Споделена история от Други |
Това съм аз
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1209 пъти
Исках да кажа на всички едно, че аз все още съм онова момиче, което вярва в нещо.. в хората, в любовта... Сега вече знам как да се пазя от това да не ме наранят - да отричаш любовта и добротата у хората и да се правиш на луд е най-добрата ти защита.
Вече бях преминала през доста неща, които не исках да повтарям отново и отново... Не можех да допусна да бъда отхвърлена, забравена някъде там... За това вече не съм каквато бях, макар и всеки да се променя с времето, мен ме промениха хората. Давах от себе си добро и те ми даваха, но оставиха и лошо в душата ми.
Помня повече лошото, но попринцип не съм лоша - добра съм! В душата си, в кръвта си аз винаги ще бъда доброто момиче, но сега се научих да бъда лоша и да си връщам по малко на всеки човек. Нучих се да не съжалявам за изпуснати шансове и да не ми пука за хора, които дори не ме ценят, а ме отричат. Като малка си представях бъдещето друго - как един ден ще порасна и ще бъда много щастлива, но уви.. никога не става точно така както си представяме. Дали това е историята на живота ми или просто малки размисли върху които човек може да се замисли... Не знам... Светът става все по-сложен, хората са толкова студени и безразлични към болките на хората, но нали ви казвам : Аз станах безразлична към болката, която нося в себе си, към хората, към любовта.. Живея с нея и тя живее в мен! Има нещо в мен - то винаги ми личи, радвам се сякаш страдам и обратното. Имала съм истински моменти на радост - велики! Но никога не съм успявала да задържа хората, които ме правеха щастлива, а задържах неприятелите.
Привличах със силата на магнит, но не достатъчно за да бъда щастлива и да повярвам в нещо, в което вече не вярвах... Истинките ми приятели са далеч, а аз съм сама.. не точно, но така се чувствам. Нещо в мен боли... как се нарича не знам, спомените болят, хората болят, радостта боли, аз съмата съм една болка. Радостта сякаш отдавна си отиде от мен, да и сега се смея истински, но никога няма да е както преди.
Можеш ли да живееш с доброто в душата си и да забравяш за себе си, заради хората? Аз живеех и сега живея за доброто, но вече се научих да бъда силна. Хората ме научиха, вземах от тях лошото, за да го приложа върху себе си... Ккаво се получи - не съм лоша по природа, но прилагам лошото, за да изглеждам лоша. Няма да се предам, винаги има лоши и добри, приятели и врагове, хора и боклуци! Някои ме оцениха, други не... Аз също ще оценявам и ще наранявам така както те. Нараниха ме, сега аз ранявам. Адът и Раят може да са другите хора, но всеки ад може да се превърне в Рай и обратното.
Приятелите са тези, без които не мога, както и семейството. Те са тези, които могат да ми върнат настроението и загубената усмивка. Имаш ли приятели, кой каквото ще да казва, ти си богат човек - има кой да те обича и ранява. Струва си обаче само ако са истински, как да позанеш истинския приятел ли - инстинкта ще ти покаже на кого да вярваш и на кого не... Животът е такъв, че ако не се научиш да бъдеш корав, ще бъдеш пречупен и сам. Бори се винаги, защото има за какво. Все на някого ще му пука за теб и все някой ще те търси, за едни си ценен... Аз бях прекалено добра, влюбвах се и се научих да се пазя от истинските неща и да ги крия само в сърцето си, защото ако някой узнаеше за тях, щях да започна всичко отначало. Трябва да си слагам маска, за да не ме наранят, това е света... Не можеш да бъдеш истински, не се знае кой ще те нарани, за това аз се промених - за да ранявам първа и да си тръгвам първа... Не искам още болки и лъжливи приятели, искам само спокоен живот, но аз знам - винаги ще бъда различна.. знам какво има в душата ми и в очите ми винаги личи, нещо тъжно.. сякаш съм преживяла много на 19 години съм, но душата ми тежи като на 50 годишна жена. Каква болка, ако знаех какво ме чака.. но живота е прекрасен и винаги си заслужава да се живее. Такъв дар всекиму желая отново и отново. Винаги има болки, повечето от нас вече живеят с тях, но трябва да има хора, които да лекуват страданието. За тези хора си струва да живееш, с тях се чувстваш истински щастлив и жив.
Аз пак съм това момиче, с надеждите и мечтите, но вече знам как да крия истинското в себе си. Просто не искам болка, не и отново!
|
