Споделена история от Любов и изневяра |
Да продължавам ли да се боря или краят вече е дошъл?
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2164 пъти
Здравейте!
Ще се опитам да бъда кратка, но искам да разкажа възможно най-много моменти от връзката ми...
С приятеля ми сме заедно вече 5 години, а всичко започна в края на последната година в училище. Бяхме в съседни класове и излизахме в обща компания, когато един ден нещата станаха по-сериозни, влюбихме се един в друг и като в началото на всяка връзка, всичко беше прекрасно. В края на годината станахме студенти, а родителите ми купиха апартамент в града, в който учихме. Предложих му да живеем заедно, за да видим дали наистина нещата могат да бъдат сериозни между нас и почти всичко беше страхотно - разбирахме се, помагахме си, обичахме се... Минаха няколко месеца, откакто живеехме заедно и година и половина откакто бяхме заедно.
Проблемът се появи тогава, когато той започна да поставя университета преди мен - не казвам, че това е нещо лошо, аз също държа на образованието и за мен университетът наистина беше място, в което да науча нови неща, които ще ми бъдат от полза в бъдеще, разбира се, не всичко беше такова, каквото очаквах, но образованието в България е друга тема... и така, когато аз исках да излизаме, да ходим на различни места, да се срещаме с различни хора и да бъдем част от живота около нас, той все имаше за учене, все беше притеснен и все нещата не му се получаваха. Разбирах го и го подкрепях, помагах му с каквото мога и изчаквах той да дава предложения за излизания и забавления. Но нещата ставаха по-зле - от напрежението той нямаше желание да правим и секс, не казвам, че това е най-важното в една връзка, но когато си на 20, живеете заедно и го правите веднъж в месеца, нещата не са особено нормални... Това повлия и на самочувствието ми, а никога не ми е липсвало внимание от други мъже, въпреки това, когато човекът до теб няма желание за близост, забравяш това, че има много други, които биха искали да са с теб. Не мислих за това, мислих само как да привлека вниманието му, как да не забравяме да се забавляваме в най-хубавите си години... Е, нещата не се получиха, но бях готова на всичко за връзката си. Един ден седнахме и говорихме, казах му как се чувствам и че не мога повече така, поисках да се разделим, за да видим дали нещата няма да се променят, но той не искаше да го приеме - дадохме си още един шанс, в който да си обръщаме повече внимание и така около няколко месеца, после нещата отново станаха като преди. Разговорите помежду ни бяха свързани само с това: "Как ти мина университетът днес?", "Какво да направя за вечеря?", а сексът вече беше по-рядко от веднъж месечно.
В края на втори курс вече и двамата работихме почасово на различни места и съчетавахме ученето с работата. Тогава, в работата ми, се появи едно момче - страхотен външен вид и характер, започнахме да си пишем, да си говорим, но нищо по-сериозно, просто ми обръщаше внимание и ме караше да се чувствам красива и ценена, но не след дълго той поиска нещата да станат по-сериозни - тогава аз приключих всичко с него - не бях готова да оставя човека до себе си, само защото в момента има някой, който ми обръща повече внимание...
След около месец беше 14-ти февруари, исках да направя нещо мило за двама ни - да поръчам от тениските с картинки за него и за нея, реших, че ще бъде приятно да имаме нещо такова, което да си носим заедно вкъщи и че това може да ни сближи... и понеже лаптопът ми беше развален, реших да потърся сайтове в неговия. Тогава той беше на работа, а аз имах почивен ден, отворих му лаптопа и започнах да търся различни сайтове за изработка на тениски, когато взеха да ми излизат различни порно сайтове, които беше гледал през последните няколко дни. Отворих му хронологията и видях, че всеки път, в който съм била на работа или университет, а той вкъщи - е гледал подобни сайтове.. Не знаех как да реагирам - не съм от хората, които са против порното, но е нещо, което директно го бях питала дали гледа или не и той категорично ми е отговарял, че не гледа. Почувствах се ужасно излъгана и с още по-ниско самочувствие, та той не искаше да го правим, защото все беше изморен, а ето каква била причината... Оставих сайтовете отворени и му написах в два листа как се чувствам, колко съм разочарована и как искам да си събере нещата и да не го виждам повече, написах му и всичко за момчето, с което бяхме колеги. Бях бясна повече заради лъжата, отколкото заради самото порно... Излезнах и се прибрах след няколко часа - докато бях навън не вдигах на обажданията му, а когато се прибрах, той ме чакаше с насълзени очи, искаше да му простя и отново с обещанията, че всичко ще се промени, че за него съм единствена и предпочита да го прави с мен, отколкото пред компютъра... накарах го да се изнесе, но след няколко дни разговори, си дадохме още един шанс... И отново - няколко месеца бяхме страшно щастливи, а след това всичко постарому.
Станаха общо 4 години, откакто бяхме заедно, а аз вече бях изморена да се боря за връзката ни - спряхме да си говорим, въпросите отново бяха само: "Как мина денят ти?", "Какво искаш за вечеря?", а сексът вече въобще го нямаше - вече и аз бях изгубила желанието си да съм с него, но не исках и никой друг. И така живеем вече година - забавляваме се от време на време, спорим за неща от ежедневието, понякога го правим покрай някой празник, но няма тръпка, няма нищо - вече сме само съквартиранти или поне аз виждам нещата така... Всичко изглеждаше много лесно, като за раздяла - седнахме и обсъдихме нещата, казах му, че не съм щастлива и че мисля, че не искам да сме заедно, че връзката ни се е изчерпала, но съм объркана и съм свикнала с него, той ми каза, че не смята, че може да бъде с друга, че ме обича... А на следващия ден всичко пак беше същото. Друг проблем е, че според хората около нас ние сме перфектната двойка, а семействата ни смятат, че е време дори нещата да станат по-сериозни, че двамата ще сме винаги заедно и всичко е ясно... Аз все още имам някакви чувства към него, но не знам дали имам желание да се боря, омръзна ми, изморих се, а той не предприема нищо... смята, че след като не се караме по цял ден, значи се разбираме, въпреки, че казва, че вижда промяна в мен, че не му изглеждам щастлива, а въпреки това не прави нищо, за да го промени... Знам, че собственото ни щастие би трябвало да зависи от нас самите, но съм объркана - не знам дали ако се разделим ще бъда по-щастлива или трябва да продължавам да давам шансове, за да бъда щастлива с него...
Не знам дали имам нужда от съвет или просто имах нужда да споделя с хора, които не ме познават, но благодаря на всеки, който е прочел историята ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 5ddda18844 |
|
2. Малки сте се събрали и връзката се е изчерпала. При всички се случва рано или късно - на 50 или на 20.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a9de1ba974 |
|
3. " директно го бях питала дали гледа или не и той категорично ми е отговарял, че не гледа. Почувствах се ужасно излъгана и с още по-ниско самочувствие, та той не искаше да го правим, защото все беше изморен, а ето каква била причината.." - първа твоя грешка, умна жена никога няма да зададе подобен въпрос. Няма мъж(още от юноша), на който да не му е интересно порното, нали от там черпи идеи. От порно човек не се изморява, а отмаря. А секса наистина изпива силите на мъжа, което пък е главната цел на жената, иска да го изсмуче като портокалов сок. Има и народна песен за това.
момата към момъка:
"Стани, стани мило либе,
слънце веч изгрява"
и отговора на момъка
" как да стана малка моме,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила."
Това е малки моми, не мислете, че мъжете са машини. При който и да отидете, устройството на мъжете е еднакво. Два-три дена иху, и после пак тихо. Ако авторката отиде при новият, след месец пак ще пише същата тема. Тя явно си търси причини, за да успокои гузна съвест.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f0f5530fe8 |
|
4. момиче, нещо напълно нормално се е случило. пораснали сте и съответно са настъпили промени в характерите ви. жалко, че не сте се променили в една и съща посока. не си губете повече времето един на друг. и двамата заслужавате да сте с подходящ човек. имай предвид, че мъжете много по трудно "зарязват", затова ти трябва да го направиш. гледай само да не забременееш по някой "празник", защото тогава вече ще влезете в графата "типично българско семейство"
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 26121eb4ff |
|
5. Ми, трудно е да се даде някакво категорично мнение. Рядкото правене на секс наистина е притеснително, казвам го като мъж. Самото гледане на порно според мен не би трябвало да те тревожи. Тревожно е, ако е развил някаква мания към него или ако наистина го предпочита пред теб. За останалите неща мисля, че той си е прав. Университетът наистина е много по-важен от всякакви излизания. Това показва, че е сериозен и иска да постигне нещо, а не е дошъл просто да изхарчи парите на мама и татко. За излизания време се намира. Аз също винаги съм обичал да излизам, но в никакъв случай всяка седмица или заради самото излизане. Винаги ме е дразнело това. Специалността му също може би е тежка и изисква повече учене. Аз например имах съквартирант, който без почти да отваря изкарваше само 5 и 6. Не си мисли и че студентските години са най-хубавите. Според мен няма такова понятие като "най-хубави години". Естествено, има по-добри и по-лоши периоди, но това при всеки човек си е различно. И аз преди да стана студент отвсякъде чувах как това са най-хубавите, най-безгрижните, най-щастливите и т. н. години, но при мен не се получи точно така. Не, че не си бяха хубави, но примерно в училище ми беше по-добре. Всички години са хубави, след като завършиш също си е екстра. Ставаш постепенно самостоятелен, независим и т. н.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a2be915282 |
|
6. Навик просто навик на мен ми трябваше две та и три години да го осъзная че след развода не мога да обичам бившия от страх че ще го загубя от това че все ми пишеше помниш ли това или онова и целувките или първата среща докато не разбрах за проститутките женените лелки отива колко слаб човек е. бягай момиче излез и с други мъже ще видиш по добре и сама но не и с грешния човек успех ти желая
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 1e6ba62979 |
|
7. Не се ли замислш, че този човек се опитва да изгради бъдеще за двама ви? Освен това, на един мъж домашният уют и социалните контакти са му недостатъчни за щастлив живот - трябва му самодоказване, нещо, в което да е добър. Проблемът е, че ти търсиш човек, който да поставя на първо място вас двамата като двойка, а той иска освен този живот да има и друг - живота на професионалист. Би трябвало да се радваш, че имаш до себе си човек с интереси извън ежедневно-битовото. На твое място бих се борила за тази връзка, защото у този човек има потенциал.
ж. 26
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 601b6b8000 |
|
9. Изчакай да завърши университета.. ( знам, че е 4 години за повечето специалности ) и тогава опитай да промениш повече нещата... бъди малко по-предизвикателна понякога... примерно... разхождай се по тениска... Опитай се да възвърнеш чувствата... ако не се получи го остави... Това е моят съвет, въпреки че знам колко трудно е да оставиш човек, особено ако сте имали дълга връзка.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f60cac5c34 |
|
11. Връзката ви се е изчерпала и ти го осъзнаваш затова на няколко пъти сте се разделяли. Ти не се чувстваш щастлива с него, не се разделяш с него защото не знаеш дали ще бъдеш щастлива и няма начин да разбереш дали ще бъдеш щастлива без него ако не опиташ. Според мен връзката ви е изчерпала и му даваш постоянно шансове защото просто си привързана към него. И смятам, че трябва да се разделите окончателно и да си дадеш шанс да бъдеш щастлива.
Талисманче Ж18
|
|
