Когато той живее в България , а аз не
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1504 пъти
Тази година, както много други отново се прибрах в България за Коледните празници и се запознах с него.. Само ден и половина прекарахме заедно и това ми стига да знам, че искам да го познавам извън рамките на приятелското. Интересът и привличането явно бяха взаимни.... но до там... Аз си заминах, нямаше нищо физическо помежду ни, просто нямаше как... а той си е в Бг. Сега вайбър и банални разговори... Защо?
Аз си имам страхотна работа и положение в чужбина, той също в Бг. И какво правиме в такава ситуация?
Ще полудея! Защо винаги така се получава.... когато най-малко очакваш, срещаш някой много интересен човек, но ситуацията и обстоятелствата неподходящи...
Какво се прави в такива случаи? Забравяме ли? Или какво до лятотото да се чака... Някой от вас имал ли е връзка от разстояние?
И за каква връзка говориме сега като ние не сме ималиинтимни отношения, а интересът е на лице.... Всеки ден съобщения, снимки, споделяния, мили думи....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 5 месеца hash: 51077832fc

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Такава връзка според мен не може да просъществува. Действително много двойки успяват за месеци или 1-2 години дори да „остискат“, но става дума по-скоро за семейства, за дълги връзки преди това. Вас нищо не ви свързва освен... 1 Празничен ден или няколко дни, хубаво прекарване в леглото и извън него, но до тук! Ти може да си „лапнала“ като всяка жена, но за него примерно сигурна ли си? В София има много богат социален, нощен живот, хубави момичета... Да, определено в момента му си интересна като всяка нова жена, но дали това е Любовта? Ако искаш да разбереш ще трябва да търсиш преместване и работа в София. За него ще е невъзможно да си намери работа на висока позиция в чужбина, а ти в София дори ще си 1-2 нива по-нагоре (от опит говоря). Има вече expat сцена, хора от всякакви държави, дори цели японски семейства и да работиш в София нито ще ти провали кариерата , нито ще ти попречи да живееш както сега в интернационална среда и дори на по-висок стандарт на живот, защото сред високо квалифицираните разликата в заплатите не е толкова голяма, а у нас стандартът е в пъти по-нисък и на практика живееш дори по добре и можеш да си позволиш дори домашна помощница, шофьор, собствено жилище от раз и други неща, за които на Запад едва ли ти стигат парите. С две думи от теб зависи. Не очаквай някой човек с кариера и доход обаче да си зареже живота в България, за да мие чинии на Запад. Приятелят на моята братовчедка примерно беше управител на хотел у нас. Имаше служебна кола, положение, добър за страната доход, собствен апартамент с чудесни и нови мебели и всичко, управляваше поне 50 човека и строежа на нов апарт-хотел. Като почна кризата запазиха позициите си и продължиха да растат. Запозна се с братовчедка ми и заряза всичко - живяха 3-5 години буквално в едно мазе в едно село в порутена къща. Тя завърши висшето си и работи в голяма фирма, но пак на ниско ниво - той работи с години в.... Макдоналдс и днес прави „кариера“ като продавач на обувки! Това е голямата любов и действително са щастливи, но дали ти можеш да очакваш същото от твоя човек? Времето ще покаже.

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: 437158c21a

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Имах връзка от разстояние в продължение на 1 година, като при нас отношенията бяха сериозни и бавно, но сигурно създавахме обстоятелствата за събиране. И ние се запознахме, като живеехме в различни държави, и ние не бяхме били интимни. Организирахме срещи и обсъждахме как да се съберем. И се случи - макар и със забавяне, но не успеете ли, тогава няма как. Пожелавам да се случи най-доброто и за двама ви! Късмет! Ж 29

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: c5f2d60b9e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, пише ти едно 24 годишно момиче, което е било в подобна ситуация. Преди 3 години се запознах с приятеля си при едно от неговите прибирания от чужбина в родния ни град. Бяхме само няколко часа заедно в дискотеката, на другия ден той си тръгна. Не бяхме правили секс, почнахме да си пишем и след 2 месеца му гостувах, той се прибра зимата отново и така започнахме нашата връзка от разстояние. Нямаше как да отида нито аз при него, нито той да се върне. Аз бях 2 курс, той 3. И така две години докато аз завърша. И отидох при него, но още от самото начало му казах, че аз не искам да живея завинаги в друга държава. Трудно е да намериш работа, добре платена и просперираща, ако не си завършил в чужбина. И така ми е много трудно, не ми харесва, но той е доволен от работата си и правим планове да се изместим живот и здраве до 1-2 години в България. Фирмата му може да го прехвърли, а аз ще си намеря нещо. За теб ще е по-лесно да намериш добре платена работа тук, отколкото той там. Но имай едно предвид, дали ти ще си щастлива тук дори да печелиш добре? Ако имаш желание и опит тук ще успееш, но той там едва ли. Аз лично не бях сигурна дали искам да замина, имах оферти от две фирми, но реших, че е време, че ще е хубаво да добия опит в чужда държава. Все пак знам 3 езика, но уви, аз ли съм глупава, те ли не харесват българи, но е трудно...

 

...

горе^

преди: 8 години, 5 месеца hash: c5f2d60b9e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, пише ти едно 24 годишно момиче, което е било в подобна ситуация. Преди 3 години се запознах с приятеля си при едно от неговите прибирания от чужбина в родния ни град. Бяхме само няколко часа заедно в дискотеката, на другия ден той си тръгна. Не бяхме правили секс, почнахме да си пишем и след 2 месеца му гостувах, той се прибра зимата отново и така започнахме нашата връзка от разстояние. Нямаше как да отида нито аз при него, нито той да се върне. Аз бях 2 курс, той 3. И така две години докато аз завърша. И отидох при него, но още от самото начало му казах, че аз не искам да живея завинаги в друга държава. Трудно е да намериш работа, добре платена и просперираща, ако не си завършил в чужбина. И така ми е много трудно, не ми харесва, но той е доволен от работата си и правим планове да се изместим живот и здраве до 1-2 години в България. Фирмата му може да го прехвърли, а аз ще си намеря нещо. За теб ще е по-лесно да намериш добре платена работа тук, отколкото той там. Но имай едно предвид, дали ти ще си щастлива тук дори да печелиш добре? Ако имаш желание и опит тук ще успееш, но той там едва ли. Аз лично не бях сигурна дали искам да замина, имах оферти от две фирми, но реших, че е време, че ще е хубаво да добия опит в чужда държава. Все пак знам 3 езика, но уви, аз ли съм глупава, те ли не харесват българи, но е трудно...

 

...

преди: 8 години, 5 месеца hash: e4d852e386

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Аз пък ще ти кажа, че е възможно! С годеникът ми се запознахме когато бяхме на около 17-18 години, бяхме в една компания, но не особено близки като приятели, а като нещо повече да не говорим. Лично аз не го понасях. Та, той замина да учи висше в чужбина, а аз започнах да уча право в България. Странно, но се залюбихме по скайп. Тогава ни изглеждаше невъзможно! Аз се справях перфектно в университета, шестици, стажове какво ли не. Въоръжена с големи амбиции. И той съответно. Когато започнахме нашата връзка никой от двама ни не знаеше точно как ще се получат нещата между нас, но двамата знаехме със сигурност, че искаме да сме заедно. И така се започна.. пътувания и прибирания. Всичките ми стипендии заминахава за билети, а той от своя страна започна и работа по време на обучението си, за да можем да се виждаме по-често. След като завършихме имаше период, в който аз чувствах, че не мога да замина при него. Имах предложения за работа, които щяха да ми осигурят лесен достъп до моята сфера. В крайна сметка заминах при него и реших да започна наново. Вече сме сгодени, аз съм приета в университет, за да мога да се приравня на тяхното законодателство и мислим кога да се появи бебока. Общо взето, ще ти кажа, че ако човекът си заслужава - БОРИ СЕ ! Но бъди наясно, че компромисите ттрябва да са и от двете страни. Няма невъзможни неща! Ние бяхме разделени 4 години от разстоянието, но правихме всичко възможно да се виждаме през 2-3 месеца. Успех!

 

...