Той е илюзия
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1800 пъти
Моля Ви, публикувайте моята болка.

-----

Прекрасно е да наблюдаваш хората по софийските улици. Гледам всички тези лица и си представям какъв ли живот живеят. Тази жена ми прилича на учителка, при това строга и несправедлива. Този мъж определено се занимава със спорт и не яде шоколад за закуска. Красивият младеж на бара със сигурност е имал много гаджета и знае как да се държи с една жена. Момчето, което винаги ходи с майка си, изглежда сякаш има психологически проблеми, но пък очите му ти напомнят за детските безгрижни години в игри и забава. Всички те са просто празен лист, по който редя мислите си. Минават, усмихвам се и ги забравям.

Има едно момче, което едва ли ще забравя. Момчето, което винаги чете в метрото, напълно съсредоточено и изолирано в редовете. Червените му кецове Nike сякаш ми се хвалят, че се движат бързо и пъргаво на тези крака, а пък раницата му Head, весело си подсвирква, че отива пак на тренировка. Коженото му яке не се чувства на място, но пък леко брадясалото му лице смело го подкрепя.
Когато момчето си избира помело в магазина се питам дали ще има късмета да попадне на узрял плод? Дали дори и да е леко зелено, пак ще му се наслади и лакомо ще го изяде?
Когато стои на автобусната спирка и крачи напред-назад, се чудя кой ли автобус ще хване? Къде ще отиде? Ще остане ли задълго там?

Русите му коси и задълбочен поглед винаги изникват пред мен. Тихата му усмивка и наведеният поглед ме карат да си представям, че и той е като мен, и той обича да наблюдава хората и да гради измислени истории за тях.

Момчето е една илюзия, но понякога се живее по-добре в един илюзорен свят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: fdbe4d5fe8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз съм едно обикновено момче,което сигурно даже не си забелязала,не чета в метрото,не ям помело,нямам руса коса,моята е черна късо постригана и почти винаги нося качулка,нося китайски гуменки някаква куча марка ,дънки втора употреба и фанелка на любимата ми група Slipknot.Скоро ще съм курсант в НВУ и не знам каква история би измислила за мене сигурно никаква,или най много такава,че съм някакъв изпаднал наркоман,реалния живот не е илюзия и хората които виждаш едва ли са такива каквито ти се иска да са.Ами това е,това исках да ти кажа.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: be8cdc7db6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това е за измислени истории или за проза.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: d9c3735365

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Странно, аз също обичам да наблюдавам хората и да си фантазирам - какъв ли живот живеят, какво ли мислят, за какво ли мечтаят. Също като теб веднъж попаднах на един човек, по онова време още момче, който някак остана в паметта ми. Интересно с какво, и досега не мога да си обясня, а и едва ли има значение, защото никога повече не го видях. Но прекарахме няколко часа заедно на едно място и с удоволствие измислих неговата история. Само малко ме гложди мисълта дали моята измислица поне малко се доближава до истината. Колкото до твоето русо момче... Какво да ти кажа? Красиво е, че можем да създаваме такава духовна връзка с напълно непознати. И може би именно в това е чара - мислим си, мислим си, и нищо повече. Може би реалността би ни разочаровала. Не знам. Но е приятна емоция при всички положения. Пожелавам ти още "незабравими хора". :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 1 месец hash: bdc2f31df0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добре пишеш. Пробвай да напишеш един-два къси разказа и след заглавието на темата си добави някакви инициали,за да те разпозная, че ти си писала (примерно ЦЖ). Напиши в коментар какви ще са.

 

...

преди: 7 години, 1 месец hash: 38257fdf39

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Защо не го заговориш?

 

...