Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   от автора до номер 5:
Радвам се, че споделяш опитността си по отношение на духовното ти търсене и развитие, затова си позволявам да споделя и аз част от моя начален опит.
Аз получих моето първо сатори по различен начин. Скоро след като завърших образованието си намерих добра работа, която ме удовлетворяваше напълно, а и имаше възможност за развитие. Давах всичко от себе си, работех доста повече отколкото се изискваше от мен и се справях добре. Това ми носеше удоволствие и чувство на сигурност. Година преди това вече имах и сериозна приятелка, на която се отдавах напълно и получавах същото в замяна. Имахме пари и можехме да си позволим основните неща, които искаме. Сякаш всичко беше съвършено и не ми трябваше нищо повече. Разбира се имахме планове за бъдещето и вървяхме целеустремено напред. Но в един момент, сякаш за няколко мига, нещата се преобърнаха. Тя ме заряза и си тръгна внезапно без да ми даде никаква възможност да поговорим и да си изясним какво се случва. След тоталния шок и пълното недоумение, които изпитах имах чувството, че една голяма част от мен е умряла. Не след дълго (15дни след като ме повишиха) пак без обяснения и без смислена причина ме изгониха от работа. В следващите 2 години не можах да си намеря постоянна работа, нямах пари, за нова връзка не исках и да си помисля, защото още обичах момичето, което ме заряза и не можех да я забравя. Отношенията ми с близките се влошиха, приятелите ми се отдръпнаха от мен. С две думи селият ми свят се срина до основи. Оказах се абсолютно сам в един враждебен свят и не можех да направя или променя нищо, всички обстоятелства работеха срещу мен. Нямаше път, вече нямаше на къде да продължа. Само си задавах въпроса ЗАЩО се случва всичко това, продължавах да си го задавам, но нямаше кой да ми отговори. В един зимен ден, малко преди Коледа, вървейки безцелно по една улица, реших да вляза в едно кафе да се сгрея. Седнах сам на една маса в ъгъла и си поръчах. Огледах се с блуждаещ поглед и забелязах, че на една от масите по средата стоят младо момиче и по възрастна жена и си говорят. Точно в този момент погледите ни се засякоха. Не знам защо, но не отместих поглед от момичето веднага, както бих постъпил преди, а и тя задържа своя върху мен. Това, което видях в очите и ме учуди силно - невероятната дълбочина в погледа и, сякаш през очите видях или по скоро усетих душата и, видях нещо непреходно красиво и съвършено. Това беше моята първа кратка пролука в потока от мисли Спрях да мисля, след малко станах и излязох. Всичко наоколо вече изглеждаше съвсем различно, улицата не беше същата. Но най интересно от всичко беше пълния покой и радост, които усещах. Не исках да анализирам ситуацията, а само се наслаждавах на това "неземно" усещане и исках да го задържа по - дълго. Но уви... към края на следващия ден то започна да избледнява и след още един ден изчезна напълно, проблемите отново ме притиснаха. От тук нататък основната ми цел беше да намеря начин да се върна отново в онова състояние на лекота, хармония и вътрешен покой. Започнах да чета и да се интересувам, започнах самостоятелно да практикувам медитация и да навлизам все по дълбоко във себе си. Това постепенно ме върна към живота. Открих че ключа към всичко, отговорът на всеки въпрос е вътре в мен, открих кой съм, защо съм тук и на къде отивам. Нормализира се и външния ми живот, започнах работа, създадох нови връзки и контакти. И най - важното, научих се да живея.
Утре ще пиша още по въпросите, които поставяш и разглеждаш, сега времето не ми стига.
До скоро.

7.   Радвам се, че сподели, полезно ми беше. Продължавай. А това момиче е доста стара душа, "преляла" ти е съзнание. Или поне така предполагам, а може просто в този момент да се влязъл в т. нар. дзен, защото си осъзнал момента.

8.   Момчета прекрасни сте! Аз започнах да се интересувам от духовното отдавна, но така или иначе до ден днешен, може би не правя нещо както трябва. Може би смесвам силната емоционалност, чувствителност и сензитивност с духовността. Обичам да съм откровена, така че признавам си, мисля че има силно его. Та... както можете да наблюдавате, става една пълна мешавица и бих казала едно огромно разкъсване между самата мен. За просветление съм се молила винаги, но не съм постигала вдъхновение за повече от 2 дни (не твърдя, че съм изживяла просветление, не съм сигурна).
Въпросът ми към вас е, дали имате желание за комуникация на тези теми, може би дори малко насоки, литература, практики...
Ще ви бъда благодарна, ако имате време, което може да отделите, разбира се!
Усмихнат де!

9.   От номер 1

8, ти си много далеч от истината, но мисля, че мога да ти помогна.

"признавам си, мисля че има силно его"

Ти съдиш егото си. Напротив егото е нещо прекрасно и финно. И трябва да го имаш. Идеята не е да бъдем или такива, или онакива, а всякакви. Благодари, че имаш его, защото ако нямаше, трябваше да се заземяваш много сериозно. Чисто и просто трябва да наблюдаваш егото си, без да го съдиш, а не да се утъждествяваш с него. Това е.

Дори го остави да извира, да кипи, да си бъде. Радвай се. Когато едно дете се ядоса, ние му казваме да да неправи така и то подтиска гнева. Не, трябва да си извади, така го осовобождава. Иначе само го таи, подтиска. Изкуствено си успокоява ума, но гнева си стои там вътре, скътан някъде. Отвън изглежда спокойно, а вътре ври и кипи. Дете, което изразява гнева си, го освобождава и вътрешно има спокойствие. Забрави за онези медитации, които казват, че трябва да застанеш в определена поза, да се успокоиш и т.н. Вътре в теб има динамика, има движение, ярост. Няма как външно да бъдеш изкуствено спокойна. Това е за много напреднали, които истински са се успокоили вътрешно. Започни с динамична медитация. Бягай, скачай, удряй, дишай 15 мин дълбоко и хаотично, ту плитко, ту дълбоко, крещи. Напрежението не може да е активно дълго време. След половин час ще усетиш спокойствие, защото неспокойствието ще се измори и ще осовбоди място на мира.

"За просветление съм се молила "

Просветлението не е цел, ако го правиш като цел, дори и да стигнеш до него, то ще е забулено в неспокойствие, няма да го усетиш, по-скоро ще чувстваш страх и тревожност. То се прави заради самото псъзнаване, то не е техника, не е цел. То се прави, само ако ти идва от вътре спонтанно.

В никакъв случай не подтискай егото, а и за теб не е добра да го нямаш. То ти дава насока. Съзнанието осъзнава и реализира, но янма насока, не иска нищо, няма цел. Егото обаче придава цел, има желания, иска промяна. Комбинацията между его и осъзнатост правят чудеса. Едното иска и дава насока, а другото предоставя начина. едното казва "какво", а другото "как".

Ако нямаш его, просто ще съществуваш, няма да твориш, няма да си нужна на Вселената, защото тя няма да трупа опит чрез теб.

Прочети "За медитация" и "Медитацията изкуството на екстаза" на Ошо. Гледай и това клипче първо

http://vimeo.com/83374578

Но имай предвид, че трябва да се заземява, т.е. не трябва да се изпада в крайност, защото 30% от хората, които се занимават с такива практики стават психично болни. Това не е безобидно. Може да изгубиш реалността. Заземяването става, като си представяш от време на веме, че пускаш корени дълбоко в земята и те стигат до центъра и. Приемаш енергията и и си едно цяло с нея, не допускай да се отделиш от нея, бъди си и нормален егоистичен човек понякога.

Аз ще ти кажа моите техники. Погледни тялото си и си представи, че гледаш друг човек. Питай се коя е тази? Защо прави това? Как се чувства в момента? Да, тя има его. Това е хубаво, дава и посока и цел. Защо е тук точно сега? Защото така трябва, такава волята на Вселенаа в моемнта и тя я изпълнява. Тя изпълнява най-висшата цел на Вселената, стоейки тук и сега. Не назовавай нещата с техните имена, товаса някакви изкуствено наложени етикети, просто ги наблюдавай такива, каквито са. От къде ще се появи следващата и мисъл? Защо си мисли точно за това в момента?

Това го правя, правейки всичко, работейки, правейки секс, хранейки се и т.н. Все едно правиш всичко за пръв път, все едно нямаш минало, не знаеш кой си и се запознаваш тепърва с това. Сексът е различен, храната е по-вкусна. Вълнуващо е.

Разбира се, това в началот ще става до голяма степен с мисълта, но и не се мъчи да става каквото и да било, просто го прави, защото е забавно. Спонтанно ще започнеш да поучаваш проблясъци. С времето ще стават все повече и по-дълги. Но запомни, всичко е спонтанно. Поставиш ли си цел, включваш мисъл автоматично и всичко отива по дяволите. Разбира се, това ще се случва в началото, но и да се случва, прсото го осъзнай и пак се концентрирай върху въпросите. Лека по лека ще стане.

Когато станеш достатъчно осъзната, ще започнеш да осъзнаваш самото его, самите си стремежи, самите си тревоги. Тогава ще си казваш "а, ето това е моето его, аз го наблюдавам отстрани. То сиак едо какво си, но аз в моемнта съм едно с Бог и мога да му дам каквот иска" Тогава започват чудесата и във вънпния свят. Нали казват, че Бог е в нас. Т.е. трябва да се молим на самите нас и сами да си изпълняваме желанията, защото ние сме молещите се, ние сме изпълняващите молитвите си. Ние сме един завършен цикъл - от искане до осъществяване. Нямаме нужда от Бог, защото самите ние сме Бог. Всеки е Бог.

В един момент ще започнеш да осъзнаваш и самата осъзнатост. Осъзнатостта предполага обект и субект. Субекта осъзнава, а обекта бива осъзнаван. Но ако си напреднала, ще започнеш да осъзнаваш самата осъзнатост. Там вече имаме чиста осъзнатост, няма обект, няма субект, просто осъзнатост.

И пак казвам - задължително заземявай. Акоцелта беше да сме осъзнати, просто нямаше да се раждаме тук, а щяхме си бъдем винаги души. Затова сме тук - да бъдем и егоистични, да опитаме от всичко. Ние сме щастливци, ние обединяваме в себе си невъзможното - обединяваме его и осъзнатост; светлина и мрак и ги караме да танцуват в невъзможен танц. Това е уникално красиво и стойностно. Помни - трябва само да не се идентифицираме с тях, а да ги наблюдаваме отстрани. Това сме ние. Ако сме прекалено близо до огелдалото не можем да се видим, трябва да се отдалечим малко от себе си, за да се опознаем видим.

Между другото какъв цвят е мисълта ти точно сега? :) Би трябва да си получила моментно просветление за част от секундата едва доловимо.:)

10.   От горния

дори и да имаш проблеми и се питаш защо на мен, знай, че това висшия замисъл на живота. Ето авторът след струпване на проблеми се е питал защо. Ами много просто, защото това е волята на вселената по пътя на израстването ти. Ето че авторът е стигнал до сатори благодарение на това. Вселената му е направила подарък, макар че той го е приел като проблем. Ако не беле това, нямаше да израстне и щеше да си продължи да живее в илюзия.

Вероятно ще има и други "проблеми" в бъдеще, за да научи нови уроци, пак ше се пита защо и пак ще стигне до прозрение. И така ще израства. Когато се научи да приема всяко събитие, ако не се е научил, тогава няма да се случват проблеми, защото вече ще си е научил духовните уроци и няма да ина нужда от проблеми, а ше бъде оставен да твори на спокойствие и да даде възможност на вселената да се самоостзнава чрез него.

11.   :-) Цветът е бежов, но мисля, че изникна той, защото ми е любим :-) Разговори на подобни теми винаги ме усмихват, както разбира се добре подготвения и интересен събеседник.
Мъжът ми. който понякога се опитва да се абстрахира от всичката ми женска чувствителност и тревожност, ме смая в разговор преди седмица. Той каза така: "Не познавам друг човек, който да познава себе си толкова добре, колко ти се познаваш. Не познавам друг, който да знае толкова ясно какво изпитва във всеки един момент и не само какво, а и защо го изпитва. Но ти е невъзможно да правиш компромиси... Виждам, че опитваш. Виждам, че полагаш усилия. Мозъкът ти казва, че така е правилно, но някаква друга част от теб не е себе си в това нещо и изпитва невъзможност да го приеме и да се подчини. След седмица опити да се справиш с тези чувства се сриваш, изливаш го (под една или друга форма) и си отново в началото. И това не ти дава мира! "
Аз казах: "Прав си! " Истински опитвам, всеки ден, всеки Божи ден и действително така се получава. "
Преди 2 години започвам да обяснявам за даден проблем на наш приятел. Той прави опит да ме прекъсне, давайки ми различни предложения за решения. Мъжът се усмихва и казва: " Не, не, недей. Само я изслушай, тя това иска. Когато тя има проблем тя е премислила всички възможни и невъзможни варианти още преди да разговаря с когото и да било. Няма да и кажеш нищо, което тя да не знае", каза той и намигна. "Споделянето я разтоварва. "
Неусетно Анализирам всичко до последната подробност (докато мия чиниите, например). Системата ми плюсове и минуси на дадена ситуация е винаги в сила и е винаги полезна. Долавям как хората се чувстват дори от микро-жестовете им. Забелязвам детайлите. Готова съм да спасявам Света във всеки един момент. Имам хубаво семейство и много верни приятели, а сякаш все някаква самота и празнота тегне. Неразбраност може би... Нещо все ми убягва. И се питам как така? Защо не го откривам? Къде по Дяволите е вътрешната ми хармония?
Всъщност имам предполагаеми отговори, от рода на: невъзможност да простя, да забравя. Неприемането на света такъв какъвто е...
"Ние сме щастливци, ние обединяваме в себе си невъзможното - обединяваме его и осъзнатост; светлина и мрак и ги караме да танцуват в невъзможен танц. " Ето това, например, звучи невероятно, вдъхновяващо, романтично дори, но аз питам как така? Как караш противоположностите да работят в хармония?
Че ли ли сте "Разговори с Бога" От Нийл Доналд Уолш. В началото беше толкова завладяваща, толкова иновативна и разтърсваща всички стари устои. Бях решила, че това е моята нова Библия. Колкото повече задълбавах толкова повече се дразнеха от идеята да създадеш "игра", в която не даваш никакви инструкции, игра която играчите играят безразборно и хаотично. Да приемам, че има хора (като вас, например) които са го постигнали, но ето ги пак моите сметки, това е вероятно някакъв абсолютно нещастен процент на фона на хората, които агонизират в опитите си да обединят в триединство разум, душа, тяло...
Благодаря ти много за съветите. Харесаха ми, особено активната медитация!

12.   до номер 8:
В общи линии съм съгласен с казаното от номер 9, но като за начало ти препоръчвам да прочетеш книгите на Екхарт Толе, например "Силата на настоящето" или "Нова земя". Там ще намериш изчерпателни отговори на въпросите, които си задаваш. Успех и светлина по пътя към осъзнаването!

13.   11, ти с ума си знаеш какво ти трябва. Достигнала си до предела на онова, което се разбира с ума. От тук нататък ти се опитваш да продължиш да го разбираш с ума си, но тук вече той е в една област, която не разбира, а ти призорваш да го разбере. Той отново не успява, а ти го натискаш още повече. Накрая се отчайваш и си казваш, че това е невъзможно, това са две несъвместими крайности.

Спри да търсиш, остави съзнанието само да влезе в теб. Ошо казва, че медитацията/осъзнаването е както като се опитваш да се сетиш за дума, която ти е на върха на езика. Тя е толкова близо, но не става. Самото ти усилие ти да се сетиш ти пречи да се сетиш. Това е стенсяване на съзнанието, умът става тесен е непропуска нищо. Напъваш се още, но съвсем удряш на камък. На края се изморяваш, заплаваш цигара и се отпускаш. И в най-неочаквания момент хоп, бинго! Ето я думата. Същото е с осъзнаването. Спра да го търсиш, а само се отвори към него. То само ще си дойде. Направиш ли усилие, поставиш ли си го за цел, то бяга. Самото съзнание не е цел, няма как да стигнеш до него като цел.

В спиралата я има книгата на Ошо "За медитацията". Прочети я, ще ти се изясни. Когато спреш да мислиш, да си поставяш цели, да търсиш, да проявяваш усилия, тогава започваш да осъзнаваш. Просто се огледай около себе си, казва Ошо. Виж гаргата през прозореца и чуй как грачи. Тя грачи, защото на Бог в този момент му се е приискало да грачи чрез гаргата. Иска му се да пее чрез някоя птичка. Иска му се набюдава всичко това чрез теб. Това нее мисъл, това е просто да осъзнаваш всичко, което се случва около теб. Без да цел, без усилие. Ако има усилие, то осъзнаването се превръща в тревожност. И тогава в най-неочаквания момент идва просветлението. Идва уединението с Бог. Защото както Бог пее чрез птичката, той наблюдава чрез теб. Вие, птичката и всичко наоколо се превръщате в едно цяло - физическо продължение на Бог.

И тогава започваш да долавяш най-финните си чувства и желания. Да, на ниво съзнание ти си пълна, имаш всичко. НО съзнанието иска да експериментира в материалния свят. И тогава ако във физическия си свят си материално бедна, но съзнанието ти иска да експериментира с богатство, макар че го има в съзнанието си, то просто прелива енергия от съзнанието в желанието да го изживее физически. И тогава стават чудесата във физическия свят. Цялото осъзнаване, както и осъществяване стават спонтанно и осъзнато. Тогава постигаш целта отвътре и тя ти носи наслада. Можеш да я постигнеп и отвън с егото, на сила, с борба, но дори и да постигнеш богатство, то ще те задоволи само временно. Скоро ще ти омръзне и пак ще започнеш да се чувстваш празна отвътре. Промяната отвътре води до промяна отвън, но промянта отвън е изкуствена, тя "лекува само симптомите", но истинската причина за неудовлетвореността си остава вътре. Можем да я подтиснем, да я игнорираме, но тя си е там, тя се спотайва, тя те гложди, дори не знаеш кое те гложди, но не ти дава мира.