Всеки друг ме ухажва повече от мъжа ми
преди: 8 години, 29 дни, прочетена 2023 пъти
Омъжена съм от няколко години. Не се събрах с мъжа ми от луда любов, а по – скоро от разум. Всичките ми близки ме насилиха да оставя гаджето си, в което бях силно влюбена за да бъда с новото момче. Не че нямаше причина това да е така – онзи беше много груб с мен, постоянно ме нараняваше и се подиграваше с чувствата ми, направо ме стъпка. Мъжа ми пък е просто перфектен, а времето започнах да изпитвам чувства, но като че ли след няколко години брак се освестих и започнах да мисля пак за бившия си... знам, че не беше особено умен и никога може би не съм го обичала, но си спомням колко щастлива бях и как не стъпвах по земята от щастие и влюбеност. После си мисля – да бе, и след години щеше да ме смаже и да изчезне тази влюбеност... Просто съм на кръстопът. Съпруга ми има много проблеми и рядко се усмихва, забравил е да ме ухажва и всекидневно получавам много повече внимание от колеги и други мъже, отколкото от него. Така се чувствам сякаш го приех така и повече няма да погледна на него като на сексуално активен младеж, който да ме привлича... Понякога ми липсва да съм необвързана, просто така – за месеци, година дори, да съм сама и да усещам ухажване, дори да не се стига до друго. Така и не успях да постигна мечтата си – мечтаех да си намеря работа и да живея сама, но уви – само работя, но се омъжих и живея с някого. Преди исках да имаме деца, но все не беше подходящо, защото все работата не ми беше добра или нямахме достатъчно пари, а сега, когато нещата се нареждат – аз вече не искам деца...
Как се обърнаха нещата, но толкова го обичам... обаче не чувствам сексуална привлеченост. Дори когато правим секс не съм възбудена. Междувременно ми откриха заболяване, от което един от страничните ефекти е постоянна депресия и липса на желание за секс. Точно когато се разболях започнах да изпадам в такива състояния.
Изтрих си и фейсбука – реших, че искам да живея в реалния свят, а не във виртуалния. Предпочитам да общувам с хората очи в очи, а не така... във фейса са много отворени, а на живо като ги видя мълчат. Много общителни сме с тоя фейс, няма що.
Изпитвам силна нужда да си пусна любимата музика и да се усамотя у дома и да не ме закача никой... а когато реша да излезна и да общувам с който си искам – да бъда и ухажвана от мъже... но не от моя. Защото той не го прави както го искам, а и защото може би му се наситих. Някак не приемам, че излезнах от играта, скучна омъжена жена...
Чувствам се силно сбъркана и притеснена.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 26 дни hash: 763bd544c1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   "Скучна омъжена жена"? Няма такова понятие! Виж - скука на омъжена жена съществува и причината далеч не е в сключения брак. Ж 28 - нескучна омъжена жена

 

...

преди: 8 години, 25 дни hash: fcce25ef05

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Това е естественият ход на нещата и по-добре да преодолееш суетата си още сега. Първо скучна, после и дъртофелница, и един хубав ден вече никой няма да ти обръща внимание.

 

...

преди: 8 години, 24 дни hash: f4f7bc542a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти просто си изпаднала в депресия. Много ми е познато състоянието ти. И причините за брака и гадния бивш - все едно чета за себе си. И желанието да избягаш. И мислите как сама ще ти е по-добре, защото ти се иска да се пуснеш по наклона на живота, но това, че си семейна налага някакви морални граници. Във въображението си изживях хиляда приключения. Бях сама на екскурзия, където се запознавах с чужденци. Отидох в чужбина.. въображение, а в реалността се прибирах от работа, готвех, позачиствах. Мъжът се прибираше, разменяхме по някоя дума, вечеряхме. Понякога излизахме.. все на едни и същи места. Не можех да осавам сама със себе си. Е така - да си пусна силно музика, да почета книга, да потанцувам вкъщи като луда (а го правех) И страшно си липсвах. Тогава се сетих за този гаден бивш, защото до него бях себе си и го потърсих. Последва рзочарование, знаеш ли? Търсех го, но не за секс, а за да си припомня себе си, за да се почувствам пак луда и млада. Той заговори за хотели, за похот. Казах му, че не искам такава връзка с него, че просто искам да го видя, да пием по кафе, да си азкажем животите. Търсех го като приятел, на който исках да споделя как се чувствам. Но той не успя да ме разбере. Настояваше си на своето и в един момент осъзнах що за боклук е и що за боклук ще си остане винаги и реших, че мога да открия сама си без обезателно някой да ми помага в това пътуване. Тогава започнах да пиша. Отидох в една книжарница, взех си тетрадка и химикал и започнах да пиша - всичко! Всичко, което минаваше през главата ми. Всяка мисъл, която никога не бих споделила. Всички страхове. Тази тетрадка стана моята малка изповедалня. И някак това ми подейства разтоварващо. Мъжът ми на няколко пъти ме пита: Какво пишеш? , но видя, че си е нещо мое си и не се бъркаше. Благодарна съм му, че се усети, че ми подари време и пространство, в което да съм сама със себе си. И дойде онзи ден, в който типично за зодията ми, от дното на блатото, с лъвски скок скочиш на пътя и нямаше сила на света, която да може да ме спре да ЖИВЕЯ! (Лъв съм) Беше елементарна случка. Обадих му се на идване да купи хляб, за да не слизам. Той започна да пелтечи нещо, но настоях. Влиза през вратата, гушнал един огромен плюшен мечок и долу някъде под мечока се клатушка един хляб. Сетих се колко е било странно и ново за него да влезе в магазина с играчката. За него това е срамно, той не си показва чувствата. Но това съчетание - хляб и играчка. В този ден разбрах, че мъжът ми ме ухажва, но не както аз искам, а както той може, както той го разбира. Блъскането на работа, тревогата около заема, да ми купи топли ботуши - това е неговия начин да покаже любовта си, грижата, уважението. От тогава всичко се промени. Аз се успокоих, защото разбрах някои неща. А когато съм спокойна - съм силна. Животът ни се промени. Сякаш всички красиви дни само са чакали аз да бъда готова за тях, за да ми се случат. Вземи една тетрадка и опитай да оставиш на листата й всичко. Всяка мисъл, всяка тревога, всичко, което те прави тъжна, несигурна. Пишейки малко по малко мислите се канализират и доста неща стават ясни. Успех и силно те прегръщам.

 

...

горе^

преди: 8 години, 23 дни hash: ea948b7625

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Авторке, ако беше мъж с тази история щеше да получиш коренно различни коментари, и много повече! Ти нямаш деца, не искаш деца, голямо момиче си. Ами остави го мъжа ти и си осъществи мечтата - излез на квартира и си живей сама! Прави всичко възможно, което ще те направи щастлива, защото иначе след 5-10 години ще се поболееш много здраво! Ти задължително трябва да си търсиш човек, които да те възбужда! Един път се живее! А имам чувството, че цял живот си се съобразявала - я с родители, я с бившия, със сегашния! Ми стига си се съобразявала! Прави това, което на теб ти се прави, независимо какво ще кажат или помислят хората!

 

...