Споделена история от Любов и изневяра |
Кажете ми как да го преодолея?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1173 пъти
Сайтът е пълен с подобни истории, но имам нужда да напиша моята. Имам нужда от съвети и мнения на други хора, защото не мога да си помогна вече няколко седмици. Имах връзка с човек, когото смятах че е най - прекрасният, най-любвеобилният и мил човек. Но любовта е сляпа нали? Като обичаш някого, не виждаш недостатъците му. Обичта ми към него беше толкова силна, че това по скоро ми навреди. Прекалено много се привързах към него и може би това ми е грешката. Неопитна бях защото той ми беше първият, когото допуснах до себе си. До онзи момент преди да го срещна не можех да си харесам никого, не можех да се влюбя, а не исках да тръгна с момче просто ей така. Израстнала съм в семейство, в което имах опора само от страна на майка ми, общо взето тя ме отгледа, тя изхранваше семейството. Баща ми пиеше и никога не можех да споделя нищо с него, нямаше я тази бащинска подкрепа, с която да се чувствам силна и защитена. Затова когато срещнах любовта на живота си, в него намерих тази силна мъжка подкрепа и опора, която баща ми не оказа. Той е на 24 и факта, че беше и по-голям от мен си мислех, че е достатъчно зрял и с повече опит, за разлика от връстниците ми. Не се влюбих само заради това - той се държеше чудесно с мен, начина му на мислене ме поразяваше и на моменти и си казвах "този човек е един на милиони". След известно време всеки си показа косурите така да се каже. Аз със моята ревност, която след времето малко по малко отшумя, защото си мислих че връзката ни е улегнала и имам голямо доверие на този човек, а той със своята импулсивност, избухливост и понякога егоистично поведение. Това поведение не го проявяваше към мен, а към други хора, но и тогава не се бях замислила достатъчно над това. Няма да навлизам в подробности по какъв унизителен за мен начин прекрати връзката ни. Не ми даде основателна причина. Не знам дали му омръзнах, дали си е намерил друга (въпреки че отрече), но не искам и да знам защото ми става още по-болно. Близките и приятелите ми ме успокояват и подкрепят, защото той беше много близък с тях и останаха с много добро впечатление от него. Когато им споделих, всеки мислеше че се шегувам. Когато излея мъката си с приятел и той ми даде съвет, се чувствам по-добре, но е временно. Веднага щом се усамотя и остана сама с мислите си, започвам да мисля за спомените ни заедно и почвам да плача. Обвинявам себе си за това, че допуснах грешката да мисля за бъдеще с него и да си мисля, че никога няма да се разделим. Наивно мислене на момиче, на което никога досега не са му разбивали сърцето и не се е опарило. Сега без него се чувствам и самотна, нямам мотивация за нищо, амбициите ми се изпариха, нямам планове за бъдеще, защото ги градях с него. Лошото е, че започнах да си мисля че всички хора рано или късно ще ме наранят, както той направи с мен. Ще чакат да ги заобичам много силно и ще ме изоставят. Единственото, което исках е да имам верен спътник в живота. Бях щастлива от факта, че обичах и бях обичана. И сега ми е трудно да продължа напред. Как да спра да живея с илюзии, че щом се държиш по един начин с някого, той трябва да ти отвърне със същото? И по-важното е, как да престана да мисля нон стоп за него, защото той едва ли го прави, продължил е със живота си, докато аз се измъчвам. Не искам да е така, искам да спре да ми пука за него, да ми стане безразлично, да се науча да бъда щастлива без него. Не мога да стана безчувствена, така съм устроена, обичам силно. Мразя се, че съм такава.
|
