Съжалявам се
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1203 пъти
Пак срещнах момичето, но този път различно такова. То в което се припознах. Всъщност срещнах я преди около 2-3 дни, а така ми щракна нещо. Да, всеки знае клишето, че не можеш да заспиш заради нея, а аз исках да мога да спя, да я сънувам, но не ще и не ще да заспива този организъм. Пак я срещнах, защото срещам вече такива много, много. И все нещо не се получава, все тръгва, а после застой, а колко е тъжно само. Тъжното е, че ще се забравим. Тъжното е, че сме пропуснали толкова моменти заедно, толкова прекрасни моменти, не е тъжно, че няма да сме заедно, а че ще се забравим и ще пропуснем хиляди изживявания. А колко ли прекрасно щеше да ни бъде, а пак и пак не знам къде сгреших. Всеки път става така, всеки път я срещам тази, отредената, щраква, а после се съжалявам, че и нея ще забравя..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 31ab1cc9ce

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Давай го по-реално. Какви са тези бълнувания. Ако си я срещнал, не я изпускай. Трябва да я заговориш, да и вземеш телефона и да се пробваш.

 

...