 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувствам се отхвърлен от живота и ненужен на този свят !
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 2608 пъти
Здравейте, моята история е следната, малко дълга до дано я изчетете докрая. За втори път пиша в този сайт.
Момче съм, на 22 години. Живея с майка си, баща ми почина от инфаркт през 2007 година на работното място на 42 годишна възраст. Вече 8-ма година без баща съм. Аз започвах девети клас като се случи това, беше лятото на 2007 година. Та от тогава винаги съм помагал с квото мога вкъщи. Завърших си средното със сравнително добър успех 5. 40 общ успех на матурите изкарах по БГ 4. 50, по География 5, 04. Завърших през 2011, учих с един набор по-големи от мен 92-ри, а аз самият съм 93-ти набор. Събирах си пари за книжка изкарах книжка, събирах пари за кола, купих си кола, старичка ама ми върши работа, а и вкъщи квото се наложи с нея. Записах веднага висше образования, вече съм последна година. Ся лятото завършвам и след това започвам търся работа. Искам се преместя от моя неголям град по към столицата някъде, но не искам в София да бъда. В момента ме е обхванало някакво чувство, дори не е едно чувство а много чувства. Успоредно с този страх от непознатото и странното какво ме чака след като завърша, съм и много самотен, демек го разбирайте нямам си приятелка (за сериозна приятелка става въпрос), абе изобщо никога съм нямал до ся, а много искам да имам. Но нещо чудя проблема в мене ли е или не. Кои набори са по-сериозни и до кой набор за приятелка да се оглеждам. Знам че за любовта възраст и граници няма, поне така се казва нали такава е приказката. Пробвал съм се с 93, 95, 97, до най-много 99, ама за там вече, те май трябва се изчакат да порастнат още, защото не знаят кво искат от живота. Отделно тоя фейсбук ми е промил мозъка, или поне се усещам как има някаква зависимост от него. Мисля да го закрия за 2-3 дена, седмица, че може и за постоянно. Не ми трябва, само ме нерви и ядосва. Зодия Овен съм, ако има някакво значение. До ся когато си харесам някое момиче, когато момичето види че съм сериозен или така работите започват да стават по-сериозно ме отблъскват и отхвърлят, а това много ми тежи. Лично аз много тежко го преживявам. Всичко го слагам на сърцето си. Или ония момичета, които аз съм си харесал както казах по рано не знаят какво искат, и ги е страх като станат по-сериозни работите или проблема е в мен. А аз съм добър човек, да ви кажа, не търся само и единствената ми цел, когато се запознавам и започвам общувам с дадено момиче не е секса. Ще си призная, дори не съм спал с момиче още, разбирайте го демек, че съм девствен. Срам не срам признах си. :D Отделно като всяко нормално българско средностатистическо семейство парите вкъщи недостигат сметки, разходи, заеми и те създават главоболия. Участвам с пенсията си, която ми дават 150 лв в помагането за покриване на част от тези разходи. Не излизам по заведения, ако го правя е много рядко веднъж на месец, два, понякога се е случвало и по половин година да не ида никъде. Събрах се с приятели, но видях, че те ме използват заради колата ми: закарай ме тук, закарай ме там, и ги отрязах използвачи не ми трябват. Зареждат ми гориво, вярно, но в една кола не е само горивото като се счупи никой не идва с мен да виси по майстори и да търси кой да ми прай колата аз си търча по тия места. Отделно баба ми и дядо ми ме викат да търча по село да помагам. Бе цирка е пълен. Сега си задавам въпроса "КАКВО ИСКАМ АЗ ОТ ЖИВОТА И ОТ КЪДЕ ДА ЗАПОЧНА, С КОЯ ПЪРВА КРАЧКА ЗА ДА ГО ПОСТИГНА???? основите ми цели са така по важност:
1. Да започна работа след като завърша и събера някакви доходи, за да мога се махна от този град и да си търся в друг град работа.
2. Да се махна от града в който живея в момента;
3. Да се установя в друг град, на квартира и сигурна работа.
4. Да запиша следващо висше, това което аз искам като специалност, а не това което завършвам в момента в моя град, защото то не ми харесва. Мечтата ми, която осъзнах по време на учене на това висше през тия 4 изминали години е да уча право.
5. ДА СРЕЩНА И НАМЕРЯ ЛЮБОВТА В ЖИВОТА СИ! - ЕЙ ТОВА НАЙ МНОГО ОТ ВСИЧКО ИСКАМ И АКО МОЖЕ ДА СТАНЕ НАЙ-НАПРЕД СЛЕД ТОВА ЩЕ ИМАМ ГОЛЯМ СТИМУЛ ДА ПОСТИГНА ОСТАНАЛИТЕ 4 ЦЕЛИ ПО-ГОРЕ.
Дайте ми съвети ко да прая, ко да струвам от къде да започна. Благодаря ви много на всички и приемам всякакви мнения, съвети и критики. ПРЕД ДИЛЕМАТА СЪМ ДА ПРОДЪЛЖА ЛИ ДА СЕ БОРЯ С ТОЗ СКАПАН ЖИВОТ ИЛИ ДА СЕ ОТКАЖА, В МОМЕНТА СЪМ НА РЪБА И СЕ ЧУДЯ ДА СКАЧАМ И ДА СЕ ПРЕДАВАМ ИЛИ ДА СЕ БОРЯ И ОСТАНА ИЗПРАВЕН СРЕЩУ ИЗПИТАНИЯТА НА ЖИВОТА. Не желая да бягам и работя в чужбина да робувам на други закони, за друга страна. ПО - ДОБРЕ роб в собствената си страна и мизерстване с малките доходи, от колкото роб в друга страна и като слуга на някой в името на малко повече пари. Не ламтя за много в тоз живот, колкото да ми стигат.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 79028fabe2 |
|
1. Здравей! Съжалявам за трудностите през които си минал! Поздравявам те за това, че си успявал да се справяш с тях.
Искам да ти кажа, че в момента това, което те тревожи е нещо напълно нормално за човек, който тепърва завършва университет и така да се каже "навлиза в живота".
Прави и взимай решения за всичко стъпка по стъпка. Така всичко ще си дойде на мястото.
Що се отнася до любовта, тя не може да се форсира. Всичко става постепенно!
Що се касае до второ висше... в момента много хора записват второ висше по една или друга причина. Но първата ти специалносто винаги ще ти бъде от полза! И никога не говори лоши неща по адрес на първото ти висше! Това го запомни от мен!
Винаги мисли положително, и ти препоръчвам да следиш сайтове като http://www.powerofpositivity.com, http://www.powerofpositivity.com и др., които ще ти вдъхнат положителна енергия.
Успех!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 5465272114 |
|
2. Винаги има начин, когато имаш желание и воля. Мисля, че първо трябва да си промениш мисленето относно живота - това дар, животът трябва да се изживее на макс, трябва да се забавляваш.
Напълно те подкрепям за второто висше, защото никак не е приятно цял живот да работиш нещо, което не ти харесва. Така че, ако имаш пари, веднага започни второ висше.
Да, махни се от малкия град, не е комфортно да живееш в малък град, където всички се познавате.
Само на 22 години си, за къде бързаш? Ще срещнеш любовта на живота си! Има време, недей да бързаш. Изживей си най-хубавите години и после си търси съпруга.
Успех!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: dd1116477f |
|
3. 1. завърши образованието, което учиш
2. намери си работа - това ще подскаже дали да стоиш в града или да се местиш в друг
3. за правото съм много скептична - при толкова юридически факултети гъмжи от безработни юристи. ако нямаш връзки в тази сфера, което се подразбира от историята ти, ще ти е много, много трудно да се реализираш (приемам, че не искаш да учиш просто от интерес)
4. за гаджето вече не знам, толкова ли няма около теб свестни момичета? как да ти кажем конкретен набор :-))) огледай се около себе си, може би не виждаш нормалните момичета, които биха излезли с теб, а кифлите не ти обръщат внимание
Ж43
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 3aba751289 |
|
4. Пич, първо си оправи правописа (а предполагам и правоговора). Може да си мислиш, че това е супер-маловажно нещо на фона на останалите ти проблеми, но повярвай ми - не е! Лафове като "ся", "квото", "прай", "ко", "тоз" звучат супер-селски и нискоинтелигентно, и никое сериозно момиче или работодател не биха погледнали с добро око на тебе...
Това че не ходиш по заведения е много добре - там освен коврички друго не можеш да срещнеш. Не е добра обаче причината, поради което не ходиш, а именно - безпаричието. Работи в тази насока.
Това че търсиш момичета къмто 99 набор е супер-грешка! Какво очакваш от една 15 годишна пикла? Житейска мъдрост? Мисли за самостоятелен живот и за справяне с проблеми? Просто забрави! За мен - почти всичко след 90-и набор е фира... (а много и от предходните набори).
Отхвърлил си приятелите си, защото са те "използвали"... Уверявам те, че ако беше с малко по-широко сърце нямаше да постъпиш точно така. Недей да гледаш толкова дребнаво на нещата! Днес ти на някой, утре - той на тебе... И не знам при теб как е, но аз винаги се чувствам по-удоволетворен, когато съм дал повече от себе си, отколкото съм "взел" от някого. С подобно мислене като твоето привличаш към себе си и подобни хора, с което порочният кръг се затваря... Трябва да го разкъсах, както №1 казва - с положително мислене и светоусещане. Вечно недоволните, мрънкащи и роптаещи хора не са приятни никому, повярвай ми.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: f74ea41f91 |
|
5. От заглавието, което си написал, очаквах много сериозно и тежко положение. В действителност не е точно такова. От твойта гледна точка е лошо положението, но не е така отстрани!
Според мен ти много добре знаеш какво искаш и си се насочил, но ти трябва няква доза подкрепа.
Абсолютно всичко от това, което искаш е постижимо и най-вероятно ще стане. Зависи от теб какви точно стъпки ще предприемеш към целите. Ако не знаеш абсолютно точно какви са стъпките действай по интуиция. Прави това, което ти се струва, че те приближава към целта.
Ако бях на твое място, щях да се насоча към кариерата и да забравя останалото. Едно момиче до теб в такъв момент ще ти натежи и ще ти е трудно да се ориентираш. Стъпи си на краката първо. Почни да се чувстваш успяващ и полезен. За твоя информация аз лично не познавам 20 годишен, който е постигнал нещо значимо в живота и да се чувства много полезен към обществото и другите. Това е стадии към края на живота. Но оппределено можеш да бъдеш успяващ.
Продължавай напред и нагоре към целите. За мен си в правилната посока, а аз съм с много високи критерии. Всекидневно си поставяй малки и постижими цели и ги атакувай!
Това за държавата и малките доходи не е вярно. И в тази страна можеш да постигнеш доста просто спри да слушаш другите и се развивай!
Ако искаш по-подробен съвет за целите ти, ми опиши какви стъпки ще предприемеш към всяка цел!
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: 46dd1c0a0b |
|
6. Сериозна приятелка 99 набор? !
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: a154755813 |
|
7. От Автора:
Има още една част, за която не споделих от живота ми. Тя е следната през целия си съзнателен живот от както се помня и имам спомени за своето съществуване имам здравословни проблеми. Историята от към моето здраве е следната, знам я основно от разказите на моите родители. Значи роден съм през април 1993 г. Заболяванията ми са следните: Имах увеличен далак, той е в следствие на кръпопреливане през пъпната връв след раждането ми, с което увреждат някаква вена отговаряща за преноса на кръв към черния дроб ли далака ли не знам. Вената се казва вена порте. Та докторите му викат така: "тромбоза на вена порте", Имам и варици на хранопровода, надявам се знаете какво значи това, че не ми се обяснява. Та далакът ми се е увеличил, и от 4 годишен съм ходил в Пирогов през 3 месеца, през 6 месеца на периодично склерозиране на тези варици, за да не направя вътрешен кръвоизлив. Така докато станах на 13 години и през лятото на 2006 година не ми казаха да отида и да ми извадят далака. Далакът тежал 4 кг и половина. Тогава преди операцията бях 49 кг, след нея станах 44 кг. Както и да е всичко мина добре, жив и здрав ходих 2-3 пъти пак за проверка на тези варици и тяхната степен от 4-та спадна на по-безобидната 1-ва степен. Съответно няма опасност да изкървят. Като малък все са ме пазили и ми правиха забележки не бягай, да не се удариш, да не си спукаш далака някъде. Внимавал съм с игри и такива работи, пазил съм се. 5 години след операцията беше всичко наред, 2 години се пазих от тежък физически труд. Но постепенно малко по малко започвах и увеличавах натоварванията, имам в предвид с включването с физическа работа на село. През есента на 2011 година в един обикновен септемврийски ден края на месец септември, брах царевица на село. Бях си дал малко повече зор, с ръчна количка извозвах царевицата от един двор в друг, до коша и така. Всичко мина наред, прибрах си се в града и тръгнах на лекции таман първи курс бях започнал редовно обучение. Специалността ми се казва между другото "Инженерна логистика" - не знам има ли няма ли реализация с тази специалност, до ся колкото мнения съм чул ми казват, че специалността е хубава, но няма реализация в България. Поне без учене на чужд език няма имам шансове ме вземат някъде. Та да се върна към историята със заболяването. Ходя на лекции, и забелязвам как ми се мота главата (хемоглобинът ми спаднал, в следствие на вътрешен кръвоизлив точно от тези варици на хранопровода, спаднал от 120-130 на 70 единици). Свят ми се вие седя си вкъщи и целия пребледнял една вечер началото на месец октомври беше, меря си кръвното аз щото усетих че нещо не е наред. Кръвното ми беше 70/40 много ниско. Решавам ида в спешното отделение в града. Градът ни малък малък 70-80 хиляди души е. Не мога си обуя обувките, извиках един приятел ме закара с моята кола и от там ме вкараха 10 дена в местната болница в интензивното отделение. Стабилизираха ме, пратиха ме във Варна в 'Света Марина" там стоях 45 дена и ми правиха какви ли не изследвания, и накрая ми казаха, че трябва ми правят втора операция да връзвали тези разширени и деформирани вени и разни такива. Не съм специалист в термините на докторите затова ви казвам каквото са ми казали и каквото съм чул. Отидох в Токуда болница, там ме оперираха на 15. 02. 2012 година. Операцията продължи 9 часа и половина, от 8:30 сутринта като ме вкараха в операционната, аз се събудих в 19:00 вечерта в реанимацията. Рязали са ми опашката на панкреаса, и ся имам хроничен панкреатит. Изрязвали са ми вариците от хранопровода, шили са ми хранопровода, рязали са стомаха. Някаква пилоропластика казаха, че са ми правили. Отделно са ми извадили 2-3 броя малки далака, които им викат акцесорни слезки някакви самовъзпроизвели се след изваждането на основният ми далак. Та сега си пия постоянно хапчета: пробитор и пропранолол. Не са кой знае кви сериозни но са си хапчета и съм на диета без пържено, люто, пикантно, мазно и такива ястия. Сладолед, газирано, алкохол, цигари, наркотици всякакви такива неща не си позволявам и не употребявам.
Та това е една надълго и нашироко разказана част за моето нелеко детство. Не търся състрадание и съчувствие но реших ви споделя и това. Отделно с намирането на работа, ще намеря трудности поради факта че се водя трудоустроен с 80% намалена трудоспособност (ТЕЛК решение), където реша като един охранител невъоръжена охрана не искат ме взимат, като видят че имам телк решение. В ТЕЛК-а ми пише да избягвам тежък физически труд, физически натоварвания и химически и токсични вещества, демек и бензинджия не мога работя. Подвижен съм си не съм инвалид движа си се всичко нормално (Слава на Бог, за което се радвам, че съм жив и здрав! ) Та на себе си съм си казал, няма повече работя селска работа и да си троша здравето, не искам трета операция, като строителен работник и хамалска работа никога няма да започна да работя, колкото и беден и гладен да остана. Ценя си живота и здравето много. Не съм го намерил на пътя все пак. Отделно да ви кажа една подробност не взимам от всеки кръв при кръвопреливане: взимам кръв само от майка ми и сестра ми, прелива ми се кръв по разширена антигенна формула. Имам вроден имунен дефицит, като малък всяка настинка и хрема ме хващаше лесно. Преди операцията един месец преди 15. 02. 2012 г. (датата на операцията е това) аз ходих и взеха от мен и от сестра ми по една банка кръв и ми я пазиха 28 дена до операцията за да могат, ако се наложи да ми прелеят кръв. Дори на операционната маса ми източиха още половин банка 200 гр. преди да ме преспят. :) Всичко мина наред слаба на Бога и се радвам, че днес съм жив и съм стигнал дотук, Но сега това сблъсъка с намирането на работа и реализирането на пазара на труда ме плаши и дали ще мога да успея. Отделно и любовта нещо ме тормози и ми мъчи главата. Ще пиша пак и си следя темата, като коментирате нещо, ако ме питате нещо ще отговоря. :)
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: a154755813 |
|
8. От Автора:
Значи да отговоря, още нещо.
До коментар №4: За правописа и правоговора ми, може и да съм допуснал правописни и грешки, но повярвай в реалния живот и в ежедневието ми общувам много правилно. Мразя да пиша на шльокавица, подразбирайте с латински букви на български език. Направо не чета такива мнения. Освен това за мнението, че всичко след 90-ти набор е фира, колега според твоето изказване значи и аз съм фира. Означава ли, че полза от мене няма. Но карай да не издребнявам, смятам се за интелигентен човек, ще го приема за шега :) Приеми и моят коментар на твоите думи просто за Лично мнение. Не искам да съдя никого, както казвам в темата си ПРИЕМАМ И КРИТИКИ И СИ ВЗИМАМ И СЪОТВЕТНО И ПОУКА!
ДО КОМЕНТАР №5: Конкретни стъпки за постигане на всяка една от целите ми: Специално за първата ми цел намирането на работа, ще е много трудно, доста упоритост и търсене ще трябва и търпение в същото време. При положение че съм с 80% ТЕЛК. Реалните ми очаквания за първи доходи, като човек без 1 ден трудов стаж са между 400-450 лв максимума. Ако дадат повече и намеря нещо по-добро като работа и заплащане добре дошло. Лично аз кат не съм работил нищо няма как да знам в какво съм и в какво ще бъда добър. След започване на работа, ще имам намерение така да се каже да поработя за себе си, разбирайте го да се пооблека с по-новички дрехички, не говоря за маркови и лъскави дрехи от по 200 - 300 лева, говоря, просто да си обновя гардероба. Да ви споделя ли, че последните ми маратонки са от миналата година април месец, дънките 3 чифта имам от 9 клас, и още си ги доизносвам тях избелели или не си нося тва което имам. Дрехите ми са на цени от порядъка на 20-30 лв за парче така да се изразя. Добре, че телосложението ми е едно и също, не дебелея, за моя голяма радост. все съм си лятото 56-57 кг, зимата 58-59 кг максимум.
Другите цели след като намеря работа, сигурна и да мога си покривам разходи като квартира, сметки и храна, ще бъде тогава чак да се огледам за сериозна приятелка. Естествено сам ще ми е трудно в чужд град, не очаквам изобщо да ми е лесно, но няма се отказвам и лесно. Хубаво би било в такъв момент да имам човек до себе си (приятелка) която да ми удари едно рамо кат се прибера вечер от работа в квартирата, а не да забия сам поглед в празните 4 стени и да се чудя тва ли е целия живот. Елементарни неща ми доставят радост. Обичам пътуванията, правя си разходка с колата на 50-100-200 км когато имам средства и възможност и времето да е хубаво. Говоря за еднодневни разходки. Обичам и много искам тези мигове да ги споделя с любима до себе си. В момента тва го правя сам. Като ми се свие душата, ядосвам се паля колата и тръгвам нанякъде, просто се махам от града за 3-4 до 5 часа и вечерта се прибирам обратно. Това малко ме разсейва и отпуска напрежението вътре в мен. Много съм добър по-душа, това което съм преживял през годините и изпитанията са ме направили да ценя такива малки радости като слънчевия ден днес разходка сред дървета в парк гора, такива неща много ме радват, звук от птички, успокояват ми нервите и някаква хармония в душата ми носят. Обичам филми да гледам тип: екшън, драма, романтични, тъжни. Не слушам чалга, мразя я слушам я само ако ида в дискотека, от няма къде просто защото това пускат. Слушам музика от типа на: хаус, поп, тази дето пускат по Радио Фреш, и The Voice тв. Това ми доставя удоволствие. Музиката е второто нещо, когато съм подтиснат да слушам и да ми успокоява духовно съзнанието и мисълта. Просто забравям за всички проблеми за миг и се оттърсвам от всичко. Та както казах ще бъда адски добър и обичащ това момиче, което грабне сърцето ми. Знам и виждам, че голяма част от по малките подрастващи чалгата ги е обзела и селфита и такива работи, но има и хубави и свестни момичета сред всички останали слагани под общия знаменател "кифли" или "пикли". Просто вярвам в доброто. Моите идеали не са: днес да се напия, сбия, надрусам и да прая секс с първото срещнато и свалено в клуб момиче". Малко на едно по-различно ниво и по-от различен ъгъл гледам на това. Няма прибягвам до платена любов каквото и да стане. Вярвам, че и моето време и момент ще дойде и ще усетя, че даденото момиче е точно моето за това нещо. Не е казано, че с тази с която спя за първи път ще се оженя за нея. Не съм като хора, от едни други етноси и вероизповедания (с цялото ми уважение към обичаите им и традициите на хората) да се пазя до сватбата. :) Голямо лирическо и доста дълго отклонение направих, но дано бъда разбран. Много въпроси, трудности и преплитат се, мъча си подредя мислите и цялото съзнание в главата, но вече 20 дена съм така ходя като блуден син из заобикалящото ме и се чудя какво да правя. Вътрешно смирение не мога постигна. Душата ми се бунтува и иска всичко да стане на мига, но аз знам че няма как това да стане и трябва както вие ми казвате всичко едно по едно, и всичко с времето си. Малко и мисленето ми е странно и ми казват, че съм човек със странен характер. Може би тези изпитания в живота са ме направили такъв. Аз понякога викам, че тия мисли за разходи, сметки и други битовизми от ежедневието са ме направили да мисля като възрастен, изпреварвам възрастта и поколението си. Моите връстници в университета един няма дето да мисли за такива неща като мене. Мама и тате им помагат и каквито пари си изкарат си ги харчат за себе си (имам в предвид стипендии и награди). Но аз знам и съм възпитан да не гледам на хората в канчетата и "под шапката", а да си гледам в моето канче и чинийка и затова не ме възмущава това. Много пъти се случва да ми дотежи, че в даден момент нямам баща да ми помогне, дори с елементарен съвет. Но съдбата ми е била такава какво да направя. Все пак съгласете се, че не за всичко и всички теми мога споделям с майка си. Затова и си тая някои неща като тези дето ся споделям в този сайт и именно всичко това ме напряга и тежи. Поне съм горд с едно със себе си: Каквото съм постигнал в този живот, мога кажа че с много труд, лишения и сам с помощ само на мама, баба и дядо съм го постигнал. Те са ми помагали от финансова гледна точка, но всичко друго съвети и решения се научих сам да взимам със съвсем малко допитване до възрастните в лицето на майка си (47 годишна). Имам и по-голяма сестра, която се отдели след кат почина баща ни, тя си живее с мъжа си на квартира в друг град и с 4 годишно дете. Вуйчо съм. Само на гости се виждаме с тях.
Ами с две думи се чудя да продължавам ли да се боря или да се отказвам, до сега каквото съм преживял ми се струва лесно на фона на тези загадки и въпроси изникващи в мен. Спирам пиша, че усещам как започвам се повтарям и дълбая на едно място. Благодаря ви още веднъж.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 79028fabe2 |
|
9. Авторе, номер 1 ти пише. Съжалявам за твоите здравословни проблеми. Надявам се, че всичко това е минало.
Със сигурност ще постигнеш много повече. Но ти завършваш висше образование и трябва да си търсиш офис работа примерно, където има лек физически труд. Дори пробвай в учебното заведение, където учиш. Може да има място за асистент/докторант.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
