Споделена история от Други |
Писна ми от живота, но продължаваме напред, нали ...
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1418 пъти
Не се чувствам добре. Това продължава вече няколко месеца, а може би и повече - години. Страшно имам нужда от приятелка. Приятелка, която харесвам. Защо винаги момичетата, които харесвам, не ме харесват, а тези, към които не съм заинтересован, ме харесват? Не, нуждата не е просто сексуална – да, и тази нужда я има, но много повече искам да имам някоя, която харесвам, до себе си, да си седим заедно, да няма нужда да говорим и да се убеждаваме колко сме красиви и колко се харесваме, защото просто го знаем и всичко това не е нужно.
Връщам се отново в развитието си към момента от престоя ми като студент в Германия, в който всичко, свързано с учене, просто няма смисъл. Безразлично ми е какво става университета ми в БГ сега, дали съм подготвен, дали съм научил – бал съм му майката. Искам някой да ме оцени, но това да е някой, който и аз самият харевам. Не защото е рационално, а защото просто е така.
Трудно живея – хапчета вземам, пия, пуша, само с мисълта да премахна мислите си по тази ужасна за мене нужда. Ужасна, защото това ми е слабото място, това е Нещото, което ми липсва. А когато нещо ти липсва, то ти съсредоточаваш цялото си внимание върху тази ти липса и искаш просто да я задоволиш, да я изпълниш, за да не е тя вече първонеобходима.
Изложех се брутално. Поканих я на среща, но преди срещата ни се видяхме с нея, и с други колеги, а аз не и казах нищо - глътнах бастуна... И сега тя няма желание за срещата ни... Да, Харесвам Ралито – знам, че сме коренно различни, може би изобщо не си подхождаме, може би един ден ще се намразим на база тези ни различия. Но към момента я харесвам, много силно, и искам, да еба майка му, да имам смелостта да и говоря, в редките моменти, когато оставаме заедно, да имам какво да и кажа, за да може тя да разбере, че аз наистина я харесвам и искам да излезем, да си говорим, за да видим всеки от нас за себе си, дали намира допирни точки и съответно неща, които търси, у другия. Но не, аз просто сковано млъквам, и кой знае как изглеждам – надменен, или пък унижаващ я, или пък мислещ се за нещо по-висше.... А всичко това не е така, просто толкова я харесвам, Нея, или може би по-скоро Представата, която си изградих за нея на тоя проловути 7-ми ли беше или 8-ми декември, когато на по цигара и подпийнали си говорихме сами в тоалетната на хотела, че просто искам да е до мен, да си говори приказките, нещата, които я интересуват, но да ги говори на мен, да знае, че аз съм човекът, на който може да сподели всичко, без да се страхува, че ще бъде разпитвана или поставяна под съмнение относно рационалността на мислите и, на желанията и, на нуждите и.
И ето, вече уикенда се преполови, не съм свършил нищо полезно по отношение на задачите ми към университета, тази мисъл ме измъчва, но просто нямам желание да правя каквото и да е по тази тема – тя ми е безразлична и несъществена. Имам нужда от Ралито, тази, която преоткрих декември месец, тази, търсеща, но неоткрила любов, подкрепа, разбиране, уважение, тази, която просто е била използвана от редица момчета като секс бомба – наебали я и после я зарязали. Естествено, че и аз искам да спя с нея – нали вкрайна сметка, симпатиите на всеки към даден човек започват с желание за секс, т. е. с физическото привличане. Но тези нейни и черти, които преоткрих преди време , тази духовност, от нея имам нужда, с нея искам да бъда, защото тя ми представи Ралито като чувствен, човечен, свестен човек, дълбоко нещастен и духовно незадоволен, а аз считам мога да и дам, може би не напълно, но в максималната ми възможна степен, това, което търси.
Иска ми се да вярвам, че това, което открих в Ралито, си е тя самата, а не, че това е моята самосглобена представа за това коя е тя и какво представлява, съответно търси.
Но защо по дяволите Господи, си ме дарил с качествата, с които си ме дарил, и сред тях липсва увереност и спокойствие при общуване с момиче, което съм харесал? Това някакъв скрит замисъл ли е – хем не си ми дал качествата да общувам спокойно, уверено и с чувство за хумор с момичетата, които аз харесвам, хем си внедрил в мен толкова надълбоко нуждата да имам до себе си момиче.
И тъй като сега всичко ми се струва безсмислено и несъществено за мен, тъй като съм потънал в нуждата си, която не мога да задоволя поради липса на Знание, Усет, Подход, най-общо Умение, Какво – да се самоубивам ли? Както разсъждавах, докато бях в Германия? Омръзна ми да тъна в тези мрачни, черни чувства за Непълноценността ми, за Липсата на Качества, нужните Качества, у мен, за пълната ми Лаичност по темата, която така силно ме вълнува, а именно – да имам приятелка, не просто заради самото ебане, но много по- силно и повече заради чувството на споделеност, на прекарване на времето заедно и радващи се на това.
Не разбирам, защо си ме заобиколил с хора, които не харесвам, защо си им дал Силата да са по-властни и убедителни от мен? Каква ти е целта – да се чувствам постоянно като мижатурка, като неспособна и смачкано-скована отрепка. Това ли е промисълът, да съм Нещастен – за да видиш ли преодолея препятствието, което си ми поставил, задачата, която всички мои предшественици не са успели да решат с общия ни дух (вярвам в прераждането). Защо ме харесват момичета, които Аз не харесвам? И защо тези, които харесвам, ме избягват и не искат да бъдат с мен? Защо въобще си ни създал, ако ще живеем нещастни и потиснати, Защо си ни лишил от нужните качества, за да можем да открием, да му покажем и да го задържим – Щастието, което се равнява на Човека, който харесваме?
Защо си ме направил толкова различен от обкръжението ми – защо си дал Власт и възможност да бъдат харесвани, на идиоти като И. от групата ми – надменни, егоистични копелета, считащи се за нещо свръх голямо, а всъщност несъдържащи в себе си и капка доброта, съчувствие и желание да подкрепят другия? Защо си направил така, че момичетата да харесват именно такива олигофрени, Мразя ги, не мога да ги гледам, ако имах автомат и знаех, че няма да бъда заловен и тикнат в затвора, то с кеф бих ги изтребил всичките.... Но какво от това, момичетата ще продължават да си ги харесват...
Зощо си създал мен, и предполагам има и други като мен – за да бъдем вечно отхвърлени, неоценени, да се чувстваме константно потиснати, смачкани, пренебрегнати и Нещастни?
Ще продължавам да живея, то е ясно, Самоубийството е свързано с много болка за роднините, които обичам. Но защо и по-точно Как? - Вечно нещастен, без всякакъв ентусиазъм и надежда, свел поглед и чувстващ се недостоен да седиш редом с дрегите от обкръжението....
Моля те, помогни ми, за да преоткрия някакъв смисъл на жалкото си съществуване. ОК, няма да е Раличка, тя се присъединява към една сурия други, които съм харесвал и с които съм се провалил, главно в главата си, преди още да предприема каквото и да е по отношение на тях.
Нямам сили вече, нямам желание за живот, всичко е сиво, мрачно и безперспективно – не защото нямам приятели, имам – С., Н. , Ж., Д. , но вече това не ми е достатъчно – наситих се на срещи с приятели, на които си говорим общи приказки, несъществени за мен. Искам Момиче, момиче, което харесвам, в случая това е Раличка, което да ме оцени и да почувствам отново желание за живот, да намеря някакъв смисъл – защо иначе живея – за да минат 60-70 години и просто да умра, нищо не случило се, просто поредната прашинка на тая проклета изглеждаща ми в момента земя...
Ебал съм му майката и на негативизма, но къде ти тук Позитивизъм – опиташ се да бъдеш по позитивен – Кур в гъза – ти си вечната резерва, момчето, което е там когато имам проблем да ме поуспокои – но когато нямам проблем, то това момче – бал съм му майката, не ме ебе за него...
Писна ми, но Продължаваме напред – нали това е прословутото мото тая година от Кубрат Пулев...
Авторът - М22, дългогодишният нещастник
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 6aa4ad2016 |
|
1. Когaто спреш дa обвинявaш Господ и други , когaто истински осъзнaеш , ме единствено и сaмо от теб зaвиси промянaтa , ще постигнеш товa , което искaш кaто цяло , не визирaм Рaличкa.
Ти трябвa първо дa си в хaрмония със себе си- не си!
Дa хaресвaш, обичaш, увaжaвaш себе си, дa впериш поглед в собственото си AЗ , a не дa търсиш рaзни кусури у другите , с които дa се срaвнявaш. Aко си можел , щял си дa трепеш, a?! Дa , можеш! Зaпочни от своите несъвършенствa- убий този стрaх, неувереност, съмнения! Открий себе си!
Мисля , че е много вероятно умишлено дa се сaботирaш , нaсочвaйки се към " невъзможни" цели , тaкa имaш опрaвдaние зa всичко , което си посочил кaто пречки. Единствено и сaмо ти си си пречкa! По горе кaзaното , не мисля , че Рaличкa е твоя блян , сaмо е ( зaщото тaкa искaш , a не че е невъзможно) поредното опрaвдaние.
Aко беше ТЯ , оо щеше дa се бориш , дa прaвиш всички онези смешни нещa , които момчетaтa нa твоятa възрaст прaвят, зa дa впечaтлят момиче. Пишa ти всичко товa , зaщото имaм усещaнето , че си нa крaчкa от осъзнaвaнето нa проблемa си, сaмо имaш нуждa някой дa облече твоите подтиснaти мисли в думи.
Рaзчитaй нa собственaтa си интуиция, щом прaвиш нещо с любов- нямa нaчин дa сбъркaш. Не си постaвяй винaги и зa всичко крaйнa цел , просто прaви нещaтa с любов. Имaй търпение, толерaнтност към други, дори и дa не рaзбирaш в моментa. Не се нaстройвaй срещу други, зaщото товa в същност е aтaкa към теб сaмият. Рaзболявaш собственото си съзнaние, тяло и дух.
Дaно aсимилирaш! Успех!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 8043f28944 |
|
2. Това надрусан ли го писа? Признай си... Лелелее
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: b0ef7e82c1 |
|
3. Имаш недостиг на витамини от групата B6 B12 ...B complex. Малко намали цигарите и мини на червено вино. Никакъв твърд алкохол. Само вино и бира, и ще се оправиш, ще видиш. А да и по-малко месо.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 615212e863 |
|
4. Дано положението ти все някога се оправи.И аз се чyвствам по същия начин.Яд ме е.Но при мен няма как нещата да станат дрyги.А ти ако можеш постарай се за себе си повече.Иначе това вече става и непоносимо.Не бива да живееш така.Не е хyбаво.За мен е поносимо.Но все пак вече не чак толкова поносимо е вече.Дано се промени положението ти. Ж 28г.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 141641f491 |
|
5. Пич, нищо му няма на живота ти. Вземи се стегни и имай малко повече самочувствие. Господ не ти е виновен за нищо и знае най-добре какво трябва да стане. Това обаче не означава, да стоиш и да чакаш, да получиш нещо даром. Според мен имаш нужда от малко каляване на психиката и точно тези ти проблеми, ако ги преодолееш, ще го направят. Не е нормално заради подобни неща да взимаш хапчета, да се пропиваш и да изпадаш в депресии. Започни да излизаш и да се запознаваш с момичета, не им се лепвай обаче като удавник за сламка, бъди мъж на място и имай достойнство. Това, че идват да ти плачат на рамото означава, че те приемат за "доброто приятелче", в което принципно няма нищо лошо, но обикновено в тая ситуация изпадат онези, които се влачат като кученца след дадено момиче и са винаги на нейно разположение. Не мен ми се случи веднъж и бързо си научих урока. Време е също да осъзнаеш, че жените не са като по филмите-красиви, нежни, добри и грижовни. Не, че няма и такива, ама това е друга тема. Не всяко симпатично момиче е свястно. Ти какво точно хареса във въпросната Раличка? Предполагам само външността й и сладките й приказки, как само я били използвали. На приказки не се вярва, вярва се на дела! Никоя няма да ти каже, че е кифла, на приказки всички са много свестни. И при проститутките от магистралата да отидеш и от тях ще чуеш същото. Сега вероятно не можеш да осмислиш, това което ти казвам, но утре, когато се опариш, защото почти на всеки се случва, ще разбереш за какво става въпрос. До това време обаче ще трябва да си пооправиш психиката, че сега ако си "само" на хапчета, тогава не знам какво ще правиш.
|
|
