Споделена история от Любов и изневяра |
На 26 съм, все още без връзка
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1514 пъти
Ами да си го кажа и аз, макар че сигурно съм стотния в този сайт... с тази тежест.
Лошо си подредих живота дотук - визирам в личен план най-вече. Ето, на 26 съм, имам си образованието, работя, макар и /вече/ не мечтаната работа, имам от няколко дни изглед да намеря нещо допълнително, с което да заработвам повече доходи, но да не говоря предварително. Постигнал съм известни успехи и в професията си, но.... личният ми живот го няма никакъв. За жалост не създадох много приятелства, макар че съм контактна личност в цялост, дори и леко затворена като поведение. Може би - свита. Парадоксално, но факт. Хем общувам свободно, хем съм свит. Не съм активен много и това ми е голям проблем, но бих опитал да се откъсна от пасивността си, ако срещна някоя, която да ми хареса истински. Точно това е - нещо не срещам. Повече съм склонен да вярвам, че аз съм си луднал открай време, щом съм срещал немалко момичета досега, но никога не съм встъпвал във връзка. Мисля, че немалко черти в характера ми предразполагат момичетата да ме усещат повече като приятел и отдушник. Харесвал съм си няколко през годините и нищо - беше или твърде рано, така да кажа или по-скоро: на едната не й пукаше, другата обичаше да я ухажват повече от един струва ми се, а третата, вече в университета, си имаше приятел и бях сигурен в това, без да ми е казвала /рядко имахме контакт, а и тя не беше много за мен, различни характери мисля/.
Имах пропуснат шанс преди време, който ме изяжда, но... птичето каца един път на рамото. Това е положението.
Тази пролет имахме нова колежка в работата - привлече ми вниманието и усетих пак какво ме привлича в едно момиче и какво търся, тя започна и първата й смяна беше с мен, но тя се отказа на другия ден. Бях решил полека лека да опитам с нея, да я поканя на кафе и да завързвам разговори, писах й два пъти в чата, но получих малък пълен игнор и се отказах. Както и да е, после си дадох сметка, че май така и е трябвало.
Опитът ми, в любовно отношение с момичетата, е този. Не мога да кажа, че съм се влюбвал някога и не ми пука в цялост да твърдя, че не съм имал сексуални контакти. Какво пък, и да успея да намеря някоя и да й го кажа, защото аз съм си аз и винаги съм си бил естествен, не виждам лошо в това. Все се започва отнякъде, макар и късно.. Глупавото е, че вече трябваше да съм преминал поне през една връзка, за да добия по-ясна представа и за куп още неща, но.... късмет. Не ми се насилват нещата, но и къде вече да срещна някоя като за мен? Поизпуснах влаковете, мисля..
|
