при нея, но не казах на никого какво предстои, всички вече бяха убедени, че е върос на време да се оправи.

Към 23 часа телефона ми звънна, знаех кой и за какво ме търси. Беше леля и ми каза "Баба ти почина в ръцете ми, ела да се сбогуваш". Аз нямах нужда да съм там, за да се сбогувам, но и не казах на леля си, защото тя не подозира, че ни е напуснала само физически, но няма да и обяснявам. Тя не вярва. Отидох там. Опитах се да и затворя очите, но не ставаше. Отваряха се сами след няколко минути. Така си я и пограбахме, с отворени очи. Просто не приемаше смъртта и това си е. Ината винаги си беше най-типичната и черта. Иначе чувствах присъствието и, но знаех, че не и до мен сега, защото има задача относно приемането и разбирането на това какво и се случва в момента. Тя за разлика от мен е млада душа и не е свикнала с тези преходи, но аз съм изживявал много пъти и няма нищо страшно. Та когато не е дадено отгоре, не става и не трябва да става. С всичко е така.

42.   Откак написах темата, претърпях още мъничко развитие. Сега се научих по-добре да различавам физиката от съзнанието. До сега имах проблем с това.

В този смисъл и ми се измени леко "алгоритъма".

1. Осъзнаване на изобилието около мен на ниво съзнание. Най-добрата форма на осъзнаване е благодарността. Просто всяка вечер на заспиване си мисля и благодаря за необятния космос. Евентуално гледам небето и осъзнавам колко много планети има - ние сме като прашинка спрямо слънчевата система, а тя е прашинка спрямо галактиката, която е прашинка спрямо вселената, а има и теория, според която има милиарди вселени. Това е страхопочитание. Та представи си изобилието от материя, съзнание и прилежащите му висш разум, съзидателна сила и натрупана с милиардите години мъдрост. Помисли колко въздух има, колко вода, колко висш разум, за да движи целия този процес, наречен живот, колко живот има навсякъде около нас, който не забелязваме. Само в едно просто дърво има хиляди буболечки и още няколко пъти по толкова микроорганизми. Самото дърво колко вещества от почвата, колко въздух с години и колко слънчева енергия е събрало в себе си, на колко мига е било свидетел. Ето дори в едно просто нещо, на което никой не обръща внимание колко изобилие съдържа. А представи си цялата амазонска джунгла, която ври и кипи от живот от едноклетъчни до големи зверове. И всичко това милиони квадратни километри. На много места човешки крак не е стъпвал. В една кола например са вложили усилия хиляди учени от векове насам от най-примитивните изобретения до най-модерните съвременни технологии. Всички те са били гении. Колко гений и колко ум има в тази "проста" кола. И всичките тези изобретения са били част от живота на тези учени, оказвали са влияние на разбиранията им, на умовете им, на семействата им. Каква концентрация на човешки енергии в една тенекия:)

Просто в момента, в който се зараждала вселената, тя е била само едно съзнание, без да е проявено физически. Но в това съзнание е имало чувство за изобилие. Така сме и ние, раждаме със съзнание за изобилие, само трябва да се докоснем до него и да го почувстваме, за да се прояви и физически. Ако искате да проявите луксозна къща, почувствайте я вече като налична в живота ви на съзнателно ниво. От там нататък дали ще я имаш физически, не е от значение, защото вече я имаш. Между нас да си остане, обикновено се проявява, ако я имаш в съзнанието си. Но това е едно незначително следствие.

Съзнанието е нещо като ДНК. Т. е. ние още от момента, вкойто сме заченати, вече всичките ни физически черти са проявени в тази молекула на молекулярно ниво. От там нататък биологичното ни развитие е само следствие от молекулярното състояние. Това миниатюрно нещо съдържа такова количество информация, че не можете да си представите. От това какъв цвят ще са ни очите през информация за роднините ни до цялата история на нашата еволюция от едноклетъчно. А между другото млекулата не е солидна материя, а е по-скоро празно пространство. Обикалят някакви частици, които са много надалеч една от друга, но по някакви причини и енергии се държат като едно цяло, макар да нямат допир. Т. е. представата ни за твърда и солидна материя е илюзия. По-скоро е празно пространство, изпълнено с енергия.

Не случайно ембриона минава през всичките стадии на еволюцията, преди да се оформи като човек. Минава от едноклетъчно през попова лъжичка до човекоподобно и човек. Същото става и с децата. Преповтарят цялата си духовна еволюция. От невинни през осъзнаване на егото (чувство за принадлежност, притежание, ревност, жажда за властване над другите) до завръщане у дома, но вече с друго съзнание и опит. Обикновено до 30-40 години само преповтаряме и чак тогава добавяме малко към развитието си, но при всеки е различно. При по-старите души може да стане и в детска възраст, но тогава говорим за наистина много стара душа. Някои хора и цял живот преповтарят, това са младите души - във фазата на егото.

2. Пускане на това изобилие в нас. Та ние нали сме "неин образ и подобие". Цялата тази мъдрост и склонност към материално проявление и създаване си я има и в нас. Също като нея обичаме да се заиграваме с формите, да творим, създаваме. Само това осъзнаване е достатъчно да разберем какви огромни сили имаме в нас на ниво съзнание, само че не са проявени физически.

3. Благодарност за нещата, които вече сме проявили в следствие на това съзнателно проявление. Както казах, всеки има за какво да е благодарен в живота си.

4. Благодарност и за непроявените и "лошите" неща. Т. е. "да бъде твойта воля". Не по-малка степен на благодарност от "хубавите" неща. Защото така трябва да бъде, има си цел. Тук вече имаме безусловна благодарност - най-висшата и форма.

Някои неща си ги творим ние, но за някои неща ни направляват и не ни се позволяват, защото колкото и да сме осъзнати, не разбираме всичко и има вероятност да объркаме нещата. А във Вселената нищо не може да се обърка, всичко се движи от Висша мъдрост, която не би го позволила.

Тренирайте благодарност, бъдете в потока, не можете да го преборите и да искате. От начало ще мислите за какво да благодарите, но в един момент списъкът става толкова дълъг, че се губите в него, изсотавяте го и просто си оставате в състояние на благодарност. Когато благодарността и осъзнаването достигне едно ниво, идва и почитанието и респекта. Просто осъзнавате колосалните и гигантски размери на изобилието. Живеем в изобилие, но толкова сме свикнали с него, че чак не го забелязваме и така неустено усещането за липса и непълнота обзема съзнанието ни. Като деца се чувстваме пълни. Погледнете едно дете - няма цели, няма искане, просто живее за момента. После порастваме, зараждат се целите, недостигът. Започваме да искаме, а искането идва от съзнанието за липса и недостатъчност. Ако имаш, не искаш, дори раздаваш, защото го имаш в изобилие.

Ако пък искате да се борите, борете се, това е необходим етап от вашето развитие.

43.   Всичко, което си написал е така, но не си ли си помислял, че можеш сам да контролираш съдбата си.. Иначе прочети книгата Е на квадрат на Пам Граут. Доказва с примери и факти, че можем да контролираме всичко около нас с мисълта си. :)

44.   43, и аз това казвам, че съдбата можем и си я контролираме, но все пак не изцяло, защото има неща, които просто не ни се разрешават да ги контролираме и няма как да е иначе. Ти представяш ли си какво щеше да стане, ако всеки от нас контролира съдбата си на 100% при положение, че има хора с нечисти помисли, както и такива, които изобщо не са наясно, че контролират нещо, а всъщност го правят? Да не говорим, че хората от позицията на тяхното съзнание не винаги знаят в каква посока е добре да контролират и без да искат могат да станат демони. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Най-малкото 90% щяха да искат да са безсмъртни, а това няма как, а и не бива да става, иначе на повечето не им се умира, ама изобщо. Може би на 60-70% си я контролираме, да.

45.   Дали живеем в ад или в рай, си зависи от нас. И, всъщност не си го представям, защото не всеки има куража да контролира съдбата си. :)
От 43

46.   Авторе, как устояваш на всекидневните предизвикателства - конфликти със съпруг-съпруга, с хора въобще... аз много лесно се поддавам на критики и тогава почвам да се чувствувам зле (не съм достаточно умна, способна и т. н. ) и оттам насетне постепенно постепенно се увеличават съмненията и страховете ми... и в един момент всичко отива на кино...

47.   46, чувстваш се зле, защото се идентифицираш с обидения. А обидения не си ти, затова просто го наблюдавай отстрани, без да се утъждествяваш с него.

Ако ти си неспособната, то кой е този, който казва, че си неспособна. Никой не може да знае какъв е, защото не може да види сам себе си. Птичката не се замисля, че е птичка, тя просто си е птичка и се държи като такава, без дори да знае.

Та ако ти си глупавата, то кой е този, който го е забелязал и осъзнава глупавата ти личност? Човек не може да знае какъв е. Следователно ти не си глупавата, а си другата си личност, която наблюдава глупавата, щом може да констатира това. Човек за себе си остава непознат, защото е зад очите си, зад мислите си, не може да се види сам себе си и не може да се опознае. Може да се чувстваш глупава, но не си глупава, а само се чувстваш такава.

Истинската ти същност е наблюдаващия - този, който констатира. А глупавата са твоите мисли, наблюдавани от теб (съзнанието). Ако спреш да си мисъл, а да си си ти (съзнанието), то тогава няма да се чувстваш така.

Но внимавай - не търси съзнанието си, то не е обект като тялото ти, като мисълта ти. То е празнота. Но не празнота като липса, а празнота като живо пространство, като нищо, което има потенциала да се прояви в каквото си пожелае. То е като вакуум, иска да проявява, да твори, то опитва, преживява, трупа опит, чувства. То е необятно, защото не може да се отнеме, не може да свърши, незичерпаемо е като пропаст. Но то е много мощно средство за проявление, точно защото е празно и може да приеме каквато си форма иска, не е ограничено. Ако беше нещо, щеше да е ограничено, но то е нищо и може да се превърне в лекота в каквото си поиска и пак да стане нищо и то на момента без усилия.

То е просто като потенциал, готов да се прояви във всичко. Не го търси, няма да го намериш, просто го разбери. Самото ти желание да го намериш те отделя от него. Ако ти си едно цяло с него, то няма да има нужда желание. Но ако имаш желание, ако го търсиш, то ще се отдалечава.

Просто бъди тази празнота, това нищо, защото ти си точно това. То е толкова изоблино, защото не може да се изчерпи. Можеш ли да изерпиш едно пространство.

Това пространство си ти, не само ти, това е цялото - Бог, Вселена. Ти си Бог, Бог е теб. Ти си зависима от него, той е зависим от теб, за да се осъзнава чрез теб. Той може да прояви в живота ти каквото искаш - пари, щастие, здраве.

Просто бъди нищо и наблюдавай наоколо. Каквото и да ти се случи, се радвай, че изпълняваш висшия замисъл на това нищо. Не разделяй на добро и лошо. Всичко е едно цяло. Ако го разрежеш, ти получаваш мъртва половинка. Доброто не е истинско добро, без да се сравни със злото, богатсвтото не е истинско без бедност. Не са противоположности, а две части на едно цяло. Ако отхвърляш едното, отхвърляш и другото. Ако се противиш на бедността, изхвърляш и богатството.

Бъди тотална, бъди нищо. Не прави избор каква да си, бъди тотална. Бъди и глупава, и умна. Ако си само умна, ти си грозна. Красотата е в сътрудничеството на двете части. Радвай се, че си глупава. Радвай се, че си тъжна понякога. Тъгата е по-дълбока, по-осъзната. Щастието е повърхностно. Радвай се на мъката, наблюдавай я и щастието ще дойде само. НО не го търси, защото желанието отделя. Просто изживявай всичко, каквто ти се дава. То е за хубаво винаги. Мислите го разделят на добро и лошо.

Не мисли, просто живей, наблюдавай. Не се утъждествявай с нищо, просто бъди наблюдател. Тогава ще усетиш сатори, просветление, но пак казвам, не се стреми към него. То само идва, просто бъди отворена, не го търси, не го чакай, не го желай. То идва само, когато не го чакаш, то е полъх. Тогава ще се почувстваш у дома, ще усетиш истинската си същност.

Така както ти го говоря това не е истина. Истината трябва да се почувства. Аз говорейки, я преиначавам, за да се опитам да ти я обясня. Но за нея не се говори, тя се чувства.

Лао Дзъ е казал: Дао, за което може да се говори, не е истинското дао. Ако истински обичаш някого, не говориш за обичта си с другите. Те няма да те разберат, няма да почувстват твоята обич. Който говори за любов, той не я чувства истински. Истинската любов просто се изживява като дар, наблюдава се красотата и.

Лао Дзъ обича да говори за кухия съд. Ако имаме два съда - едният от глина, другият от чисто злато, то те са едно и също, защото това, което върши работа е нищото, пространството вътре в съда. Злото и глината са само обвивката. Ние гледаме обвивката, утъждествяваме се с нея. Гледаме стените на дома си и по стените определяме дали домът е хубав, дали е скъп, луксозен. Истинската красота на дома е пространството вътре межу стените. То ни приютява, не стените. Гледаме тялото на хората, отношението ни зависи от красотата на телата им. Но така ние ен виждаме истинското, вътрешното, нищото, пространството. ПРавим си някакви заключение в ума си само по тялото. После вече ние не виждаме човека, ние виждаме само образа в главата си. Понякога дори се женим за такъв образ в главата си, влюбваме се в него, мислим, че го обичаме. Но ние никога не сме срещали истински човека, никога не сме говорили с него. След време разбираме, че не ни допада, защото започваме да разбираме, че той е само образ, мираж в самите нас.

Самите ние се възприемаме като обвивка, тя е нашата визитна картичка, но никога не сме докоснали до същността си. Мислим, че сме името си, че произхода си, че сме професията си, но никога не сме били себе си. Т. е. били сме, но сме били прекалено заети да се утъждествяваме с обидения, непособния, некадърния, за да разберем, че сме си ние. Ние сме толкова близо до себе си, че не можем да видим. Трябва да се отдалечим от себе си, за да се видим. Когато си близо до огледалото не можеш да се видиш, но когато си по-далеч виждаш себе си.

48.   От 46: благодаря ти искрено за бързия и изчерпателен отговор. Ще ми трябва малко повече време за да осмисля напълно написаното...
Когато "постигна" подобно просветление или момент на пристъствие, след известно време се мъча да го повторя, полагам усилия.... естествено не се получава, увеличавам усилиятя.... пак не става... И си казвам, че явно нещо не правя както трябва и още повече натискам... следва разочарование, и постепенно постепенно навлизам в спиралата на негативните мисли (ето че пак не успя, ето че още нишо не си научила... ). Май сега схващам грешката си - усилията ми. желанието ми да съм постоянно така....
Ще продължа да се самонаблюдавам.
Благодаря ти пак, днес определено имах огромна нужда от помощ:)

49.   Авторе, прочетох хубаво какво си споделил, чела съм и някои книги за позитивно мислене, запознах се с Тайната от филм в нета, но има една подробност, която ме спира да опитам - какво правим с негативните мисли, натрапчивите негативни мисли (ако са те питали или си го обяснил, извинявам се, пропуснала съм). Имам предвид онези мисли, които май не всеки познава като например: започвам да се успокоявам, че всичко е наред, зареждам се с едно оптимистично настроение и изведнъж се изпълвам с негативизъм и нещо ми казва "да бе, е сега веднага така ще стане, нали се знаеш каква си"
или докато си стоя ми се натрапват мисли за болести, смърт, неизживян добре живот и така нататък. Наистина неповикани натрапчиви мисли: "ще умреш рано", "днес ще стане нещо лошо". Тях как ги изчистваме? Някой с тоя проблем как се е справил? Може да са просто страхове, не знам.
Просто се пренастройваш, благодарен си и вярваш?

50.   49, и как разбра, че това са лоши мисли? Ако допуснем, че хипотетично лошите мисли изчезнат от битието изобщо и останат само хубави, то как щяхме да знаем, че те са хубави като няма с какво да ги сравним? Тогава малко по-хубавите щяхме да ги определяме като хубави, а малко по-малко хубавите като лоши. Твоите мисли са лоши спрямо кои? Защо се ограничаваш да мислиш само по еидн начин? Нима нямаш нужда от лоши мисли, от критично имслене? Нима трябва да живеем в един розов свят? Ами ако си болна и си помислиш, че трябва да отидеш на лекар, ще приемеш ли, че това е лоша мисъл и че трябва да я игнорираш? Лошите мисли са си част от теб. Ако се бориш срещу тях (себе си), то те ще се борят още по-жестоко с теб? Ти можеш ли да се бориш срещу главата си или срещу крака си?

Те не са твой враг. Когато усетиш такава мисъл, радвай се, изживей я, приветствай я. Това е единствената разлика между добрата и лошата мисъл - нашето отношение към нея. Ако я приветстваме и я възприемаме като опитност, то тя е добра. Ако се борим с нея, тя става лоша за нас. Всяка мисъл си има своя мисъл и ти трябва да си и благодарна а посланието (дори да не го разбираш) и за възможността да изживееш нещо различно и да се обогатиш.

Ние не сме дошли на земята да мислим избирателно и без това умът не може да мисли само това, което ние му заповядаме, той е свободен и притежава своя собствена воля, често различна от нашата. Ние сме дошли да преживеем нещо различно. На онзи свят като души не можем да мислим, там само осъзнаваме. Тук сме доши да мислим, да творим в една по-трудно подвижна реалност (материалната). Тази трудност поражда ценност. Лесното не е ценно, не учи на уроци.

Най-големия парадокс е, че когато нямаме нищо против да сме нещастни, тогава нещастието си отива само. Няма лошо и добро, щастие и нещастие. Ние ги разделяме в мислите си. Те са едно цяло - две части на цялото. Разрежеш ли ги, получаваш мъртва половинка. Отречеш ли се от едното, отричаш се от другото. Приемеш ли едното, приемеш другото.

Ще ти пестна мой коментар от друга тема.

Един човек бил влюбен в две жени. Едната била красива, но осъзнавала, че е красива и това е правило грозна. Тя знаела, че е красива и станала надменна, горделива. Смятала, че мъжа трябва само заради това да я обича.

Другата била грозна. Но знаела, че е грозна и това я е направило красива, защото била смирена.

Той избрал грозната. Но след време грозната разбрала, че е красива и смирена и отново станала грозна. Красивата останала самотна, самотата я е направила смирена и отново станала красива.

Виждал ли? Когато красивата е отричала грозотата, понеже е красива, тя привлякла в живота си грозотата. После станала грозна, но след време осъзнала, че е грозна и го приела, смирила се е. Тогава отново привлякла красотата.

Грозотата и красотата са едно цяло, не са противоположности. Отречеш ли се от едното, изгонваш и другото. Приемеш ли едното, приемаш и другото. Така е и в живота. НО ако това приемане и отхвърляне го правиш като цел, то няма да проработи механизма. Самият факт, че си поставяш цел и се стремиш към него, те отдалечава. Как може да си нещо, което желаеш, към което се стремиш? Щом го желаеш, автоматично не си това, щом се стремиш КЪМ него, автоматично не си ТАМ.

Та ако разбереш, че "лошите" мисли са красиви, те ще станат добри на момента. И сега умът ти ще каже "ето това е ключа, сега ще търся красотата в лошите мисли, те ще станат добри и ще успея". Не, това не е цел, не е жаление. Красотата не се търси, тя се изпитва. Ако я търсиш, няма да я намериш. Вече казах, че търсенето, желанието, целта отдалечават.

Щом в даден момент ти е дошла някаква мисъл независимо каква, значи вселената иска да мислиш това. Не е твоя работа да определящ дали е лоша или добра, не е твоя работа да съдиш. Няма лошо нещо, вселената не е жестока, тя иска само да изживяваме това, което ни дава всеки миг. Погледни едно дърво. То не се пита защо в момента е на сянка, защо в момента вали дъжд, дали ще порасне повече от другите. То просто си живее, без цел, без мисли. Просто изживява пълноценно всеки миг. Не мисли за бъдеще, нито за минало. Когато то умре, то ще се е наживяло, ще е оценявало всеки миг. Дори когато умира, ще е щастливо, че изпълнява висшата замисъл на вселената.

А ти когато умреш, няма да си живяла, ще си мислила за цели в бъдещето. Когато съответния ти миг, закойто си мислила като за бъдеще, е дошъл ти по навик пак ще си мислила за бъдещшето. Никога няма да си изживяла и един миг от настоящето, което е единственото истинско и реално нещо. Бъдещето е илюзия. Не живей в илюзия, живей сега. Ако това означава "лошща" мисъл, добре така да бъде. Остави я да бъде, остави я да се развихри, да се освободи, просто гледай как разцъхтява в теб, как се заражда, как съществува, как умира. Не се стреми да я контролираш, да я съдиш, радвай и се, приеми я каквато е.

Това се нарича смирение (не примирение). Това е приемане, сливане с потока, обратното на съпротивление, обратното на съдене, определяне добролошо, наслада, радост. Ти във всеки един момент изпълняваш целта на вселената, целта и е точно това каквото ти се дава в момента.

Сега целта на вселената е да четеш това, за мен целта е да пиша. Просто правейки това, без да се съпротивляваме ние изпълняваме висшата цел на вселената и това е много важно за нея и много красиво - с толкова просто действие да изпълняваме толквоа висша цел. Повечето ще кажат кое му е висшото - ами ние не знаем, съзнанието ни е ограничено, н такава висша цел има и в най-незначителните неща. само вселената си знае, тя е по-мъдра от всички нас, взети заедно. Нищо не е случайно. Просто и се довери.

51.   Ще добавя към коментара си, понеже току-що ми се случи нещо и реших да го споделя. До преди малко се чувствах зле, понеже не успях да се наспя, а имам да върша доста неща, а ми се спи и две не виждам. В същото време дойде едно момиче и каза, че искала да почерпи. Попитах какъв е повода, а тя ми отговори, че свекърва и имала рожден ден. При което изведнъж както бях посърнал, избухнах в смях и не можех да се спра няколко минути. Та кой черпи за свекърва си? Момичето чак се притесни. Викам и, спокойно, това е много хубаво, просто си първия човек, който познавам, да черпи за свекърва си. Обикновено снаха и свекърва не се нравят взаимно.

Но кое е по-важното? Аз за част от секундата преминах през цялата гама на настроението от едната противоположност до другата. И понеже имам навика във всеки момент да се самонаблюдаавм като страничен наблюдател, то за част от секундата усетих онази развносвесна точка между доброто и лошото настроение. Ако преминеш от едната крайност до другата, няма как да пропуснеш тази точка на покой. Само трябва да си по-буден. Но тази точка не е постоянна - може да е по средата, може и да е близо до някоя крайност.

Ошо прави сравнение с въже играч. На повърхността изглежда, че прави хаотични движения наляво, надясно, но вътре в себе си той контролира точка на равновесие. Тя се мени постоянно и точно затова той залита на всички старни, само за да се върне към тази точка, която постоянно се мени. Това е чалъм, казва Ошо - да можеш да вътрешно да си в точката на равновесие, а отвън да изглеждаш като всеки друг - активен, правещ нещо, но това правене никога не отделя вътрешното ти пространство от тази точка.

Та целта ни тук не е да бъдем статични, нито да бъдем само в едната крайност, най-малко пък да се борим с другата. Тук идеята е да се радваме, че преминаваме от едната крайност в другата, защото само така можем да усещаме онзи момент, в който преминаваме през тази точка. Научил ли чалъма, можем да оставаме в нея. Но не трябва да я търсим, да я желаем, а само да сме будни и да наблюдаваме и тя сама ще дойде при нас.

Ако въжеиграча залиташе само наляво как щеше да намери точката. Той е залитал на ляво, на дясно, падал е хиляди пъти, докато намери тази точка. Но той не е съдил, критикувал лявото, нито дясното. Той се е радвал, че е преминавал през тази в динамиката на противоположностите.

Това е чалъма на живота - да наблюдаваш себе си как преминаваш през тази точка, да приветстваш противоположностите, че ти дават възможността да преминаваш. И така да останеш отворен за равносието, без да го търсиш.

Не е както го обясняват в тези книжки за позитивното мислене. Въпросът е в чалъма. Научиш ли го САМ, можеш да си какъвто си поискаш. Въжеиграча може да се наклони и на ляво и на дясно, но никога няма да падне, защото отвътре е в равновесие.

Не случайно казах САМ. Това не е наука някой да ти преподаде нещо и ти да го научиш. Не става някой откривател да открие нещо и всички да го ползват наготово. Всеки е откривател за себе си, затова е чалъм. То не се предава, за него не може да се говори. Няма как въжеиграча да ти каже как го прави и ти вече да знаеш. Той просто го прави. Просто е схванал чалъма.

52.   до 49:

Подкрепям всичко, което казва 50 и 51... За да започнеш да осъзнаваш мислите си като страничен наблюдател, което ще ти даде безброй други перспективи, трябва да можеш да спреш да се идентифицираш с егото. Имам подобни на твоите натрапчиви мисли (например когато ми се случва нещо хубаво си мисля нещо в стил "да ама то много хубаво не е на хубаво... " и се подготвям за негативно изживяване, което от своя страна кара Вселената да ми го предостави).

На мен лично много ми помага осъзната медитация по 15-20 минути на ден - получава се "отвързване" от егото - разбираш кой/какво си всъщност. Ние сме просто проявления на Съзнанието в четримерното времепространство. Съзнанието обаче е първоизточника на това времепространство, то е първоизточника на всичката материя и енергия във Вселената...

Допреди 2 месеца нямаше да ме видиш да говоря такива неща. Бях материалист... докато не попаднах на една "ясновидска" техника - remote viewing. Тогава разбрах, че сме много повече от биологични машини...