 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Най-много ме боли, че заблудих самата себе си...
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 2154 пъти
Здравейте. Имам крещяща нужда да говоря, да споделя това, което ме измъчва от години. С мъжът ми сме заедно от 10-тина години, от 6. 5г. сме женени. Имаме детенце на 6. Връзката ми с нега започна малко на шега. Преди него имах връзка с мъж, в който бях лудо влюбена, но нещата в крайна сметка приключиха с раздяла. Много страдах по време на тази връзка и когато започнах връзка със сегашният ми съпруг си въобразих, че човек няма нужда от луда страстна любов. Нужно му е само спокойствие, привързаност, уважение, да има човек до себе си. Ама не било така. През всичките тези години аз изгубих себе си, изгубих усмивката и радостта от живота. Емоционално се осакатих. Душата ми спря да танцува. Никога не се влюбих в него. Никога не усетих страст и наслада, когато сме интимни. Много често съм тъжна, замислена и той го вижда. В началото ме питаше какво има, а аз се казвах нищо и продължавах да мълча. С времето се отчуждихме, спряхме да си говорим за ежедневните неща. Чувствам го като съквартирант, с който имаме дете. Малката го обожава, защото той е чудесен баща. Добър човек е, спокоен, не пие, не ме тормози. Но как да живея без любов? Аз съм само на 33. Може би той ме обича по някакъв си негов начин, но аз никога не се почувствах обичана и желана жена. Заблудих всички, но най-вече себе си и от това най-много ме боли. Не смея да споделя на никого, с годините много се затворих в себе си, изолирах се от света, останах без приятели. Не съм говорила дори с майка си, страх ме е, срам ме е, защото сама съм си виновна за всичко. Още кънтят в ушите ми думите му, когато решихме (по скоро родителите ни принудиха) да правим сватба. Бях бременна. "Ще се оженим, за да се роди детето в законен брак". Не каза ще се омъжа за теб, защото ти си жената на моят живот. Може би някой ще ме пита, защо чак сега, осъзнавам това? Ами влюбих се в друг мъж и душата ми отново затанцува когато този човек е около мен. Все още нямаме връзка и не знам дали ще имаме, защото не мисля, че съм човек, който изневерява. Но емоцията, която изпитвам, ме накара да се събудя от зимния си сън и да си задавам много въпроси.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: c23246cfa6 |
|
1. Аз като разправям, че една жена би тръгнала с всеки, стига да реши, че е лудо влюбена в него, хората не ми вярват.Остави сега мъжа и детето и се хвърли в една страстна връзка с другия, до момента, в който те зареже или набие и ти осъзнаеш, колко хубаво е било преди.
Може би мъжете и жените не са създадени да имат връзки помежду си.Всичко го подсказва, но ние отказваме да го повярваме.Кое изобщо ни кара да вярваме в обратното? Някакво атавистично чувство, примесено с няколко химични реакции и известна доза хормони в точния момент и сме готови да повярваме, че това е любовта.Ами, ако не е?
Успех.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 569278bb85 |
|
2. Да, няма проблеми! Следвай нагона си, самозалъгвай се, че съпругът ти е виновен, изневери му, развали семейството си, след това осъзнай, че новият има своите трески за дялане и ела отново тук за да плачеш, че не си е струвало. Давай смело! Следвай сърцето си, a. k. a. собствения си егоизъм.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: c12988891d |
|
3. Много добре знам как се чувства, защото съм минал през абсолютно същото и ще ти говоря от опит.
Ти защо си мислиш, че с онзи ще се обичате цял живот и изобщо с някого бихте се обичали цял живот? Любовта винаги е временна. Дори и да се събереш с онзи (хипотетично) колко време мислиш, че ще се обичате? Година? Две? Пет? И после?
Сега всичко ти е наред, просто нямаш любов и страст, но където и да отидеш, винаги любовта ще е временна и след известно време пак се оказваш в изходна позиция. Т. е. няма да си дори и в изходна позиция, защото деца, мъж, роднини, всички ще са те намразили и ще си разбила семейство, отношения, всичко. И за какво е цялата работа? За година-две страст? Заслужава ли си според теб? Ако за теб си заслужава за 1 г. страст да загубиш най-ценното си, градено с години, заповядай.
Ако имаше мъж, с който да имаш страст, пък нямаше да е добър баща, щеше да е женкар, пияница и какво ли не? И в крайна сметка страстта пак нямаше да я има дълго. Така че внимавай какво си пожелаваш. Разбери, че в живота не може всичко да ти е на 6. Все ще има нещо да те човърка. И ако се опиташ да поправиш нещо, което е така или иначе дребно, ще влошиш нещата повече и дребното ще стане голямо. Освен това разбери, че страстта и любовта далеч не са вечни. Посочи ми САМО едно двойка, които след 50 г. брак все още се обичат страстно и ще ти повярвам, че любовта и страстта са вечни. Проблемът ти е, че просто ти е скучно и си търсиш нещо, което да те ободри. Но това, кеото си мислиш, не е добра идея. Дори и не си го помисляй. Намери си хоби, пътувай, работи, парви нови неща, но това не си и го помисляй, че ще береш ядове.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: faf481995e |
|
4. В същата схема съм, мила. Събрах се с мъж, в когото не бях влюбена, а защото търсех спокойствие и сигурност, след години на лутане и прескачане от цвят на цвят. С времето се научих да го обичам, защото е прекрасен човек, но така и не изпитах онази луда страст... от преди.
Имаме си и детенце, имам си живот, семейство, с което да се гордея и никога и за нищо не бих заменила това, за онзи живот, който имах по-рано. Ех, да - усещам как ми трепва от някои напористи мъжки погледи, във времето съм усещала симпатии към немалко мъже. Но знам, че не си струва да развалям това, което имам, за да гоня Михаля. Ако толкова ти е за другия - близни си от медеца, но така - тайничко, скритичко - не бъди глупачка да си разваляш живота, заради едно увлечение. А и ако се събереш с новия след време страстта и към него ще угасне - такъв е животът.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 7dce31a655 |
|
5. Радвай се, че имаш добро семейство и свестен мъж. А ако новата ти любов те иска само за секс? А ако започне да те тормози и изневерява, ако се обвържеш с него? Ако те бие? Оцени това, което имаш преди да го загубиш.
А как така си забременяла от мъж, когото не обичаш? Защо си ходила с него, а не си имала чувства към него? Направила си грешка и сега си я плащаш. Разликата е, че имаш дете и сиотговорна пред него да има добро семейство. Сега вече не става дума само за твоите бурни чувства, а за дълг и отговорност към детето ти. То не е виновно, че преди години си направила грешка. Разбираш ли разликата? Вече не си сама и влюбена. Вече имаш отговорност към детето ти.
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 714fdfbcb8 |
|
7. Разбирам ви напълно, за разлика от моралистите без чувства тук. Сложно е наистина. Дайте се време да помислите и поне изживейте мигове с мъжа в който сте влюбена. Изневярата не е само физическа, другата е по-важна и нея не можем да контролираме. Любовта ви ще намери пътя. А живот насила е тежка орис.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: b34ad2d32b |
|
8. Номер 4 - "близни си от медеца ама така тайничко, скритичко" :)
Колко ли жени тук са си "близвали от медеца". и не само :)
ама тайничко, нали. а помежду мислите за поредното "близване", влизаме и даваме акъл на другите как се прави, шото сме големи умници, нали.
единственото нещо което ме учудва е защо има само 1 петичка. очаквах повече.
Обаче прави ми впечатление, че всеки 2ри коментар по подобна тема е такъв "и аз не усещам(забележете, винаги е "любов"), но имам много добър мъж който ми осигурява всичко и не искам да загубя комфорта". и като се поотърка в тях някой мазник в момент който ги сърби (те го наричат "слабост" и "не знам как стана, някак си от само себе си се разпали искрата"), и изведнъж "а у, кво стана". а когато мъжленцето най накрая осъзнае, че жена му си близва тайничко разни неща, после става хептен "а у, кво стана, кой ми сипа стружки у вазелину" :)
не казвам, че мъжете са по стока в това отношение. даже напротив. поне обаче са по честни спрямо всички( включително и към себе си), а не такива лицемери като тия горепосочените дето се имат за много стойностни и хитри.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 7dce31a655 |
|
9. Незнам колко трае една бурна любов. Може би година-две. После идва ежедневието с проблемите му-детето болно, сметки за плащане и пр. Няма вечна страст и любов. Само в началото е такава. После или изчезва, или се трансформира в улегнала, мъдра, ако щеш, любов. Обич. Такава, каквато виждаш при възрастните двойки. Според мен имаш илюзии по въпроса. Дори и да се разведеш и свържеш с този човек, при всички рискове от потенциални загуби, и вашата страст ще утихне и ще се превирне в помъдряла обич. А може и да изчезне....
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: da97eaf766 |
|
11. Виж, твоят съпруг те обича страшно много, просто е с по-спокоен характер и е стеснителен най-вероятно. Не знае как да ухажва жена и как да я накара да се почувства в романтично настроение. Не ти е било приятно в интимен план, защото емоционално не си била предразположена. Предполагам осъзнаваш, че той все пак е забелязал твоето отношение, но явно толкова много те обича, че е затворил очите си. Това за брака - просто е бил нещастен, че не го обичаш най-вероятни и за да не му откажеш е подходил с разумен довод. Повечето мъже не знаят как да създават романтика. Вземи направи по въпроса нещо ти. Оставете детето на роднини, вървете на кратка почивка. Само двамата. Предразположи го ти към секс, възбуди, завладей го. Кажи му, че го обичаш, поговорете за всичко. Страстта от теб зависи, повярвай ми. Накарай го да се отпусне. Представи си, че си някоя друга, безотговорна и прелъстителна. Изиграй го ако трябва в съзнанието си. Преоткрий съпруга си и ще осъзнаеш някои неща. След 2 дни здрав секс и романтика ще ти се изпари влюбването в другия, повявай ми. Тази схема работи, защото съм я пробвала лично и то няколко пъти.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 9d4a25d89d |
|
12. ''не казвам, че мъжете са по стока в това отношение. даже напротив. поне обаче са по честни спрямо всички( включително и към себе си), а не такива лицемери като тия горепосочените дето се имат за много стойностни и хитри. ''
Боооже, мен в очите ме гледаше, и за ръката ме държеше бившият ми приятел, и ми повтаряше без да съм го питала дори: ''с никоя не съм бил, верен съм ти бил'', преди да ме разкара...
След седмица разбрах, онова, което сам отрече, без да съм питала...
И друг път съм го хващала в миналото в прегрешения, все отричаше и казваше, че съм луда, колко удобно. :)
Всичките ми приятелки са честни, наивни и добри момичета като мен и патят от изроди!
Къде са тия честни мъже, дайте ги насам, покажете ми ги.
Има ли такива изобщо? Не мисля, има единици, сред милиони. :)
Заради този и предния ми ''приятел'', които обичах дълбоко, искрено, бях им вярна и изцяло тяхна, се отвърнах от мъжкия пол, сега никой не ще има верността ми, и обичта ми, станах егоист.
За вас остават кифлите, бездънните финансови ями, и к**вите. :)
Авторке, това е фаза, ще премине, бъди умна.
Не наранявай съпруга си, и не се превръщай в двулично създание, разбери, бракът е нещо свещено, имаш дълг към мъжа си, дала си обет пред него.
Животът е колело, възможно е ако разбере, да те отритне и чак тогава да се опомниш, и ще бъде късно.
Лесно е да си гледаш кефа, и трудно, супер трудно е да си достойно човешко същество, затова и има толкова хейтъри, които като прочетат коментар в подкрепа на нещо, което е правилно от морална гледна точка - плюят, защото са слабохарактерни. Същите тия, когато някой на тях подлее водица реват, че животът бил суров, и той им бил виновен, ми не мисля!
Всичко, което ни постига е следствие от тъпите грешки, които правим. :)
Аз също сгреших, търпейки идиота, който ме заряза ''от обич'' и си платих за това.
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 176df9e7d5 |
|
13. Страст, любов, няма обич и... отново и отново едно и също.
"Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата. "
Хорхе Букай
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: b34ad2d32b |
|
14. 12, мисля, че неправилно си интерпретирала думите ми, при все, че са доволно недвусмислени. Или поне така се надявах. Пак казвам - мъжете не са по стока що се касае до странични забежки, даже напротив. Излишно е да навлизаме в конкретика, където всеки ще говори от своя горчив личен опит. Нито пък има смисъл да навлизаме в статистика кой пол е по неверен. Нито един от нас не се явява защитник на пола си, а и темата е малко безмислена.
Това което исках да кажа е, че по един или друг начин изневярата на мъжа изплува на повърхността. Както ти самата каза - ти само за седмица си разбрала, че той е топвал чушлето странично. А и в крайна сметка те е разкарал сам. Което ми се струва все пак по честно отколкото да те използва и пак да си държи контингента, не мислиш ли? Не вярам да предпочиташ този вариант. Така поне си разбрала, че няма какво да очакваш от него и в крайна сметка той ти е спестил време. Нещо което придобива все по голяма стойност, вярвам, ще се съгласиш.
Но хайде да си направим експеримент - нека питаме тук тези хитрите "близачки ....на медеца" колко време крият от съпруга и децата си , че обичат да си поблизват странично. Гарантирам ти , че ще е доста повече от седмица или там колкото сте изкарали с твоичкия.
Но в крайна сметка и това не е толкова важно. Далеч съм от мисълта да съдя когото и да е било. Семейството, децата , сърбежа си е лично техен. И сигурно си имат причина. и никой не е длъжен да живее по чужди стандарти , особено пък моите. Кои сме ние, че да съдим останалите? Съдбата си знае работата и в крайна сметка всеки сам ще си е съдник, когато дорасне до тази фаза и всички балончета които сам си е създал, се спукат...
Единствено ме дразни когато хората се превръщат в , както ти много точно се изрази , в "двулично създание" (а не "човек"). Че и на всичкото отгоре обесняват, че тва е напълно ок и така трябва да бъдат нещата.
Но хората минали през тази фаза много добре знаят, че неминуемо следва много силен камшичен удар след мимолетното , лицемерно поведение.
Но ти зачекна и една много важна тема - по една или друга причина, всеки се е опарвал от такава връзка и после се получава ефекта на "опареното пръстче" - веднъж като се опариш, и вече рядко посягаш. а ако въобще посегнеш, е много, много внимателно. или поне би трябвало да бъде, освен ако не искаме да правим едни и същи грешки. Но пък и си задаваш въпроси като - "дали покрай сухото, не изгорих и мокрото". Този специфичен момент е много точно описан в този кратък откъс (стих) от филм който така или иначе препоръчвам , впрочем :)
"http://tinyurl.com/zleu62k"
Но идва момент, след всичката еуфория покрай това да си правиш кефа, иначе казано по нашему - "да се наживееш", и след някоя такава неуспешна връзка, след която се затваряме в себе си и както ти каза - малко или много ставаме егоисти, концентрирани преди всичко върху себе си.
След тези 2 фази които набързо описах, осъзнаваме, че в крайна сметка няма по голямо щастие от това да споделиш съществуването си, своите радости и страхове с другарчето до себе , което вече се е доказало и ще оцени твоя живот, теб самата. и факта, че му го предоставяш безусловно. Защото това е единственото нещо което ти можеш да предложиш. И единственото нещо което има някаква стойност . Особено за тебе. И тук е тънкият момент - всичко това става затворен, завършен кръг, само и единствено когато е споделено. Защото ако не е , рано или късно мехурчето се пука отново и прекрасната картинка която сме си изграждали толкова внимателно и с толкова любв , се пръска на малки остри парченца стъкло които всеки път те порязват и карат да кървиш когато ги докоснеш в паметта си.
Всичко останало е посредствено и мимолетно. И макар и за момент да ни донесе някакво удовлетворение, то скоро се изпарява и сме в изходна точка, търсейки именно това. Без значение дали го осъзнаваме или не.
Дълга и малко по абстрактна тема. не знам дали някой ще разбере какво имам предвид. По скоро не.
И не на последно място - адмирации към номер 11. Нейния коментар е самата истина и "рецептата" която е описала действа много добре , и от мъжка гледна точка. Надявам се авторката да се вслуша в думите й, за нейно добро.
В крайна сметка няма перфектни хора, нито пък перфектна връзка. Но усилията си да я закрепим, по всякакви такива начини, е показателна за нашия морал и креативност , за да разпалим поугасналата страст. и в крайна сметка не е важен маратона който тя те съветва да направите някъде. Важно е това, че ти си предпочела да го направиш с него, вместо с някой друг. Този мисъл ще ви топли след като отминат огразмите :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
