Най-накрая се появи!!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96124)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22599)
 Секс и интимност (11186)
 Тинейджърски (20140)
 Семейство (4795)
 Здраве (7755)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2134)
 Образование (5857)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1489)
 Други (13011)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Най-накрая се появи!!!
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2172 пъти
От доста време съм сама и бях приела, че до определена възраст (25+) ще се концентрирам върху образованието и кариерата си. Не че не съм проявявала интерес към някого или той към мен, просто винаги идва момент, в който разбирам, че това няма да има никъкъв смисъл. Накратко - винаги виждам края на една, дори незапочнала, връзка.

Този вечен песимизъм към мъжкото съслови, по-точно към връзките, се появи преди доста време. Отраснах в компания на момчета. Само аз и най-добрата ми приятелка бяхме момичетата в квартала. Досещате се, че това ме направи голяма мъжкарана и до ден днешен (вече съм на 18) не съм се качвала на ток, гледам футбол със същите тези момчета, с които отраснах, играя футбол с тях, зарибих се по видео и компютърните игри заради тях и в общи линии съм се превърнала в "One of the boys". Това не означава, че съвсем съм загърбила женствената си страна. Дори напротив. Когато 20 момчета всеки ден изтъкват някоя твоя красива черта гледаш да я подчертаеш за свое собствено удовлетворение.Освен мъжката ми компания се появява и факторът на странното семейство. Голямата ми сестра, например, е абсолютен полиглот и винаги съм следвала примерът й. Майка ми пък е математик и геофизик и не съм успявала да се измъкна от допълнителни уроци в къщи. Добавете към това кръстник поет, който ме научи да чета на 5 и да се влюбя във фентъзи литература, както и факта, че съм откърмена със музиката на Deep Purple, The Who и Queen и ще получите една доста странна и постоянно мрънкаща комбинация, за която най-големите кварталски гамени са най-добри приятели.

Начинът ми на живот ме накара да се превърна в "Приятелката". Никога в "Гаджето". Имала съм няколко връзки, всичките продължиха над година. Влюбвала съм се... Преживяла съм всичко, което всяка тийнейджърка преживява. Не мога да се оплача от нищо освен от твърде критичният ми поглед. Винаги съм търсела мъж, който да е по-начетен и интелигентен от мен. Някой, който да спори с мен, дори да успява да ме побеждава в споровете. Естествено ми е нужна и близост, защита и тн. Всичко, което е една зряла връзка. Досещате се, че за моята възраст имам твърде големи очаквания от всичко и това до някъде ме е направило леко дръпната към момчетата, които са проявявали интерес към мен. Те просто не бяха достатъчно добри.

Така разсъждавах до преди 1 месец когато най-накрая срещнах онова идеално момче от мечтите ми. Ще започна с най-повърхностното - визията му: рус, почти 1.90 висок, с невероятна усмивка и най-омагьосващите сини очи, които съм виждала някога. Невероятно интелигентен е, учи право, чете фентъзи, с леки геймърски наклонности, винаги ме разбива в спор и е заклет рокаджия. Но не това ме впечатли най-много, а още по-малките прилики, които има с мен. Ще ми отнеме доста за да ги опиша, за това само ще спомена, че и двамата обожаваме сок от ананас.

Та, нека да стигна най-сетне до причината, поради която реших да напиша всичко това. Не мога да разбера дали и за него съм само приятелката или има нещо повече. Приятелите ми се опитват да ме убедят във второто, но те са пристрастни и, поне в случея, не им зачитам мнението. За това и искам вашето мнение.

Виждали сме си 2пъти понеже до сега той беше в сесия. Въпреки това си пишем всяка вечер с часове, бъбрим по телефона и си споделяме много неща. Той проявява интерес към това как се чувствам, как е минал денят ми, разведрява ме когато съм имала лош ден и мисля, че успявам да му върна тези жестове. Но най-важното нещо, което прави за мен, е това, че ме кара да се усмихвам. Нещо, което в последната година не се случва често след загубата на един от приятелите ми. До сега никой не ме е карал да бързам да се прибера за да седна пред компютъра и да си пиша с него. Всичко това е твърде ново за мен. Никога не съм си позволявала да хлътвам по този начин и денят ми да е пълен само с мечти за този човек. До такава степен ми е влязал в главата, че на няколко пъти имах близки срещи с вратите в даскалото.

До тук добре, но се появява и един проблем. Преди малко повече от 6 месеца е скъсал с последната си приятелка. Тя е била от Варна, ние с него сме от София. Та, той е изкарал цялото лято при нея, бил е невероятно щастлив и всичко е било butterflies and sunshine. Докато не дошло време той да се върне в София. Той си е мислел, че ще успеят да издържат до декември, че връзката им ще се получи. Но момичето има мечти, няма как да не я уважавам за това. Рядко виждам амбициозни мои набори. Тя е решила да учи във Великобритания и да не остане в България за това е решила да приключи нещата с него още онова лято. Въпреки това, те продължават да си говорят, но не това е нещото, което ме обърка напълно.

Последният път когато се видяхме той ми каза нещо, заради което си помислих, че съм получила сърдечен удар. Заяви ми, че въпреки, че са минали 6 месеца, той се буди със същото гадно усещане, с което се е събудил и първата сутрин след като са скъсали. А вчера реши да ме довърши и пусна пост във форум, в който пишем заедно, в който казваше, че още не я е преодолял, не е влюбчив и не му се занимава с такива неща.

Четох поста му три пъти, след това реших да му пиша по скайп. Споменах ли, че на моменти съм доста избухлива? Скарахме се. Кучката, която бях избутала някъде на края на съзнанието си след като се запознах с него, се появи отново. Странното беше, че и той се ядоса. Показа, че му пука за мен и за мнението ми. Ядоса го факта, че изобщо съм се ядосала толкова заради нещо побликувано във форума (нека бъда честна - нищо, което се пише в онзи форум, не би трябвало да се възприема сериозно). Успях да не издам кое ме е ядосало толкова, опитах се завоалирано да измъкна нещо от него. По-точно - опитах да го попитам директно какво иска от мен, но не ми стигна смелостта. Попитах го дали за него съм нещо повече от човек, с който си убива времето. Той каза да.

Ето тук вече искам помощта ви. Незнам какво да мисля, какво да правя. Вече разбирам съученичките ми, които се побъркваха по разни красавци и незнаеха какво говорят и вършат. Този човек ме обърква, разклати цялата ми самоувереност и е може би един от малкото хора, пред които свалям маската си на голямата кучка. С него се чувствам като малко момиченце, усмихвам се винаги, появи се дори и желание някой да ме гушне. Е, не някой, а той. А никога не съм имала тази нужда. Мислех си, че съм се влюбвала, но предните няколко пъти не е било по-този начин. Явно наистина можеш да обичаш различните хора по различен начин или просто до сега това което съм изпитвала не е било любов.

Искам вашето обективно мнение. Какво да правя? Да предприема ли нещо, да го попитам ли директно какво чувства? Или той изобщо не проявява интерес към мен като нещо повече от приятел. Благодаря ви предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 6 месеца
hash: d1a174f4c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Време...това е единствената дума, за която се сещам.Единствено времето ще покаже как ще се развият нещата, ако не я е преодолял напълно-може и да се случи, с твоя помощ.Ако пък не иска....то и с теб и без теб-пак няма да стане.
Но искам нещо друго да кажа.....Безкрайно много се радвам, че все още има момичета като теб-интелигентни, разбрани, странящи от оная разврат и пошлост, която е превзела държавата (и твоето поколение),поне до такъв извод стигнах от написаното от теб.

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 0866d3c4ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ох! И аз навремето заминах за чужбина като преди това се разделихме с приятеля ми, с когото бяхме изкарали едно лято заедно... Какво да ти кажа, много трудно ще я преодолее, по ред причини:

- връзката е била прекалено кратка, за да се настани ежедневието, и двамата са били на върха на вълната, когато я има най-силната тръпка, любовта, цветята и розите...
- не са изживели чувствата си напълно, имало е още много, което никога няма да разберат какво е и какво е могло да бъде...
- не са се разделили поради приятелство на някой от двамата, а заради напълно разбираеми и дори достойни за уважение стремежи за развитие (оставяме настрана патриотизма, тя може все пак да реши да се върне в родината си, след като се изучи в престижните чуждестранни учебни заведения)...

Не казвам, че е невъзможно това момче да се влюби в друга и да изпитва към нея също толкова силни чувства, но просто предишната му приятелка ще си остане тръпка за цял живот, именно защото се е превърнала в невъзможен блян. Аз лично се влюбвах няколко пъти след тази раздяла, омъжих се и родих, но въпреки това отвреме-навреме се присещам за този човек и понякога го сънувам. Не мога да кажа, че това е любов, не изпитвам любовни чувства, няма тъга, но си е един приятен спомен, който отвреме-навреме изплува в съзнанието ми.

Така че, съветът ми е - дерзай, не се отказвай. Тя го е направила, отказала се е от него и любовта им, ти можеш много повече от това. Рано или късно и той ще стане готов да обича отново. Просто трябва да го изчакаш и да се опиташ да не ревнуваш прекалено от това момиче. Никога нещата от живота не са идеални, но ние можем да се постараем да ги усъвършенстваме като се развиваме към все по-добро.

Късмет и всичко добро, ще стискам палци твоя младеж да се влюби силно в теб и образът на тази жена да започне все повече да избледнява в съзнанието му. Пожелавам ти чувствата между вас да са така силни и истински и за двама ви, както са за теб!

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 60d1d5d921
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   попитай го какво иска от теб но не по скайп това е наи грешния начин за общуване нищо че използваме ръцете си повече за да комуникираме с някой отколкото устата... саамо ако го попиташ директно и в очите ще разбереш какво наистина иска от теб... знам го от личен опит повярвай ми... и има още нещо в което съм се убедила... щом чувстваш привличане или напрежение значи има такова... затова действаи...

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 5f6b9acf2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Този човек те обича!Но още сте в началото на нещо красиво.Бъди търпелива!Дай му време да преодолее болката от раздялата.Момичето му е помислило за себе си,но за неговата болка не е помислило!Трябва да си деликатна и много разбираща!Бъди му приятелка и довереница,нека не спотайва в душата си тази мъка по нея.Така ще бъдеш вътре в нещата и неусетно ще станеш най-близкия му човек.Само търпение и спокойствие-той има нужда да се изплаче някъде!Не прави скандали,за да не те намрази.Успех!/И без разпити и въпроси и условия!/

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 0866d3c4ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От номер 2: *да се чете*- не са се разделили поради Предателсвото на някой от двамата, а заради напълно разбираеми и дори достойни за уважение стремежи за развитие (оставяме настрана патриотизма, тя може все пак да реши да се върне в родината си, след като се изучи в престижните чуждестранни учебни заведения)...

 
  ...


...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 642543aea0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Бъди му приятел ...той има нужда от това ...и търпение времето ще покаже ..

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 36943e22bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Багодаря за съветите. Потвърдихте мнението ми, че, за сега, просто трябва да бъда до него. Благодаря ви много.

Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker