Дневникът на един оцеляващ Ден I - част 3
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1159 пъти
- Не мърдай глупако! - каза той. Тогава изтръпнах от страх. Той ме хвана и каза че ако моята приятелка не се появи ще ме убие. Миглена явно се дръпна от стената и се предаде. Преди той да я хване изведнъж му стана нещо. Той започна да повръща... , а през това време ние имахме предимство тъй като той пусна ножа, чука и отверката. Взех ножа и с голямо желание го забих в кухата му лейка. След като се опитахме да го претърсим с Мегито в тъмното за наш късмет намерихме фенерче. Мегито го взе и се разбрахме така аз ще бъда с оръжията, а тя по другата част с търсенето. Това нещо също играх на игра "Resident evil 2" дори май че беше двамата с Мегито. Продължихме излязохме, а тя ме попита дали нямало още един убиец.
- Може би се е стреснал и се е махнал - казах аз съвсем спокойно по пътя за домът й. Качихме се горе... влязохме в апартамента й, взехме и куфара и отиваме ние към нас, само че този път минахме от другата страна. Отново видяхме тези луди хора. Незнам защо, но където бяхме ние там бяха и те. Те ни спряха, попитаха ни колко бил часът. Ние незнаехме и статнаха и другите, като ни обясниха най-цивилизовано, че няма да ходим никъде и че ще умрем. Мегито хвърли куфара и... започнахме да бягаме. Мислех, че сме се изплъзнали, но за съжаление това не беше така. Оказа че тези убийци имат уокитокита, с които разговарят по между си. Стана, така че всички били от мафията. Незнам къде бяхме.. , след като включихме фенерчето беше много тихо. Тази гробна тишина не предвещаваше нищо добро. Изведнъж се чу звук на кола. После се досетихме, че не е само една. А няколко. Разбрах къде сме.
- Меги продължаваме направо след това завиваме наляво и там трябва да има подлез... - тя кимна в знак на съгласие. Тръгнахме и видяхме, че срещу нас един човек с пистолет в ръка и едно фенерче. Преминахме към него. Той не ни видя и продължи напред... почти стигнахме до подлеза. В един момент Мегито се спъна, падна и си ужули коляното. Не беше сериозно според мен, но имаше много кръв. Тя започна да плаче... аз я успокоих и й казах да тръгваме, защото ще я чуят, като плаче. Стигнахме до подлезът изоставен и неизползван от много дълго време. Там намерих една чантичка. Такава не много малка, но не и много голям, черна. Бизнес чантичка.
- Така Меги тука, трябва да има пистолет, нож, фенерче и медикаменти. О и две лични карти една за тебе и една за мене. С различни имена...
- Откъде знаеш какво има в нея?
- Няма значение ще ти обясня след като това свърши.
- Добре, добре хайде да ходим че тука е много страшно.
- Хайде да отидем до шах-матният клуб.
- Ти луд ли си? ! - каза ми ня ядосано. Казах, и че той се намира малко след този подлез. Господинът ми по шах понеже в главата хич го няма той играе шах с охранителят вечерта. Взехме бизнес чантичката и отидохме да шах-матният клуб на господина. Почукахме и той ни отвори.
- Оо... Ванко как си? Това приятелката ти ли е?
- Аа... - каза Мегито
- Ами... да това е моята приятелка Мария... Мария Стоева.
- Супер... супер елате, седнете, ако искате играйте шах... - каза той като се извини и отиде до едно място. След като се върна седна и започнахме да си приказваме... попитах го дали случайно има заглушител за оръжие. Той ме попита защо ми трябва, а Мегито му обясни, че ни трябва за реквизит за един сериал, който ще снимаме... той каза да отидем до офисът му. Отидохме ние седнахме на удобните столове. Той извади заглушителят и го сложи на неговото оръжи и ни го даде. Аз го прибрах в чантичката, след което каза да изляза, и че искал да говори само с Мария... тогава той заключи стаята...

Следва продължение...

Линк към: Ден I Част I: http://spodeli. net/8/story-109736. html
Ден I част II: http://spodeli. net/8/story-109752. html