 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Защо има такива мъже?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1846 пъти
Здравейте. Интересувам се от психология и в свободното си време се занимавам именно с това. Напоследък проучвам един тип мъже(може и да има такива жени, но лично аз не съм срещала) с поведение, което ще опиша по долу. За да е по лесно ще говоря в единствено число.
Става въпрос за следното: мъж, който обича жена си, но никога не и подарява нищо, не е нежен към нея и не може да каже обичам те или да направи някакъв комплимент. Той има приятели, но не им подарява подаръци за рождени дни или по други поводи. Като цяло отхвърля идеята за подаръци. Не празнува никакви празници, дори Великден, Коледа и т. н. За него те са просто още един ден. Не харесва сватби, балове, кръщенета и подобни събития. Не желае да ходи на такива, нито да организира.
Според мен, тези хора са станали такива, заради това, че са отраснали в семейства, които са зле финансово. Освен това не са научени от родителите си да уважават хората, празниците и най-вече личните такива. Това поведение прави ли ги темерути? Дали има и други причини, поради които се е формирал този характер? Споделяйте мнение.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c4c7d28763 |
|
1. Аз съм точно такъв. Причината да не ми харесват такива неща е че за мен човешките емоции са без значение. За мен са важни качествата в хората, неща като например дали изпълняват поетите ангажименти и дали могат да издържат на голям прихологически натиск.
За мен хора които харесват гореспоменатите по-горе неща са прекалено повърхностни хора, обикновенни консуматори и лесно заменим човешки ресурс негодни за сериозни задачи и начинания просто защото ако им кажа една неправилна сричка веднага ще си направят впечатление за цял жевот за мен.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 99aa4867cf |
|
2. Аз съм такъв с малки изключения. Наистина съм отраснал в недоимък, но не мисля, че това е причината.
Това за родителите предполагам е вярно. Защото например аз никога не съм празнувал рожден ден като малък и някак съм го приел за нормално. Дори до днес (на 29 съм) почти не съм си празнувал рождения ден. Някак ми е празно, когато го празнувам, макар че малко ме боли от този факт, но и не изпитвам нуждата да го празнувам. Въпреки това гледам, дъщеря ми винаги да има хубав рожден ден, не искам да е като мен.
Колкото за другите причини смятам, че характера на човек от части си е вроден и не всичко се обяснява с родители, детство, възпитание, среда и т. н. Защото лелите ми например са възпитани еднакво, в еднаква среда, от еднакви родители и в крайна сметка са различни като деня и нощта. Едни и същи фактори влияят различно на всеки.
Това мое поведение определено ми създава трудности в живота. Опитвал съм се да се променя, но не е никак лесно. Дори и да се получи е временно. Просто не съм аз, влизам в някаква роля, която ме напряга още повече и в един момент не издържам и си влизам пак в кожата.
Пречи ми да общувам - почти нямам приятели, жена ми често се чувства самотна, понеже не мога да си изразя чувствата към нея, макар че я обичам и тя го знае. Приятели не ми липсват, аз се чувствам по-добре на саме със себе си. Даже ако не бях зависим и от работодател, щях да съм адски щастлив и свободен. Но за съжаление в модерното общество тази свобода е трудно постижима.
Иначе ако можех, с радост щях да живея в някое закътано местенце с жена си, а само щях да карам детето на детска градина в града.
Това е - тъжно ми е за липсата на свобода и налагането да общувам с хора (освен с жена си и детето). Жена ми пък е моя противоположност, има много приятелки, общува много, хората сами я търсят за компания, много е лъчезарна. Слава Богу и дъщеря ми е такава.
Междувпрочем и аз бях така до 4-5 годишна възраст, но после рязко се затворих в себе си и станах интроверт. Може би защото баща ми яростно отблъскваше всеки мой опит за сближаване (смяташе, че това ще ме разглези, дори ме обвиняваше постоянно, че съм "женчо"). Той почти целия си живот е прекарал в чужбина далеч от нас и до днес почти не сме си говорили, а от друга страна майка ми пък все намираше кусури на всеки и не говореше с никого, защото се сърдеше на целия свят за някакви си нейни глупости. Дори и на мен се сърдеше често, така и не разбирах за какво. Все изтъкваше някакви глупави причини. Въпреки това ги обичам, но някак не ги искам близо до себе си. Така от разстояние си ми е добре и нямам нуждата да ги виждам, макар че ги обичам, ако това е любов или може би по-скоро жал за тях. Изгубени души са, нищо не са постигнали цял живот от мрънкане и самите те си страдат. Искаше ми се да можех да им помогна, но когато го правя срещам подигравки.
Направиха ми огромна услуга, след като на 16 годишна възраст, ме оставиха да живея сам и заминаха за чужбина - този път и двамата. От тогава поне малко се оттърсих от тяхното влияние. Макар че никога няма да съм истински щастлив.
Добре че срещнах жена си. Само те с дъщеря ми ме правят истински щастлив, но и на тях ми е трудно да си покажа чувствата. Приемам всичко като мисия в живота си. Може би такъв опит ми е бил необходим в този живот - да се боря за показването на чувствата си.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 363939919f |
|
3. Забравила си да кажеш, и не очаква подаръци от другите. Аз не празнувам и собствения си рожден ден, а като настъпи някое календарно събитие на което настъпва масова психоза се чудя къде да се скрия, за да не се чудя какво да отговарям на въпроси от рода на "Къде ще празнуваш еди какво си... "
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 1167562dcf |
|
4. Моят приятел май е нещо такова. Не демонстрира чувства, подаръци -подарява, но гледа да не е по-скъпо от 15-20 лева и така и аз правя де.. За събития незнам дали харесва..
Ами незнам просто са си такива..
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 80eac2f517 |
|
6. Защото съществуват друг вид хора, които постоянно ходят по празници, може да се каже, че всеки ден е празник стига това да е повод за пиене, ядене и угаждане, обичат да им подаряват подаръци и да им четкат достойнството, колкото и малко да е то.
Сега сериозно човешката психика е много сложно нещо и може да се каже че правило няма. Но мислейки по въпорса да, това разбиране на нещата се дължи отчасти на възпитанието в семейството, без значение колко са бедни или богати, всяко семейство има право да избере как да възпита децата си. Разбирай да уважава християнски обичай или да е без значение за него Великден или Коледа. Нали разбираш как за теб е без значение китайската нова година и не я празнуваш с украси от червени фенери и змейове, така и за него са коледните и др празници.
От части се дължи и на самият човек знаеш, че романтиката не се възпитава, нея или я имаш или не. Да ти подари цветя не е задължение, то или му идва отвътре или не.
Има и част отчаяние у дадения човек, не подарява подаръци и цветя от страх да не бъде разочарован от реакцията ви или да не го приемете за поредния скапаняк.
Аз например съм жена и не обичам подаръци, още по малко цветя, ако си взема нещо то нека аз си го избера. Намразих подаръците от както съм омъжена и мъжът ми го знае. Моят мъж е от средно статистическо семейство, обаче хора на живота, днес да се яде да се пие, утре може да са гладни и да просят версия на кварталния хранителен магазин. Свекървата е на 55г все подарява, я чорапи, я паста за зъби, я пластмасова вазичка, а свекъра е на 59г и подарява химикалки, будилник или нокторезачки, всичко от магазина по 1лв и това на внуците и децата си за рождените дни и Коледите, на колеги и приятели също, дори на личния лекар, защото обикновено, като вземат заплатите ги изхарчват още същия ден. Харчат като невидяли, сами двамата имат 1200лв доход и често се случва да не са си платили режийните и да ги отрежат или заплашат със съд, но за сметка на това няма заведение в града да не са ходили и да не са пили и яли, само да имат кеш и вече са си поръчали на първото заведение. Ще ти се види учудващо, но синът им е пълна противоположност, той е намразил заведения, събирания, подаръци, цветя дори.
Аз не мога да разбера такива хора, да идеш една седмица на СПА и да не си платиш тока, да те изключат от енергото и да просиш от сина си пари за тока си. Да си свекърва да идеш на фризьор и козметик, по пътя да си купиш букет цветя за себе си, и на връщане да минеш през квартирата на снахата да й поискаш малко олио, веро, захар ориз или друго да ти сипе в бурканче, че не ти стигали парите да си купиш.
Кой е темерутът в случая, аз не мисля, че ние със моя съпруг сме темерути, като не излизаме да се храним по заведения, не сме привърженици на алкохола и празнуваме това, което си решим семейно и както си го решим.
Предпочитаме да си изкараме Коледа на хижа пред камина само двамата, от колкото на алкохолен купон. Пробвахме от началото, на връзката си няколко пъти, но се оказа, че събирането с други двойки не е по нашите разбирания. Даваме всички по еднаква сума и с 80% от сумата те купуват алкохол, за нас обикновено никой не мисли и трябва да си носим сокове отделно, така го разбират хората празнуването.
Има и още една причина която се сещам познавам мъже, които мразят да ходят по сватби, балове, кръщенета и подобни събития, защото имат проблеми с алкохола и като пийнат се излагат. Или са преживели на младини големи бъзици след купони от тогава не искат да се събират на големи компании с познати.
За сега изредих 4-5 причини, а има още хиляди причини човек да не иска да живее по чуждите правила.
Реално българите сме особени хора, трудно се разбира психиката на българина.
Хем сме против алкохолизма, но събиране без алкохол не признаваме. В сравнение с чужбина чужденците се събират на барбекю където алкохолът не е задължителен.
През цялата година в църква не стъпваме, но Коледа и Великден са най-големите ни празници. Парадокс!
Като знаем заплатите си става ясно, че една пищна сватба, ще я изплащаме десетилетия, но нека се покажем пред хората, на най-скъпия ресторант ще направим сватбата, най известния DJ ще наемем и т. н.
А нежността и комплиментите, към любимата са вече отделен въпрос, те нямат връзка с подаръците и събиранията.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 68f1fd2936 |
|
7. Кажи си го директно, че мъжът ти не ти е подарил цвете за осми март, а не си измисляй разни уводи ...
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 2474aa355e |
|
8. Не е само до липса на финанси в детството, но определно и това е фактор. По - скоро е от негативизма, който е получавал в семейната среда, в която е израстнал.
А често към тези неща има добавени и други фактори.
Но не смятай, че щом на човек не му е до празници следва, че не уважава хората. Това е доста глупава логика.
Аз ще ти кажа, че в последните 3-4 години хич не ми е до никакви празници, ама каквито се сетиш, включително и до личния ми рожден ден! Ами не ми се празнува и това си е мое право. След време това може да се промени, може и да не се промени.
Но не смятам, че хора като нас - дето не ни е до празници залужаваме да бъдем наричани "темерути" и др. подобни, само защото на други (на теб) им се празнува.
Все пак дали ти се празнува или не зависи от това какво ти е състоянието на духа.
На сила нищо не става.
И за протокола - жена съм.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 023b2f965f |
|
9. Зависи от характер, възпитание, светоглед и съзнание, от временна нагласа и много други причини. Като най-малката бих казал, че е липсата на пари, при положение че има хора празнуващи всекидневно без пукнат лев. Аз съм отрасъл в средно богато семейство. Като дете винаги си празнувах рожденния ден по традиция, но след това нещо спрях, най-вече защото нямам много приятели и защото обичам по друг начин да разпускам. Как ли, ами например на една ракийка, на спокойствие и свечеряваща се светлина пеещи щурчета. Това беше едно, второ не смятам, че човек трябва винаги и задължително да празнува на определена дата или повод.
Традицията или празника не определят духовните ценности при човека, те са само материално подсещане. За нова година как да искам да празнувам, ако има наводнение или задавща се война?
Но разбира се е нужно да уважиш даден човек, важен е жеста, а не материалното. Приятно е да зарадваш някого.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c84cca8db1 |
|
10. Винаги съм смятала, че тези празнувания са излишна суета и много, ама много ме товарят.
Израсла съм в семейство, където постоянно се посрещаха гости, празнуваха се празници. В семейството на съпруга ми пък се прекаляваше от празнуване, та едва издържах 2 години, докато се изнесем в нашето жилище.
Обичам да се срещам с приятели и близки, но без повод за празнуване. Много по-приятно ми е. Общителен човек съм.
За рождени дни един поздрав по телефона или съобщение по скайп ми е достатъчно.
Знам ли, може и за някои да изглеждам темерут, но толкова не ме вълнува.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 5a3fb1c901 |
|
11. E кажи ти де, нали се занимаваш с психология :)
Иначе аз имам много подобни черти на тези които описваш. Обичам да правя подаръци но тогава когато виждам че някой има нужда от нещо и аз мога да му го взема. Иначе много МРАЗЯ да подарявам "по задължение" т.е рожденни дни, разни тъпи празници и тн. Тогава обикновенно вземам букет или бутилка алкохол - колкото да отбия номера. И е много фалшиво.
По тази причина мразя и аз да получавам подаръци за отбиване на номера. Днес може да нямам никакъв празник ама ако някой ми подари една отверка когато се ровя по колата и имам нужда от такава ще се изкефя сто пъти повече от колкото да ми подари цял комплект с отверки ама не защото имам нужда от тях, а защото му е било неудобно да доиде с празни ръце на някъв си повод.
А пък това със сватбите си е жив ужас! Някви роднини дето толкова сме се отчуждили че и по телефона не се чуваме, ама са длъжни да ме канят защото моята баба и тяхната стринка са били шуринайки... Абе няма такава формалност...
Ми сори такива сме си тия типове ама...
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 5a3fb1c901 |
|
12. E кажи ти де, нали се занимаваш с психология :)
Иначе аз имам много подобни черти на тези които описваш. Обичам да правя подаръци но тогава когато виждам че някой има нужда от нещо и аз мога да му го взема. Иначе много МРАЗЯ да подарявам "по задължение" т.е рожденни дни, разни тъпи празници и тн. Тогава обикновенно вземам букет или бутилка алкохол - колкото да отбия номера. И е много фалшиво.
По тази причина мразя и аз да получавам подаръци за отбиване на номера. Днес може да нямам никакъв празник ама ако някой ми подари една отверка когато се ровя по колата и имам нужда от такава ще се изкефя сто пъти повече от колкото да ми подари цял комплект с отверки ама не защото имам нужда от тях, а защото му е било неудобно да доиде с празни ръце на някъв си повод.
А пък това със сватбите си е жив ужас! Някви роднини дето толкова сме се отчуждили че и по телефона не се чуваме, ама са длъжни да ме канят защото моята баба и тяхната стринка са били шуринайки... Абе няма такава формалност...
Ми сори такива сме си тия типове ама...
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 1ceb08b921 |
|
13. Според мен е комплексно, най-вече може би се дължи на това, че гледа на подаръците като на излишни харчове. Сигурно смята, че ако човек се нуждае от нещо, той ще си го купи, а няма да чака някой друг да му го подари. Същото е и с празниците - покрай тях пак има охарчване. А и Великден и Коледа са религиозни празници - сигурно не вярва в идеята за Бог /аз също/, от там се обезсмисля да празнува нещо, в което не вярва /и наистина е глупаво/. За сватби, балове и т. н. - може би гледа на тях като на преход, времето минава, "тече".. и не ми харесва, и не иска такива събития да му го "натякват".
А Нова Година поне празнува ли?
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 0d40ad057a |
|
14. Причините такъв характер да се формира в мен бяха средата и хората покрай които израснах.Родителите ми ,майка ми и баща ми са свестни хора,но от малък започнах да се свъртам покрай един далечен братовчед на баща ми,който не е добър човек. Нещата така се развиха ,че баща ми беше постоянно командировки извън страната и аз при всеки удобен момент се събирах със този,така да го нарека чичо и синовете му ,които бяха със 16-17 години по-големи от мен.Когато баща ми престана да излиза извън страната,вече беше късно да се поправя във каквато и да било насока,като гъба попивах всяка една гадост и простотия от така наречените ми братовчеди и чичо-добре образовани хора,но със скапано минало.Братовчедите ми били на 18 години когато за пръв път участвали във въоръжен конфликт.И така нещата се развиха,че аз се оказах социално сакат ,имах приятелка,но я зарязах не за друго исках да бъде щастлива,а не с човек като мен.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 11f3c6ed94 |
|
15. Има и вариант просто този мъж да не е свикнал да показва чуствата си! Да, точно така. Ако в семейството му нещата са били такива, а често при по-старите поколения е така, той просто не е свикнал да каже на жена си, че я обича, няма нужда от такива сантименталности, или ги възприема като проява на слабост.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 719196ff71 |
|
16. Хаха, номер 11/12 ме изкефи, браво :)
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c1662dc095 |
|
17. Благодаря на всички. Номер 1 ме накара да преосмисля мнението си. А номер 7- ти сериозно ли? Може ли да си толкова повърхностен. Освен това изгуби няколко минути от живота си за да напишеш този глупав и без смислено съдържание коментар? Най-близкия такъв човек до мен е баща ми и винаги съм търсела отговор на поведението на такива хора като него. И се извинявам, ако съм обидила някой с думата темерут. Аз лично не смятам, че са такива, но доста хора го мислят. За това и попитах Вие дали мислите така.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 1d3d83b028 |
|
18. Аз съм нещо подобно на това, което описа, без да съм чак толкова краен случай, разбира се. Нямам точно обяснение защо е така, може би защото съм темерут, но честно казано много от нещата, които на хората, и в частност на жените им се струват адски важни за мен са меко казано незначителни.
Изключително НЕромантичен съм, и ми се струва еднакво нелепо да се правя на такъв, както и на мен да ми правят някакви романтични жестове. Осъзнавам, че конкретно това за романтиката е голям мой минус, но като не ми идва отвътре какво да правя, да се правя на нещо, което не съм ли?
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 4b504f2302 |
|
19. Много обичах празниците, чаках ги с нетърпение. Подаръците замислях месец по рано. Имах списък с рожденни дати и редовно им честитях, докато постепенно, това желание у мен затихна. Намразих празниците, заради лицемерието което се показва на тях. През другото време, никой не се сеща за тебе, а на празници с мазни и лицемерни усмивки, започва едно лигавене и преструване. Затова предпочитам да няма такива дни, да няма поводи за лицемерие. Нима само в определени дни трябва да изразяваме чувства и внимание? През повечето дни си лъган и предаван, а на празник ти смъкват звезди. Докато се раздаваш си добър и уважаван, започнеш ли да си търсиш правата да бъдеш и ти уважаван, ставаш неудобен и забравен. Затова мразя празниците, заради лицемерието което се лее на тях. Всеки го е усещал това лицемерие. Ако не съм прав, нека някой ме опровергае.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 93af14bd38 |
|
20. Моят мъж е точно от този тип и ми е болно когато дори едно цвете не ми подарява за рождения ден. А за подарък не смея и да мечтая, но той си е такъв-стиснат. И не става дума само за празниците, а дори и когато трябва да се дават пари за ремонти у дома. Просто на него не му пука, че апартаментът е полумебелиран или че пералнята не работи. Ужасно е да живееш с такъв човек! Не знам на какво се дължи, може би и майка му има такава склонност да пести от всичко, но при нея няма чак такива крайности. Докато той е направо талант! Готов е да обиколи половината град защото бил чул, че в някакъв магазин олиото било с 10 ст по-евтино! А печели добре, не е въпрос, че нямаме пари. Обаче като дете родителите му са били доста зле финансово и може би от тогава му е останала манията да пести всяка стотинка. Просто за него "разхищаването" на пари за такива неща като цветя, подаръци и мебели си е направо престъпление. С години се боря с него, но вече се уморих и когато имам възможност просто сама си купувам това което ми трябва или взимам пари от родителите си. Да е жив и здрав баща ми, че ми помага! Че иначе не знам какво ще правя като понякога дори сметките не иска да плати!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 4cb5ac2e6c |
|
21. 20, Няма нищо лошо в пестенето. Твоят съпруг е не пестелив, той е скъперник. Има разлика между двете състояния. Пестеливият харчи разумно, скъперника изобщо не иска да харчи. Сама пишеш, че е ужасно да живееш с такъв човек. А защо живееш при него, щом е ужасно? До преди една година, правех всичко да покажа на жена си, че значи нещо за мене, правих подаръци, купувах цветя, угаждах й всячески, но тя не се трогваше от мили жестове. Постепенно желанието ми, да продължа да правя мили жестове умря. Сега съм точно като мъжа ти, без да съм скъперник, напротив, парите за мен са средство, което трябва да подпомага живота, но не и цел, която да ме задушава. Смяташ ли, че му даваш всичко, той да се чувства щастлив. Щастливият мъж, не може да е стиснат. Или той не разбира какво е щастие, или ти не му го даваш. Ако си направила всичко което му е нужно, сигурен съм, че мъжът ще се промени. Добрината размеква мъжа, скандалите го отчуждават. От поведението на жените, зависи поведението на мъжа. Много точна е поговорката-"Дай, за да получиш". Това важи и за двата пола.
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 88a4a77e62 |
|
22. Според мен всички грешите и автора е лицемер.Според мен ти си по-луда от тези хора, които описа.Това, че са зле финансово няма нищо общо всеки човек е различен и това показва колко познание имаш относно ''психологията''...Тези хора според мене прикриват чуствата и не уважават тези дни, защото те са поредния ден, като въпроса със св. валентин, не мисля, че само на един ден трябва да ''обичаш повече'' жена си, а трябва всеки ден да я глезиш.Това са глупости и ти хал хабер си нямаш с какво си се захванала.Вземи прочети малко книги и набери повече опит.Най добродушните и мили забавни хора за израстнали в мизерни условия...Микеланджело е умрял от глад но след 400/500 години картините са му стрували милиони.И в крайна сметка ще ти кажа, че според мене ако човек няма възможностти ще израстно като нещо от сорта на дете индиго и ще бъде много по-мъдро, зряло и не материално.Според мен ти си такава разглезена жена, която обсъжда без възможностти.Те не са имали збор къде да се родят и не ми казвай, че ти просто искаш да видим какво мислим, че ти не ги обвиняваш.Не си първата лицемерка, нито последната с която съм се захващал, само това че ги наричаш ''темерути'' значи каква култура имаш.
Ренон
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c1662dc095 |
|
23. Благодаря ти, Ренон за коментара, но не разбирам защо темата ми предизвиква такава остра реакция у теб. Не мисля, че заслужавам да ме обиждаш, без дори да ме познаваш. Това говори за твоята култура. Ти за това ли влизаш в този сайт? Прочети по-внимателно и ще разбереш, че аз никой не обиждам. И да, прав си, трябва да прочета още доста книги, но все пак никой не се е родил научен. Поздрави.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: d13b6e41d9 |
|
24. А дали няма нещо друго или много други неща, които тормозят и тежат на този човек и за това той е такъв???
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
