 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Неща в личноста ми, които ме притесняват.
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1683 пъти
Здравейте, пише ви млад мъж на 23 години.
Има някои неща в характера и начина ми на себеизразяване, които на моменти малко ме притесняват.
Ще гледам да съм по кратък, без да влизам в много подробности- само конкретика.
Преди около 3 години почина баща ми. Той си беше болен от едно заболяване и някакси се усещаше, че му идва времето.
Когато пристигнах в болницата, той вече беше мъртъв.
От всички аз бях единственият, който не плачеше.
Още същият ден вкъщи пристигнаха доста роднини. Един от които братовчед ми /според мен пълен психопат и социопат/. Та с него сме си като братя и той за да ме разведри, решихме още вечерта да отидем на едно събиране. Пийнахме, повеселихме се, запознахме се с едни момичета дори.
Мисълта ми е, че това някакси хич не е редно и морално, при положение, че буквално преди няколко часа баща ми беше починал. Ако не беше от уважение към майка ми, сигурно щяхме да се веселим до сутринта.
После тялото трябваше да престои една вечер вкъщи /православни християни сме/. Всички скърбяха, майка, брата, сестрата на татко и тн. Докато ние с братовчеда си цъкахме на лаптопа и си приказвахме някакви общи приказки.
Дойде времето за погребението. Отново всички рев, та рев. Само аз и братовчеда бяхме с каменни лица.
На излизане от гробищата той ми каза следното "Братле, дай да станем гробари, да си каляваме психиката". Малко неприятно ми стана, но си го знам братовчеда.
Някои хора са ми казвали, че съм много спокоен тип, неподдаващ се на емоциите. В детството, въпреки, че не беше кой знае колко хубаво, никога не съм изпадал в тежки емоционални и типично тийнейджърски кризи.
Има и някои други неща.
Нали ги знаете тия сайтове пълни с касапници, тежки инциденти и кланета. Гледал съм много такива клипчета- и нищо, почти нищо не изпитвам.
Но видя ли пострадало животно и някакси ми се къса сърцето направо. Сякаш живота на едно кученце ми е по- ценен от човешкия.
Имам сериозна приятелка, която обичам.
В случай на караница. Тя винаги излиза с твърдението, че съм пълен егоист и, че само мисля за себе си.
А аз дори не мога да го отрека. Наистина се чувствам егоист. Винаги мисля как да се нахраня, да си почина, да се позабавлявам и тн. и чак тогава мисля за нея.
Примерно ако има една филия хляб, ще я изям, но няма да се сетя да я разчупя на две, за да дам половината не нея. В това е проблема.
Надявам се просто за някой съвет, дори и да няма, пак се радвам, че споделих.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0e8b18c5c8 |
|
1. Сега може да се спори дали твоята личност е ненормална или поведението на другите е било пресилено и ненормално.
При такава дълга болест всъщност сте имали възможност да се сбогувате с човека и да свикнете с мисълта, а самата смърт е била облекчение за баща ти. В много култури, включително у нас, се празнува смъртта на човек, празнува се живота му, но и преминаването му в Отвъдното. Например в Северна България хората се погребват с духова музика и то не тъжна, а доста весела - играе се дунавско хоро.
В повечето култури след погребението се събират хората на похапване и е прието да е ведра атмосферата и да не се реве - тази традиция идва още от „Илиада“ и стара Гърция
У нас просто в отделни райони е приет този рев под влияние на мюсюлманската култура, при която се наемат дори жени-оплаквачки.
Наскоро почина свекърва ми и никой не плака. Семейството на съпруга ми са с немски корен и са атеисти. Имаше реч на самото погребение, проронихме сълзи скришом, но нямаше ревове и изпълнения, а след това се събрахме целия род в един скромен ресторант и се разтъжихме - имаше дори хора от Америка и хора, които не бяхме виждали с години, които уважиха свекърва ми и дори имаше вицове, интересни случки се разказваха, смях дори. Защо не? Нали всички сме пътници.
Смъртта е част от живота и не смятам, че някой мъртвец би искал да тъжат хората заради него.
Моята прабаба беше винаги много ведър и усмихнат човек, угаждаше си и в ядене, и с пиене, и с почивки. Беше погребала двама съпруга, три деца, един внук и се беше наситила от погребения. Нейното погребение беше го поръчала да е празник - не само имаше духов оркестър, но и цялото село беше поканено на пиене - истинско пиене с много силен алкохол - беше си приготвила жената дори туби с ракия от най-силната. За себе си бих желала нещо такова. Не ми хареса и сдържаното погребение на свекърва ми - искам истински празник.
Ти не си егоист или ненормален, а просто млад човек. Изпитваш емпатия към животни, което значи, че и към хората, а това как скърбиш не е странно, а много хора по този начин се справят със скръбта.
Моите съболезновния и умната - не се вкарвай във филми - раждане (кръщане), сватба и погребение са трите най-важни „партита“ в живота на един човек.
....между другото идеята да станеш гробар не е лоша. Съпругът ми като младеж е работил това и се е печелило много добре, но имай в предвид, че трябва действително нервите ти да са здрави, но и да не си гнуслив - трябва да подготвяш и жертви от катастрофи, убийства, деца за погребение, но да - това е много добре платена и дори благородна професия. Защо не?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: bf29454a4a |
|
2. Спокойно, нищо ти няма. Преживяваш нещата вътре в себе си. Всеки има инстинкт за самосъхранение и понякога липсата на показ на чувства не е безчовечност. Това че не си разделяш храната е навик, не егоизъм. Предполагам си само дете и така си свикнал, от личен опит го знам. Не е важно да си споделяш филията, а да подадеш ръка на близък човек, когато има нужда и когато я заслужава. Не е важно да ревеш за някого като умре, важното е какъв спомен носиш в себе си след това. Важното е дали си уважавал и обичал този човек приживе. Ако ти се реве - ревеш, ако не ти се реве - има си професионални оплаквачки за тази работа.
Хората обикновено са страшно двулични и прикриват това с фалшиви сълзи и щедрост. Всеки има различен вид нервна система и реагира по различен начин на стрес. Това че не правим от живота си театър не ни прави нито егоисти, нито психопати. Чувствата са интимно нещо и имаме право да ги пазим за самите себе си.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 6461bf72a9 |
|
3. Просто не си го обичал. Има случаи, в които майката не обича децата си, а може и обратното. Това още науката не го е обяснила. Но, вероятно не си го обичал. Любовта разбира се е абстрактно чувство, но би трябвало да се усеща, а ако си обичал някого би ти било мъчно, просто не си го обичал. Същото се получи при мен и дядо ми...
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: fdce5209f1 |
|
4. Извинявай, аз за себе си питам - зодия овен ли си? Ако не - то каква си.
Иначе по темата ти - всеки различно преживява смъртта на близък. Не е работата там дали си се драл от рев, но не казваш и какво си изпитал - беше ли ти мъчно, обичаше ли родителя, вътрешно как се почувства?
А иначе за приятелката - ми какво да ти кажа, много гадно е, че си егоист. Казваш, че я обичаш, как да повярвам, като сама по себе си обичта предполага да искаш да дадеш от своето на другия. А ти мислиш първо за себе си. Само това с любовта към животинките не ми се връзва. Та каква зодия си?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 4793fbcef2 |
|
5. Здравей!
Момиче на 18г. съм и съм точно като теб - не се поддавам на емоцията дори не мога да съм емоционална даже и да искам. Тинейджърските си години преживях като зрял човек, без изблици, караници, бягства от вкъщи и т. н. На погребението на дядо ми преди години бях единствената, която седеше като камък. Казвали са ми че душа нямам. Пред мен блъснаха възрастен човек на отсрещното платно, спуснах се и извиках линейка, но нищо не почуствах.
И аз се ровя в такива сайтове и клипове в youtube гледам от брутални по- брутални, но не съжалявам хората.
Но видя ли измъчвани, тормозени дори бездомни животни - сърцето ме боли и се къса. Също и отрязани, осакатени дървета и изсечени гори. Само те могат да ме разплачат.
Приятелите ме мислят за егоистка и човекомразка, но не е така.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: ec377cc4ea |
|
6. Ти си ЕМПАТ НА ЖИВОТНИТЕ. При повечето такива хора, любовта и разбирането към животните е много по-силно, а към хората се изпитва или безразличие, или скрита ненавист. Потърси повече информация. Така се ражда човек и не смятам, че може да се промени, но това не те прави психопат, социопат или лош човек.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b56b288e46 |
|
7. Малко ти завиждам. Аз съм чувствителен и ми е много трудно с хората. Иска ми се да бях като теб... , не като братовчед ти чак някакъв психопат и социопат, но да не ми дреме толко.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 10ae28d21d |
|
8. Просто не си много емоционален, това не значи че не ти влияят всички тези неща на психиката и подсъзнанието. Остани някой път сам, вземи си кърпички, сети се приятни моменти от миналото с баща си и си пореви, защото трябва да изкараш всичко, а не да го таиш в себе си, иначе ще стане по-лошо. Ако не ревеш, на подсъзнателно ниво ще ти се запечата мъката и ще се появят някакви проблеми в бъдеще. Иначе за приятелката ти иска някакво внимание, затова ти ги приказва така, строй я да не мрънка много :)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e5067ce526 |
|
9. Мисля, че си абсолютно наред. Проблемът е по-скоро при другите хора, че са прекалено емоционални и обичат драмата. Фактът, че изпитваш състрадание към малки животни показва, че не си психопат. Всъщност един истински психопат дори не би се почудил защо той не чувства това, което и другите. Не се сравнявай с жени(майка, гадже) по отношение на емоциите, защото част от твоята работа като мъж е да си абсолютно стабилен, когато жените са поддадени на емоции. Просто природата ни е направила така. Представи си преди 50 000 години като хората са живели в племена и всички мъже са ходели да убиват дивеч с камъни или копия, кой мъж би се представил по-добре? Този дето се поддава и на най-малката емоция или този дето концентрирано и беземоционално преследва плячката?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 354de4eca3 |
|
10. Автора на статията:
До номер 4.
Зодия Близнаци съм, не вярвам в зодии.
С баща ми не бяхме близки. Винаги си противоречахме. С нищо не беше съгласен с мен. Много често ме обиждаше и ме караше да се чувствам слаб. Някакси никога не можех да му угодя, каквото и да правих.
Той самият беше много суров човек, отраснал в едно закътано село с брат си и сестра си, били доста бедни а той е бил най- голямото дете и е трябвало да се грижи за всички.
Явно заради детството си беше много суров и дициплиниран човек.
Винаги имаше вид на стабилен човек и заради това много го уважаваха всички.
Но с мен се държеше много лошо. Като малък когато се лигавех, веднага ме нападаше с викове или с плесница.
Винаги трябше да ставам рано, защото само мързеливците спят до късно.
Като цяло никога не ме разбираше, за него лигавенето, смешките, по екстравагандната мода и тн. бяха "п. далска работа" както се изразяваше той.
По- късно заради заболяването си и залижаването си, не му издържаха нервите и ставаше агресивен към мен. Тогава наистина загубихме връзката "баща и син".
По късно станах студент и въобще не се виждахме, а той и тогава си умря.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3baaa6567e |
|
11. Психопатът е човек, на който му липсва емоционалната връзка с когнитивността и мислите. Някои от характеристиките на това включват липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, но при психопатите това често е невъзможно.
Номер 5 се вписва най-добре съдейки от това, което е написала.
K-Man
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
