В какво се превърнах?
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1573 пъти
Здравейте, студентка на 22 години съм. Проблемът ми е, че не мога да се задържа с едно момче повече от 2 седмици. Когато бях на 14 имах гадже, което "обичах", той дори не ми беше и гадже. Първо изневеряваше на неговото тогавашно гадже (той беше 2 години по- голям от мен), после стана гадже с мен и ми изневеряваше постоянно. Хвана се с най- добрата ми приятелка, после пак се хвана с мен. И до 17 годишна възраст, ту се събирахме, ту се разделяхме. Имах силни чувства към него, плачех и се тормозех. Не можех да повяврвам, че аз мога да съм вярна на някого и да давам всичко за него, а той зад гърба ми да се среща с други. Страдах го, плаках го, изживявах го дълго време. Обещах си никога повече да не допусна никого толкова близо до себе си и за мен думите лоялност и честност станаха непознати.
След 2 години се запознах с един мъж, много по- голям от мен и той тотално ми разказа играта, няма да се впускам в подробности, само ще кажа, че бяхме заедно две седмици и него го изживях дори много по- тежко, бях обсебена. Една година след нашата "раздяла" разбрах, че той си има дългогодишна приятелка, и знаете как се почувствах.
Тази две мои връзки много ми повлияха. Дори след първата ми връзка залъгах толкова много момчета, постъпвах с тях така, както постъпваше и въпросният с мен. Лъжех, мажех, хващах се с някого и нарочно го наранявах. И с втората връзка също се опитах да го направя, но, както ви казах, той беше много по- голям от мен, не ми се върза и ме заряза, което ме съсипа. От тогава се озлобих още повече, при всяка една възможност наранявам всеки представител на мъжкия пол, толкова много момчета оставих и толкова много ги измъчвах. Пиша си и излизам с по 5 момчета едновременно, въртя ку*венски номера и интриги, използвам заучени фрази и правя всичко възможно, за да се влюбят в мен и аз да ги зарежа и нараня. Над 10 момчета вече са се карали заради мен, че даже и няколко от тях до бой са стигали.
Можете да ми спестите обвиненията, знам, че ще ми се върне, знам, че не е правилно, знам, че съм гадна, знам, че съм кучка, знам, че съм ку*ва.
Опитвах се да се променя няколко пъти, но не мога. Опитвам се да съм честна и откровена, да съм само с едно момче, но ми писва, става ми скучно. После започва да ме гони параноята и да си мисля, той може да ме лъже и да ми изневерява, защо само аз да съм прецаканата?
От юли месец залъгвам едно момче, много добро, прави всичко за мен, аз го режа и го зарязвам, той пак ме търси, обича ме и го виждам. Опитвам се да съм добра с него, да не си пиша с други, но просто НЕ МОГА. Не знам как да го обясня, страх ме е, че ако му се отдам и спра да го лъжа той ще започне да прави тези неща и после ще се чувствам така, както се чувствах, когато бях на 16. И сърцето ми не ми го позволява. Гнус ме е от това, в което съм се превърнала и вече не знам какво да правя. Благодаря, че прочетохте историята ми, исках просто да споделя с някого.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 7 месеца hash: 29635e71b4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами всичко на този свят си има цена. Освен това - каквото посадиш, това ще жънеш. Ако нараняваш някого умишлено, независимо какви са основанията ти за това, след това нищо добро не можеш да чакаш от живота. Тактиката "око за две, зъб за чене" доказано не работи, понеже води до огромни опустошения. За това и принципът "око за око, зъб за зъб", основен за Стария завет, се променя в "ако те ударят по едната буза, обърни и другата" в Новия. Нарича се още смирение (да не се бърка с "примирение"! ). Още много има да учиш за живота, но с това, което си направила до момента, съзнателно или не, си си натрупала огромна карма (разглеждай я като голям кредит), който тепърва ще имаш да връщаш. Едната от цените, които ще платиш, е може би това да не можеш да имаш деца по естествен начин (защото ранното и безразборно полово общуване води именно до това), или децата ти да са умствено/физически увредени. За другите неща, които могат да ти се "случат" изобщо не ми се и мисли. Ако ти не се вземеш в ръце, не се опълчиш срещу естествените си склонност, и не промениш Съдбата си - повярвай ми, няма кой да го направи вместо теб... Нито психолози, нито хапчета, нито разкаяние и самобичуване ще ти помогнат. НИКОЙ НЯМА ДА СВЪРШИ ТВОЯТА РАБОТА ВМЕСТО ТЕБ. А аргументи като "скучно ми е", "параноя" и т. н. не трябва и да си ги помисляш даже, камо ли да ги изказваш пред някого - звучи смешно и жалко просто. И още нещо - имаш вродена склонност да се изживяваш като жертва. Търсиш ли причините и вината извън себе си - винаги ще ги намираш, виновник винаги ще намериш. Но по този начин и винаги ще изпускаш шанса да се осъзнаеш и коригираш. Ако ли пък не можеш да се справиш, поне се самоосъзнай като к.. ва и започни да правиш кариера в тази област, но поне спри да нараняваш хората, защото НАИСТИНА това ще ти се върне! Стани скъпо платена компаньонка, елитна проститутка, агент-шпионин от разузнаването - така никога няма да ти бъде скучно, нито ще бъдеш само с един мъж, нито пък нещата с тези мъже ще са сериозни, та да успееш да ги нараниш. А на страховете, за които споменаваш, наистина можеш да се опълчиш. Там обаче ще ти трябва и малко външна помощ - от много добър приятел или от професионален психолог. Но пак казвам - не очаквай той/тя да свърши твоята работата вместо теб!

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 2113a5b106

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За съжаление описваш доста точно ситуацията с повечето жени в момента. Без умисъл, без изчакване, се втурват първо към "готиното момче на класа", към което всички момичета гледат, а то им изневерява, просто щото може. След това отиват при "чичко паричко", за да се почувстват "жени" и накрая завършват като емоционални инвалиди. Може да попадате на "лоши" момчета, на "добри" момчета, но не и на свестни мъже, защото си им ясна... Какво да те посъветвам освен, спомни си какво са те учили родителите (или поне е трябвало) - да не прибързваш. Защото девственост - физическа и емоционална, не се връщат. Човек психически се развива до двайсет и нещо. Мозъкът не е напълно развит до тогава. Чак сега си дозряла за истинска емоционална и сексуална връзка. А ти вече си приключила... Като искаш съвет, спри да излизаш с момчета и то за доста време - поне година, две. Малко се научи да контролираш животинските си инстинкти, малко ги направи ценни отново, защото всяко нещо което ползваш - и емоции, и физика се обезценява ако просто го пръскаш ей така. Малко опознай самата себе си, какво представляваш и какво наистина искаш. Като не си го направила на 14, ще трябва да го правиш на 22... Спокойно, мъже винаги има... Надявам се осъзнаваш, че алтернативата е да направиш деца от дисфукнционална връзка, и да ги превърнеш в себе си. Тогава наистина ще ти се върне...

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 6b71945f8f

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Ако наистина искаш да се промениш, а не просто да си излееш душата, и щом има човек, който дава всичко за теб, просто му кажи. Това, което разказа тук, разкажи и на момчето, а ако все още иска да бъде с теб, значи най-вероятно си заслужава. Имай предвид, че до никъде няма да стигнеш по този начин. Тоест, ти ги нараняваш, окей, изживяват го трудно, но после все ще намерят някой, който да ги обича, а ти по този начин пропускаш такива хора. Погледни го от тази гледна точка. Може още двама да те прецакат като предните двама, но ако ти прецакаш още трима, един от тези трима, може да е твоя човек. Никога не е късно за промяна, стига да диша човек и да опитва. Пожелавам ти успех!

 

...

горе^

преди: 6 години, 7 месеца hash: caece4dcd1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Разбирам те. Но не можеш да продължаваш така, просто му се отдай и не го лъжи повече. Може пък да имаш късмет. Ако пак не успееш, вече няма какво да губиш. Успех!!

 

...

преди: 6 години, 7 месеца hash: 576c5fe697

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Гнусувай се от себе си, затъвай в разни каши, разбивай си психиката... Живота си е твой. Как ще го изживееш интересува само теб. Аз не мога да ти съчувствам, а и каква полза? Никога не съм харесвал жени, които вредят сами на себе си. Дано поумнееш като станеш на 32.

 

...